Човекът и неговите тела – Ани Безант

Астралното тяло

По същия начин, когато човек работи без физи­ческото тяло в една друга област на природата - астралния свят - гой с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от се­бе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То с едновременно и негов носител и негово ограни­чение. Човекът с повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената. Което той може да пока­же от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астрал­ния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на сво­ето развитие, а също постепенно усъвършенства и сво­ите висши носители на съзнание.

Ще бъде добре да припомним на читателя, поне­же влизаме в области, сравнително малко посещава­ни и за мнозинството неизвестни, че ние не претенди­раме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, съ­що могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има пре­двид. С разширяването на знанието ще бъде достига­на все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива гре­шки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като пи­сателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят гла­вните заключения.

Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една оп­ределена област от вселената, обкръжаваща или про­никваща физическата, но невидима за нашето обик­новено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състоя­ние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безб­ройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразде­лени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.

Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Фи­зическата е разположена в астралната. Астралната ма­терия служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което по­пулярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енер­гии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Жи­вот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива ми­нава в ефира на последния, и гой става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.

Ако си представим, че физическият свят не съ­ществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с рабо­тещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в тако­ва едно състояние и вярват, че са още живи във физи­ческия свят.

Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на гази от­носителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умстве­ните очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явле­ния са отворени за компетентни наблюдения, подоб­но тези на физическото поле.

Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикнове­ното астрално зрение, или ясновидството. Но в нас­тоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприе­мат фините вибрации на астралния свят. Такива лица, наистина, могат да правя г много грешки, както дете­то греши, когато започва да си служи със своите фи­зически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достиг­нат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за буд­ното съзнание.

Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително мал­ко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и ов­ладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Ас­тралното тяло, в което се намират центровете на усе­щането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически чо­век. Но, разбира се, го е само един носител - една ри­за, както ведическата школа се изразява - в която са­мият човек работи и чрез която той достига най-плъ­тния носител, физическото тяло.

Що се отнася до устройството на астралното тя­ло, то е изградено от седемте състояния на астрална-та материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в доб­ре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, - копие на физическото, видимо по своята при­лика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит чо­век представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наисти­на той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една ма­са от астрална протоплазма, прилична на амеба. До­бре устроеното астрално тяло означава, че притежа­телят му е достигнал доста високо равнище на умст­вено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От опре­делеността на неговото очертание, от блясъка на не­говите материали и съвършенството на неговото уст­ройство, човекът може да съди за степента на разви­тие, достигната от Аз-а, който си служи с него.

Що се отнася до въпроса за неговото подобре­ние - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Аст­ралното тяло е особено чувствително към въздейст­вията на мисълта, защото астралната материя отго­варя много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрес­танно променливи образи; намираме там "мисъл-фор­ми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на чо­века, направено от астрална материя, има същата го­товност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на дру­ги, или отвътре, от ума на неговия притежател.

Нека сега изучим астралното тяло, както го с из­ложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние вижда­ме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъст­роцветен облак. Багрите се видоизменят според при­родата на човека, съгласно с неговата ниска, живо­тинска, чувствена природа, и частта вън от физичес­кото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принад­лежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на вси­чки животински страсти и желания, центъра на чувст­вата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестан­но, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги въз­приеме, и ние виждаме как те въздействат върху аст­ралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъ­де тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наис­тина хубав предмет. В последния случай ниските стра­сти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя.

Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме рабо­тили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху ми­слите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отго­варя обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чи­стото астрално тяло отблъсква такива мисли и прив­лича към себе си мисъл-форми, съставени от мате­рия, съответстваща на неговата собствена.

Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чи­стотата или нечистотата на физическото тяло. Ние ви­дяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя. Ако сме безумно невни­мателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, нао­паки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда аст­рална материя. Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и пи­тиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобря­ваме нашия физически носител на съзнанието, но съ­що започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане. Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен жи­вот, но той явно влияе също - както ще видим по-къс­но - и на следващото послесмъртно състояние, на пре­стоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята.

Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната мате­рия, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съ­държат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела.

Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от про­тивни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натруп­ват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние при­вличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя.

Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очи­стването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чу­вствителен за влияния идващи в него отвън, посте­пенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибра­ции, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти. Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаме­тър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук наглася­ваме телата или струната, тъй там. можем да нагла­сим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме. Всичкото, от което имаме нужда, с зна­ние, а така също и воля да приложим знанието на пра­ктика. Това знание вие можете да вземете и да напра­вите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хи­потеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, кога­то очистим астралното си тяло, хипотезата ще се пре­върне в знание; го ще бъде дело на патето лично на­блюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези.

Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зави­си преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които мо­же да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези мето­ди някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща прак­тика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек нап­разно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот.

Да предположим, че някой започне да препода­ва някоя твърде проста форма на йога на един обик­новен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защо­то се надява на много бърз успех, и преди да е рабо­тил над нея дори и една година, ще се умори от редо­вните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен. Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практика­та. Очарованието на новото се е изпарило и е послед­вано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, кои­то го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат прак­тикувани за известно време тези обикновени скромни средства.

Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, спо­ред кармата на неговото минало, той достига тази опи­тност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгри­жни дни - ще види да се откриват пред него нови хо­ризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена.

Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъ­дем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде за­бележителна промяна в астралното му тяло: когато лой с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физичес­кото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях.

Ако изучаваното лице с средно развито, то аст­ралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, без­полезно е като носител на съзнанието, и човекът вът­ре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носи­тел. Всъщност, може да се каже, че той е почти зас­пал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло. Центровете на усещане в него могат да възприемат влия­ния от проходящи мисъл-форми, и той може да отго­варя в него на стимули, които възбуждат пистата при­рода. Но цялостното впечатление, което наблюдате­ля получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физи­ческа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически дру­гар, физическото тяло ще се събуди и астралното бър­же ще влезе в него.

Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функ­ционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзна­ние. Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е спо­собен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той- е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, от­колкото когато е бил затворен в грубия физически но­сител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разсто­яние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото.

Ако такова лице още не е научило да свързва ра­ботата в астралния и във физическия свят заедно, ако. има прекъсване на съзнанието, когато астралното тя­ло излиза от физическото при заспиването, тогава, ма­кар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпеча­та на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вър­шил през своето отсъствие. При такива обстоятелст­ва неговото "будно" съзнание' - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защо­то той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувст­во показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мо­зъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се.

В други случаи при връщането на астралното тя­ло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но'споме­нът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-не­възможен, тъй като усилието причинява силни вибра­ции във физическия мозък и още повече надделява сла­бите вибрации на астралното тяло.

Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, ре­шения на проблеми, преди неразбрани, светлина вър­ху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астрал­ното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астрал­ния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние има­ме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора .имат мно­го пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Вси­чко това илюстрира степените на напредък, които от­белязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло.

Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които нравят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и по­лезно в астралния свят без да отпечатват при завръ­щането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чув­стват в своето физическо съзнание едно постоянно ра­стящо просветление и разширение на знанието на ду­ховните истини. Има един друг факт, който всички уче­ници могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх -физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревност­но да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители. Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, по­магайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили.

Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с же­лание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упраж­няват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мис­лят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля ме­жду физическия и астралния свят, ще бъде прехвър­лен моста, който дава възможност на паметта да пре­минава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута. Това е сигурно за всички те­зи, които избират живота на служенето. Те ще дости­гнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, кога­то работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят. Тогава те ще притежават ве­ригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напу­скат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седми­ца, година след година, непрекъснато, неизморено съ­знание, което дава абсолютната сигурност за същест­вуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и съб­личат според както им се иска, а не някакъв незаме­ним инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства.

Когато този стадий се достигне, човекът започ­ва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща по­вече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно ви­жда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и ка­то служител на Светите мъже непрекъснато да съдей­ства за помагането и благоденствието на човечество­то. Тогава физическият живот започва да взема своя­та истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. До­ри смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинс­ко място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области ос­ветява и най-тъмните му кюшета.

Като се оставим засега изучаването на функции­те и възможностите на астралното тяло, нека разгле­даме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, мо­же, разбира се, да напуска физическото във всяко вре­ме и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, що­то да направи себе си видим за физическо зрение. То­ва е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, от­колкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако са­мо хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани.

Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормал­но астрално зрение, без да се прибягва до материали­зиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй мно­го зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненор­мално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец.

Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, кога­то лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да до­стигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е зами­нал, без да е изпълнил своето желание.

Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани ед­но с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проник­нати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън.

И тук пак се срещаме с важността от очистване­то на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограни­чен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна об­вивка се разпадне, той се повдига в следващата об­ласт, и така нататък от една в друга. Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равни­ще на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в то­зи отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда.

Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способност­та да влезе в съприкосновение с трептенията на след­ващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шес­тата област и позволи преминаването му в петата.

Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, предс­тавена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колко­то по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече мо­жем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата стра­на на смъртта. Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно из­кореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, преста­ва да функционира активно като носител на съзнание­то - атрофира се, да употребим една физическа анало­гия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните не­приятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят.

Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка об­ласт - такива, че човек би преминал изведнъж в мате­рията на следващата по-горе област, ако бъде повди­гнат една степен - е наистина бързо. Има една крити­чна точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в коя­то и най-малкото повишение на топлината би го пре­върнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на тем­пературата да я превърне в пара. По същия начин вся­ка област на астралната материя може да бъде дове­дена до критичната точка на изтънченост, в която вся­ко допълнително изтъняване ще я преобрази в след­ващата област. Ако това бъде направено с всяко със­тояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тога­ва неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери.

Във връзка с очистването на астралното тяло, ка­кто с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очиства­не върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умстве­ния свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания. В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се предс­тави благоприятен случай.

Тези зародиши остават в него скрити през него­вия умствен живот. Когато се върне в ново преражда­не, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи матери­али за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за не­говото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек тря­бва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес.

Защото всичките наши животи са навързани зае­дно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължа­ва разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото мо­жем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно.

Животът на човека е дълъг и непрекъснат, зем­ните животи са навързани един о,друг, и не са изоли­рани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни жи­воти. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от сво­ето робство йод животното, ще се умори от тирания­та на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на свое­то робство.

Защо, наистина, трябва да продължаваме наше­то робство, когато в пашата власт лежи възможност­та да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собст­вена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни осво­боди. Ние имаме нашето право на избор, нашата сво­бодна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право? Началото на раз­биването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната при­рода слуга на висшата, че тук, в полето на физическо­то съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее.