Човекът и неговите тела – Ани Безант

Умствените тела

Тази трета област, която аз нарекох умствен свят, обгръща, макар да не е тъждествена с него, това кое­то е известно на теософа под името Девакан или Девалока, страната на Боговете, щастливата и блажена страна-, както някои превеждат наименованието й. Де­вакан носи това име поради своята природа и усло­вия, защото нищо, което може да причини мъка или скръб, не е в състояние да проникне в този свят, това е специално пазено място, в което положително не е по­зволено да влезе зло, блаженото пристанище на чове­ка, в което той мирно смила плодовете от своя физи­чески живот.

За да се избегне бъркотията по въпроса за целостта и "единството на умствения свят, са необходими някои предварителни пояснения. Въпреки че, подобно на другите светове, той е разделен на седем области, той има тази особеност, че тези седем области са гру­пирани в две групи - едната обема три, другата чети­ри. Трите горни области се наричат арупа или без­формени (без тела), поради тяхната крайна тънкост, докато четирите долни се наричат рупа или формени (телесни). Следователно, човек има два носителя на съзнание, в които той функционира в този свят, към двете от които названието умствено тяло може да се отнесе. По-долното от двете, това с което ние първо ще се занимаем, може обаче да вземе изключително за себе си това име, докато бъде намерено друго по-добро; защото висшето с известно под името причин­но тяло, по причини, които ще станат ясни по-нататък. Учениците са запознати с различието между Вис­шия и Низшия Манас (Ум); причинното тяло е това на Висшия Ум, постоянното тяло на Аз-а или човека, който минава от живот в живот; умственото тяло е това на Низшия Ум, което остава подир смъртта и минава в умствения свят, но се разпилява, когато се свърши живота в рупа равнище на този свят.

Умственото тяло

Материята, от която умственото тяло е съставено, е от един крайно рядък и фин вид. Ние вече видях­ме, че астралната материя е много по-малко плътна, отколкото даже ефира на физическото поле, и сега тря­бва да разширим нашата представа за материята още по-нататък, за да: достигнем до представата за една субстанция, невидима за астралния свят, както и за физическия, много, много тънка, за да бъде видяна да­же от вътрешните сетива на човека. Тази материя при­надлежи на петия свят от нашата вселена, броено от­горе, или на третия, броено отдолу, и в тази материя Аз-ът се проявява като ум, както в следващата по-долу (астрална) той се проявява като усещане.

Съществува една забележителна особеност на ум­ственото тяло, която се отнася до тази негова част, която се вижда в човешката аура - с растенето и раз­витието на самия човек, въплъщение след въплъще­ние, тя расте, увеличава се по размер и дейност. Досе­га ние не сме привикнали към една подобна особе­ност. Физическото тяло се строи от въплъщение във въплъщение, разнообразявайки се що се отнася до на­ционалност и пол, но то за нас е винаги почти същото по размери от Атлантските дни насам. Астралното тя­ло расте по степен на организираност заедно с прогресирането на човека. Но умственото тяло буквално расте по размери с напредването на еволюцията на човека.

Ако погледнем един много неразвит човек, ще видим, че дори е трудно да разпознаем умственото му тяло - то е тъй слабо развито, че е необходимо из­вестно усилие, за да го забележим. Погледнем ли един по-напреднал човек, който не е духовен, но е развил способностите на ума, който е употребявал и разви­вал своя интелект, ще установим, че умственото му тяло достига твърде определено развитие, и достига устройство, което превръща тялото в носител на ак­тивност. Това е един ясно определен по очертания пре­дмет, пълен в материали и прекрасен на цвят, който непрестанно трепти с огромна бързина, пълен е с жи­вот, с енергия - изражение на ума в полето на ума.

Прочее, що се отнася до природата му, умстве­ното тяло е направено от тази тънка материя; що се отнася до неговите функции - то е непосредствения носител, в който Аз-ът се проявява като ум; що се от­нася до неговото растене - то расте живот подир жи­вот пропорционално с умственото развитие, и става все повече и повече определено организирано, пара­лелно с това атрибутите и качествата на ума стават •повече и повече ясно отбелязани. Подобно на астралното тяло, то няма пълната прилика с човека по фор­ма и черти, когато то работи във връзка с астралното и физическото тяло; то е овално - яйцеподобно - по очертание; разбира се, прониква физическото и аст­ралното тяло и ги обгръща с една светла атмосфера, и се развива непрестанно - става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума.

Безполезно е да се споменава, че тази яйцеподобна форма се превръща в един твърде прекрасен и ве­ликолепен предмет, когато човекът развива виещите способности на ума. Умственото тяло не се вижда от астралното око, но ясно се вижда от окото, принадлежащо на умствения свят. Също както обикновено чо­век, обитаващ физическия свят не вижда нищо от астралния, въпреки че е заобиколен от него - докато не бъдат отворени астралните сетива, този човек, в кого­то само физическите и астралните сетива са активни, не ще види нищо от умствения свят или никакви фор­ми, съставени от неговата материя, докато не бъдат отворени умствените му сетива, макар тези форми да го обкръжават постоянно.

Тези по-остри сетива, сетивата които принадле­жат па умствения свят, се различават твърде много от сетивата, с които ние сме се запознали дотук. Са­мата дума "сетива" всъщност е една неточност, защо­то ние трябваше по-скоро да кажем "умствено сети­во". Умът възприема нещата на своя собствен свят тъй да се каже направо, с цялата си повърхност. Там няма отделни органи за зрение, слух, осезание, вкус и мирис. Всички .трептения, които тук на Земята прие­маме чрез отделните органи на възприятие, в оня свят изведнъж въвеждат вкупом в човека всички усещания, щом като умът се докосне до предмета. Умственото тяло ги възприема всички в едно и също време и съз­нава всичко, което се отнася до всяко нещо, което мо­же да му направи впечатление.

Не е лесно да се предаде с думи ясно начина, по който това сетиво възприема цяла маса впечатления, без да се обърка, но може би най-добре ще се опише, като се каже, че ако един опитен окултист мине в тази област и там влезе в разговор с друг такъв, техните умове създават едновременно бои, звукове и форми, тъй че цялата мисъл се предава като една цветно-музикална картина, вместо само едното от трите нейни части, както става тук със символите, които ние нари­чаме думи. Някои читатели може да са чували за една стара книга, писана от велики Посветени в цветен език, езика на'Боговете. Този език е известен на много окул­тни ученици, и е нает, що се отнася до неговата форма и цвят, от "речта" на умствения свят, в която с една само мисъл се възпроизвежда форма, цвят и звук. Не че умът мисли цвят, или звук, или форма; той мисли една мисъл, едно завършено (сложно) трептене в гън­ка материя, а тази мисъл изразява себе си по всички тези направления посредством пуснатите трептения. Материята на умствения свят се намира постоянно в трептения, които се виждат като бои, звукове и фор­ми. И ако човек функционира в умственото тяло без астралното и физическото, той намира себе си съвсем свободен от ограниченията на техните сетивни орга­ни, способен да възприема във всяка точка всяко тре­птене, което в нисшия свят би се явило като отделно и различно от своите другари.

Когато, обаче, човек мисли в своето будно съз­нание и работи през своето астрално и физическо тя­ло, тогава мисълта се произвежда в умственото тяло и минава навън, първо в астралното, и после във фи­зическото. Когато мислим, ние мислим с нашето умс­твено тяло - което е агент на мисълта, на съзнанието, проявено като "Аз". "Аз-ът" е илюзия, но това е едничкото "Аз", което мнозинството от нас познава. Когато говорихме за съзнанието във физическото тяло, ние установихме, че самият човек не съзнава всичко, кое­то става в самото физическо тяло, че дейността на тялото е'частично независима от него, че той не може да съзнава, как и какво отделните дребни клетки усе­щат, че не споделя съзнанието на тялото, като нещо цяло. Но когато минем в умственото тяло, ние нами­раме, че то тъй близко се отъждествява с човека, че изглежда като да е самия човек: "аз мисля", "аз зная" - можем ли да отидем по-горе от това? Умът е Аз-ът в умственото тяло, и това е, както повечето от нас смя­тат, целта на търсенето, когато дирим нашето Аз. Но това е вярно, ако се ограничим само в будното съзна­ние. Всеки, който е научил че будното съзнание, подо­бно на сетивата на астралното тяло, е само един ста­дий по пътя на търсене на нашето Аз, и който е нау­чил да отива по-нататък, ще знае, че и умственото тя­ло на свой ред, е само един инструмент на истинския човек. Повечето от нас, обаче както казах, не отделят, не могат да отделят в мисълта си, човека от неговото умствено тяло, което им се струва да е тяхно най-ви­соко изражение, техен най-висш носител, най-висшето Аз, което те могат по някой начин да достигнат и да реализират. Това, което днес човек върши най-ес­тествено и неизбежно е, че гой, на този стадий на ево­люцията, започва да оживява това тяло и да го докар­ва до голяма активност. Той е оживил и направил физическото тяло свой носител на съзнанието в миналото, и си служи с него сега като с един несъзнателен механизъм. Задните редове на човешката раса сега оживяват астралното тяло, и до голяма степен тази работа поне отчасти е завършена. В Петата Раса чо­век работи върху умственото тяло, и специалната ра­бота, с която трябваше сега човечеството да е анга­жирано, е развитието на това тяло.

Тогава за нас е важно да разберем как се строи умственото тяло и как то расте. То расте от мисъл. Нашите мисли са материалите, от които ние съзиждаме умственото си тяло. С упражняването на наши­те умствени способности, с развитието на нашите ар­тистични сили, нашите висши вълнения, ние буквал­но строим умственото си тяло ден след ден, всеки ме­сец и година от нашите животи. Ако вие не упражня­вате вашите умствени способности, ако, що се отнася до вашите мисли, вие сте един обикновен приемач, не творец; ако вие постоянно получавате отвън вместо да образувате отвътре; ако, минавайки през живота, мислите на другите хора се трупат във вашия ум; ако това е то всичкото, което вие знаете от мисъл и мис­лене, тогава, живот след живот, вашият ум не ще мо­же да расте. Живот след живот вие ще се връщате по­чти същите, каквито сте отишли, живот след живот вие ще оставате неразвити индивиди. Защото само с упражнението на самия ум, с творческото използване на неговите способности, упражнявайки ги, работей­ки с тях, постоянно принуждавайки ги - само с тези средства умственото тяло може да се развие и истинската човешка еволюция може да продължава.

Още в самия момент, когато схванете това, вие ще се опитате да промените общото настроение на вашето съзнание в дневния живот. Вие ще започнете да бдите над неговата работа и щом като правите то­ва, ще отбележите, както току-що казахме, че една го­ляма част от вашето мислене никак не е ваше мисле­не, а просто възприемане мислите на другите хора; мисли, които вие не знаете как идват; мисли, които вие не знаете откъде идват; мисли, които вие не знае­те къде си отиват. Ще започнете да чувствате, навяр­но с малко мъка и разочарование, че вместо да имате високо развит ум, той не е нищо повече от място, през което минават мисли.

Проверете себе си и вижте колко много от съ­държанието на вашето съзнание е ваше собствено и колко много просто е дошло отвън. Спрете изведнъж себе си в някой час на деня и вижте за какво мислите. При едно такова бързо запитване вероятно ще уста­новите или че не мислите за нищо - един твърде раз­пространен резултат - или че мислите несвързано, че впечатлението, оставено в това което вие наричате ваш ум, е твърде слабо. Когато повторите този опит мно­го пъти, и със самото опитване ставате по-самосъзнателен отколкото сте били, тогава започвате да отбе­лязвате мислите, които намирате в самия ум, и да ви­ждате каква разлика има между тяхното състояние, когато идват в ума, и тяхното състояние, когато излизат от него - какво сте прибавили вие в тях по време на техния престой у вас. По този начин вашият ум ще стане наистина активен и ще упражнява своите твор­чески сили и, ако сте умни, ще последвате някой курс, подобен на този. Първо, ще избирате мислите, на ко­ито ще позволите да останат във вашия ум. Всеки път, когато намерите в ума си една добра мисъл, ще се спирате на нея, ще я храните, ще я усилвате, ще'се опитвате да вложите в нея повече, отколкото тя е имала отначало, и тогава ще я изпратите в астралния свят като един благотворителен агент. А когато намерите в ума си една лоша мисъл, вие ще я отхвърлите навън възможно най-бързо. .

Скоро ще установите, че като приемате във ва­шия ум само добри и полезни мисли и отказвате да приемате лоши, ще се получи следния резултат: пове­че и повече добри мисли ще текат във вашия ум отвън и все по-малко и по-малко лоши мисли ще влизат. Ефектът от изпълването на вашия ум с добри и полезни мисли ще бъде, че той ще действа като магнит на вси­чки подобни мисли, които са около вас. Когато отказ­вате да давате пристанище на лоши мисли, тези от тях, които ви приближават, ще бъдат отхвърлени на­зад от една автоматическа работа на самия ум. Умст­веното тяло ще придобие способността да привлича всички добри мисли от окръжаващата атмосфера и да отхвърля всички лоши. То ще работи над добрите и ще ги направи по-активни и тъй постоянно ще съби­ра умствена материя, която ще състави неговото съ­държание, и ще расте с всяка година все по-богато.

Когато дойде времето човек да напусне астралното и физическото тяло, той ще вземе със себе си съдържа­нието на съзнанието в областта, към която то по пра­во принадлежи, и ще употреби своя живот в умстве­ния свят, за да изработи в способности и сили всички­те тези материали, които е събрало.

В края на периода на престой в умствения свят, умственото тяло ще предаде на постоянното причин­но тяло изработените по споменатия начин характе­ристики, така че те да могат да бъдат пренесени в сле­дващото прераждане. Когато човекът се върне към ра­ждане, тези способности ще.се облекат в материя от формените области на умствения свят и тъй ще обра­зуват по-високо организирано и по-развито умствено-тяло за идващия земен живот. Те ще проявят себе си през астралното и физическото тяло като "вродени способности", тези, с които детето идва в света.

През настоящия живот ние събираме материа­лите по начини, които аз очертах; през живота в умст­вения свят ние работим върху тия материали, като ги преработваме от отделни усилия на мисълта в спосо­бности на мисълта, в умствени действащи сили. Тази е грамадната промяна, направена по време на умст­вения живот, и тъй като тя зависи само от стореното от нас на Земята, ние не трябва да жалим усилията си тук. Умственото тяло на следващото въплъщение за­виси от работата, която ние правим в умственото тя­ло на настоящето. Тук е прочее грамадната важност за еволюцията на човека на използването на умственото си тяло, което той сега прави. То ограничава не­говата дейност в умствения свят и с ограничаването на тази активност, се ограничават и умствените каче­ства, с които той ще се върне в своя следващ живот на Земята. Ние не можем да изолираме един живот от други или по чудо да строим от нищо нещо. Карма донася жетва според това, което сме посели. Жетвата бива слаба или богата според това как орачът е сял.

Автоматичната дейност на умственото тяло, за която говорихме по-горе, може би ще се разбере по-добре, ако обърнем внимание на материалите, от кои­то то взема за своя строеж. Всемирният Ум, комуто то е сродно по своята най-вътрешна природа, е скла­да, неговата материална страна, от която то взема сво­ите материали. Те задействат всякакъв вид трептения, които се видоизменят по качество и по сила според направените комбинации. Умственото тяло автома­тично извлича за себе си от общия склад материя, ко­ято може да поддържа вече съществуващите в него комбинации, защото има една постоянна промяна на частиците в умственото тяло, както и във физическо­то, и мястото на тези които излизат се заема от подо­бни частици, които влизат.

Ако един човек установи в себе си лоши тенден­ции и се залови да ги промени, той задейства една нова редица трептения и умственото тяло, нагласено да отговаря на старите вибрации, се съпротивлява на новите. От това възникват конфликти и страдание. Но постепенно, когато старите частици бъдат изхвърлени навън и заместени с други, които отговарят на но­вите трептения, бидейки привличани отвън поради са­мата тяхна сила да им отговарят - умственото тяло променя своя характер, променя, всъщност, своите ма­териали, и неговите трептения стават противни на ло­шите и симпатични на добрите. Ето откъде се явява голямата трудност на първите усилия, които срещат съпротивата на старата форма на ума. Ето откъде се явява и увеличената леснота на правилното мислене, когато старата форма е променена, и най-после, леснината и удоволствието, които придружават новото упражнение.

Един друг начин за подпомагане растежа на ум­ственото тяло е практикуването на съсредоточаване (медитация). Това е приковаване на ума върху една точка и държането му там здраво, без да му се позво­ли да бяга и да странства. Ние трябва да обучаваме себе си да мислим настойчиво и последователно (свър­зано), без" да позволяваме на нашите умове да скачат от едно нещо на друго, нито да изхарчват своите енер­гии по всевъзможни незначителни неща. Добра прак­тика е да се придържаме към една последователна ли­ния на размишление, в която една мисъл излиза есте­ствено от друга, минала преди нея, с което целенасо­чено развиваме в себе си умствените качества, които правят нашите мисли последователни и следовател­но съществено разумни. Защото когато умът работи тъй - мисъл да следва мисъл в определена и редовна последователност - той става силен инструмент на Аз-а за работа в умствения свят. Резултатът от това раз­витие на силата на мислене със съсредоточаване и по­следователност ще се види в по-ясно очертаното и по-определено умствено тяло, в бързото растене, в твър­достта и равновесието, тъй че усилията биват добре възнаградени с получените от тях плодове.