Човек в търсене на смисъл

68
да поддържат куража си с увереност, че, макар и безнадеждна, нашата борба не е лишена от достойнство и смисъл. Казах, че някой бди над всеки от нас в тежките моменти – приятел, жена, някой жив или мъртъв, или пък Бог, и не очаква да го разочароваме. Той ще се надява, че ние страдаме гордо, а не жалко, и че знаем как да умрем.
И накрая, говорих за нашата жертва, която във всеки случай има смисъл.
Този вид жертва изглежда безсмислена в нормалния свят на материален успех. Но в действителност нашата жертва има смисъл. Онези от нас, които хранят религиозна вяра, лесно ще разберат, казах аз откровено. Разказах им за един другар, който при идването си в лагера се бе опитал да сключи договор с небето – неговите страдания и смърт да спасят от мъчителен край човешкото същество, което обича. За този човек страданието и смъртта имаха смисъл. Те бяха саможертва с най-дълбока значимост. Той не искаше да умре за нищо. Никой от нас не го искаше.
Целта на моите думи бе да се намери пълноценен смисъл в нашия живот – там и тогава, в онази барака и в онази особено безнадеждна ситуация.
Разбрах, че усилията ми се увенчаха с успех. Когато електрическата крушка отново светна, видях жалките фигури на моите приятели да накуцват към мен и да ми благодарят със сълзи на очи. Но тук съм длъжен да призная, че съвсем рядко имах вътрешната сила да установя връзка с моите събратя по страдание и че навярно съм пропуснал много възможности да го сторя.
* * *
Сега стигаме до третата фаза в психическата реакция на лагерника – психологията на неволника след освобождаването му. Но преди това ще обсъдим един въпрос, който често се задава на психолога, особено когато познава отблизо тези неща: Какво можете да кажете за психологическата природа на лагерната охрана? Как е възможно хора от плът и кръв да се отнасят към другите така, както толкова много лагерници казват, че са били третирани? След като вече е чул тези описания и е повярвал, че това се е случило, човек е длъжен да се запита как психологически е могло да стане.
За да се отговори на този въпрос, без да се навлиза в големи подробности, трябва да се изтъкнат няколко неща:
На първо място, сред охраната имаше садисти, садисти в най-чист клиничен смисъл.
На второ място, тези садисти бяха подбирани винаги когато имаше нужда от истински свирепо подразделение за охрана.
На работното ни място наставаше голяма радост, когато ни позволяваха да се сгреем за няколко минути (след два часа труд в острия мраз) пред малка печка, която се палеше с трески и съчки. Но винаги се намираха надзиратели,

69
които изпитваха огромно удоволствие да ни отнемат това. Как ясно отразя- ваха лицата им тази наслада, когато не само ни забраняваха да стоим там, но катурваха печката и стъпкваха чудесния огън в снега! Когато СС вземеха някого на мерник, в редовете им винаги се намираше някой специален човек, за когото се знаеше, че изпитва страст към садистични мъчения и че е високо специализиран в тях, и при когото бе изпращан нещастният лагерник.
На трето място, чувствата на мнозинството от охраната бяха притъпени с годините, в които бяха наблюдавали бруталните лагерни методи във все по- нарастващи дози. Тези морално и душевно загрубели хора накрая отказваха да вземат участие в садистични мерки. Но не пречеха на други да ги прилагат.
На четвърто място, трябва да се каже, че дори сред охраната имаше някои, които ни съжаляваха. Ще спомена само командира на лагера, от който ме освободиха. След освобождаването се установи – само лагерният лекар, също един от нас, бе знаел за това преди, – че този човек бе платил немалка сума от собствения си джоб, за да купи лекарства за своите лагерници от най- близкия пазарен град.
9
Но старшият отговорник на лагера, самият той лагерник, бе по-суров от който и да е от есесовците. Той биеше другите неволници при най-малка възможност, докато командирът на лагера, поне доколкото знам, нито веднъж не вдигна ръка срещу някой от нас.
Става видно, че простият факт, дали човек е бил от лагерната охрана или лагерник, не означава почти нищо. Човешката доброта може да се срещне във всички групи, дори в онези, които като цяло е лесно да осъдим.
Границите между групите се размиваха и не трябва да опростявяме нещата, твърдейки, че тези хора бяха ангели, а онези – дяволи. Със сигурност за човек от охраната или за надзирател бе значително постижение да бъде благ с лагерниците въпреки всички влияния на лагера, а, от друга страна, низостта на лагерник, който третира зле своите собствени другари, бе особено
9
Една интересна случка относно този командир от СС е свързана с отношението на някои от неговите лагерници евреи към него. В края на войната, когато американските войски освободиха хората от нашия лагер, трима млади унгарски евреи укрили този командир в баварските гори. След това отишли при коменданта на американските сили, който нямал търпение да улови този командир на СС, и му казали, че ще му съобщят къде се намира, но само при известни условия: американският командир трябвало да обещае, че няма да му се случи нищо лошо. Най-накрая американският офицер обещал на тези млади евреи, че, когато бъде пленен, командирът на СС ще бъде пазен внимателно. Американският офицер не само изпълни обещанието си, но всъщност предишният СС командир на този концентрационен лагер бе в известен смисъл и възстановен на своя пост, тъй като надзираваше събирането на облекла от съседните баварски села и разпределянето им между всички нас, които по онова време все още носехме дрехите, наследени от други лагерници от Освиенцим, не така щастливи като нас, а изпратени в газовите камери веднага след пристигането им на гарата.

70
достойна за презрение. Очевидно лагерниците намираха безгръбначността у такива хора особено потискаща, докато и най-малката доброта, проявена от страна на някой от охраната, ги вълнуваше дълбоко. Спомням си как веднъж един надзирател тайно ми даде парче хляб, което сигурно бе спестил от порцията си за закуска. Онова, което тогава ме развълнува до сълзи, бе нещо много повече от малкото късче хляб. Това бе човешкото „нещо“, което този човек също ми даде – думата и погледа, с които придружи подаръка.
От всичко това можем да разберем, че на този свят има две категории хора, само тези две – „категорията“ на свестнитеe хора и „категорията“ на негодниците. И двете се срещат навсякъде, във всички групи на обществото.
Няма група, която да се състои само от почтени хора или само от негодяи. В този смисъл нито една група не е от „чиста категория“ – и затова понякога срещахме свестен човек сред лагерната охрана.
Животът в концентрационен лагер раздираше човешката душа и излагаше на показ нейните глъбини. Нима е учудващо, че в тези дълбини отново намирахме само човешки качества, които в самата си същност са смесица от добро и зло? Границата, деляща добро и зло, която преминава през всички човешки същества, достига най-голямата дълбочина, става очевидна дори на дъното на бездната, която зейва в концентрационния лагер.
* * *
А сега да преминем към последната глава от психологията на концентрационния лагер – психологията на лагерника, който е бил освобо- ден. Описвайки преживяванията при освобождаването, които, естествено, трябва да бъдат лични, ще подхванем нишката на нашата повест от онзи момент, когато след дни на силно напрежение върху лагерната порта бе издигнат бял флаг. Състоянието на вътрешна обтегнатост бе последвано от пълно отпускане. Но ще бъде съвсем погрешно да се мисли, че полудяхме от радост. Какво се случи тогава?
С уморени стъпки се завлякохме до портите на лагера. Плахо се заозъртахме и се споглеждахме въпросително. След това дръзнахме да направим няколко стъпки извън лагера. Този път не ни се крещяха команди, нито пък се налагаше да клекнем бързо, за да избегнем удар или ритник. О, не! Този път охраната ни предложи цигари! Първо трудно ги разпознахме, те бързо се бяха преоблекли в цивилни дрехи. Бавно тръгнахме по пътя, извеждащ от лагера. Скоро краката ни заболяха и почнаха да се подгъват. Но ние продължихме да куцаме; искахме да видим околностите на лагера за пръв път с очите на свободни хора.

Изтегляне 1.46 Mb.

Сподели с приятели: