Числително име Ličbnik
hdy hižo słyšał? Je nam hdy (hd
Изтегляне 292.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Samsnu
- Druhdźe su tež druhe
| hdy hižo słyšał? Je nam hdy (hdźe) štó pomhał? Je to najrjeńša kniha, kotruž sym hdy widźał.
Обобщителни местоимения Обобщителните местоимения заместват в обобщен план названията на явленията. Принадлежат към родовите местоимения и притежават категориите род, число и падеж. Обобщителните местоимения в горнолужишкия език са: wšón, wšo, wša, wšě, wšitkón, wšitko, wšitka, wšitcy, wšitke, wšudźe, přeco, kóždy. Образуват антонимни двойки с отрицателните местоимения: wšo, wšitko – ničo, wšudźe – nihdźe, přeco – ženje, kóždy – nichtó, žadyn. Местоименията wšón, wša, wšo се използват, за да изразят неограничено, пълно количество: wšón chlěb, wšón měd, wša butra, wšón čas, wša próca, wšo zawostajenstwo, wšo rjane, wšo móžne. Възможно е обаче в тези случаи да се използва и прилагателното cyły: cyły chlěb, cyły měd, cyła butra, cyły čas, cyła próca, cyłe zawostajenstwo. При конкретни величини се използва прилагателното cyły: cyły dźeń, cyły tydźeń, cyły měsac, cyłe lěto, cyła rjadownja, cyła chěža, cyłe přećelstwo. Прилагателното се използва и когато в словосъчетанието участва съществително pluralia tantum: cyłe cholowy, cyłe prózdniny, cyłe jutry, cyłe hody, cyłe hrabje. Същото се отнася и за съществителните в множествено число: cyłe hodźiny, cyłe dny, cyłe tydźenje. Местоименията wšitcy, wšitke сигнализират за цялостност, съвкупност: wšitcy ludźo, wšitcy mužojo, wšitke žony, wšitke wowcy, wšitke chěže. В този случай замяната с прилагателното cyły не е възможна. В двойствено число се използват формите wobaj, wobě, woboje: wobaj mužej, wobě žonje, woknje, woboje cholowy, woboje hrabje, woboje durje. Местоименията wšón, wšitcy, wšitke, wobaj, wobě, woboje могат да функционират като прилагателни и съществителни: Woda je wša. Pjenjezy su wšě. Wšo / wšitko budźe. Wšitcy su wotešli. Wšitko je wšo. Wobaj staj wina. Склонение на обобщителното местоимение wšón, wša, wšo, wšě Ед. ч. (м. р.) (ср. р.) (ж. р.) Им. wšón wšo wša Р. wšeho wšeho wšeje Д. wšemu wšemu wšej В. wšón wšo wšu Тв. ze wšěm ze wšěm ze wšej М. we wšěm we wšěm we wšej Мн. ч. Им. wšě Р. wšěch Д. wšěm В. wšěch (при мъжкол.) wšě (при немъжкол.) Тв. ze wšěmi М. we wšěch Местоименията wšitkón, wšitka, wšitko, wšitcy, wšitke се скланят като прилагателните на –k (mjechki); wobaj, wobě, woboje - като числителните dwaj, dwě, dwoje. Местоимението kóždy има дистрибутивно значение и се използва в единствено число: kóždy muž, kóžda žona, kóžde dźěćo. Формата за множествено число kóžde се свързва със съществителни pluralia tantum: kóžde durje, kóžde cholowy. Местоимението kóždy се скланя като прилагателните с твърда основа (dobry). Местоименията wšudźe и přeco са несклоняеми. Ограничителни местоимения Местоименията с ограничителна семантика в горнолужишкия език са: sam, -a, -o / -e (субстантивни местоимения), samy / samón (адективни местоимения). Ограничителното местоимение може да означава лице, което самостоятелно, без помощта на друго лице, извършва някакво действие. Също така с това местоимение се подчертава, че се говори именно за определено лице или определен предмет. Например: Dokelž sam płuwać njemóžeše…; knjez je sam rjekł. Местоимението sam се скланя като показателното местоимение tón ( sam, samoho / sameho, samomu / samemu…). Местоимението samy може да означава място, време, краен предел на мястото и времето; може да означава също така голямо количество от дадена субстанция на едно място: samy pěsk, sama woda, same drjewo, sami mužojo, same žony, pod samej třěchu, w samej nocy, na samym kóncu. Вариантът samón е характерен за католическия вариант на горнолужишкия език. Местоимението samy се скланя като прилагателните с твърда основа (dobry). Характеризиращи местоимения Местоименията с характеризираща семантика в горнолужишкия език са: samsny, -a, -e, jenaki, jenak; druhi, druhdy, druhdźe, hinaši, hinak; wšel(a)ki, wšel(a)ko. С първата група местоимения се демонстрира пълно единомислие и съгласие с това, което е вече познато от контекста и ситуацията (Samsnu knihu sym wčera we wobchodźe widźał. Ja a mój přećel mamoj jenake měnjenje. Wonaj staj jenak sylnaj). С втората група местоимения се показва несъгласие с това, което е вече познато от контекста или ситуацията (Druhdźe su tež druhe wašnja. Druhdy sym jeho widźał). Третата група сигналзират за разделност на предметите (W rjadowni mamy wšelakich šulerjow). Каталог: elena lyubenova -> gramatika gramatika -> Derje čita. Šuler wjele gramatika -> Морфология- morfologija gramatika -> Свързване чрез съгласуване (kongruenca) gramatika -> се различават безличните глаголни форми (Mjerznje) gramatika -> Приложение Кратък горнолужишко-български gramatika -> Литература Гугнин А. А. Серболужицкая литература XX века. Москва 2001 gramatika -> Елена Любенова gramatika -> Naměsto z radnicu a z cyrkwju gramatika -> Название на знака Произношение gramatika -> Уча лужишки езици Изтегляне 292.2 Kb. Сподели с приятели:
|