Човекът и неговите тела – Ани Безант

Ефирен двойник

Както вече се каза, ефирът съществува в четири видоизменения. Най-финото от тях се състои от пос­ледните физически атоми - не атомите на химията, които наистина са сложни тела - последни, защото, когато бъдат разбити, те се разлагат на астрална ма­терия.

Ефирният двойник се състои от тези четири ефи­ра, които проникват твърдата, течната и газообразна­та части от грубото тяло, обгръщайки всяка частица с една ефирна обвивка, в следствие на което той предс­тавлява едно пълно повторение на грубата форма. Този ефирен двойник е напълно видим за окото на яснови­деца и по цвят е виолетовосив, груб или деликатен в своята структура според качествата на плътното тя­ло. Четирите ефира влизат в него, както твърдото, те­чното и газообразното състояния влизат в състава на плътното тяло, но те могат да бъдат в по-груби или по-фини комбинации, също както и плътните части в тялото. Важно е да се отбележи, че плътното тяло и неговият ефирен двойник се видоизменят заедно по качество, така че когато прогресиращият човек очис­тва съзнателно и преднамерено своето грубо тяло, ефирният двойник следва подир него без свое съзна­ние и без какво да е допълнително усилие.

Именно посредством ефирния двойник Прана (живото дихание) тече по нервите на тялото и тъй ги прави способни да действат като носители на съзна­телната и двигателната сили на човека. Силите на ми­слене, на движение и на усещане не обитават във физическата или ефирната нервна субстанция: те са дей­ности на Аз-а, който работи в своите вътрешни тела, и тяхното проявление на физическото поле е възмож­но само от Прана (живото дихание), когато тя тече по нервните конци и около нервните центрове, защото Прана, живот-диханието, е активната енергия на Аз-а, както Шри Шанкарачария ни учи. Работата на ефир­ния двойник е да служи като физически посредник на гази енергия, и ето защо той често е наричан в наша­та литература "носител на Прана".

Ще бъде полезно да се отбележи, че ефирният двойник е особено чувствителен за игривите съставни части на алкохола.

Явления във връзка с физическото тяло.

Когато човек "ляга да спи", Аз-ът излиза от фи­зическото тяло и го оставя да спи и така да си възоб­нови силите за работата на следващия ден. По този начин плътното тяло и неговия ефирен двойник биват оставени сами на свой произвол, и на играта на влия­нията, които те привличат към себе си със своето уст­ройство и навици. Струи от мисъл-форми от астралното поле, които по своята природа са сродни с мисъл-формите, образувани или хранени от Аз-а в него­вия ежедневен живот, влизат в и излизат от плътния и ефирния мозък и, размесвайки се с автоматическите преповторения на вибрации сложени в будно съзна­ние от Аз-а, причиняват прекъснатите и хаотични съ­нища, с които повечето хора са запознати.

Тези разпокъсани сънища са поучителни, тъй като показват как работи физическото тяло, когато бъде оставено само на себе си. То може само да възпроизвежда откъслеци от минали вибрации без смислен ред или връзка, свързвайки ги в едно, както те дойдат, кол­кото и крайно несвързани да са сами. То е нечувствително до абсурдност или безсмисленост, задоволява се с една фантасмагория от калейдоскопични образи или бои, даже без правилността, която дават огледа­лата на калейдоскопа. Гледани по този начин, лесно може да се види как плътният и ефирният мозък са инструменти на мисълта, не нейни творци, защото ние виждаме колко блуждаещи са техните творения, кога­то бъдат оставени сами на себе си.

При спането Аз-ъг излиза от тези две тела или по-право от това едно тяло с неговите видима и неви­дима части, като ги оставя заедно. При смъртта то ги напуска за последен път, но само с тази разлика, че то изтегля със себе си и ефирния двойник, като го отделя от неговия плътен другар, с което прави да не може вече живото дихание да играе в тялото като в едно органическо цяло. Аз-ът бързо отърсва от себе си ефир­ния двойник, който, както вече видяхме, не може да мине в астралния свят, и го оставя да се разложи зае­дно със своя другар. Ефирният двойник често се явява веднага след смъртта на приятели на неголяма дис­танция от тялото, но естествено притежава твърде малко съзнание и не може да говори, нито да стори нещо повече, от това да се "яви". Той се вижда отно­сително лесно, понеже е физически, и едно леко напрягане на нервната система ще направи очите доста­тъчно остри, за да го забележат. Той с отговорен за много случаи на видения в гробища, тъй като той се носи над гроба, в който лежи неговия другар, и много лесно се вижда поради причините, които току-що ка­захме. Тъй даже "в смъртта те не са разделени" на повече от няколко стъпки пространство.

За нормалния човек само при смъртта става то­ва разделяне, но някои ненормални хора от типа, на­речен "медиуми", са предмет на частично деление на физическото тяло още но време на земния си живот, една опасна и за щастие сравнително рядка ненормалност, която води след си много нервни напрежения и вълнения. Когато ефирният двойник бъде изпъден при спиритически сеанс, гой се раздира на две. Целият не може да бъде отделен от плътното тяло без да се при­чини смърт на последното, тъй като без него струите на живото дихание не могат да циркулират. Даже не­говото частично отдръпване привежда плътното тяло в състояние на летаргия и жизнените дейности почти спират; крайно изтощение последва новото събиране на разделените части и състоянието на медиума, до­като бъде установено нормалното единство, крие значителна физическа опасност. По-голямата част от явленията, които стават в присъствието на медиума, не са свързани с изпъждането на ефирния двойник, но някои, които се придружават с материализация, са ста­нали благодарение на него.

Научаваме се, че с г. Еглитън до една голяма степен е станало това любопитно физическо разделяне, и че се виждало как ефирният двойник изтича от него­вата лява страна, а в това време плътното тяло очеви­дно се смалявало. Същото явление се наблюдавало и с Хаск, чието плътно тяло станало много малко за неговите дрехи. Еглинтъновото тяло веднъж тъй било намалено по размери, че една материализирана фор­ма го взела на ръце и го поднасяла за наблюдение от присъстващите - един от малкото случаи, в които ка­кто медиумът, така и материализираната форма са би­ли видени заедно при светлина, достатъчна да позво­ли изследване. Това намаление на тялото на медиума показва отнемане на част от плътната, "осезаемата" материя на тялото - твърде възможно даже и част от течните части - но, доколкото аз зная, още не са пра­вени наблюдения но това, и следователно не е възмо­жно да се говори със сигурност. Сигурното е, че час­тичното изпъждане на ефирния двойник води след се­бе си голямо нервно разстройство и че то не трябва да се практикува от някой разумен човек, ако се ока­же, че той притежава тази медиумна слабост.

Ние изучихме физическото тяло, както в негова­та плътна, така и в ефирната му част - дрехата, която Аз-ът трябва да носи за своята работа във физическия свят, обиталището което може да бъде или една удоб­на лаборатория за физическа работа, или един затвор, на който само смъртта притежава ключа. Ние видях­ме какво трябва да имаме и какво бихме могли посте­пенно да направим - едно тяло напълно здраво и силно, и в същото време деликатно организирано, очис­тено и чувствително. То трябва да бъде здраво - и на Изток здравето се изисква като едно от условията за изучаване окултизма - защото всичко, което не е здра­во в тялото, го прави негоден инструмент в ръцете на Аз-а, и такова тяло може да разстройва както впечат­ленията, влизащи вътре, така и въздействията, изпра­щани извън. Дейността на Аз-а се спъва ако неговият инструмент е напрегнат или свит от лошо здраве. Здра­во, деликатно, организирано, пречистено, чувствител­но, отхвърлящо автоматично всякакви лоши влияния и автоматично възприемащо всичко добро - такова тяло трябва съзнателно да си създадем, избирайки от всички околни неща само тези, които водят към тази цел, знаейки, че задачата може да бъде постигната са­мо последователно, с постоянна и настойчива рабо­та, последователно насочена към тази цел.

Ние ще знаем кога ще започнем да успяваме до една ограничена степен, защото ще видим да се явя­ват в нас разни видове сили на възприемане, които не сме притежавали преди. Ние ще забележим, че става­ме по-чувствителни за мелодии и картини, за по-пъл­ни, по-нежни, по-богати хармонии, за по-деликатни, по-хубави, по-нежни приливи на багри. Също както художникът обучава своите очи да виждат деликатно­стта на цветовете, за която обикновеното око е сляпо; също както музикантът обучава своите уши да слу­шат обертонове, за които обикновените уши са глухи -така ние трябва да обучаваме нашите тела да бъдат възприемчиви за по-тънките трептения на живота, ко­ито обикновения човек пропуска. Вярно е, че в нас ще дойдат и много неприятни усещания, защото све­тът, който обитаваме, е груб и кален от човечеството, което го населява; но от друга страна ще се открият хубости, които ще ни възнаградят стократно за труд­ностите, които срещаме и преодоляваме. И това ние трябва да направим, не за да можем да притежаваме такива тела за егоистични цели или от пустославие, или за удоволствие, но с цел да можем да бъдем ши­роко полезни, да имаме добавъчни сили да служим. Те ще бъдат по-пригодни инструменти, с които да по­магаме на прогреса на човечеството, и така да бъдем по-готови да помагаме в общото усилие за ускорява­нето на човешката еволюция, което с работата на на­шите велики Учители, и в което може да имаме щас­тието да сътрудничим.

Макар да сме в гази част на нашето изследване, която е посветена само на физическия свят, все пак можем да видим, че изследването не с маловажно, че и най-ниският от носителите на съзнанието се нуждае от нашето внимание и че гой ще възнагради нашата грижа. Нашите градове, нашите страни ще бъдат по­чисти, по-хубави, по-добри, когато това знание стане всеобщо и когато бъде възприето не само умствено за добро, а и като закон на ежедневния живот.