Когато Словото стана плът и Исус изпълни мисията на Първото Си пришествие, това предаде едно съобщение със сигнали в небесата, приложенията от което са много по-уместни днес отколкото някога преди. Случи се един основен преход – „вододел“ – относно начина, по който трябва да се разглежда пророчеството от тогава нататък.
Проблема относно пророчеството през последните 2000 годни, и особено от 1948 година,23 е, че повечето пророчески изразявания относно бъдещето (дали ще е за отделни личности, групи или нации) са все още вкоренени и повлиявани от диспенсационно тълкуване на пророчеството. Например, вижданията за „края на света“ и погълнатостта от милениума (един буквален хилядагодишен период в бъдещето – вижте глава 7), обикновено може да се проследи назад до апокалиптичните24 спекулации на юдейската вяра. Аз не се съмнявам, обаче, че в повечето случаи, тези, които пророкуват по този начин са искрени. Но резултатите в получателите на тези пророчества са, че много от тях са кандидати за разочарование.
Едно друго Писание в книгата Откровение ще ни помогне да проследим тази мисъл.
„Нека да се радваме и да се веселим и да дадем слава на Него, защото сватбата на Агнето дойде и Неговата Невяста се е приготвила. И й е дадено да се облече в изящен лен, светъл и чист; защото изящния лен представлява праведните дела на светиите. И той ми каза: ‘Напиши, благословени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето’, и той ми каза: ‘Това са Божиите дела’“. Сега чуйте какво стана: „И аз паднах в краката му да му се поклоня. А той ми каза: ‘не прави това; аз съм съслужител с теб и с твоите братя, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог. Защото свидетелството за Исус е духа на пророчеството’“ (Откровение 19:7-10 NASV). Може би, ако обърнем последната тази част обратно, ще получим по-добро разбиране за значението: ‘защото духа на пророчество е свидетелството за Исус’. В това изявление откриваме един много важен ключ относно пророчеството.
