Цветана Генчева, превод от английски

М
ежду десет и дванайсет намирах време само за себе си.
Това бяха часовете, в които Лев отиваше да тренира.
Винаги излизаше в десет и се връщаше преди или точно в дванайсет. Не знам какво правеше по време на тези тренировки. Знам обаче, че се връщаше подгизнал от пот.
Неведнъж бях показвала, че намирам Лев за привлекателен. Той беше най-красивият мъж, когото бях виждала. С тези златисти очи и остри черти на лицето, висок, с тъмна, добре подстригана коса, аз се питах какво ли би било да съм под това тяло, гола, потна от друг вид тренировка.
Когато Лев се прибираше, долнището на анцуга и тениската му бяха влажни, залепнали за него. Тогава езикът ми набъбваше и аз едва прикривах тежкото си дишане.
Лев беше сексапилен, обикновен, скромен.
Стана обичайно да спим в едно легло и аз не пропусках да забележа,
че той се буди с дълга, голяма ерекция, притисната в дупето ми или в бедрото, или където се притискаше сутрин.
И двамата се правехме на разсеяни, не обръщахме внимание, но знаехме, че я има. Беше болезнено очевидно.
Тази сутрин мина малко по-различно. Едва се бях събудила с твърдия член, притиснат в дупето ми за трети пореден ден, когато извих гръб и въздъхнах от наслада, щом високо му тяло се отри в мен по най- върховен начин.
За миг обаче ми се стори, че Лев е просто сън.
(Очевидно) Грешах.
Тялото ми се задейства самò – притисна се в неговото за още един прекрасен път и Лев изръмжа тихо и одобрително. Скритата цепка между краката ми пулсираше леко и неочаквано аз цялата се сгорещих. Връхлетя ме желание и преди да се усетя, желанието се превърна в отчаяна нужда.
Имах нужда от повече. Бях отчаяна за контакт. Исках този твърд пенис вътре в себе си, да ме изпълни, да ме разтегне.
В този момент Лев се отдръпна внимателно и секунда по-късно чух вратата на банята да се затваря след него. Душът заплющя и тогава се

събудих напълно, осъзнах какво се е случило.
Вратът ме засърбя от топлина, лицето ми пламна.
Бях чукала Лев на сухо в съня си.
Това не е много възпитано, Мина.
Помислих си, че трябва да се извиня, но знаех, че ще се получи също толкова неловко, колкото и самата ситуация. Затова направих най- доброто, което и двамата с Лев умеехме до съвършенство.
Престорих се на заспала; държах се така, сякаш нищо не се е случило; започнах да дишам тежко и равномерно, доколкото можех,
когато Лев излезе от банята.
Чух как шумолят дрехите му, той отключи вратата на спалнята и аз се оказах сама в двойното легло.
Обърнах се и легнах по гръб. Въздъхнах. Ръката ми погали гърдата през пижамата, плъзна се надолу по стомаха и пръстите ми се спуснаха под ластика на бикините до мястото, на което имах най- голяма нужда от тях. Затворих очи и си представих дългите пръсти на
Лев, плътните му устни и стегнат задник, докато се самозадоволявах.
Само че усещането беше за празнота.
Удовлетворението, за което копнеех, така и не се появи.
Изчаках задната врата да се затвори, преди да стана. Взех си бързо душ, дръпнах пердетата в спалнята и седнах по средата на неоправеното легло с кръстосани крака. Телефонът ми беше пред мен.
Гледах визитката и мислех дали да се обадя.
Стомахът ме присви, когато взех телефона си и набрах. Чух две позвънявания, преди той да отговори.
– Обажда се Мина – започнах. – Прехапах вътрешната страна на устната и му казах от какво имам нужда. – Нали ми каза, че имаш контакт? Готова съм за среща.
Последва мълчание, след това той ми каза къде трябва да отида.
– Добре. – Исках да се усмихна, но не можах, защото сърцето ми се беше качило в гърлото. – Благодаря, Белязан.
Без всякакво колебание позвъних на Нас и я помолих за услуга.
Някой трябваше да ме закара.

***
Клиниката беше малка, но чиста. Дребничка жена с болнична престилка ме отведе в празна стая. Не исках да влизам сама. Нас седна на един от столовете и започна да разглежда нещо на телефона си.
Преглътнах с усилие.
– Кажи – повиках я аз и усетих как езикът ми залепва за сухата уста.
– Ще дойдеш ли?
Тя примига, огледа лицето ми и забеляза страха в очите. Стана и аз въздъхнах от облекчение, когато ме последва в стаята за преглед.
Чакахме в пълно мълчание. След няколко минути слаба жена с полуразпаднал се кок и розови болнични дрехи влезе и се усмихна.
– Мина? – Погледна от Нас към мен, тъй като не беше сигурна коя от двете ни е пациентката.
– Аз съм Мина – казах и изпънах гръб. Вдигнах ръка като ученичка.
Усмивката ѝ стана по-широка, когато седна.
– Здравейте, Мина. Аз съм доктор Хенли. Брат ми се обади. Каза, че имате нужда от медна спирала. Бихте ли ми казали – попита тя след кратко мълчание, – защо сте избрали спиралата пред имплант?

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: