Цветана Генчева, превод от английски

***
Докато чаках Лев да се прибере, седнах в хола и гледах запис на Опра.
Епизодът беше за жени, които се нахвърляха на обвързани мъже.
Разкривих устни от отвращение. Не можех да проумея как е възможно някои жени да правят подобни неща. Бях наясно, че за тази работа са нужни двама, но умишлено да изкушаваш мъж, след като знаеш, че той е с друга… да. Не.
Сякаш съдбата ме беше насочила да гледам този епизод, защото,
когато чух, че входната врата се отваря и се втурнах към фоайето, за да поздравя красавеца си, видях нещо друго.
Аника влезе с Лев под ръка, другата ѝ ръка бе отпусната на гърдите му. Беше се облегнала на рамото му.
Имаше вид на човек, който е в рая.
Лев беше безразличен, както обикновено.
Едва сдържах ругатните и не ѝ показах среден пръст, но когато Лев се обърна към мен и очите му се усмихнаха по начина, който едва не ме докарваше до припадък, сърцето ми напомни, че той е мой. За щастие, умът ми се съгласи.
Усмихнах се към него.
– Здрасти. Питах се кога ще се прибереш. – Погледнах Аника и повдигнах въпросително вежди. – Не знаех, че имате планове.
Той пристъпи към мен и това я накара да се отдръпне. Когато застанахме един пред друг, Лев ме гушна топло и ме погали по косата.
– Не съм имал планове. – Целуна ме по слепоочието и кожата ми пламна. – Аника се заключила навън, без да иска. Обади ми се да я взема. Нас има резервен ключ и идва.
– О! – възкликнах и погледнах към актрисата над рамото на Лев. –
Не е ли… – Удобно. – Голям късмет.
Нас отвори входната врата.
– Чук-чук – рече тя напевно. Усмихна се на Аника. – За втори път този месец, Ани. Добре че си бях вкъщи.
Аника ми се стори малко нещастна.
– Да, късмет. – Тя сама изкопа дупката, в която да падне. – Мислех,
че сте в мола.

Тези думи прозвучаха като обвинение и за мое щастие аз не бях единствената, която забеляза.
Нас присви очи към приятелката си.
– Бяхме. Нещо се случи. Прибрахме се. – Тонът ѝ ясно показа, че не желае да дава обяснения, най-малкото на приятелката си.
Лев се отдръпна и ме погледна.
– Какво стана? – Свих леко рамене и той погледна Нас с блеснали очи. – Какво стана?
Нас се облегна на стената и кръстоса крака.
– Корина искаше да се запознае с Мина.
– Какво? – изсъска той и ме прегърна толкова силно, че ме заболя.
След това направи нещо глупаво. Насочи гнева си към Нас. – Ти къде
беше?
Това не прозвуча като обвинение. Това беше открито обвинение.
Напрежението натежа.
– Чакай – опитах се да го успокоя аз и отпуснах ръка на гърдите му.
Нас се изправи побесняла и заговори тихо:
– Знам, че си разстроен, защото аз също съм разстроена, така че ще подмина начина, по който ми говориш. Само смей да го направиш отново, Лев, и ще видиш какво ще стане – заяви тя през стиснати зъби.
– Не си единственият, който държи на Мина.
Останах изненадана от онова, което се случи след това.
Лев ме пусна и пристъпи към сестра си. Застана пред нея и сякаш объркан, зачака следващото ѝ движение. Когато тя го погледна в очите, гневът ѝ се изпари със същата бързина, с която се появи. Тя постави ръка върху неговата и заговори тихо, не с упрек, просто се опита да му напомни:
– Владей се, брат ми.
Той кимна. Изглеждаше облекчен, че тя вече не му е сърдита и с една ръка я привлече за прегръдка. Лев наистина обичаше сестра си. Тя беше единственият човек, който искаше да бъде на негова страна. Не го винях. Нас беше подходящият човек, когото би искал на твоя страна.
Лев наведе глава и заговори на ухото ѝ. Не чух какво каза.

– Всичко е наред – отвърна тя. Предположих, че се е извинил.
Аника прецени, че моментът е подходящ да се намеси.
– Аз си тръгвам. – Тя погледна Лев с широко отворени очи. – Би ли ме закарал?
Лев погледна от Аника към мен, прецени коя е по-важна за него и на мен много ми хареса, че не се съгласи веднага. Нас обаче се зае с
Аника.
– Вик е под душа у нас. Той може да те закара.
Аника обаче погледна часовника си в опит да скрие червенината,
избила по бузите ѝ.
– Имам доста работа. Предпочитам да тръгна веднага. Лев?
На Нас тези не ѝ минаваха. Гласът ѝ прозвуча тихо, но твърдо.
– Ще почакаш. – След това се наведе към нея. – Ани, ти си ми приятелка и те обичам, но знам какви ги вършиш и това никак не ми харесва. – Замълча за момент, след това я предупреди: – Престани.
Накрая ще бъдеш наранена.
Аника се изчерви още повече. Стисна устни, изгледа Нас на криво и заговори през стиснати зъби:
– Тогава ще почакам у вас.
Без да дочака отговор, тя изфуча през вратата и се отправи към къщата на Настася.
Аз въздъхнах дълбоко.
– Значи не съм си въобразявала.
Нас въздъхна и прокара длан по лицето си.
– Не, определено не си.
– За какво говорите вие двете? – попита Лев, както обикновено,
неразбрал.
Нас изсумтя шумно, аз пък подбелих очи.
– Аника е влюбена в теб, мили – заявих спокойно.
– Не, не е – отсече веднага той.
Нас закима.
– Напротив, Лев. Открай време е така.
Той се намръщи объркано.

– Какво? – След това поклати глава. – Не. Ние сме приятели. Просто приятели.
Не бях готова за онова, което каза Нас. Стори ми се вкисната.
– Нима? Защо тогава спа с нея, когато беше още девствена?
Ахнах.
– Моля? Ти си спал с Аника? – Зави ми се свят от тази новина.
– Да – потвърди спокойно той и се обърна сърдито към сестра си. –
Не знаех, че е девствена.
Нас пристъпи към него, вдигна ръка и го сръчка с пръст в гърдите.
– Не се прави на тъп. Тя се пазеше за теб. Планираше да прекарате заедно живота си, чак до старостта, беше измислила да имате еднаква надгробни камъни. След това ти я изчука и не ѝ даде нищо. Оттогава тъгува за теб. – Тя го погледна вбесено. – Прецака нещата. Сега ги оправи. Аз приключих с тези глупости.
Лицето на Лев бе напълно безизразно. Той замига объркано.
– Тя ме обича?
Уплаших се от начина, по който го каза, сякаш не можеше да повярва, че Аника може да има чувства към него. Сърцето ми започна да бие по-бързо. Беше ми мъчно да призная фактите. Като цяло, тя беше по-изгодната партия. Беше рускиня. Беше по-красива от мен.
Семейството ѝ беше част от „Хаос“. Вече беше подчертала пред мен,
че ще бъде до Лев по начин, по който аз не можех и сигурно беше права.
Какво означаваше това за мен? За нас?
Бавно, съвсем бавно, сърцето ми бе разполовено от пукнатина. Може би това беше краят. Можех да го изгубя. И щеше да се случи толкова скоро след като най-сетне бе станал мой.
Великолепните му очи с цвят на мед срещнаха моите.
– Чакай. Тя някога карала ли те е да се чувстваш неудобно?
Страхът и гневът ме накараха да я оплюя.
– Само през всичкото време, дяволите да я вземат! – Паниката ме накара да разкрия всичко. – Тя флиртува с теб. Докосва те. Тя ме изпрати да видя как пребиваш онзи идиот Морети. – Ако това беше краят, така да бъде. Отпуснах рамене. – Тя те обича, Лев. – Прошепнах

го по начин, който издаваше: „Ако я искаш, сега е шансът ти“. – И е готова на всичко, за да те има.
Лев протегна ръка и зачака. Сведох поглед и примигнах; чаках дълго,
след това въздъхнах от облекчение и пъхнах ръка в неговата. Той преплете пръсти с моите и аз имах чувството, че съм се озовала у дома.
– Казах ти, че не умея да разбирам добре хората – скара ми се тихо
Лев. – Защо не ми каза, мишле?
Сърцето ми се успокои. Топлата му кожа до моята ми вдъхна спокойствие.
– Защо да го правя? Това щеше само да създаде проблеми. Какво можеш да направиш? Няма значение.
– Чувствата ти означават много за мен. – Свободната му ръка щипна леко брадичката ми. Вдигнах глава към огнения му поглед. – Щях да ѝ
кажа, че съм отдал чувствата си на друга, че съм най-щастлив с малкото си мишле, че мога да ѝ предложа единствено приятелство. –
Той разтърси леко брадичката ми. – Само че ти не ми даде шанс да го направя. А сега се цупиш.
Присвих очи, свих устни.
– Не съм нацупена.
– Напротив – предизвика ме той. След това погледът му омекна и той целуна нацупените ми устни. – Престани, или ще те целувам, докато не припаднеш.
Пусна брадичката ми и тръгна нагоре по стълбите, остави двете ни с
Нас във фоайето.
– Това заплаха ли беше или обещание? – провикнах се аз.
Нас издаде звук, сякаш повръща и това ме накара да се разсмея тихо.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: