Цветана Генчева, превод от английски

Н
Мина
аперената ми походка бе сигурен знак, че макар да бях прекарала стряскаща нощ, утрото бе добро. Дори много
хубаво.
Докато отивах при Настася към десет, бях деветдесет процента сигурна, че тя ще бъде будна. Ако не, просто щях да ѝ се обадя. Когато пристигнах на прага ѝ, вдигнах ръка, за да почукам на вратата, но се разколебах. Вместо това извадих мобилния си телефон от джоба и ѝ изпратих есемес.
Аз: Будна ли си? Нося браунита.
Вратата се отвори минута по-късно. Нас запримигва към мен. Беше будна, облечена и ококорена. Усмихна се, след това погледна празните ми ръце и се намръщи.
– Няма браунита, нали?
Шмугнах се покрай нея, изсумтях и се разсмях.
– Няма. Това беше част от подлата ми схема да те накарам да ме пуснеш.
Тя ми се стори обидена.
– Не е гот така, дребосък. Изобщо не е гот. – Остана да гледа след мен, докато се качвах по стълбите. – Я чакай. Ти къде отиваш?
– Отивам да кажа добро утро на мъжленцето си. – Усмихнах се на себе си. – Нали нямаш нищо против?
Отворих вратата на стаята на Нас и влязох. Пердетата бяха дръпнати,
навсякъде из стаята се търкаляха дрехи. Вик седеше в леглото, завит до кръста с чаршаф, пъхнал ръце под главата, докато гледаше сутрешните новини по телевизията. В мига, в който ме видя, грейна.
– Дяволите да го вземат, женичке. Днес изглеждаш добре. Грееш и разни подобни дивотии. – Той се ухили дръзко. – Да не би да ти е излязъл късметът?
Обичах Вик. Беше ми трудно да повярвам, че двамата с Аника са създадени от същата сперма и яйцеклетка, че имат общо ДНК.
Понякога ми идваше да му изкажа съболезнования, че сестра му е такава противнячка.

Усмихнах му се.
– Бих те прегърнала, ако не бях сигурна, че си гол-голеничък под чаршафа.
Той надигна леко ханш, за да ми покаже, че наистина е гол и аз закрих очите си с ръка и изпъшках.
Голямо прасе беше. Но пък очарователно прасе.
Нас влезе в стаята си с поднос с кафе, аз взех едното и я прегърнах леко през кръста. Тя ме познаваше твърде добре. Намигна ми и аз седнах в най-далечния край на леглото, а Нас се настани с кръстосани крака до Вик. Подаде му чаша кафе и той се наведе, целуна я лекичко по бузата. Господи, това ме накара да се усмихна.
Радвах се на това колко много я обича.
– И така – започна Вик. – Как се чувстваш след видяното снощи?
Нас се намръщи и ме погледна.
– Какво си видяла снощи?
Вик сви рамене.
– Бизнес. Разправяхме се с онзи кретен Морети. – Вик ме погледна съчувствено. – Мина видя как Лев си върши работата.
Нас отпусна рамене и въздъхна.
– О, Мина, съжалявам. Не знаех.
Държаха се така, сякаш ставаше въпрос за най-обикновено недоразумение. Очаквах подобна реакция, ако имаха среща с мен и се налагаше да отложат, сякаш бе нещо безкрайно лесно да разбереш и простиш, но аз си останах объркана. Държах чашата за кафе с две ръце, за да ги стопля.
– Не знам как се чувствам. Лев не ми каза почти нищо, когато се прибрахме снощи. Наистина съм объркана. Затова съм тук.
Нас се пресегна и отпусна ръка на коляното ми.
– Щѐ ми се да те бях предупредила. – Тя, изглежда, беше разочарована от себе си. – Мисля по този въпрос от седмици но все се отказвах. Когато започна да излизаш с Лев, реших, че той ще ти каже.
– Тя завъртя очи. – Като че ли ще го направи.
Не разбирах.
– Защо да не ми каже?

Нас погледна към Вик и той заговори вместо нея.
– Мина, на Лев не му е липсвала женска компания. – Защо трябва да
слушам това? Намръщих се към Вик. Той се усмихна широко и продължи бързо: – Но онези жени бяха с него поради една причина и той винаги им го казваше. Нещо го кара да се отнася с теб различно.
Никога досега не е пускал жена да спи в стаята му. Абсолютно никога.
Нас ми се усмихна.
– Докато не се появи ти.
Сърцето ми запя, стомахът затрепка, но се постарах лицето ми да остане безизразно.
– Ти си единственият човек – добави Вик, – с когото се заключва в стаята си, откакто е на десет. Не знам защо, но те е включил в малкия си кръг на защита. Ти си част от неговото убежище.
– Добре – измърморих, възторжена от чутото и все пак объркана. –
Какво означава това?
Нас заговори тихо, обясни ясно.
– Не ти е казал, защото го е страх да не те изгуби, кукличке.
Отпих глътка кафе, но така и не усетих вкуса.
– Добре. Това обаче не обяснява видяното снощи. – Погледнах от Нас към Вик. – Някой от вас няма ли да ме просветли?
Нас вдигна лявата ръка на Вик и посочи татуировка. Беше голяма,
натрапчива, пишеше „ХАОС“.
– Всичко започва с Хаос.
– Какво е това? Някаква банда ли? – попитах предпазливо.
Вик се разсмя.
– Чакай малко, дребосъчке. Наречи го банда и ще те застрелят. – След това продължи да обяснява: – Те се наричат фирма. Ние сме фирма.
Нас изпъна гръб.
– Да превъртим лентата двайсет и една години назад. – Тя прочисти гърло. – Братва бяха руската мафия, братството. Все още съществуват, но не афишират присъствието си. Те са тайна, частна група. Единственият начин да влезеш е, ако си син на член или двама от членовете гарантират за теб. Не се случва често. Те не искат хората, по-точно казано, ченгетата, да си врат носовете в бизнеса им,

затова сложиха началото на фирми по цял свят, за да отклонят копоите от своите бизнес дела. Доколкото ченгетата знаят, фирмите нямат нищо общо с Братва. – Тя замълча. – Ето че се появява баща ми,
Антон, и неговият брат, Иля. И двамата бяха членове на Братва, също като баща им и дядо им, но когато се преместили от Русия в САЩ, ги накарали да създадат фирма, да вербуват някои от най-добрите руско- американски криминални лица и да започнат да правят онова, с което се занимават фирмите.
Не ми се искаше много-много да питам.
– Какво правят фирмите?
Вик стисна устни.
– Обичайното. Занимават се с наркотици, рекет, изнудване, продажба на оръжия, измами, контрабанда. – Той сви рамене, сякаш не беше нищо особено. – Нали се сещаш.
Нас продължи:
– Татко става президент на фирмата. Чичо Иля става вицепрезидент.
Бащата на Вик, Юри, беше счетоводител. Фирмата представляваше затворен кръг. Складът, откъдето управляваха всичко, бе почти недостъпен. След това идва времето синовете да бъдат посветени.
Добре, получавах отговори, но изникваха все повече въпроси.
– Какво означава това? Защо е трябвало да бъдат посветени?
Вик се усмихна.
– Казваш го така, сякаш е нещо лошо, но за нас, за синовете, това беше чест. Ние бяхме изпълнители. Аз, Саша, техните братовчеди,
Ник и Макс и осиновеният им брат, Ашър. Всички се присъединихме по едно и също време. – Той се ухили дяволито. – Бяхме неконтролируеми. Направо маниашка работа, сладурче. Имахме пистолети. Имахме жени. Имахме пари. Най-хубавите години в живота ми.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: