Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта

Нашият ум също съществувана нивото на Боговете. Той живее в тази реалности може да я възприема. Умът вижда сочите и възприема тази будна реалност. Но умът вижда и възприема и без очите, макар че разумът не си дава сметка затова възприятие. Умът живее в повече от едно измерение. Може да има моменти, когато ви хрумват идеи, които не са плодна вашия ум, вие само ги възприемате чрез ума си. Имате правото да повярвате или да не повярвате на тези гласове и правото да не приемате казаното от тях лично. Ние можем да повярваме или да не повярваме на гласовете, които чуваме в ума си, точно както можем да избираме на какво да вярваме и с какво да се съгласяваме в съня на планетата.
Умът може също така да говори ида слуша себе си. Умът е съставен от множество части, също като тялото ви. Точно както можете да кажете Имам една ръка и мога да я стисна с другата си ръка ида я почувствам, умът е способен да разговаря със себе си. Част от ума говори, а другата част слуша. Големият проблем е, когато хиляди части от ума ви говорят едновременно. Това се нарича митоте, нали не сте забравили?
Митоте може да се сравни с огромно тържище, където хиляди хора говорят и се пазарят едновременно. Всеки от тях има различни мисли и чувства, всеки има различна гледна точка. Вкараните в ума програми — всички споразумения, които сме сключили — не са непременно съвместими една с друга. Всяко споразумение е като обособено живо същество има собствена индивидуалности собствен глас. Някои споразумения влизат в конфликт с други и така нататък,
докато в ума се разрази голяма война. Митоте е причината хората да не са наясно какво искат, как го искат или кога го искат. Те не са в съгласие със себе си, защото едни части от ума искат едно, а други тъкмо обратното.
Една част от ума има възражения срещу определени мисли и действия, а друга част ги подкрепя. Всички тези малки живи същества създават вътрешен конфликт, защото са живи и всяко от тях има право на глас.
Само като направим прегледна споразуменията си, можем да открием всички конфликти в ума и в крайна сметка да създадем ред от хаоса митоте.

30
Не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степени ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране,
много лесно ще намерите кой дави малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба име написано Моля ви, ритнете ме. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.
Където ида отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората дави казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си ида изберете дали да повярвате или ненаказаното от другите.
Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем отказаното или стореното от тях. Дори другите дави лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, чене са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска. Когато хората казват едно, а правят друго, вие се самозалъгвате, ако вярвате на думите имане на постъпките им. Но ако сте честни със себе си, ще си спестите много емоционална болка. Истината може да е болезнена, но не е необходимо да бъдете пристрастени към болката. Изцелението е вход и е само въпросна време нещата за вас да се подобрят.
Когато някой не се отнася към вас с обичи уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Него ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да изберете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, вие по-необходимо да вярвате на себе си,
отколкото на другите.
Създадете лиси навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнати дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично.

Ако успеете да превърнете това второ споразумение в навик, ще откриете, че нищо не може дави върне обратно вада. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода. Ще получите имунитет към злите магьосници и никое заклинание колкото ида е силно — няма дави застигне. Дори целият свят да злослови за вас, ако него приемате лично, ще бъдете имунизирани.
Може някой умишлено дави изпрати емоционална отрова, но ако него приемате лично, няма да я погълнете. Когато не приемете емоционалната отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпращано не и за вас.
Сами виждате колко е важно това споразумение. Като не приемате нищо лично, ще превъзмогнете навици и модели, които ви държат в плен на съня за ада и предизвикват ненужно страдание. Дори само чрез практикуването на това второ споразумение ще започнете да отменяте десетки дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате. А ако спазвате първите две споразумения, ще предотвратите седемдесети пет процента от дребните, малки споразумения, които ви държат в плен на ада.
Напишете това споразумение на листи го закачете на хладилника си, задави напомня постоянно Не приемай нищо лично.
Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма дави е необходимо да се доверявате наказаното или направеното от другите.
Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпките на другите отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.
Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма дави нарани. Ще можете да кажете Обичам те, без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което вие необходимо.
Ще можете да кажете да или не — което изберете — без да се осъждате ида изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тогава дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма дави засегне.

32

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: