Цветана Генчева, превод от английски

И все така чаках.
Вдигнах ръка и почуках.
– Хайде, Нас. Ставай!
Тя отвори вратата. Примигваше, за да прогони съня, лицето ѝ бе набраздено от възглавницата, косата рошава. Беше по ефирна нощничка.
– Мамка му, какво става, сладурано?
Аз грейнах към нея и без да дочакам покана, се шмугнах покрай нея.
– Гладна съм и ми се пие кафе.
Изражението ѝ се смекчи. Обърнах се към нея, погледнах я и заговорих бавно:
– Всъщност дойдох, за да разбера къде е отишъл.
Тя сви рамене и се прозя.
– Не знам. Да не съм му пазач.
Прехапах вътрешната страна на устната си и сбърчих нос.
– Да – измърморих, без да крия разочарованието си. – И аз.
Нас завъртя очи.
– Все тая. Върви да чакаш в кухнята. Чакай да се отърва от компанията си.
Докато тя се качваше по стълбите, аз се провикнах, може би твърде високо.
– Добро утро, Вик!
Включих кафеварката и налях две чаши. Когато Нас се върна, косата ѝ беше вързана на опашка. Беше по долнище на анцуг и широк пуловер, снощният грим все още бе размазан под очите ѝ.
Подадох ѝ чашата и се усмихнах хитро.
– Позабавлява ли се с компанията снощи?
Тя ме погледна лошо над ръба на чашата и вдигна нос.
– Той хърка.
В същия момент откъм вратата прозвуча продран глас.
– Лъже. И да, забавлявахме се. Винаги се забавляваме. Играхме на зарове до зори. – Вик се ухили. Очите му бяха полупритворени от съня. Беше само по официален панталон. Аз бях твърде развеселена и започнах да оглеждам стегнатото му, великолепно татуирано тяло.

Изсумтях и едва не се задавих с кафето.
– Така ли му казват хлапетата в днешно време?
Той ми намигна, преди да направи нещо, с което ме изненада.
Застана зад стола на Нас, отпусна ръце на раменете ѝ, наведе се и притисна устни точно под ухото ѝ. Тя затвори очи и се усмихна щастливо. Вик прошепна нещо в ухото ѝ и лицето ѝ се разнежи. Нас вдигна ръка и я постави внимателно на бузата му, после обърна глава и го целуна леко по устните.
Това не бяха действията на двама души, които просто спяха заедно.
Това бяха действията на двама лудо влюбени. Спомних си, че Нас ми каза, че Виктор не отвръщал на любовта ѝ. Тя луда ли беше? Всичко бе кристално ясно, изписано по лицето му. Виждаше се в усмивката му, в начина, по който я гледаше. Виктор Никулин беше луд по Настася
Леоков. Освен това я обичаше по начин, за който повечето жени мечтаеха.
Сърцето ми се стопли заради тях двамата. Помежду им имаше нещо специално. Нищо че Нас все още не го знаеше.
Вик си наля чаша кафе, заобиколи масата и спря, за да ме целуне по косата. После се настани на челно място на масата.
– По-добре ли се чувстваш, женичке?
Усмихнах се на шеговития прякор, който ми беше лепнал. Беше ясно,
че го е измислил, за да накара Нас да ревнува, и от начина, по който тя сбърчи нос, стана ясно, че се получава.
– Много по-добре се чувствам, благодаря. Проклет вирус – излъгах.
Вик повдигна вежди.
– Мислех, че са болки по време на цикъл.
Замигах към него, после се обърнах към Нас.
– Нито един мъж от това семейство ли не е гнуслив? – Запърхах с клепки срещу Вик. – Опитвах се да предпазя деликатността и чувствителността ти.
Той отпи кафе.
– Това са твърде дълги думи за рано сутрин, Мина.
– Казвай – продължих да ровя аз. – Къде е Лев?
Вик примигна и ме погледна любопитно.

– Теб пък какво те интересува?
Бузите ми пламнаха.
– Нищо – отвърнах и отпуснах брадичка.
Вик подстрекателят се ухили.
– Добре, след като е нищо, ще ти кажа, че излезе на закуска с Аника.
– Какво? – Вдигнах рязко глава, очите ми блеснаха, тъй като не бях сигурна дали лъже, за да ме изкара от релси.
– А, да – измърмори Нас, спомнила си неочаквано. – Да, точно така.
– Тя поклати глава и се намръщи. – Извинявай. Забравих.
Защо беше излязъл да закусва с Аника? Защо не закусваше с мен?
По-важното бе защо не ми е казал.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: