Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Ето ги! Това са черните досиета
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Ето ги! Това са черните досиета, за тях обещаваха един човешки живот!.. Но те отнеха живота на десетки други!.. Защо е скрил от мен това? Откога са тук?.. Пък трябвало ли е една жена да знае служебните тайни на мъжа си?.. Как да постъпя с тях? С кого да ги споделя?.. Уплашената самотна жена мисли дълго, най-после реши: Никому! Така, както е постъпил той! Тя запомни някои от имената на отличилите се, те се отличаваха и сега в служба на новите си господари! Други се спотайваха плахо и очакваха времето да блеснат! Звезда намести папката отново в дъното на гардероба, зави я със светла амбалажна хартия, защото нейната тъмна обвивка се преливаше в черно, за да прикрие името, под което се търсят. На спалнята бяха разхвърляни разноцветни кълбета и гранки от стари плетива. Тя ги събра в малката възглавница, която избра за бъдещата си рожба. Съвзе се от уплахата, която родиха в нея черните досиета, оправи косите си, потри с длани лицето, за да утаи в него младата кръв. В корема й отново промърда оживялото дете, тя сложи ръката си отгоре, за да усети по-добре движенията му. - Ако някога, някой от тези му препречи пътя и го нарече дете на враг, на фашист, тогава ще проговорят черните досиета! - реши в себе си тя и тръгна за кухнята, където лежеше болния Манчев. По молба на Звезда д-р Койчева посети болния в нейно отсъствие, прегледа го основно и откри силна простуда. Постави му две инжекции и предписа по-ефикасни лекарства. - Така температурата ще започне да спада след 12 часа. Два дена след нормализирането й ще пазиш стаята, като ше продължаваш с лекарствата по предписанието. На четвъртия ден ще се почувстваш здрав, с голямо желание да излезеш навън, не се поддавай на изкушението! От високата температура организмът е изтощен и е податлив на повторно заболяване, затова внимавай! Поемай пресен въздух чрез чести проветрявания, на шестия ден можеш да излезеш по два пъти на ден за по един час, след седмия - на училище. - Благодаря ви, д-р Койчева, ще изпълнявам указанията ви! - Но ти си сам, кой ще купи лекарствата ти? Дай рецептата, аз ще ги донеса! - Моля ви, не се грижете! В това време вратата на Звездината стая се хлопна и двете жени се срещнаха в антрето. - Е, как е, д-р Койчева? - Добре е, никаква опасност засега! Температурата се понижава, да спазва всичко, което предписах. С новите лекарства да започне след 3 часа! - Благодаря ви, вие сте не само лекар, но човек и майка! Лекарката се вгледа в променено- то й лице, по което пулсираше плаха радост. Вгледа се в наедрелите гърди и заобления корем. Не беше трудно за една жена-лекарка да открие промяната в младата жена и тя запита: - Звезде, ти... какво?! Не разбираш ли какво става с теб! Младата жена опря глава в гърдите на лекарката и избухна в смесен плач. Лекарката я пре- гърна с майчина нежност и настоя: - Не плачи, в това състояние сълзите са вредни! Кога разбра? Усети ли го? - Усетих го, д-р Койчева, днес, в момента, когато обявиха присъдата на Ферчо! - Нали ти казах, не плачи! Сълзите облекчават мъката, но грижите остават! Помисли за него, за себе си!.. -Лекарката не се доизказа, помилва разплаканото лице на младата жена и каза: - Довиждане, милата ми, бъди разумна!.. Грижи се за болния, ако се нуждаеш от съвет, винаги съм на твое разположение, специалността ми е гинекология и общи болести! Затворената врата на кухнята издайнически пропускаше всяка дума до ушите на болния. Той цял се превърна в слух и не пропусна нищо! В душата му настъпи необясним преврат! Почувства лекота, родена от дива радост! Желаеше да сподели радостта на бъдещата майка, да й даде вяра и сила и той го направи по своему. Желаеше да й помогне, би станал от леглото веднага, да я облекчи от грижите й, да я понесе на ръце и да летят към едно общо щастие!.. Звезда изпрати лекарката до пътната врата и когато хвана бравата на вратата, зад която лежеше Манчев, той се направи на заспал. Големите мигли бяха хвърлили рехави сенки върху 138 повехналото младо лице, устните от температурата аленееха до кървавочервено, бяха покрити с тънък слой напукана ципа. Ръцете бяха смирено изпънати до бедрата и той сполучливо имитираше спящ болник. Само едно го издаваше, сърцето биеше леко и бието на юргана подскачаше. Звезда помисли, че той наистина спи, наведе се ниско над него, като пресрещна с длан косите си, за да не опрат в страните му. Забеляза неспокойните удари на сърцето и трепна плахо, Взе от масата рецептата и се упъти към вратите, искаше да пита лекарката за сърцебиенето, но той се обади: - Звездо, къде отиваш? - На аптеката, а... ти защо не спиш? - Бях заспал! - Как си? - Добре! - Не си добре! Когато човек спи, сърцето едвам чука, а твоето ще изхвръкне?! Ще извикам д-р Койчева! - Недей! Моля те, излъгах те, буден бях!.. - А тези неспокойни удари!? Това е сърцебиене, то ще се измори и... Звезда беше дошла близо до него. Той измъкна ръцете над завивката, хвана в едната си голяма длан нейните и обясни: - Това не е болест! Това е друго, някои го наричат вълнение, а други... любов!.. Твоето спокойно ли е? - Не, но аз имам причина - има защо! - И моето има защо! Твоята скръб беше и моя, искам радостта да разделим! Ако първата дума на детето е мамо, втората е тати! Звезда се отдръпна настрани уплашена, тя не беше изненадана от това. Женската интуиция беше я предупредила за някакво откровение, но тя не забрави, че той е ерген, а тя женена, при това жена на офицер - изчезнал в безотговорните дни на революцията! Такива ги дамгосват с прозвището враг- фашист! Това пораждаше в нея страх и съмнения. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|