Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| Лонг е парализиран от врата надолу, защото след инцидент при гмуркане преди три години получава квадриплегия 38 . По време на злополуката е бил на 17 години. Днес Лонг може да пише на машина, използвайки пръчка, която държи с уста. Той „посещава“ два курса в общинския колеж чрез специален телефон. Компютърната мрежа позволява на Лонг както да чува, така и да участва в обсъжданията на класа. Той запълва времето си с четене, гледане на телевизия и писане.“ А в писмо, което получих от него, той пише: „Смятам, че животът ми изобилства със смисъл и цел. Отношението, което възприех в онзи съдбоносен ден, стана мое лично кредо за цял живот: аз пречупих врата си, той не ме пречупи. В ход е моето записване в първия ми курс по психология в колежа. Вярвам, че моят недъг само ще увеличи способността ми да помагам на другите. Зная, че без страданието постигнатото от мен израстване би било невъзможно.“ Значи ли това, че без страданието откриването на смисъл е невъзможно? Съвсем не. Аз настоявам само, че смисълът е на разположение въпреки страданието – нещо повече, дори чрез страданието, при условие, както е отбелязано в част втора на тази книга, че то е неизбежно. Ако може да бъде избегнато, би имало смисъл да се отстрани неговата причина, защото 36 W. Н. Sledge, J. A. Boydstun and A. J. Rabe. Self-Concept Changes Related to War Captiivity. Arch. Gen. Psychiatry, 37 (1980), pp. 430-443. 37 „Непокорната сила на човешкия дух“ е заглавието всъщност на статия, представена от Лонг на Третия световен конгрес по логотерапия през юни 1983 г. 38 Квадриплегия – парализа на четирите крайника. – Бел. прев. 114 ненужното страдание е израз на мазохизъм, а не на героизъм. Ако, от друга страна, човек не може да промени ситуацията, която причинява страданието, той все пак може да избере своето отношение. 39 Лонг не е избрал да си счупи врата, но е решил да не се остави да бъде прекършен от онова, което е станало с него. Както виждаме, предимството е на страната на творческата промяна на ситуацията, която ни кара да страдаме. Но превъзходството е „да знаеш как да страдаш“, ако настане нужда. Има емпирични свидетелства, че – буквално – „човекът от улицата“ е на същото мнение. Австрийски изследователи на общественото мнение наскоро докладваха, че онези, които са на най-висока почит сред повечето от анкетираните, не са нито великите творци, нито великите учени, нито пък големите политици и спортисти, а онези, които посрещат сурова участ с високо изправени чела. Обръщайки се към втората страна на трагичната триада, а именно вината, бих желал да тръгна от едно теологично понятие, което винаги ме е поразявало. Думата ми е за онова, което се нарича mysterium iniquitatis и което означава, както аз го виждам, че едно престъпление при окончателния анализ остава необяснимо, тъй като не може да бъде напълно проследено назад до биологични, психологични и/или социологични фактори. Да се обясни изцяло нечие престъпление, би било равносилно на това да се обясни докрай човешката вина и да се види в човека не свободно и отговорно същество, а подлежаща на ремонт машина. Дори самите престъпници се отвращават от това отношение и предпочитат да бъдат държани отговорни за деянията си. Получих писмо от един затворник, излежаващ присъдата си в каторжен затвор в Илинойс, в което той се оплаква, че „престъпникът никога няма шанс да даде обяснение за себе си. Предлагат му се множество извинения, от които да избере. Обвинява се обществото и в много случаи вината се прехвърля върху жертвата.“ Освен това, когато се обърнах към затворниците в Сан Куентин, им казах: „Вие сте човешки същества като мен и като такива вие сте били свободни да извършите престъпление, да поемете вина. Сега обаче вие сте отговорни да превъзмогнете вината, Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|