Човек в търсене на смисъл



Pdf просмотр
страница54/64
Дата24.04.2023
Размер1.46 Mb.
#117405
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   64
Човекът в търсене на смисъл - Виктор Франкъл
безсмислени“.
33
Нека сега се върнем към въпроса за самия смисъл. Като начало бих искал да поясня, че на първо място логотерапевтът се занимава с потенциалния смисъл, заложен, но непроявен във всяка една ситуация, с която човек се среща през своя живот. И така, тук няма да разсъждавам върху смисъла на човешкия живот като цяло, макар да не отричам, че такъв широкообхватен смисъл съществува. За да потърся аналогия, нека обсъдим един филм. Той се състои от хиляди и хиляди кадри, всеки от които е разбираем и носи смисъл, и все пак смисълът на целия филм не може да бъде видян, преди да се покаже последната му серия. Ала не можем да разберем целия филм, преди първо да сме разбрали всеки от компонентите му, всеки отделен кадър. Не е ли същото с живота? Не се ли разкрива и окончателният смисъл на живота, ако изобщо се разкрие, едва в неговия край, на прага на смъртта? Не зависи ли този окончателен смисъл от това, дали потенциалният смисъл на всяка една ситуация е бил, или не е бил реализиран по най-добрия начин според знанието и вярата на съответния човек?
Гледан от логотерапевтичен ъгъл, остава фактът, че смисълът и неговото възприемане изцяло са стъпили на земята, а не се носят във въздуха и не обитават кула от слонова кост. Ще локализирам познанието за смисъла – за личния смисъл в конкретна ситуация – приблизително по средата между
„аха“-преживяване-то съгласно понятието на Карл Бюлер и гещалтвъзприе- мането, да кажем, съгласно теорията на Макс Вертхаймер. Възприемането на смисъла се различава от класическото понятие на гещалтвъзприемането дотолкова, доколкото последното подсказва внезапно осъзнаване на
„фигури“ върху „фон“, докато възприемането на смисъла, както аз го виждам, се свежда по-определено до осъзнаване на възможности на фона на
32
За по-пълна информация върху този експеримент вж.: Viktor Е. Frankl, „The
Unconscious God“, New York, Simon and Schuster, 1978, p.140; и Viktor E. Frankl, „ The
Unheard Cry for Meaning“, New York, Simon and Shuster, 1978, p. 36.
33
За по-пълна информация вж.: „The Unconscious God“, pp. 97-100; и „The Unheard
Cry for Meaning“, pp. 26-28.


112
реалността или, да го изразим с прости думи, осъзнаване какво може да се направи при дадена ситуация.
А как човешкото същество гледа да намери смисъл? Както е казала
Шарлоте Бюлер: „Всичко, което можем да сторим, е да изучаваме живота
на хора, които, изглежда, са намерили своя отговор на въпросите, за какво
в крайна сметка е човешкият живот, спрямо онези, които не са.“
34
Но в добавка към този биографичен подход можем да се впуснем също и в биологичен подход. Логотерапията схваща съзнанието като суфльор, който, ако стане нужда, посочва посоката, в която трябва да се движим в дадена житейска ситуация. За да изпълни тази задача, съзнанието трябва да приложи мерило спрямо ситуацията, пред която човек е изправен, и тя трябва да бъде оценена в светлината на набор от критерии и на йерархия от ценности. Тези ценности обаче не могат да бъдат прегърнати и възприети от нас на съзнателно равнище – те са нещо, което ние сме. Те са изкристализирали в хода на еволюцията на нашия вид; те са основани на нашето биологично минало и са вкоренени в нашите биологични дълбини. Нещо подобно може би е имал наум Конрад Лоренц, когато е развил понятието за биологичното априори, и когато двамата наскоро обсъждахме моя собствен възглед за биологичната основа на оценъчния процес, той ентусиазирано изрази своето съгласие. Във всеки случай, ако съществува предразсъдъчно аксиологично себеразбиране, можем да приемем, че то в края на краищата се корени в нашето биологично наследство.
Както учи логотерапията, има три главни пътя, по които човек достига до смисъл в живота. Първият е чрез съзидателна работа или извършване на дело. Вторият е чрез преживяване на нещо или срещане с някого; с други думи, смисъл може да бъде намерен не само в работата, но и в любовта. В този контекст Едит Вайскопф-Джоелсън отбелязва, че логотерапевтичната
„идея, че преживяването може да бъде толкова ценно, колкото и постигането, е терапевтична, защото компенсира нашето пристрастие към външния свят на постиженията за сметка на вътрешния свят на преживяванията“.
35
Най-важен обаче е третият път към смисъла в живота. Дори безпомощната жертва в безнадежно положение, изправена срещу съдба, която не може да измени, може да се издигне над себе си, може да се себенадмогне и правейки това, да се промени. Може да превърне дори личната трагедия в триумф.
Отново Едит Вайскопф-Джоелсън бе онази, която изрази веднъж надеждата, че логотерапията „може да помогне да се противодейства на из вестни нездравословни тенденции в съвременната култура на САЩ, където на
34
Basic Theoretical Concepts of Humanistic Psychology. American Psychologist, XXVI
(April 1971), p. 378.
35
The Place of Logotherapy in the World Today. The International Forum for Logotherapy,
Vol. 1, No. 3 (1980), pp. 3-7.


113
неизлечимо страдащия се дава много малка възможност да се гордее със своето страдание и да го смята облагородяващо, а не унизително“, тъй че
„той не само е нещастен, но и се срамува, че е такъв“.
В продължение на четвърт век ръководех неврологичното отделение на една обща болница и бях свидетел на способността на пациентите си да превръщат своята предопределеност в човешко постижение. В добавка към този практически опит налице са също емпирични доказателства в подкрепа на възможността човек да намери смисъл в страданието. Изследователи от
Медицинския университет в Йейл „са били впечатлени от броя на военно- плениците във Виетнамската война, които открито твърдели, че макар тяхното пленничество да било изключително травмиращо – изпълнено с мъчения, болести, недохранване и строг тъмничен затвор, – те въпреки всичко извлекли полза от преживяванията си на пленници, виждайки в тях опит, водещ към израстване“.
36
Но най-силните аргументи в полза на трагичния оптимизъм са онези, които на латински се наричат argumenta ad hominem. Да приведем един пример –
Джери Лонг е живо свидетелство за „непокорната сила на човешкия дух“, както се нарича в логотерапията.
37
Да цитирам Texarkana Gazette: „Джери


Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   64




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница