Човекът и неговите тела – Ани Безант

Човекът

Човек започва да натрупва своя опит във физи­ческия свят, където най-напред развива самосъзнание. Тук се явява това, което наричаме "будно съзнание", съзнанието, което ние всички познаваме, което рабо­ти чрез мозъка и нервната система, с което размиш­ляваме по обикновения начин на логическите проце­си, с което запомняме минали явления от настоящето въплъщение, и упражняваме съждения върху делата на живота. Всичко, което признаваме като наши умст­вени способности, е резултат от работата на човека в предшестващите стадии на неговото пътешествие (в живота), и неговото самосъзнание тук става все пове­че и повече жизнено, повече и повече активно, повече и повече живо, заедно с развитието на индивида, заед­но с прогресирането на човека живот след живот.

Ако изучаваме един твърде неразвит човек, ние установяваме, че неговата самосъзнателна умствена активност е бедна по качество и ограничена по коли­чество. Той работи във физическото тяло през грубия и ефирния мозък. Дейността продължава, що се отна­ся до работата на цялата нервна система, видима и невидима, но е твърде несъвършена. В нея има твърде неясно различаване, твърде малко деликатност в умс­твеното схващане. Съществува умствена дейност, но тя има твърде детски характер. Тя е заета с твърде дребни работи, намира удоволствие в твърде дребна­ви случки, нещата, които привличат вниманието й са от нищожен характер - тя е заинтересована от преход­ни предмети, тя обича да седи до прозореца и да гле­да шумната улица, наблюдавайки минаващите хора и коли, правейки" бележки по тях, преизпълнена с удо­волствие, ако един добре облечен човек падне в локва или бъде сплескан с кал от някой минаващ автомобил. В себе си тя не намира много неща, които да зае­мат нейното внимание и затова винаги бяга навън, за да може да се чувства жива.

Това е една от главните характеристики на този нисък стадий на умствената еволюция - човекът, кой­то работи върху физическото и ефирното тяло и ги смята за носители на съзнанието, винаги търси силни усещания. Той има нужда да е сигурен, че чувства и да научи да разпознава нещата, като получава от тях сил­ни и жизнени усещания. Това е един много необходим стадий на прогреса, макар елементарен, и без него той ще бъде винаги в заблуждение, заблуждение между процесите вътре в неговия носител и вън от него. Той трябва да научи азбуката на Аз и Не-аз, като прави разлика между предметите, които пораждат впечат­ления и усещанията, причинени от тези впечатления, между стимулите и усещанията. Най-ниските типове от този стадий срещаме по улиците, облегнати лени­во о стените, намирайки голямо удоволствие в слу­чайни бележки и в избликването на безсмислен смях. Всеки, който е способен да гледа в техните мозъци, намира, че те получават някак замъглени впечатле­ния от преминаващите край тях обекти и че връзката между тези впечатления и други подобни на тях е твър­де слаба. Впечатленията са повече подобни на камара чакъл, отколкото на добре наредена мозайка.

При изучаването на начина, по който физически­ят и ефирният мозък стават носители на съзнанието, ние трябва да се върнем назад към ранното развитие на Ахамкара, или "Аз-ност", един стадий, който може да се наблюдава в нисшите животни около нас. Виб­рации, причинени от сблъскване с външни предмети, започват в мозъка, преминават през него в астрално-то тяло и съзнанието ги възприема като усещания, пре­ди да има изградена някаква връзка между тези усещания и предметите, които са ги причинили, тъй като това свързване е една определена умствена дейност едно схващане. Когато схващането започва, съзнани­ето употребява физическия и ефирния мозък като свои носи тели, посредством които то събира знание за вън­шния свят.

Този стадий, разбира се, отдавна е преминал за нашето човечество, но неговото бледо повторение мо­же да се види, когато съзнанието вземе нов мозък при едно ново раждане. Детето започва "да забелязва", ка­кто се изразяват бавачките, т. с., да свързва едно усе­щане, което се повдига в него, с впечатлението, нап­равено върху новото тяло от един външен предмет, и тъй то "вижда" предмета.

След известно време виждането па един пред­мет не с необходимо, за да може образът на този пре­дмет да се яви в съзнанието. Съзнанието установява, че е способно да си припомни даден предмет, без гой да се намира пред някое от сетивата. Такова едно зре­ние но памет е една представа, една идея, една конце­пция, един умствен образ, и такива съставляват скла­да, който съзнанието събира от външния свят. Върху тях то започва да работи, и първият стадий на гази дейност е нареждането на представите, което пред­шества "размишлението" върху тях. Размишлението започва със сравняване па представите една с друга, и тогава минава към търсенето на връзки между тях, като то съди по това дали те се явяват едновременно или последователно. В този процес съзнанието се отдръпва в себе си, отнасяйки със себе си представите, които си е съставило от усещанията, и минава да при­бави към тях нещо о г себе си, като когато вади заклю­чение за една последователност, свързва едно нещо с друго като причина и следствие. То започва да вади заключения, даже да предвижда бъдещи явления, ко­гато установи една последователност, тъй че когато схващането "причина" се яви, го очаква да последва и схващането "следствие".

По-късно съзнанието отбелязва, сравнявайки сво­ите представи, че много от тях имат един или повече общи елементи, докато останалите техни съставни ча­сти са различни. То изважда тези общи характеристи­ки вън от останалите и ги поставя заедно като общи характеристики на един клас, и тогава групира в едно предметите, които ги притежават. И когато види един нов предмет, който ги притежава, то го причислява към този клас. По този начин съзнанието привежда в ред хаоса на схващанията, с които е започнало своята умствена кариера, и извежда закони от редовната по­следователност на явленията и на типовете, които на­мира в природата.

Всичко това е работата на съзнанието в и чрез физическия мозък, но даже в тази работа ние просле­дяваме присъствието на неща, които мозъкът не дос­тавя. Мозъкът просто получава вибрации. Съзнание­то, работейки в астралното тяло, променя вибрации­те в усещания, в умственото тяло то пременя усеща­нията в схващания и тогава продължава всички процеси, които, както току-що казахме, преобръщат хао­са в ред. Тъй работещото съзнание, по-нататък, се просветлява отгоре с идеи, които не са изфабрикувани от материалите, доставени от физическия свят, но са от­разени в него направо от Божествения Ум. Великите "закони на мисленето" регулират всяко мислене, и са­мият акт на мислене открива тяхното предсъществувание, тъй като той (акта) става от тях, под тях, и е невъзможен без тях.

Почти излишно е да отбелязваме, че всички тези ранни усилия на съзнанието да работи във физичес­кия носител са изложени на риска от много грешки, породени както ат несъвършени виждания, тъй и от погрешни заключения. Бързи заключения, обобщения от ограничена опитност повреждат много от заклю­ченията, до които се с стигнало. Правилата на логи­ката са формулирани, за да се дисциплинира мислов­ната способност и да се направи тя способна да избя­гва грешките, в които постоянно попада, когато е нео­бучена. Но все пак, опитът за размишление, за свърз­ване на едно нещо с друго, колкото и несъвършен да е той, е един явен белег за израстване в самия човек, защото показва, че той прибавя нещо от себе си към сведенията, доставени отвън.

Тази работа върху събраните материали има ефект върху самия физически носител - тялото. Кога­то умът свърже две усещания заедно, той също уста­новява - тъй като причинява съответни вибрации в мо­зъка - една връзка между системите вибрации, от които са се явили усещанията. Защото, когато умствено­то тяло е приведено в активност, то действа на астралното тяло, то пък на ефирното и физическото, и нервната материя на последното вибрира под импул­сите, изпратени през нея. Тази дейност се проявява като електрически изпразвания и магнитни струи иг­раят между молекули и групи от молекули, причиня­вайки сложни взаимоотношения. Те оставят това, ко­ето наричаме нервна следа, една следа, по която дру­га една струя ще мине много по-лесно, отколкото е минала първата. И ако една група от молекули, които са трептели в дадена вибрация, бъдат отново активи­зирани от съзнанието, което преповтаря идеята, коя­то е била отпечатана върху им, то тяхното раздвижва­не лесно тръгва по вече образуваната следа между нея и една друга група чрез едно по-първо свързване, и извиква тази друга група в активност, тя пък изпраща горе в ума една вибрация, която след редовните пре­образувания, се явява като една асоциирана идея.

Ето къде се вижда голямата важност на асоциа­цията. Тази дейност на мозъка бива понякога крайно обезпокоителна, когато някоя лудешка и смешна идея е била свързана с друга сериозна и свещена. Съзнани­ето извиква свещената идея, с цел да се спре върху нея, и изведнъж съвсем без неговото съгласие, усмих­натото лице на неканената идея, изпратена от меха­ническата дейност на мозъка, се вмъква през вратите на светилището и го омърсява. Мъдрите хора обръ­щат внимание на асоциациите и внимават как приказват за най-свещените неща, да не би някой неразумен и невеж човек да направи връзка, която вероятно ще се преповтаря в съзнанието. Полезно е нравилото на великия Еврейски Учител: "Не хвърляй това, което с свято на кучетата, нито хвърляй бисери пред свине".

Друг един белег на прогрес се проявява, когато човек започва да регулира своето поведение чрез зак­лючения, достигнати вътре в него, вместо с импулси, получени отвън. Тогава гой черни от опи га, натрупан в неговия собствен склад, припомня си минали случ­ки, сравнява резултатите, достигнати от различни ли­нии на активност в миналото, и по тях съди каква дей­ност да започне в настоящето. Той започва да пред­вижда, да съди за бъдещето по миналото, да размиш­лява за предстоящото, като си спомня какво вече се е случило. И когато човек нрави това, тогава действи­телно той расте като човек. Все още той може да е затворен да функционира в своя физически мозък, все още може да с неактивен вън от него, но гой започва да става едно развиващо се съзнание, което започва да се държи като отделен индивид, да избира своя собствен път, вместо да се носи според обстоятелства­та или вместо да бъде принуждавано по някоя дадена линия на.дейност от някой външен натиск. Израства­нето на човека става но този определен път и гой раз­вива все повече и повече от това, което се нарича ха­рактер, повече и повече волева сила.

В това отношение хора със силна и със слаба во­ля се различават помежду си. Слабоволният човек е движен отвън, от външни привличания и отблъсква­ния, докато силно волевият е движен отвътре. После­дният има в ръцете си обстоятелствата, които нареж­да и ръководи със своята натрупана опитност. Тази опитност, събрана и натрупана през много животи, все повече и повече се проявява в действителния живот, когато физическият мозък става по-упражнен и по-из­тънчен и следователно по-възприемчив. Опитността е в него, но той може да си послужи с нея само толко­ва, колкото може да отпечата върху физическото си съзнание. Самият човек владее паметта и прави размишления. Човекът сам съди, разбира, решава, но той трябва да върши всичко това чрез своите физиче­ски и ефирен мозък. Той трябва да работи и действа чрез физическото тяло, чрез нервния механизъм, и чрез ефирния организъм, свързан с него. Колкото мозъкът става по-впечатлителен и човек подобрява неговия ма­териал и го привежда повече под своя контрол, толко­ва става по-способен да си служи с него за свое по-пълно проявление.

Тогава как трябва ние, живите хора, да упраж­ним нашите носители на съзнание, за да могат те да ни служат като по-добри инструменти? Ние не изуча­ваме сега физическото развитие на тялото, а как съз­нанието го обработва, като си служи с него като с един инструмент за мисъл. Човекът решава, че за да нап­рави този свой носител по-ползотворен, за чието фи­зическо подобрение той вече е упътил своето внима­ние, той трябва да го приготви да приема бързо и последователно импулсите, които му праща. За да може мозъкът да отговаря последователно, той сам трябва да мисли последователно, и като праща по този на­чин в мозъка последователни импулси, той ще го при­викне да работи последователно, като свързва групи от молекули, вместо чрез случайни и несвързани тре­птения.

Човекът започва, мозъкът само подражава. Нес­вързаното и невнимателното мислене установява в мо­зъка навик за несвързани вибраторни групи. Обучени­ето има два стадия: решил да мисли последователно, човек обучава своето умствено тяло да свързва мисъл с мисъл, а не да тича по случайни пътища; и като ми­сли така, гой упражнява мозъка, който вибрира в от­говор на неговата мисъл. По този начин физическите организми - нервната и ефирната система - придоби­ват навика да работят по един систематичен начин и когато техните притежатели ги извикат, те отговарят бързо и по един редовен начин. Когато той ги потър­си, те са готови под ръка. Между такъв един пригот­вен носител на съзнание и друг, който не е обучен, разликата е като между оръдията на един безгрижен работник, който ги оставя нечисти и ненаточени, не­пригодни за работа, и тези на човека, който поддържа своите сечива готови - точи ги и ги очиства, тъй че когато потрябват, те са готови под ръка и той може да си послужи веднага за работата, която му предс­тои. Тъй трябва физическият носител да бъде винаги готов за заповедта на ума.

Такова продължително упражнение на физичес­кото тяло няма по никой начин да се свърши само с подобрението на мозъка. Защото всеки импулс, пра­тен във физическото тяло, минава през астралния но­сител и произвежда известен ефект върху него. Защо­то, както видяхме, астралната материя е много по-чу­вствителна за мисъл-вибрации, отколкото физическа­та, и ефектът върху астралното тяло от разгледаната от нас дейност е пропорционално по-голям. Под дей­ствието на това влияние астралното тяло получава оп­ределено очертание, добре устроено състояние, тако­ва, каквото вече описахме.

Когато човек научи да владее мозъка си, и да се съсредоточава, когато стане способен да мисли както иска и когато иска, той ще констатира едно съответно развитие в своето сънно състояние, ако бъде физичес­ки съзнателен за това. Неговите сънища ще станат жи­ви, добре издържани, разумни, даже поучителни. Чо­векът започва да функционира във втория от носите­лите на съзнанието, астралното тяло, влиза във вто­рата велика област на съзнание и действа там в аст­ралното тяло, независимо от физическото.

Нека за една минута разгледаме разликата меж­ду двама души и двамата "широко събудени", т. е., функциониращи във физическото тяло, единият от два­мата си служи несъзнателно с астралното си тяло, ка­то с един мост между ума и мозъка, а другият си слу­жи с него като със самостоятелно тяло. Първият виж­да по обикновения и твърде ограничен път, тъй като неговото астрално тяло не е още добър носител на съзнанието. Вторият си служи с астралното зрение, и вече физическата материя не го ограничава, той виж­да също астрални форми и бои, аури, елементали и т. н. Ако отиде на един концерт,-той вижда славни сим­фонии от багри, произвеждани от музиката. По време на една лекция той вижда думите на оратори в цвето­ве и форми, и тъй придобива много по-пълно предс­тавление за неговите мисли, отколкото е възможно за онзи, който слуша само говорените думи. Защото ми­слите, изказани чрез символични думи през устата, в астралния свят се виждат като цветни и музикални форми, облечени в астрална материя. Когато съзна­нието с напълно събудено в това тяло, тялото приема и записва всичките тези добавъчни впечатления, и мно­го хора ще намерят, ако само старателно изучават се­бе си, че те улавят от един оратор много повече, от­колкото простите думи крият в себе си, даже ако не са съзнавали това по времето, когато са слушали. Мно­зина ще намерят в паметта си повече, отколкото ора­торът с говорил. Понякога някое загатваме, което пра­ви мисълта да продължава, като че ли в думите има нещо, което ги прави да значат повече, отколкото те носят за ушите. Тази опитност показва, че астралният носител се развива, и когато човек обръща внимание на своето мислене и несъзнателно си служи с астрал­ното тяло, то расте и става все повече и повече орга­низирано.

Отсъствието на съзнанието у някои хора по време на сън се дължи или на неразвитостта на астрал­ното тяло, или на отсъствието на посредници, на съз­нателни брънки между него и физическия мозък. Чо­век употребява своето астрално тяло по време на сво­ето будно съзнание, пращайки умствени струи през астралното тяло във физическия мозък. Но когато фи­зическият мозък не е в активно употреба - мозъкът, през който човекът има навик да получава впечатле­ния отвън - той прилича на Давид в своята броня, ко­ято не е изпитал. Той не възприема впечатления, ид­ващи до него само през астралното тяло, което той още ис е привикнал да употребява независимо. После, той може да се научи да си служи с него независимо в астралния свят, без да знае това, когато се върне на физическия - един друг стадий в бавния прогрес на човека - и тъй започва да си служи с него в своя собс­твен свят, преди да може да свързва този свят с физи­ческия.

Най-после човекът достига тази връзка, може да минава в пълно съзнание от единия носител в другия и тогава става свободен в астралния свят. Областта на неговото будно съзнание е разширена, така че вече включва и астралния. свят, и в такъв случай, макар буден във физическото тяло, астралните му сетива ра­ботят напълно добре. Може да се каже, че гой живее в едно и също време в двата свята, между които сега няма прекъсване, няма пропаст помежду им, и той хо­ди в астралния свят като човек, роден сляп, но сега прогледнал.

В следващия стадий на своята еволюция човек започва да работи съзнателно в третия, умствения свят. Той вече дълго време е работил в този свят, пра­щайки надолу от него всичките мисли, които вземат активна форма в астралния свят и намират израз във физическия свят чрез мозъка. Когато стане напълно съзнателен в умственото тяло, в своя умствен носи­тел, той разбира, че когато мисли създава форми. Той започва вече да съзнава творческия пропее, въпреки че отдавна е упражнявал несъзнателно силата му.

Читателят може да си спомни, че в едно от пис­мата, един Учител говори как всеки човек създава мисъл-форми, но прокарва раз­ликата между обикновения човек и Адепта, тъй като обикновеният човек ги произвежда несъзнателно, до­като Адептът ги произвежда съзнателно. (Думата " Адепт" тук е употребена в много широк смисъл и обе­динява Инициентите от разните степени, далеч под тази на "Учителя".)

В този стадий на човешкото развитие, човек мо­же да бъде много полезен, тъй като има възможност съзнателно да образува и направлява мисъл-формите - изкуствените елементали, както често ги наричат - и той си служи с тях да върши работа на места, в които в момента може да не му е удобно да пътува в своето умствено тяло. Той може да работи на разстояние та­ка добре, както и в местата, които са му под ръка, и тъй да увеличи своята полезност. Той контролира те­зи мисъл-форми отдалеч, бди над тях и ги ръководи, когато те работят, подобно агенти на неговата воля. Когато умственото тяло се развива и човек живее и работи в него съзнателно, той достига възможността да опознае целия широк и велик живот, в който се изя­вява в умствения свят. Докато остава във физическо­то тяло и осъзнава чрез него своите физически обкръ­жаващи условия, той едновременно е широко буден и активен и във висшия свят, и няма нужда да оставя физическото си тяло да спи, за да се радва на висшите си способности. Той си служи обикновено с умствени­те сетива, чрез които получава всевъзможни впечат­ления от умствения свят, тъй че вижда цялата умстве­на работа на другите хора, тъй както вижда и всички­те им физически движения.

Когато човек достигне този стадий на развитие -относително висок, в сравнение с обикновеното ниво, постигнато днес; стадий, който от друга страна е ни­сък в сравнение с този, който той се стреми да дости­гне по-късно - тогава той функционира съзнателно в своето трето тяло, умственото, изучава всичко, което прави в него, и изпитва неговите сили и неговите ог­раничения. По необходимост той се научава да прави разлика между носителя, когото употребява, и себе си. Тогава той прочувства лъжовния характер на лично­то "Аз", "Аз-ът" на умственото тяло, а не на човека, и съзнателно смесва себе си с индивидуалността, която живее в по-висшето тяло, причинното, което обитава в по-горния умствен отдел, безформения (арупа) свят. Той разбира, че човек може да се отдръпне от умственото тяло, може да го остави назад и да се издигне по-горе, като си остава пак той съшия. Разбира също, че многото животи са всъщност само един, и че гой, жи­вият човек, остава същия в лечение на всичките лях.

И сега да кажем нещо за връзките между тези различни тела. На първо време ле съществуват без да влизал в съзнанието на човека. Те са тук, иначе той не би могъл да мине от полето на ума в това на тялото, но гой не съзнава тяхното съществуване, и ле не са оживени за работа. Те са почти подобни на лова, кое­то във физическото тяло се казва рудиментарни (зачатъчни) органи. Всеки, който има представа от биоло­гия, знае, че рудиментарните органи биват два вида: единият очертава пътя на степените, през които тяло­то с минало в развитието си, докато другият дава чер­ги от бъдещото развитие. Тези органи съществуват, но те не функционират. Тяхната работа във физичес­кото ляло с или в миналото или ще бъде в бъдещето, така че те са мъртви или неродени.

Връзки, които аз по сходство нарекох зачатъчни органи от втори вид, свързват плътното и ефирното тяло с астралното, астралното с умственото, и умственото с причинното. Те съществуват, но те трябва да бъдат приведени в действие, т. е., трябва да бъдат раз­вити и подобно на техните физически образци, те мо­гат да бъдат развити само чрез употреба. Жизнената и умствената струя текат през тях, и тъй те се поддър­жат живи и хранени. Но те започват да постепенно работят, само когато човек прикове своето внимание върху тях и вложи волята си в тяхното развитие. Рабо­тата на волята започва да оживява тези зачатъчни брънки и, стъпка но стъпка, много бавно, може би, те се задействат. Човек започва да ги употребява, за да прехвърля своето съзнание от тяло в тяло.

Във физическо го тяло има нервни центрове, мал­ки групи от нервни клетки, през които минават както впечатленията отвън, тъй и подбудите от мозъка. Ако един от тези центрове с разрушен, изведнъж се появя­ва нередовност и физическото съзнание се разстрой­ва. Подобни центрове има и в астралното тяло, но в неразвития човек те са зачатъчни и не работят. Те са брънки между физическото и астралното тяло, между астралното и умственото тяло и заедно с развитието волята ги оживява. Същата воля, която освобождава и ръководи "змията-огън", наречен Кундалини в ин­дийските книги. Подготвителните стъпки към самата работа, която освобождава Кундалини, с упражнени­ето и очистването на носителите, защото ако това не бъде напълно извършено, огънят се обръща от живи­телна енергия в разрушителна. Ето защо толкова мно­го наблегнах на очистването и изтъквам го като една необходима предварителна работа за всеки истински йога.

Когато човек приготви себе си да получи помощ, за да се оживят тези връзки, неизбежно идва помощта на тези, които постоянно търсят случай да помогнат на ревностни и безкористни ученици. Тогава човек се усеща способен да излиза вън от физическото си тяло, докато е напълно буден, и без да прекъсва съзна­нието си той е напълно свободен. Когато това се слу­чи няколко пъти, минаването от носител в носител ста­ва за него добре познато и лесно действие. Когато астралното тяло напуска физическото по време на сън, има един кратък период на несъзнание, и даже когато човек работи активно в астралния свят, той пак не ус­пява да преодолее това несъзнание при своето връща­не. Когато несъзнателен напуска тялото, той навярно ще бъде несъзнателен и при влизането наново в него. Той може да е напълно и живо съзнателен в астрал­ния свят, и пак във физическото съзнание да остане пълна празнота за това време, прекарано горе. Но ко­гато човек е развил връзките между телата тъй, че те да функционират добре, тогава при напускането на тя­лото той е в будно състояние и мостът вече е прехвър­лен през. пропастта. За него това вече не е пропаст, неговото съзнание минава бързо от един свят в друг и той осъзнава себе си като същия човек и в двата.