Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 12 дни, както за намаляване на теглото, така и с цел да помогне на организма да възстанови загубеното здраве. Книгите на Шелтън се смятат за класика на естественото оздравяване. По-нататък често ще се позоваваме на трудовете му. Съвременната наука постоянно открива механизми на благотворното влияние на глада върху здравето и продължителността на човешкия живот. По-нататъшните примери ще бъдат изложени в съответните раздели. Начините на въздържане на човека от храна са аналогични на тези при животните. Имало е и има хора, които, подобно на животните, изпадат в анабиоза и могат да остават в такова състояние месец и повече. Други, подобно на сезонната летаргия при животните, се намират в състояние на летаргичен сън по няколко години. Има уникуми, които водят нормален начин на живот, но в продължение на десетки години изобщо не ядат или поемат такова нищожно количество храна, че дори не можем да я наречем така, И накрая, всички са чували за хора, които нееднократно са гладували по 10 - 40 денонощия. Всички тези хора по някакви причини не се изтощават и не умират, а напротив, изглеждат прекрасно и са изпълнени със жизненост. Ето най-ярките примери за различните феномени на гладуването. Анабиоза. В книгата си „От пещерите и дебрите на Индостан“ Елена Блаватс- ка споменава за следните способности на упорито занимаващите се хора: „Неотдавна чухме, че йогите и другите практици на гуптавида (тайната свещена наука) 8 Индия се славят с това, че са открили тайната да не дишат от 21 до 43 минути наведнъж - и въпреки това да не умиратI Някои от тях с години на всекидневна, постоянна практика придобиват умението за хибернация: изпадат 8 летаргия, като някои животни, и остават 8 такова положение - без да дишат и без каквито и да било признаци на живот, позволяват да ги заравят в земята за няколко седмици, даже месеци и след това - оживяват/" В книгата на известния швейцарски етнофаф О. Щол „Хипнозата и внушението в психологията на народите“ (1904 година) се разказва за състоялия се през 1837 година спор между йогата Харида и махараджата Рунджит Синга. Махараджата не вярвал, че човек може да остане погребан в земята шест седмици и след това да оживее. Йогата се заел да му го докаже. Преди шестседмичния си сън йогата останал седем дни на млечна диета, а в деня на „потапянето“ промил червата и стомаха си. „Потапянето" си в съня Харида започнал, като отпуснал глава на гърдите си, насочил мислен поглед към гърбицата на носа си и започнал да сдържа дъха си, като монотонно и непрекъснато повтарял „Баам, Хаам, Заам, Джаам, Наам“. Когато „се потопил“ в съня, негов ученик залепил с восък очите му, носа му, устата (за да не влезнат там насекоми), сложил йогата в чувал и го положил в дървен сандък. Махараджата заповядал да закопаят сандъка с йогата в земята. Освен това, върху гробното място посяли пшеница и сложили стража. След шест седмици настъпило време за пробуждането. Всички жители на град Лахор и съседните селища дошли да видят изхода на спора. Когато отворили сандъка, в добре зашития платнен чувал, в неудобна и изкривена поза намерили човек. Извадили йогата от чувала и добре го огледали. Забелязали, че целият чувал е покрит с плесен. Ръцете на йогата били сбръчкани, вкоченени на пипане, главата лежала върху рамото. Лекарят хванал ръката на йогата, търсейки пулс - такъв не се усещал. Ученикът на Харида се заел да го полива с топла вода и да разтрива ръцете му, положил главата на йогата върху затоплено пшенично тесто, махнал от ушите и ноздрите затъкващия ги восък, отворил челюстите и извадил езика. После един слуга изтрил очите на йогата с масло, вдигнал клепачите; но отначало очите оставали като мъртви (стъкловидни), очните ябълки не се движели, ирисите не реагирали на светлина. След като за трети път сложили главата на йогата върху горещо тесто, силна конвулсия преминала през тялото му (конвулсията и разтърсването на тялото означава, че в него влиза полевата форма на човека), лека- полека започнало да се появява дишане, ноздрите започнали да потрепват, крайниците добили естествена пълнота, пулсът станал доловим, макар и още слаб. После слугата сложил в устата на йогата масло и го накарал да го преглътне. В този момент полузатворените очи на Харида се отворили и придобили естествен блясък. Половин час след началото на съживяването йогата познал застаналия пред него махараджа Рунджит Синга и с тих, едва доловим глас казал: „Е, сега вярваш ли ми?“ Горе-долу час след изваждането от сандъка Харида постепенно напълно дошъл на себе си. По-късно лекарите нееднократно са наблюдавали йогите в такова състояние. В индуския вестник „Хиндустан таймс“ от 27 - 28 октомври 1958 година е публикуван репортаж от мястото на „погребването" на 52-годишния йога Бабашри Рамдажи Джирнари. След 10-дневно |