Чрез г-н михаил миков

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Пл. ”Св. Неделя № 5, София 1000 mail@mh.government.bg

тел.: (+359 2) 9301 152 www.mh.government.bg

факс:(+359 2) 981 1833

Трансплантацията на костно-мозъчни и периферни стволови клетки е обект на особено внимание не само от специалистите в тази област, но заангажира интереса на цялата медицинска общественост. Трансплантацията на стволови клетки (автоложни и алогенни) е утвърдена в клиничната практика за лечение само в областта на онкохематологичните заболявания, както и при определени вродени или придобити бенигнени хематологични заболявания. Всички останали области на прилагане (неврология, ендокринология, кардиология и други) са в ранен експериментален стадий и не са утвърдени в медицинската практика и наука. Тяхното прилагане в световен мащаб се реализира само в рамките на контролирани клинични проучвания, подлежи на строг регулаторен контрол и не се реимбурсира от нито една здравно-осигурителна система.

Единодушно е мнението на водещите медицински специалисти, че на този етап липсват доказателства, че трансплантацията на стволови клетки при нехематологични заболявания има очаквания терапевтичен ефект. Този извод е направен след анализ и обобщение на подробни данни от научната медицинска литература за публикации, клинични проучвания и медицински доказателства за приложението на стволовите клетки при някои неврологични заболявания (болести с натрупване в лизозомите, левкодистрофии; мозъчни исхемии при мозъчни инфаркти и хипоксично-исхемични енцефалопатии, причиняващи церебрална парализа; хронично вегетативно състояние; мозъчни и гръбначномозъчни травми; множествена склероза; латерална амниотрофична склероза; Паркинсонова болест; Болест на Алцхаймер). Анализът на материалите показва понастоящем, че в световната и европейската практика прилагането на хемопоетични стволови клетки при заболявания на нервната система не са приети като метод на лечение на неврологични заболявания, поради липса на сериозни медицински доказателства за клиничен ефект и безопасност при хора и засега приложението им е в рамките на научния експеримент. При някои от проучванията са отчетени резултати с регистриране на странични увреждания, вкл. и смъртност. Липсват независими и достатъчно дългосрочни многопроцентови проучвания, които да доказват убедителна ефикасност, за да се допусне прилагането на този лечебен метод при нехематологични заболявания в клиничната практика.

В заключение, въз основа на литературните данни и споделения опит от проведените начални фази на клинични проучвания, може да се обобщи, че съществува теоретичен потенциал, но са необходими още много лабораторни изследвания и клинични проучвания, за да може трансплантацията на стволови клетки да се прилага и при заболявания, различни от утвърдените в медицинската практика и нормативно регламентирани. Освен постигане на бъдещ безспорен терапевтичен ефект, е необходимо да се докаже и абсолютна безопасност за пациентите, за да може методът на лечение да бъде напълно оправдан.

Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени в медицинската наука и практика методи и технологии, изискване, което е регламентирано със Закона за здравето. Тази законова разпоредба е намерила отражение и в чл. 3, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, според който Наредбата не се прилага по отношение на експериментални методи на лечение.

Във връзка с необходимостта от продължаваща рехабилитация, г-н Алексиев би могъл да потърси професионално мнение от лекуващите го лекари с оглед определяне на най-подходящ като вид и продължителност метод на рехабилитация, както и препоръка за лечебно заведение, в което да бъде проведена. В случай, че лекуващите лекари преценят, че е необходимо да се осъществи рехабилитация, която не може да бъде проведена на територията на страната, г-н Алексиев би могъл да се обърне към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за финансиране на рехабилитацията в държава членка на Европейския съюз, тъй като тези дейности попадат в обхвата на дейностите, заплащани от НЗОК. Комисията за издаване на разрешение за планово лечение в чужбина към НЗОК разглежда молби на здравноосигурени лица за планово лечение в държава членка на Европейския съюз, за което е необходимо да бъдат предоставени следните документи:

-заявление по образец за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата членка по осигуряване/пребиваване;

-декларация, потвърждаваща здравноосигурителния статус на пациента;

-медицинска документация обосноваваща необходимостта от предстоящото лечение, за което се иска издаване на разрешение;

-копие от документ за самоличност (лична карта или паспорт);

-писмено потвърждение от конкретно лечебно заведение в държава членка на ЕС за периода на евентуалното лечение (начална и крайна дата) и легализиран превод на оферта, включваща описанието и стойността на предстоящите медицински дейности;

-документ, издаден от лечебното заведение на съответната държава, потвърждаващ, че лечението, за което се иска разрешение, ще бъде проведено в това заведение и ще бъде осъществено срещу представяне на европейски формуляри Е112 или S2.

Всички документи, свързани с искането, следва да бъдат представени на български език. В случай, че бъдат представени документи на чужд език, същите трябва да бъдат придружени със заверен превод на български език.

Необходимите документи, които се изискват за кандидатстването, както и редът за работа на специализираната комисия към НЗОК са описани на интернет страницата на институцията, в раздел „Международно сътрудничество“, подраздел „Европейска интеграция“.

Съгласували:

Зам.-министър ……….…………(дата)

Парламентарен секретар ………..………..(дата)

Директор на дирекция „Медицински дейности” ………..………..(дата)

Д-р Лучия Добрева ……………………(подпис)