Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| четиридесет поредни пациента, които се обръщат за терапия в извънболничната психиатрична клиника... дванадесет (30 %) имат някакъв първостепенен проблем, включващ смисъла (по данни от самооценки, терапевти или независими експерти).“ 30 На хиляди мили на изток от Пало Алто положението се различава само с 1 %. Последната статистика във Виена показва, че 29 % от населението се оплаква, че в живота му липсва смисъл. Колкото до причините за това чувство за безсмисленост, може да се каже, макар и свръхопростено, че хората имат достатъчно, от което да живеят, но нищо, за което да живеят; те имат средствата, но не и смисъла. Със сигурност някои нямат дори средствата. По-точно, мисля за масата от хора, които днес са безработни. Преди петдесет години публикувах изследване 31 , посветено на специфичния тип депресия, която диагностицирах при млади пациенти, страдащи от онова, което нарекох „невроза на безработицата“. Показах как тази невроза в действителност произхождаше от една двукратно погрешна идентификация: да си безработен, се приравняваше с това да си безполезен, а да си безполезен, се приравняваше с това да водиш безсмислен живот. Следователно всеки път когато успявах да убедя пациентите да станат доброволци в младежки организации, програми за образование на възрастни, обществени библиотеки и тям подобни – с други думи, щом успееха да запълнят изобилието от свободно време с някакъв вид неплатена, но смислена дейност, – тяхната депресия изчезваше напълно, въпреки че икономическото им положение не се бе променило и гладът им си бе все същият. Истината е, че човек не живее само от благополучие. Успоредно с неврозата на безработицата, която се отключва от социоикономическото положение на индивида, има други видове депресия, които могат да бъдат проследени назад до психодинамичните или 30 Basic Books, New York, 1980, p. 448. 31 Wirtschaftskrise und Seelenieben vom Standpunkt des Jugendberaters. Sozialarztliche Rundschau, Vol. 4 (1933), pp. 43-46. 110 биологичните условия в зависимост от случая. Съгласно това се предписват съответно психотерапия или фармакотерапия. Що се отнася обаче до чувството за безсмисленост, не трябва да подминаваме и да забравяме, че per se това не е въпрос на патология; бих казал, че вместо симптом на неврозата това е по-скоро доказателство за човешката природа. Но макар и да не е причинено от нещо патологично, то със сигурност може да предизвика болестна реакция, с други думи, то е потенциално болестотворно. Само помислете за така разпространения сред младото поколение масов невротичен синдром: има предостатъчни емпирични свидетелства, че трите страни на този синдром – депресия, агресия, пристрастяване, се дължат на онова, което в логотерапията се нарича „екзистенциален вакуум“, чувство за празнота и безсмисленост. Не е нужно да се казва, че не всеки случай на депресия без изключение може да се проследи до чувството на безсмисленост, нито пък че само- убийството – с което понякога свършва депресията – винаги е резултат от екзистенциален вакуум. Но дори ако не всеки без изключение случай на самоубийство се предприема от чувство за безсмисленост, импулсът на индивида да отнеме живота си спокойно би могъл да се превъзмогне, ако той имаше съзнание за някакъв смисъл и цел, за които си струва да се живее. Ако по този начин силната ориентация към смисъла играе решаваща роля при предотвратяване на самоубийството, какво да кажем за интервенцията в случаи на риск от самоубийство? Като млад лекар прекарах четири години в най-голямата австрийска държавна болница, където завеждах отделение, в което бяха настанени тежко депресивни пациенти – повечето от тях приети след опит за самоубийство. Веднъж изчислих, че през тези четири години сигурно съм изследвал 12 000 пациенти. Натрупаното е сериозен запас от опит, от който все още черпя всеки път когато съм изправен пред някой склонен към самоубийство. На такъв човек обяснявам, че пациентите многократно са ми казвали колко са щастливи, че опитът за самоубийство е бил неуспешен; седмици, месеци, години по-късно, казваха ми те, се оказвало, че има разрешение на техния проблем, отговор на техния въпрос, смисъл на техния живот. „Дори ако нещата взимат такъв добър обрат само в един от хиляда случая – продължава моето обяснение, – кой може да гарантира, че във вашия случай това няма да стане един ден, рано или късно? Но на първо място вие трябва да живеете, за да видите деня, в който това ще се случи, тъй че трябва да оцелеете, за да може да видите изгрева на този ден и отсега нататък отговорността за оцеляване да не ви напуска.“ Разглеждайки втората страна на масовия невротичен синдром, агресията, нека се позова на един експеримент, проведен някога от Каролин Ууд Шериф. Тя успяла да изгради по изкуствен начин взаимна агресия между групи бойскаути и наблюдавала, че агресията спаднала само когато 111 младежите се отдали на съвместна цел – тоест общата задача да се извлече от калта кола, с която трябвало да се закара храна за техния лагер. Незабавно те били не само предизвикани, но и обединени от смисъла, който трябвало да осъществят. 32 Що се отнася до третия въпрос, пристрастяването, идват ми наум заключенията на Анемари фон Форстмайер, която отбелязва, че както е видно от тестове и статистики, 90 % от изследваните от нея алкохолици са страдали от бездънно чувство за безсмисленост. Измежду наркоманите, изследвани от Стенли Крипнър, 100 % вярвали, че „нещата изглеждат Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|