Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| ПОСЛЕСЛОВ На 27 януари 2006 г., шестдесет и първата годишнина от освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, в който загинаха 1,5 милиона души, нации по света отбелязаха първия Международен ден за възпоменание на Холокоста. Няколко месеца по-късно те може би ще отбележат годишнината на едно от най-трайните писмени работи от онова ужасно време. Публи- кувана за първи път на немски език през 1946 г. като „Психолог преживява концентрационния лагер“ и по-късно наречена „Да кажем на живота, независимо от всичко“, следващите издания бяха допълнени от въведение в логотерапията и постскрипт относно трагичния оптимизъм или как да останем оптимисти в лицето на болка, вина и смърт. Преводът на английски език, публикуван за първи път през 1959 г., се нарича Man’s Search for Meaning. Книгата на Виктор Франкъл вече е продадена в повече от 12 милиона копия на общо двадесет и четири езика. Проучване на Конгресната библиотека/клуб „Книга на месеца”, което моли читателите да назоват „книга, която направи промяна в живота ви”, определя тази книга сред десетте най-влиятелни книги в Америка. Той е вдъхновил религиозни и философски мислители, специалисти по психично здраве, учители, студенти и читатели от всички области на живота. Рутинно се назначава на колежани, висшисти и гимназисти по психология, философия, история, литература, изследвания на Холокоста, религия и теология. Какво е причината за неговото всеобхватно влияние и трайна стойност? Животът на Виктор Франк се простира почти през целия XX век, от раждането му през 1905 г. до смъртта му през 1997 г. На тригодишна възраст той решава да стане лекар. В автобиографичните си размисли той припомня, че като младеж „би помислил за няколко минути за смисъла на живота. По- специално за значението на идващия ден и неговото значение за мен." Като юноша Франкъл е очарован от философия, експериментална психо- логия и психоанализа. За да допълни своите класове в гимназията, той посещава часове за образование за възрастни и започва кореспонденция със Зигмунд Фройд, която кара Фройд да представи ръкопис на Франкъл в Международния журнал за психоанализа. Статията е приета и по-късно публикувана. Същата година, на шестнадесет години, Франкъл посещава семинар за обучение на възрастни по философия. Инструкторът, разпознавайки прецизния интелект на Франкъл, го покани да изнесе лекция за смисъла на живота. Франкъл казва на публиката, че „ние сами трябва да отговаряме на въпросите, които животът задава от нас, и на тези въпроси можем да отговорим само като сме отговорни за съществуването си.“ 120 Тази вяра става крайъгълният камък на личния живот и професионалната идентичност на Франкъл. Под влияние на идеите на Фройд Франкъл решава, докато още бил в гимна- зията, да стане психиатър. Вдъхновен отчасти от състудент, който му казва, че има дар за подпомагане на другите, Франкъл започва да осъзнава, че има талант не само за диагностициране на психологически проблеми, но и за откриване на това, което мотивира хората. Първата консултантска работа на Франкъл била изцяло негова – той съз- дава първата частна програма за младежки консултации във Виена и работи с проблемни младежи. От 1930 до 1937 г. работи като психиатър в Универси- тетската клиника във Виена, като се грижи за пациенти, които се самоубиват. Той се стреми да помогне на пациентите си да намерят начин да направят живота си смислен дори и при депресия или психични заболявания. До 1939 г. е ръководител на отделението по неврология в болница Ротшилд, единствената еврейска болница във Виена. В първите години на войната работата на Франкъл в Ротшилд осигурява на него и на семейството му известна степен на защита от заплахата от депортиране. Когато болницата бива закрита от националсоциалистическото правителство, обаче Франкъл осъзнава, че те са изложени на сериозен риск да бъдат изпратени в концлагер. През 1942 г. американското консулство във Виена го информира, че има право на имиграционна виза в САЩ. Въпреки че бягството от Австрия би му позволило да попълни книгата си за логотерапия, той решава да изпусне визата си; чувствал, че трябва да остане във Виена заради застарелите си родители. През септември 1942 г. Франкъл и семейството му са арестувани и депортирани. Франк прекарва следващите три години в четири различни концентрационни лагера – Терезиенщат, Аушвиц-Биркенау, Кауферинг и Тюркхайм, част от комплекса в Дахау. Важно е да се отбележи, че затворът на Франкъл не са единственият тласък за написването на „Човекът в търсене на смисъл“ . Преди депортирането си той вече е започнал да формулира аргумент, че търсенето на смисъл е ключът към психичното здраве и процъфтяването на човека. Като затворник изведнъж бива принуден да прецени дали собственият му живот все още има някакъв смисъл. Неговото оцеляване е комбиниран резултат от волята му за живот, неговият инстинкт за самосъхранение, някои щедри действия на човешката благоприличие и хитростта; Разбира се, това зависи и от слепия късмет, например където, попаднал в затвора, капризите на пазачите и произволни решения за това къде да се подредят и на кого да се доверят или вярват. Необходимо е било обаче още нещо за преодоляване на лишенията и деградациите на лагерите. Франкъл постоянно се опира на уникално човешки способности като вроден оптимизъм, хумор, психологическо откъсване, кратки моменти на самота, вътрешна свобода и непоколебима 121 решимост да не се отказва или да се самоубива. Разбира, че трябва да се опита да живее за бъдещето, и черпи сили от любящите мисли на жена си и дълбокото си желание да завърши книгата си по логотерапия. Той намири смисъл и в проблясъци на красотата в природата и изкуството. Най-важното е, че той осъзнава, че независимо от случилото се, той запазва свободата да избира как да отговори на страданието си. Той вижда това не просто като опция, а като своя и отговорността на всеки човек да избере „начина, по Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|