Цветана Генчева, превод от английски

Беше хубаво да си желана, да си обект на обичта на мъж. С Лев обаче беше различно. Когато той насочеше вниманието си към някого, се отдаваше напълно. Когато те слушаше да говориш, той слушаше съсредоточено, без значение колко обикновена бе темата. Когато говореше, обмисляше внимателно какво да каже, сякаш думите бяха ценен дар, предназначен единствено за малцина. А аз бях една от щастливите.
Когато ме прегръщаше, имах чувството, че светът полита и оставя двама ни вплетени в прегръдка, която пропускаше всичко и всички.
Обичах го повече, отколкото мислех, че е възможно.
Петте дни минаха бързо. Двамата с Лев отидохме до банката, за да открием спестовна сметка за мен. Помолих вече да не ми плащат в брой и той се съгласи, че е важно да имам документ за доходите си.
Петте вечери след работа се превърнаха в пет вечери на страстен флирт, преди да заспим и само веднъж Лев изпита щастлив край. В
тези вечери открих колко е еротично да се събличаш пред мъж, колко много обичах да прокарвам ръце по голото тяло на Лев и колко са сериозни отношенията ни. Не ставаше въпрос за флирт за една нощ, за страст, която просто трябва да изживееш, за да премине желанието ти.
Тук имаше повече, нещо много повече.
Въпреки че леките ласки бяха най-важното, което правехме, аз никога не се събличах преди, нито пък напълно поне до последната нощ. Тогава си съблякох потника, нетърпеливо, трескаво. Две големи длани стиснаха малките ми гърди. Умели пръсти поеха зърната ми.
Когато топлата му уста се сключи над едното твърдо връхче и го засмука, аз извих гръб така, сякаш ме бе ударил ток. И донякъде беше точно така.
Лев беше този, който винаги слагаше край на забавлението, защото знаеше, че съм твърде безотговорна и не може да ми се има доверие в това отношение.
Сексът никога не ми се беше струвал такъв в живота ми на пораснала. Беше неумел, неловък, липсваше му елегантност. Дори липсата на секс с Лев беше нежна, завладяваща, елегантна. Ако това беше натискането, просто нямах търпение да стигнем до галавечерята.

Нещата нямаше начин да станат по-хубави… до тази вечер.
Посетителите в клуба не се бяха увеличили, но някои от лоялните клиенти се върнаха, след като се бяха наситили на „Целувката на
Афродита“. Бяхме им благодарни. Как иначе? Отнасяхме се към тях,
сякаш бяха крале, отправяхме им усмивки, обсипвахме ги с внимание и флиртувахме с тях на безопасно разстояние.
Не бях сигурна колко е часът, когато Аника пристъпи зад мен, наведе се напред и заговори на ухото ми, но вечерта беше към края си.
– Саша те вика в офиса си. Аз ще поема вместо теб.
Тъй като ние с Лев ясно бяхме показали, че сме двойка, Аника започна да се държи изненадващо мило. Благодарих ѝ и поставих ръка на бравата, натиснах и влязох.
– Искал си да ме ви…
Думите ми заседнаха в гърлото, когато забелязах каква сцена се разиграва пред очите ми.
Саша седеше зад бюрото си, по-бесен от разгонен бик, оставен без крави. Вик беше застанал до античната библиотека, облегнат на нея,
докато гледаше лошо към стола за гости. Мъжът, седнал на него,
стенеше тихо, беше почти в безсъзнание; лицето му бе окървавено,
подпухнало, ръцете бяха вързани зад гърба. А Лев…
Той беше вдигнал юмрук, наместил бокс на пръстите; лицето му бе разкривено, гърдите му се надигаха и спускаха учестено. Ахнах тихо и притиснах ръка към устата си. Тогава той ме забеляза.
Кръвта се оттече от лицето ми, студ нахлу във вените ми, почувствах се объркана. Разтворих устни от шок и сърцето ми препусна.
Улиците не ме бяха разглезили. Бях виждала неща, които биха накарали всеки обикновен човек да повърне обяда си, но нищо не можеше да се сравни с това. Най-много ме шокира фактът, че го правеше Лев.
Пред мен беше кроткият, готов да ме защитава Лев, който не би наранил и муха.
След това и тримата мъже погледнаха към мен.
Лев смръщи чело, отпусна вдигнатия юмрук и пристъпи към мен.
– Мина…

Не можех да го погледна. Сведох поглед към пода.
– Извинявайте – рекох и излязох, затворих вратата с тихо хлопване.
Понечих да се отдалеча, но се стреснах, когато видях Аника, застанала пред мен с безизразно лице. Облизах пресъхналите си устни.
– Саша не е искал да ме види, нали? – Тя вирна предизвикателно нос и скръсти ръце на гърдите си. Не можех да проумея нищо. – Защо?
Защо го направи?
– Искаш живот с Лев? Това е животът с Лев. – Тя ме изгледа самодоволно и в този момент аз я намразих. – Искаш да си част от това семейство. Трябва да знаеш. – Изпъна високото си тяло и сведе осъдително поглед към мен, защото аз си бях позволила да съдя тях. –
Този живот не е толкова красив сега, а, Мина?
Сърцето ми се сви.
– Защо ме мразиш?
Тогава изражението ѝ се смекчи, но едва забележимо.
– Не те мразя. Просто не мисля, че можеш да си до Лев, както аз мога. – Тя вдигна ръка и посочи офиса на Саша. – Можеш ли да се справиш с това? – Нямах представа. Аника продължи самоуверено. –
Защото аз мога. И това не променя чувствата ми към него.
Промуших се покрай нея, блъснах с рамо ръката ѝ.
– Ще ми благодариш за това някой ден! – провикна се тя след мен.
Не, нямаше.
Лев се опита да говори с мен половин час по-късно, но аз нямах желание за разговори. Не му обръщах внимание, докато той не мина зад бара, не ме хвана за ръката и не ме изтегли в тъмния, празен ъгъл на бара.
– Мина? – Аз избягвах погледа му. – Мина, говори с мен. – Той притисна бузите ми с ръце и заговори до устните ми. – Моля те.
– Може ли да поговорим по-късно – отвърнах с дрезгав глас.
Лев прокара палци по скулите ми.
– Добре. – След това сведе устни до моите и ме целуна в опит да ме накара да забравя видяното, но споменът не ми даваше мира. Обърнах глава настрани, отдръпнах се от устните му. Сърцето ми беше разбито.
Каква беше тази версия на Лев в офиса на Саша?

Това определено не беше мъжът, в когото се бях влюбила.
Не познавах този мъж и бях ужасена, че връзката ни се гради на предположения и лъжи. Запитах се дали изобщо познавам Лев.
По-късно тази нощ щях да разбера.
***
Пътувахме към къщи, потънали в мълчание. Лев дръпна ръката ми над централната конзола, но аз останах с отпуснати пръсти.
Пътят ми се стори по-дълъг, отколкото предишните вечери, когато пеех заедно с радиото и пет пари не давах дали е фалшиво, защото бях твърде щастлива с живота си в момента, за да ми пука. Имах Лев, а това бе всичко, от което се нуждаех.
След тази вечер обаче се запитах кой Лев имам? Те бяха двама, това бях открила.
Имах нужда от обяснение.
Мълчанието беше мъчително и натежаваше все повече с всяка изминала секунда.
Качихме се на горния етаж, съблякохме се и за първи път от седмица аз си облякох жълтата пижама. Лев забеляза. Неудоволствието в очите му, когато погледна противната дреха, бе достатъчно красноречиво.
Седнах по средата на леглото с кръстосани крака.
Лев застана пред леглото по черни боксерки и въздъхна тихо, но така и не срещна погледа ми.
– Разбирам, че си объркана.
Повдигнах вежди и измърморих нещо в знак на съгласие.
Той вдигна ръка и се почеса по брадичката.
– Има неща, които не знаеш за мен, Мина.
Засмях се без следа от веселост.
– Ясно ми е.
– Той дължи пари на Саша.
Кръвта ми кипна.
– Така се прави бизнес, когато си от семейство Леоков – продължи
Лев.
Преглътнах с усилие и коремът ме присви от гняв.

– Мъжът, когото видя тази вечер, дължи сто хиляди долара на Саша.
Стига. Чух достатъчно. Отворих уста и гневът ми избликна, казах нещо, което не бях планирала.
– На кого му пука дали му дължи пари? Та той ми предложи същата сума, за да те напусна, мама му стара! – Намръщих се. – Очевидно парите не са проблем за Саша. – Изсъсках името му.
В мига, в който осъзнах какво съм казала на Лев, пребледнях.
Лев стисна зъби и един мускул на бузата му затрепка. Той сви юмруци и стомахът му се напрегна. Гласът му стана тих, опасен.
– Какво каза?

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: