Човек в търсене на смисъл


Може ли след Освиенцим един евреин или един християнин да вярва



Pdf просмотр
страница52/64
Дата24.04.2023
Размер1.46 Mb.
#117405
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   64
Човекът в търсене на смисъл - Виктор Франкъл
Може ли след Освиенцим един евреин или един християнин да вярва
в Бог?
Вярата в Бога или е безусловна, или не става дума за вяра в Бога. Ако е безусловна, тя ще издържи, ако шест милиона души са станали жертва на
Холокоста. А ако не е безусловна, ще се предаде – нека използвам


106
аргументацията на Достоевски – пред едно-единствено невинно дете, което умира. Защото ние не можем да преговаряме с Бог, не можем да кажем: „При
шест хиляди или – от мен да мине – до един милион жертви на Холокоста
запазвам вярата си в Теб, но след един милион нищо не може да се направи
и съжалявам, но спирам да вярвам в Теб”.
Фактите говорят, че афоризмът на Ларошфуко за въздействието на раздялата върху любовта може да варира: както бурята гаси слабия огън и разпалва силния, така катастрофите отслабват слабата вяра и засилват силната.


107
ПОСЛЕПИС, 1984 г.
Основания за трагичен оптимизъм
29

Тази глава е написана въз основа на лекцията, която изнесох на Третия световен конгрес по логотерапия в университета в Регенсбург, Западна
Германия, юни 1983 г.
Нека първо се запитаме какво би трябвало да се разбира под „трагичен оптимизъм“. Накратко това означава, че си и оставаш оптимист въпреки
„трагичната триада“, както се нарича в логотерапията, триада, състояща се от онези аспекти на човешкото съществуване, които могат да бъдат описани като:
1) болка;
2) вина;
3) смърт.
Всъщност тази глава повдига въпроса как е възможно да кажем „да“ на живота въпреки всичко това? Да поставим въпроса иначе: как може животът да запази потенциалния си смисъл въпреки трагичните си страни? В края на краищата „да кажеш «да» на живота въпреки всичко“ – да използвам заглавието на една моя предишна книга на немски, – предполага, че животът е потенциално значим при всякакви условия, дори и най-мизерните. А това на свой ред предполага способността на човека творчески да преобразува отрицателните аспекти на живота в нещо положително или градивно. С други думи, това, което е от значение, е да се направи най-доброто от всяко конкретно положение. „Най-доброто“ обаче е онова, което на латински се нарича optimum – оттук и основанието да говоря за трагичен оптимизъм, тоест оптимизъм пред лицето на трагедията с оглед на човешкия потенциал, най-доброто от който винаги позволява:
1) да се превърне страданието в човешко постижение и завоевание;
2) да се извлече от вината възможност за промяна на човека към по-добро;
3) да се извлече от преходността на живота стимул за извършване на отговорни действия.
Трябва обаче да се има предвид, че този оптимизъм не е нещо, което може да се командва или да му се заповядва. Човек не може да се насили дори да бъде оптимистичен безразборно – по отношение на всички изненади и всички надежди. А това, което е вярно за надеждата, е вярно и за другите два
29
Посвещава се на паметта на Едит Вайскопф-Джоелсън, чиито пионерски усилия в логотерапията в САЩ започнаха още през 1955 г. и чийто принос в тази област е неоценим.


108
компонента на триадата, тъй като вярата и любовта също не могат да бъдат командвани или да им се заповядва.
За европееца една от характеристиките на американската култура е, че отново и отново човекът се командва и му се заповядва „да бъде щастлив“.
Но щастието не може да се преследва, то трябва да последва. Човек трябва да има причини да „бъде щастлив“. Ала след като веднъж причината се намери, той автоматично става щастлив. Както виждаме, човешкото същество не преследва щастието, а по-скоро търси причина да бъде щастливо, не на последно място чрез реализиране на потенциалния смисъл, заложен, но непроявен в дадена ситуация.
Тази потребност от причина е сходна с друг, специфично човешки феномен – смеха. Ако искате някой да се смее, трябва да му дадете повод, тоест трябва да му разкажете смешка. По никакъв начин не е възможно да се предизвика смях, като го подтиквате или го карате сам да се принуди да се смее. Да се прави това, би било същото като да се подтикват позиращи пред камера хора да кажат „зеле“ само за да се окажат лицата им на готовата снимка замръзнали в изкуствени усмивки.
В логотерапията такъв модел на поведение се нарича хиперинтенция. Той играе важна роля в причиняването на сексуалните неврози, били те фригидност, или импотентност. Колкото повече пациентът, наместо да забрави за себе си чрез себеотдаване, се стреми директно към оргазъм, тоест сексуална наслада, толкова повече това преследване на сексуалното удоволствие се самоосуетява. Наистина това, което се нарича „принцип на удоволствието“, е по-скоро разтури-забава.
Когато търсенето на смисъл от индивида се окаже успешно, то не само се отплаща с щастие, но и го прави способен да се справя със страданието. А какво става, ако нечие търсене на смисъл слепешката е било напразно?
Резултатът като нищо може да бъде фатален. Нека си припомним например какво става понякога в екстремни ситуации, каквито са лагерите за военнопленници и концентрационните лагери. На първо място, както ми казаха американски войници, изкристализира поведенчески модел, наричан от тях „отписване“. В концентрационните лагери това поведение се дублираше от онези, които сутрин в пет отказваха да станат и да отидат на работа, а наместо това оставаха в бараката върху мократа от урина и изпражнения слама. Нищо – нито предупреждения, нито заплахи – не можеше да ги накара да променят решението си. И тогава се случваше нещо типично – те изваждаха цигара някъде от дъното на джоба, където я бяха крили, и започваха да пушат. В този момент знаехме, че в разстояние на следващите четиридесет и осем часа ще ги видим да умират. Ориентацията към смисъла бе отминала и търсенето на непосредствено удоволствие бе взело връх.


109
Не напомня ли това нещо друго, с което се сблъскваме ден след ден?
Мисълта ми е за онези младежи, които в световен мащаб наричат себе си поколението „без бъдеще“. Със сигурност прибягват не само към цигарите, но и към наркотиците.
Всъщност онова, на което сме свидетели с наркотиците, е една страна от по-общо масово явление, а именно чувството за безсмисленост в резултат на фрустрация на екзистенциалните ни потребности, което на свой ред се е превърнало във всеобщо явление в нашите индустриални общества. Днес не само логотерапевтите твърдят, че чувството за безсмисленост играе все по- голяма роля в етиологията на неврозите. Както пише Ирвин Д. Ялом от
Станфордския университет в „Екзистенциална психотерапия“: „От


Сподели с приятели:
1   ...   48   49   50   51   52   53   54   55   ...   64




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница