Цветана Генчева, превод от английски



Pdf просмотр
страница45/82
Дата23.11.2022
Размер1.44 Mb.
#115645
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   82
lev RuLit Me 707067
26
Мина
рат, Лев – въздъхнах, когато си събличах роклята. – Брат. – Бях застанала по средата на стаята по бикини и сутиен без презрамки. Не можех да скрия възторга си. – Аз имам брат.
Лев излезе от дрешника по тъмносиви боксерки.
– Братята невинаги са нещо добро.
Изсумтях, тъй като много добре знаех, че той има предвид опита със собствения си брат.
Спря и погледна открито почти голото ми тяло. Бях твърде щастлива от откритието, че имам брат, за да забележа.
– Допреди час бях сама на света.
– Преди час имаше мен – подчерта Лев и ми се стори недоволен.
Господи, колко беше сладък. Направо ме убиваше с тази сладост.
Не можех да отрека, дори да опитах. Бях безумно влюбена в Лев
Леоков.
Пристъпих до него и поех ръката му.
– Знам, миличък. И това ми харесва. Само че… – Свих рамене. –
Говорим за семейство. Аз имам семейство. – Виждах, че той не е сигурен как да реагира на новината. – Много съм развълнувана –
продължих. – Моля те, нека отидем заедно на срещата с Ларедо. –
Имах нужда Лев да знае, че плановете ми включват и него. – Няма да отида, ако ти не дойдеш с мен. – Стиснах ръката му. – Ти си важен за мен, Лев. Искам да споделя това с теб. Само с теб.
Той издиша през носа.
– Разбира се, че ще дойда. – Вдигна ръката ми към устата си и притисна лека като въздишка целувка към кокалчетата.
Усмихнах се широко.


– Значи вече излизаме заедно, нали?
Той кимна.
– Да, така мисля.
– Мога ли да те наричам мое гадже? – Глуповата усмивка се разля по лицето ми.
Лев повдигна вежди, но очите му се усмихнаха.
– Не съм никакво гадже.
О, любими, много добре знам.
– И вече не се налага да си обличам пижамата, когато си лягам? –
попитах невинно.
Той застина и се престори на незаинтересован.
– Не и ако не искаш.
Въздъхнах от облекчение.
– Слава богу. – Отидох до скрина и извадих бял потник. Облякох го,
след това си разкопчах сутиена и го измъкнах през деколтето. Беше страхотно да си махнеш най-сетне сутиена. – Ох. Свобода.
Лев заключи вратата на спалнята и двамата се пъхнахме в леглото.
Оставихме лампата от моята страна да свети. Обърнах се да го погледна и отпуснах глава върху ръката си.
– Как ти е главата?
Той седна в леглото и облегна широкия си гръб на таблата.
– По-добре. Масажът много помогна. Благодаря.
Мама правеше така, когато имах главоболие. Винаги помагаше. –
Усмихнах се, коленичих в леглото и се примъкнах до него. – След като вече си по-добре… – Вдигнах крак и се наместих върху бедрата му.
Лев стисна здраво ханша ми. – Ако не възразяваш, искам повторение на първата целувка – помолих и отпуснах ръце на широките му рамене, а след това наведох лице към него.
Той целува усмивката ми, докато тя не се стопи и не остана единствено неподправен глад. Дълбоко в гърлото ми заклокочи стон,
когато ръцете на ханша ми ме изместиха върху дебелата му ерекция.
Брадата му ме одраска леко, докато плътните му устни прогаряха кожата ми и разтърсваха основите на моя свят.


Без да мисля, бедрата ми започнаха самостоятелен танц –
притискаха в твърдата му плът чувствителната зона между краката ми, скрита под бикините. Лев простена в устата ми, аз въздъхнах в неговата. Много скоро той ме поведе с ръце в бавен ритъм, от който гащичките ми станаха напълно ненужни.
Исках да играя.
Заговорих до устата му.
– Свали си боксерките.
Ръцете на ханша ми застинаха, той се отдръпна и ме погледна.
– Чакай.
Не! – Нямах търпение. Имах нужда да почувствам члена му вътре в себе си незабавно! – Не, омръзна ми да чакам. Копнея за това от седмици. – Целунах го, притиснах гърди в неговите. – Повече няма да чакам, Лев. Искам още сега, веднага.
Той ме целуна дълбоко, след това лепна небрежна целувка върху устните ми.
– Съжалявам, че трябва да възпрепятствам плановете ти, но… –
повдигна вежди. – Ти не си ли в цикъл?
– О. – Това беше гадно. Зарових лице на ключицата му и се разхлипах престорено. – Не.
Лев прокара нежно ръце по гърба ми.
– Ще почакаме.
Вдигнах глава и го погледнах невярващо.
– Цяла седмица ли? Цяла една седмица?
Той ме целуна по носа.
– Готов съм да чакам и десет години, ако го поискаш, Мина. –
Погледът му стана нежен. – Имам чувството, че съм те чакал цял живот. Една седмица не е нищо.
– Мама му стара.
Щях да се разплача. Истински.
Гърлото ми се стегна.
– Мама му стара – прошепнах.
Забелязах паниката му, когато видя мокрите ми мигли.
– Извинявай. Вече ти казах, че не ме бива с думите.


Прегърнах го през врата, притиснах устни в неговите и заговорих до тях.
– Ти си съвършен, Лев. Думите ти са откровени и носят красиво значение. Караш ме да изпитвам неща, които мислех, че вече са изгубени за мен. Освен това рискувам да изгубя сърцето си заради теб.
Не добавих, че това ме плаши до смърт.
Той стисна ханша ми с големите си ръце.
– Ден след ден.
Кимнах. Той беше прав. Ден след ден.
Протегнах се и угасих лампата, легнах в средата на леглото и зачаках
Лев да заеме мястото си зад мен. Той се намести, притисна ме приятно, но ерекцията в средата на гърба ми беше гореща, не ми даваше мира. Усещах гнева ѝ.
– Искаш ли да се погрижа за това лошо момче – прошепнах в мрака.
Ръката, с която ме бе прегърнал, се стегна около мен и той повтори думите си.
– Една седмица, Мина.
Да, една седмица. Една адска седмица.
– Добре – прошепнах. – Лека нощ, Лев.
Той приглади косата ми и ме целуна по врата.
– Лека нощ, мишле.
***
Имах нужда от чаша вода. Устата ми беше по-суха от Сахара.
В такива нощи можех да отида чак до кухнята посред нощ или пък да вляза в банята, да пусна кранчето и да пъхна уста под него.
Ясно бе, че избрах по-лесния вариант.
Отметнах завивките, измъкнах се от леглото и влязох в банята, но забелязах със закъснение, че лампата свети.
Отворих небрежно вратата, без да си давам сметка, че ще се натъкна на нещо много лично. Прекалено лично.
Сънените ми очи се ококориха, устните ми се разтвориха, когато видях Лев, облегнат на тоалетката, смъкнал боксерките си, отметнал

блажено глава назад, докато обработваше с уверена ръка члена си.
Какъв член само.
Изписках тихо.
Лев се обърна стреснато към мен, но аз не можех да откъсна поглед от набъбналата му ерекция. Беше дълга, дебела и изглеждаше така,
сякаш Лев беше обезкосмен. Аз бях съвсем дребничка. Останах неподвижна за момент и се запитах как, по дяволите, ще се побере в мен. Очевидно той трябваше да го дава бавно.
– Изглежда болезнено – промърморих сънено, отпуснала ръка на бравата. Трябваше ми миг, за да осъзная, че това не е сън, колкото и да беше възбуждащо. Ахнах, покрих лицето си с ръка. – Олеле,
съжалявам! Не знаех, че тук има някого. Ще… – Измъкнах се навън и затворих вратата след себе си. – Оставям те.
Върнах се бързо в леглото, но тялото ми беше сгорещено и разтърсено. Не можех да се прикрия.
След около пет минути Лев най-сетне излезе от банята. Отпусна се в леглото и останахме да лежим в дълго мълчание.
Бузите ми горяха. Нямаше как да се избегне. Трябваше да поговорим,
в противен случай щеше да се превърне в „онзи неудобен инцидент,
който остава безименен“.
– Много се извинявам.
Той протегна ръка и пое моята.
– Всичко е наред.
– Ти… – Не питай. Не питай. Не питай! – Ти свърши ли?
Лев прокара палец по дланта ми и стана очевидно, че се колебае.
– Ами, не.
Стомахът ми се сви от притеснение.
Не беше свършил заради мен. Заради мен беше получил сценична треска. Заради мен не можа да се погрижи за себе си.
Седнах и се обърнах към него. Заопипвах и попаднах на брадичката му, притиснах лицето му между дланите си и наведох глава, за да обсипя устата му с нежни целувки.
– Мина, любима, това никак не ми помага – изръмжа той.
Любима.


Сърцето ми въздъхна замечтано.
Лев ме нарече любима.
Изшътках му и го целунах по-дълбоко.
– Нека да ти помогна. – Без да чакам мнението му по въпроса, се обърнах към краката му и го яхнах, седнах на стомаха му с разтворени крака от двете му страни.
– Не е нужно – изграчи той дрезгаво.
Господи, Лев го искаше болезнено много. Чувах го в гласа му. Той просто се правеше на силен. Аз разбирах нуждата.
– Откога копнея да те докосвам, Лев, а сега, след като го видях, не мога да откъсна ръце от теб.
Това беше самата истина.
Прокарах ръце по бедрата му в бавен масаж. Не спрях, докато не го чух да въздъхва от удоволствие. Плъзнах ръце и от двете страни на члена му и ги задържах там. С нежност и внимание, върховете на пръстите ми се отпуснаха върху ластика на боксерките, преди да се промъкнат предпазливо отдолу. В мига, в който докоснах горещия му,
твърд пенис, Лев простена и аз го обвих с две ръце – дланите ми бяха малки, а той беше огромен.
Отдръпнах се за момент, за да плъзна палци под ластика на боксерките и той разбра намека, вдигна бедра и ми позволи да ги смъкна до коленете. Поех го бързо в ръце и ги задвижих бавно нагоре- надолу.
– Лосион? – попитах.
– Нямам – изръмжа Лев.
Отдръпнах се назад така, че дупето ми попадна по средата на гърдите му, и се приведох, без да спирам да го галя. Исках да го поема в уста. Нежно облизах главичката на члена му и бях възнаградена,
защото Лев бе разтърсен от конвулсия, която едва не ме метна настрани.
Задъхан, той стисна бедрата ми и се изтласка нагоре в ръцете ми.
– Точно така, любима. Така е добре. Много добре.
Трябваше да се съглася. Лев миришеше на чисто с лек привкус на солено и всеки път, когато езикът ми преминаваше по цепката, аз с

радост чувах звуците, които издаваше от удоволствие.
Отворих уста, задържах го и постепенно поех главичката в уста,
всмуках леко. Чувствах се по-дръзка и по-смела с всяка изминала секунда.
Приведох се още по-ниско над него, успях да поема половината дължина в уста, преди да усетя, че ще се задавя. Устните ми го притискаха, когато започнах отново да се движа нагоре-надолу,
засмуках го още по-дълбоко. Тихите му стонове и тежкото дишане ме подлудяваха.
Вкусът му беше толкова хубав, че стенех заедно с него. Исках да му кажа, че се наслаждавам не по-малко.
– Имаш толкова хубав вкус, любими.
Тези думи сякаш го тласнаха от ръба. Той започна да движи трескаво бедра, да се изтласква все по-дълбоко в устата ми. В гърлото ми се надигна ръмжене и Лев се отдръпна. Знаех какво предстои.
Ръцете ми го галеха на дълги ласки; притисках го, докато накрая стомахът му се сви, тялото му се напрегна под мен и той изкрещя с оргазма си. Усетих всичко. Членът му пулсираше неовладяно и най- сетне избълва на топли тласъци семенна течност в ръцете ми.
Не пусках омекващия член, изчаквах тялото на Лев да се наслади на удоволствието, което умът му изпитваше. Бях страшно възбудена и въпреки че можех с ръка да се докарам до същия екстаз, предпочетох да не го правя. Чувствах се могъща след онова, което бях направила.
Носех се на вълна от удоволствие. Това ми беше достатъчно.
В мига, в който тялото на Лев се отпусна в леглото, аз слязох от него и отидох в банята, за да си измия ръцете и лицето. Преди това обаче огледах лепкавата бяла течност по дланите си. Докоснах я с пръст и я потрих между палеца и показалеца. В този момент Лев влезе в банята
– чисто гол, – аз допрях пръста до езика си и срещнах очите му в огледалото.
Вкусът не беше лош. Беше различен. Малко горчив и солен, но нямаше да имам нищо против да го поема в уста.
Лев ме наблюдаваше внимателно и това ме накара да се усмихна,
докато миех ръцете и устата си.


Б
– Да ти кажа, вкусът не е толкова лош – признах. – Може би следващия път няма нужда да се изтегляш.
Той продължаваше да ме гледа. Мекият му член бе по-голям от всеки друг, който бях виждала. Пристъпих към него, вдигнах ръка и докоснах бузата му.
Лев замига сънено.
– Още по-добре. Благодаря.
Беше толкова любезен, дори в момент, когато не беше нужно. Такъв ми беше глупчо. Това ме накара да се усмихна. Привлякох лицето му към своето, за да го целуна по устата.
– Пак заповядай, любими. Удоволствието беше мое. – Той повдигна вежди. Аз пък завъртях очи. – Добре де, може би не напълно, но беше забавно.
Лев се изми. Легна си гол като новородено и ме привлече до себе си,
после въздъхна доволно.
Една среща с вечеря, и толкова много неща се промениха. Трябваше да съм изперкала, но не бях. Имах чувството, че това е естествено постигнат напредък. Не беше прибързано, макар да изглеждаше така.
Беше нещо очаквано.
Заспах с мисълта, че оттук нататък всичко ще става по-хубаво.
О, колко много грешах.


Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница