Числително име Ličbnik
Изтегляне 292.2 Kb.
|
Особености в употребата:
В родителен, дателен и винителен падеж личните местоимения имат както дълги, така и кратки форми. Дългите местоименни форми се използват предимно в следните случаи:
Кратките форми će и ći са клитики и могат да стоят само след дума, която притежава самостоятелно ударение, напр.: Spytach će wusprawnić. Napišu ći list. Те могат да се заменят от формите tebje, tebi. Кратките форми mi и ći се използват и във функцията на т. нар. dativus ethicus. Изречението в такъв случай има емоционален характер (ср.: Budź mi sprawny! To bě ći wěc!Ty sy mi rjany přećel! To je mi rjana wobrada! Mój wbohi luby, hdźe sy mi? Wšudźom ći ludźo joh witaja). Формите mje, mi могат да се срещат както в неударена позиция (Mać mje woła. Daj mi pomazku), така и под ударение (Mje mócnje ćehnje wutroba. Mi je, kaž byšće wołali mje). Склонение на личните местоимения wón, wona, wono, wonaj, wonej, woni, wone Ед. ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.) Им. wón wono (wone) wona Р. jeho jeho jeje, njeje Д. jemu (jom) jemu (jom) jej (ji), njej В. jeho (joh) (при одуш. ) jo (je), nje, njo ju, nju jón (при неодуш.) Тв. z nim z nim z njej М. wo nim wo nim wo njej В разговорната реч се предпочита формата wone пред wono. Между формите jo и je разликата е, че първата има книжен характер, докато втората се среща предимно в разговорната реч. Във винителен падеж единствено число мъжки род формите jeho, na njeho, joh, na njoh се използват по отношение на живи същества, а формите jón, na njón – по отношение на неодушевени предмети. Мн. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. woni wone Р. jich, nich jich, nich Д. jim, nim jim, nim В. jich, nich je, nje Тв. z nimi z nimi М. wo nich wo nich Дв. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. wonaj wonej Р. jeju jeju Д. jimaj jimaj В. jeju jej Тв. z nimaj z nimaj М. wo nimaj wo nimaj Ако косвените падежни форми на личното местоимение за трето лице (jeho, jemu, jeje, je и др.) стоят след предлог, пред тях се появява n-: bjez njeho, wokoło nich, k njemu, na njeho, na njo / na nje, z nim, wo nim, při nim, z nimi, wo nich, při nich. Когато обаче формите jeho, jeje, jich функционират като притежателни местоимения, n- не се появява: wo jeho nanje, z jeje maćerju. В двойствено и в множествено число формите jeju, na njeju, jich, na nich се използват само по отношение на одушевени съществителни от мъжки род, а формите jej, na njej, je, na nje – по отношение на животни и неодушевени предмети. Когато трябва да се римува или пък за придаване на ритъм в поезията, вместо пълните форми jeho, jemu, jej, naju, waju се използват кратките форми joh, jom, ji, naj, waj, напр.: O zbóžny naj` domčk! O zbóžny naj` čas! Притежателни местоимения Притежателните местоимения заместват имена, изразяващи принадлежност. Морфологичните категории, които притежават, са род, число, падеж. Притежателните местоимения са mój, twój, naš, waš. Като притежателни местоимения функционират и родителните форми на личните местоимения за трето лице: wón, wona, wono; woni, wone; mój, wój, wonaj, wonej – jeho, jeje, jeho; jich; naju, waju, jeju. Например: mój woblek, twoja sotra, naša chěža, waša šula – jeho kniha, jeje suknja, jich zahroda, jeju awto, naju přećel, waju lubosć. В диалектите на мястото на формата jeje се среща адективната притежателна форма jejny, jejna, jejne (jeje hólc = jejny hólc). Склонение на притежателните местоимения Ед. ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.) Им. mój moje moja Р. mojeho mojeho mojeje Д. mojemu mojemu mojej В. mojeho (при одуш.) moje moju mój (при неодуш.) Тв. z mojim z mojim z mojej М. wo mojim wo mojim wo mojej Мн. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. moji moje Р. mojich mojich Д. mojim mojim В. mojich moje Тв. z mojimi z mojimi М. wo mojich wo mojich Дв. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. mojej mojej Р. mojeju mojeju Д. mojimaj mojimaj В. mojeju mojej Тв. z mojimaj z mojimaj М. wo mojimaj wo mojimaj По същия образец е и склонението на местоименията twój, naš, waš. Както при склонението на личното местоимение wón, и тук са налице кратки форми: mojoh, mojom, twojoh, twojom, našoh, našom, wašoh, wašom. В горнолужишкия език притежателните местоимения mój, twój се определят като притежателно-лични местоимения и те се отделят от притежателно-възвратното местоимение swój. Местоимението swój се използва тогава, когато се отнася до субекта в изречението (mać wuprózdni swoju křinju). Но след някои глаголи (prosyć, radźić, kazać) swój се отнася и към други части в изречението, напр.: Mać radźeše (kazaše) dźěćom swoje knihi zawalić (dźěći – swoje knihi). Задължително е обаче използването на притежателно-възвратното местоимение swój за 3. л. единствено, множествено и двойствено число, напр.: Skupina je swoje nadawki derje spjelniła. Rozmołwjachu so wo swojich pućowanskich nazhonjenjach. Pisaštaj swojemu wučerjej). Изпозването в този контекст на притежателно-личните форми (jeho, jeje, jich, jeju) би довело до двусмислица. Например в изречението Skupina je jeje nadawki derje spjelniła местоимението jeje не се отнася към skupina. Притежателно-възвратното местоимение swój, swoja, swoje се скланя както притежателно-личното местоимение mój, moja, moje. Показателни местоимения Показателните местоимения посочват различни предмети или техни признаци. Принадлежат към адективните местоимения и притежават морфологичните категории род, число, падеж. Разделят се на показателни местоимения, които посочват близки хора и явления (tón, tutón – отнасят се до лица, животни, предмети; tajki – отнася се за качества; telko, tak wjele – отнася се за множество; tak, znak, tu / jow, tudy, sem, nětko / nětk, dotal, wottal, wottud, wot jow sem, tohodla – отнасят се за обстоятелства) и далечни хора и явления (tamny, tamón, wony, wonajki, tam, tehdy). Към част от показателните местоимения може да се прибави и частица –le: tónle, tajkile, tule, jowle, nětk(o)le, tamle. Склонение на показателните местоимения tón, ta, to Ед. ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.) Им. tón to ta Р. toho toho teje Д. tomu tomu tej В. toho (при одуш.) to tu tón (при неодуш.) Тв. z tym z tym z tej М. wo tym wo tym wo tej Мн. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. ći te Р. tych tych Д. tym tym В. tych tych Тв. z tymi z tymi М. wo tych wo tych Дв. ч. (мъжколична форма) (немъжколична форма) Им. taj tej Р. teju teju Д. tymaj tymaj В. teju tej Тв. z tymaj z tymaj М. wo tymaj wo tymaj Наред с формата to за среден род се използва и формата te (te dźěćo, te polo). Местоименията tajki, wonajki, wony имат адективен характер и се скланят като прилагателните lochki, dobry, а tamón се скланя като tón. Останалите показателни местоимения са несклоняеми. Възвратно местоимение sebje / so Възвратното местоимение няма именителна форма, няма форми за категориите род и число. Например: Myslu na sebje kaž na tebje. Njezabudź so! Pomhaj sebi tak derje kaž móžno. Склонение на възвратното местоимение Им. -
Р. sebje, so Д. sebi, sej В. sebje, so Тв. ze sobu М. wo sebi Възвратното местоимение има дълги и кратки форми. Дългите форми се използват в следните случаи:
Кратките форми не стоят след предлози (за изключенията споменахме) и при логическо подчертаване, напр.: Kupich sej rjany kabat. Holca so česa. Творителната форма sobu може да се използва и самостоятелно и в такъв случай има значение на немското mit “заедно, съвместно”. Например: Pój sobu! Wzmi, přinjes pjenjezy sobu! Sym z nanom sobu šoł. Творителната форма на възвратното местоимение се използва само с предлог, напр.: Mam ze sobu činić. Wučiń to ze sobu samym! Формата sebi се произнася като [sejbi], sebje [sejbje], tebi [tejbi], tebje [tejbje], напр.: Smy my w Serbach toho sebi połnje wědomi? …a myslić sebi, za Serbow zo wšo je dobre dosć… Въпросителни местоимения С въпросителните местоимения се пита за неизвестни явления. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число, падеж. Въпросителните местоимения в горнолужишкия език са: štó, što, čeji, kajki, kotry, kak, hdźe, dokal (има книжен характер), (z)wotkal (има книжен характер) / (z)wotkel, hdy, čehodla, kelko / kak, wjele и по-старите въпросителни местоимения čomu, přečo. С местоимението štó се пита за лица: Štó je přišoł? (възможен отговор – nan, mać). С местоимението što се пита за:
Склонение на въпросителните местоимения štó, što Им. štó što Р. koho čeho Д. komu čemu В. koho što, na čo Тв. z kim z čim М. wo kim wo čim Местоимението što има две форми във винителен падеж. Формата što се използва самостоятелно (Što maš?), а формата čo – след предлози (na čo, pře čo, wo čo, za čo). С помощта на местоимението kotry се пита за поредността на явлението в редица от еднородни, напр.: Kotry z naju ma twjerdšu hłowu? Z kotrym ćahom sy přijěł? (възможен отговор – z prěnim, z druhim). Местоимението kotry се скланя като прилагателните с твърда основа (kotry, kotreho, kotremu). С помощта на местоимението kajki се пита за свойствата и качествата на явленията. При отговора се използват и качествени, и относителни местоимения: Kajki woblek sy sej kupił? (възможен отговор – šěry, bruny, čorny); Kajke spěwy najbóle lubuješ? (възможен отговор – dźěćace, ludowe, wuměłske). Местоимението kajki се скланя като прилагателните на -ki (kajki, kajkeho, kajkemu). Въпросително местоимение čeji, čeja, čeje С помощта на местоимението čeji се пита за притежателя на даден предмет: Čeji je to dom? Čeje je to koleso? Čeja je to kniha? Čeji je to wołojnik? В отговора се използва съответната форма на притежателното прилагателно или местоимение (naju, jeho, moje, twoje, nanowy, bratrowy). Местоимението čeji се скланя като прилагателните с мека основа (čeji, čejeho, čejemu; čeja, čejeje, čejej). Останалите въпросителни местоимения са несклоняеми. Относителни местоимения Относителните местоимения заместват имена или местоимения, употребени в главното изречение. Могат да функционират и като съюзна връзка, която свързва подчиненото определително изречение с главното. Принадлежат към родовите местоимения. Притежават освен това и категориите число и падеж. Някои от тях обаче са несклоняеми. Образуват се от въпросителните местоимения с помощта на частицата –ž. Относителните местоимения в горнолужишкия език са: štóž, štož, čejiž, kotryž, kajkiž, kiž, hdźež, dokal, (z)wotkal(ž), (z)wotkel(ž), hdyž, jako(ž), kaž, kelkož, wjelež, čehoždla. Към относителните местоимения може да се прибави и частицата за обобщаване –kuli: štóžkuli, štožkuli, čejižkuli, kotryžkuli, kižkuli, kajkižkuli, kažkuli, hdyžkuli, hdźežkuli, kelkožkuli, čehožkulidla. Скланят се по следния начин: Štóž = štó + ž (kohož, komuž, kohož, z kimž, wo kimž; Štož = što + ž; Kotryž = kotry + ž и т. н. Отрицателни местоимения Отрицателните местоимения заместват чрез отрицание названията на явленията. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число, падеж. Отрицателните местоимения в горнолужишкия език са: nichtó, ničo, nikajki (по-рядко), ničeji, nihdy, nihdźe, žadyn, žana, žane, ženje. Образуват се от въпросителните местоимения с отрицателната частица ni-. Основата на местоимението nichtó е –chtó, а основата на местоимението ničo е -čo. Отрицателните местоимения образуват антонимни двойки с обобщителните местоимения, напр.: nichtó – wšitcy, ničo – wšo, nihdźe – wšudźe и др. Отрицателното местоимение nichtó се скланя като štó, ničo като što, nikajki и ničeji като kajki и čeji. Местоимението žadyn се скланя по следния начин: Им. žadyn Р. žanoho / žaneho Д. žanomu В. žanoho / žadyn Тв. ze žanym М. wo žanym Неопределителни местоимения Неопределителните местоимения заместват названия на неопределени, неуточнени явления. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число и падеж. Образуват се от въпросителните местоимения с помощта на неопределителната частица ně-: něchtó (chtó = štó), něšto, něčeji, někajki, něhdy, něhdźe. Склонението на неопределителните местоимения е същото като склонението на отрицателните местоимения. Подобно на относителните местоимения и неопределителните могат да се разширят чрез частицата с обобщаващо значение –žkuli: něchtóžkuli, něštóžkuli něštožkuli, někajkižkuli, něčejižkuli, něhdyžkuli, něhdźežkuli. Особен вид неопределителни местоимения са тези, които се образуват с предпоставената частица tój-: tójšto, tójhdy, tójhdźe. Въпросителните местоимения, когато се използват в преносно значение, също са в състояние да изразят неопределеност: Sy ty to Каталог: elena lyubenova -> gramatika gramatika -> Derje čita. Šuler wjele gramatika -> Морфология- morfologija gramatika -> Свързване чрез съгласуване (kongruenca) gramatika -> се различават безличните глаголни форми (Mjerznje) gramatika -> Приложение Кратък горнолужишко-български gramatika -> Литература Гугнин А. А. Серболужицкая литература XX века. Москва 2001 gramatika -> Елена Любенова gramatika -> Naměsto z radnicu a z cyrkwju gramatika -> Название на знака Произношение gramatika -> Уча лужишки езици Изтегляне 292.2 Kb. Сподели с приятели:
|