Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта
Изтегляне 1 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
21 ДНИ СВЕТЛИННА РАБОТА ЗА ХАРМОНИЯ И ПРОБУЖДАНЕ(1)
| ВТОРОТО СПОРАЗУМЕНИЕ НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО Следващите три споразумения всъщност произтичат от първото. Второто споразумение е Не приемай нищо лично. Каквото ида става около вас, него приемайте лично. Нека използваме предишния пример — ако ви видяна улицата и кажа: „Глупак такъв, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав. Може би ще си помислите Откъде знае Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“ Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина затова е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или — да приемаш нещата лично — е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето аз. По времена обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз! Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния. Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията име плодна начина, по който са били програмирани по времена опитомяването. Ако някой изрази мнението си и ви каже Много си дебел, него приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемането на нещата лично ви прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава телесно ви хващат на въдицата си с едно небрежно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова искат, и, понеже приемате нещата лично, вие я поглъщате докрай. Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш. Но ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Имунитетът към отровата насред ада е дар от това споразумение. Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията вие да защитите убежденията си ида създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпките ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения — и тези мнения нямат нищо общо с мен. Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личности мнението ви не ме засяга. Него приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият“, него приемам лично. Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият“. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете „Мигел, ти си ангел Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Неми е необходимо да бъда приет. Неми е необходимо някой дами каже „Мигел, чудесно се справяш или Как смееш да го правиш!“ Не, него приемам лично. Каквото ида мислите, каквото ида чувствате, знам, че това си е ваш проблема не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася домен, а до самите тях. Можете дори дами кажете „Мигел, думите ти ме нараняват. Но неказаното ви наранява истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм. Виждането виза този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само претекст да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин дами се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите. Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която ида било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът вие щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате. Каквото ида правят, чувстват, мислят или казват хората, не го Изтегляне 1 Mb. Сподели с приятели:
|