Църквата, която е оставена
Изтегляне 1.22 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
Царуването на светиитеИдеята за настоящото царуване на светиите с Христос на земята е широкоразпространена в Новия завет. Павел казва: „Защото, ако чрез престъплението на един, смъртта царува чрез този един, много повече тези, които приемат изобилието на благодатта и на дара на правдата ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос“.318 Контекста ясно посочва, че това е в настоящото земно царуване с Христос. В Колосяни Павел обяснява ясно, че когато сме новородени, ние сме освободени от царството на тъмнината, и сме пренесени в царството на божия любим Син. Писанието свързва евангелието директно с Божието царство, вместо с църквата. Първо, ние ставаме граждани на Божието царство, и после обръщаме внимание на съвета да не забравяме да се събираме заедно с тези, които имат подобни преживявания.319 Да твърдим, че това царуване се отнася само за един предполагаем милениум в бъдещето, спори Хамилтън, няма да погне на премилениалистите, „защото това са вярващите, а не юдеите, които царуват с Христос, а буквалното тълкуване на Старозаветните пророчества изискват това да бъде юдейско царство. Не само че осиновените синове и дъщери са част от царското семейство, споделяйки царуването на Христос с Него в духовната област сега, но те също така ще царуват и с Бащата и Сина през цялата вечност“.320 През цялата книга, престолите, които Йоан вижда в Откровение 20:4 са в небето, а не на земята. Мнозина са виждали този стих да се отнася изключително към обезглавените християни, седящи да управляват и царуват след възкресението. Докато е истина, че тези, които са умрели като мъченици за евангелието, ще царуват в небето, всеки новороден светия е бил съживен с Христос, Който „ни съвъзкреси с Него, и ни постави да седим с Него в небесни места…“321 Светиите на земята и в небето са едно в Духа. Вземайки историческия контекст, когато Йоан написва това Откровение, време на сурова скръб за светиите под управлението на Нерон, (54-68 г. сл. Хр. вместо под управлението на Домициан 95-95 г. сл. Хр.) тези думи трябва да са били много насърчителни. Стефан, Яков, Павел и Петър вече са били мъченици. Преследване е заплашвало Божиите хора разпръснати из цяла Мала Азия.322 Изповядването на Христос означавало мъченичество. Същите принципи се прилагат за истинските вярващи днес. Всички онези, които отказват да се поклонят пред бога на този свят или да приемат неговия белег, каквото и да означава този „белег“, също могат да царуват с Христос сега. Бъдещото буквално изпълнение на премилениалния възглед не е незначителен или неутрален въпрос. Ако спорите за седемгодишна скръб предшестваща Второто пришествие на Христос, което ще бъде последвано от 1000 годишен „Златен век“, вие ограбвате светиите от тяхната настояща позиция в Христос. Тяхната вяра за сега, е била подкопана и победоносното им очакване в този живот е било заменено от манталитет на оцеляване, очакващ един победоносен милениум, който могат да видят в този живот. Голямата скръб, както е описана в Матей 24:21, която е спомената и от Йоан в Откровение 7:14, се случва буквално точно преди и по време на разрушението на Ерусалим. Обаче, Писанията са пълни с напомняния, че в този свят всички, които живеят благочестив живот ще имат скръб. Ще е трудно да убедите онези, които са били, и все още са, преследвани в определени източни страни, че голямата скръб предстои! Постмиленизнисткия възглед е също толкова проблематичен тъй като той счита, че в този период, следващ първото пришествие на Христос (който е много по-дълъг от хиляда години) сатанинските активности накрая ще бъдат намалени до незначителни размери, че християнските принципи ще бъдат нормата и че Христос ще царува в един наистина християнски свят. Проблема е очевиден, в това, че ние знаем от Писанието, че беззаконието ще се увеличи и Лъжата ще се въплъти точно както и Истината ще стане плът.323 Ридълбъргър обобщава горната картина по следния начин: „Също е важно да се отбележи, че хиляда-годишното царуване се казва, че се случва, където безплътните души на мъчениците са (в небето) в контраст на бездната. Освен това, тези души царуват през целия период, когато Сатана е вързан от възкресението на Христос докато свършат хилядата години, когато Христос се връща в съд и да възкреси мъртвите (Откровение 20:7-10). След връщането на Христос, безплътните души повече не царуват, понеже след възкресението, тялото и душата се събират отново, когато тленното става нетленно. Когато това се случи, светиите ще царуват ‘завинаги и винаги’ (Откровение 22:5). Това е, което Йоан получи, когато каза: „На този, който побеждава, ще му дам правото да седи с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Баща Ми на Неговия престол“. (Откровение 3:21).324 Също е важно да се отбележи, че тези души от Откровение 20:4 – както и истинските вярващи на земята, от Ефесяни 2:6 – царуват с Христос, Който седи от дясната страна на Татко в небето. Не е ли това причината, поради която Исус учеше Своите ученици (което включва и нас) да се молят: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да се върши на земята както е на небето“? Всичкото по-горе е един мощен аргумент в полза на амилениалната позиция, която счита, че това, което е описано в Откровение 20:4-6 принадлежи към настоящето, а не към бъдещето.325 Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|