„Втория храм“ както е станал известен, който Ирод поправя и прибавя към него на същото място на първия храм, бил напълно разрушен 70 години след Христос. Нито един камък не останал върху друг, точно както Исус беше казал. И в продължение на 600 години на хората им харесвало да оставят това място в руини – една голяма площ с изоставени отломки, поради думите на Исус. Но през седмия век ситуацията се променила доста радикално с появата на исляма.
Уолкър обяснява: „За мюсюлманите тази голяма площ от първокласна земя, удобно оставена неразработена, била твърде добра възможност, че да я изпуснат. Без да се налага да повреждат останалата част от града, те можели да изградят две впечатляващи сгради на това внушително място, което от една страна би олицетворило новините за победата на Мохамед, а също и би дало на последователите си едно трайно свещено място. По този начин религиозните напрежения, които се усещат толкова силно днес, били вградени в камъните на Ерусалим. Юдаизма (символизиран от храма, който е съществувал в дните на Исус) дал път на християнството (областта, която се виждала в района на храма била изоставена). Християнството от своя страна дало път на исляма (областта на храма била преобразувана за джамията на Ел-Акса и Куполът на Скалата)“.120
Както обясних в предната ни глава, целия спор и (очакваната) активност на мястото на стария храм повече не съдържа никаква пророческа стойност. Дори и заблудените, водени от своята ревност да помогнат за „изпълнението“ на диспенсационните очаквания за последното време, да видят построяването на такъв храм, това не може да промени влиянието на думите на самия Исус. Изграждането на истинския есхатологичен храм на тялото на Христос, стана една продължаваща реалност, на деня на Петдесятница, след изливането на Святия Дух (Деяния 2). Изкупеното общество направи първите си бебешки стъпки!
Истинското здание
Смъртта на Исус на Кръста, и възкресението Му след три дни, сигнализира началото на една нова епоха за човечеството. Изпълнението на по-предишните Му думи: „Разрушете това здание и за три дни Аз ще го издигна“, влязоха в първата си фаза на дена на Петдесятница, и с това „изграждането“ на храма на Неговото тяло започна! Тука виждаме в Евангелието на Йоан, славното изпълнение на това, което стария храм символизираше в самия Исус и в тези, които са изпълнени с Неговия Дух.121
Исус дойде, за да предефинира заветните хора, и по този начин да създаде заплаха за Своите юдейски съвременници. Кръста беше Божието послание за света, че Той беше един Бог, в Който влиза всичко. „Ето колко Бог възлюби света: Той даде Сина Си, Своя едничък и единствен Син. И ето защо: за да не трябва никой да бъде унищожен; вярвайки в Него, всеки може да има цялостен и траен живот“.122
Петър описва заветните хора по следния начин: „…избрана раса, царско свещенство, свята нация, народ за Божието притежание…“123
Но кои са тези хора? Ще бъдат ли те две групи хора – една Старозаветна (юдейска) група и една Новозаветна (християнска) група – както твърдят диспенсационалистите?
Сподели с приятели: |
