Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта
Изтегляне 1 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
21 ДНИ СВЕТЛИННА РАБОТА ЗА ХАРМОНИЯ И ПРОБУЖДАНЕ(1)
| ВЪВЕДЕНИЕ ЗАМЪГЛЕНОТО ОГЛЕДАЛО Преди три хиляди години близо до скътан сред планини град живеел един човек, досущ като вас имен. Той учел за лечител, искал да усвои познанията на своите предци, но не бил съвсем съгласен с всичко, което научавал. В сърцето си усещал, че трябва да има нещо повече. Един ден, докато спял в една пещера, сънувал, че вижда собственото си спящо тяло. Излязъл от пещерата в нощна новолуние. Небето било ясно, обсипано с милиони звезди. Тогава вътре в него се случило нещо, което променило живота му завинаги. Погледнал ръцете си, опипал тялото си и чул собствения си глас да казва Аз съм направен от светлина аз съм направен от звезди“. Погледнал отново звездите и осъзнал, чене звездите създават светлината, а по-скоро светлината създава звездите. Всичко е направено от светлина — рекъл той — и междинното пространство не е празно. И разбрал, че всичко съществуващо всъщност е едно живо същество, а светлината е вестоносецът на живота, защото е жива и съдържа цялата информация. После осъзнал, че макар да е направен от звезди, той не е тези звезди. Аз съм междузвездието“, помислил си той. Така че нарекъл звездите тонал, а светлината помежду им — нагуал, и си дал сметка, че онова, което създава хармонията и пространството между двете, е Животът или Намерението. Без живота тоналът и нагуалът не могат да съществуват. Животът е силата на абсолютното, върховното, Творецът, който създава всичко. Ето какво открил всичко съществуващо е проява на единното живо същество, което наричаме Бог. Всичко е Бог. И стигнал до извода, че човешкото възприятие е само светлина, възприемаща светлина. Освен това осъзнал, че материята е огледало всичко е огледало, отразяващо светлината и създаващо от нея образи и светът на илюзията, Сънят, е досущ като мъгла, която не ни позволява да видим истинската си същност. Истинската ни същност е чиста любов, чиста светлина — казал той. Това прозрение променило живота му. След като проумял истинската си същност, той насочил поглед към останалите хора и към природата и останал изумен от видяното. Видял себе си във всичко във всеки човек, във всяко животно, във всяко дърво, във водата, в дъжда, в облаците и в почвата. И разбрал, че животът смесва тонала и нагуала по различни начини, за да създаде милиарди проявления на живота. През тези няколко мига той разбрал всичко. Бил много развълнувани сърцето му се изпълнило с покой. Нямал търпение да разкаже на близките си какво е открил. Но не разполагал с думи да го обясни. Опитал се да разкаже на другите, но те него разбирали. Виждали, че сее променил, че очите му и гласът му излъчват някаква красота. Забелязали, че вече не осъжда нищо и никого. Различавал се от всички останали. Разбирал всекиго много добре, но никой не можел да разбере него. Вярвали, че е въплъщение на Бога, а той се усмихвал, когато го чуели отвръщал Вярно е. Аз съм Бог. Ноти също си Бог. Ние сме едно и също, ти и аз. Ние сме образи от светлина. Ние сме Бог. Но хората пак не разбирали. Той открил, че е огледало за останалите хора, огледало, в което виждал себе си. Всеки е огледало, казвал той. Виждал себе си във всекиго, но никой не виждал в него себе си. И той разбрал, че всички сънуват, но без да го съзнават, без да знаят какво представляват всъщност. Не можели да видят себе сив него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкуванията на образи от светлина — Сънят на хората. Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено. Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинният димни пречи да разберем какво представляваме. Той казал Аз съм замъгленото огледало, защото виждам себе си във всеки от вас, но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е Сънят, а огледалото сити, сънуващият“. |