Д. М. по: чл. 321, ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 93, т. 20 Нк

Подсъдимата Н. М. е родена на ****** година в гр. В. , българска гражданка, с начално образование, пенсионер по болест, вдовица, неосъждана, с ЕГН **********.

Съпругът й – Я. И. М. - е починал на 29.09.2008 година. Приживе е бил председател на ромския съд – „мешере”.

Св. Ц. Т. К. е първа братовчедка както на подсъдимата Н. М., така и на нейния покоен съпруг – Я. М..

Св. Н. И. С. живее на съпружески начала със сестрата на подсъдимата Н. М. – М. Я. К..

Св. М. И. П. (Г.) и св. П. Б. А. нямат родствени връзки с подсъдимата. И двамата свидетели са членове на ромското „мешере”.

По отношение на тези четирима свидетели – К., С., П. и А. - наказателното производство с предмет – участие в организирана престъпна група заедно с Н. М. и М. М., ръководена от Я. М. и извършване на външен трафик на отделни лица – е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 НПК – поради приет по отношение на тях трансфер на наказателното производство в Република Италия .

Св. Д. Я. К. е брат на подсъдимата Н. М., член на ромското „мешере”, а св. В. А. К. - съпруга на св. Д. К. и снаха на подсъдимата Н. М..

Св. Й. М. К. е снаха на подс. Н. М., омъжена е за неин брат – К. Я. И., а св. В. К. Я. е племенница на подс. М. – дъщеря на Й. К. и К. Я..

Св. Р. Д. М. е племенница на подсъдимата.

Св. К. М. М. е братовчед на подсъдимата Н. М..

Св. Н. А. М. (съпруга на К. М. М.) е първа братовчедка на Я. М..

Св. С. Т. Т. е снаха на подсъдимата Н. М..

Св. К. А. Й. и св. Л. А. Й. са синове на Ц. Т. К..

Св. Р. Д. П. е съпруга на св. М. И. П..

Я. И. М. притежавал л.а. „Мерцедес”С350 с ДК№ *********.

П. Б. А. бил собственик на л.а. „Опел Вектра” с ДК№ **********.

М. И. П. бил собственик на л.а. „Рено Клио” с ДК№ *********

Н. И. С. ползвал микробус „Форд Транзит” с ДК№ *********, собственост на св. С. Г. А., л.а. „Ситроен ZX” с ДК№ *******, собственост на Т. Д. Т. и микробус „Фолксваген Транспортер” с ДК№ *******, собственост на К. В. Б..

Св.С. И. Д. е собственик на л.а. „Мерцедес” с ДК№ **********.

Я. И. М. и М. М., сръбски циганин, живущ в околностите на гр. Р., Италия, където имало ромски лагер, били роднини - братовчеди. Двамата поддържали връзка както по телефон, така и се срещали лично в Италия. Я. М. бил председател на „мешерето” (съд на ромската общност) в Република България, а М. - на „мешерето” в Република Италия. Заради функцията, която изпълнявали, се ползвали с авторитет в съответната ромска общност в двете държави, като думата им била закон.

В съответствие с обичаите на етноса към който принадлежали, двамата се занимали и с уреждане бракове между момичета или жени от България и младежи от Италия от ромски произход. Според традицията семейството на жениха следвало да заплати определена цена за булката. Я. М. възлагал на роднини и близки познати – Ц. К., М. П., Н. С., П. А. и други - избора на бъдещите булки, които да заминат за Италия и да заживеят на съпружески начала с избрания им жених, ако той и семейството му ги харесат. В някои от случаите подс. Н. М. също участвала в откриването на момичета и в преценяването на външността им.

На набелязаните за булки и на техните близки се обяснявало, че семейството, в което момичето ще отиде е много богато, членовете му не са крадци и наркомани, момичето ще живее много по-добре отколкото в България. Имало случаи, когато на момичетата и на родителите се правели предложния да излязат в чужбина, за да припечелят пари чрез работа (просия), като била скривана действителната цел – момичето да бъде изведено и продадено като булка.

След набавяне на нужните документи (паспорти и декларации по чл. 76, т. 9 ЗБЛД по отношение на ненавършилите пълнолетие девойки) и дрехи, средствата за които се предоставяли от Я. М. или от тези лица, които подбирали момичетата, те били извеждани от територията на страната, обичайно от Ц. К., М. П., Н. С., П. А., а понякога – и от Я. М. и съпругата му – подс. М. и били отвеждани в ромския лагер в Р., където заживявали с избраните им за съпрузи лица в Република Италия.

При довеждането на булките Я. М. или този, който ги бил извел, преговарял с М. М. и близките на жениха каква цена да платят за нея. На родителите на момичетата, често притиснати от финансов недоимък, се давала само малка част от получената в съответствие с ромския обичай сума пари за булката, която варирала в зависимост от това каква е възрастта на момичето, дали е хубаво и дали е девствено. Размерът на тази част била уговоряна още при „сватлъка” в България, а разликата до цялата платена сума се задържала от този, който е довел момичето – Я. М., М. П., Н. С., П. А.. Ако сватбата се проваляла и момичето не било харесано, то се връщало обратно в България, но при следваща възможност отново било извеждано. В случай пък, че семейството, в което момичето било омъжено не го иска повече, то било предлагано за булка в друго семейство, отново срещу заплащане, а пък получените от първата женитба пари се връщали обратно на родителите на момчето.

За датите на пътуванията Я. М. и М. М. се уговаряли предварително, а при пристигането момичетата били отвеждани в ромския лагер край гр. Р. и М. М., както и лицата, които ги били извели, били непрекъснато при тях, докато се състои сватбата или пък – докато се установи, че сватба няма да има и момичетата трябва да се върнат обратно в България. Понякога заедно с момичетата за Италия пътували и техните родители. Имало случаи, при които момичетата били извеждани с цел брак в други държави – Република Франция и Република Хърватска, както и случаи, при които поради отказа им да заживеят в чуждото семейство по отношение на тях или пък на придружаващите ги родители била упражнявана физически и психическа принуда.

Семействата, в които заживявали момичетата или младите жени, се препитавали с извършването на кражби, просия или проституция. Булките били изпращани заедно с други членове на семейството да вършат кражби, или да просят, а когато се противопоставяли и отказвали да се занимават с подобна дейност – били принуждавани към това насила. Често името на момичето било променяно като семейството, в което заживявало, я снабдявало с документи за друга самоличност.

Така в началото на месец октомври 2002 година в с. К., обл. Ловеч, в дома на св. Х. Н. И., ЕГН *********, 13 годишна, дошли св. М. И. П. – брат на майка й св. Н. Т. И., жена му св. Р. Д. Петрова и св. П. Б. А., които уговорили майката Х. И. да пътува с тях в чужбина, за да я омъжат там в богато семейство срещу обещание за парично възнаграждение след осъществяване на женитбата. За целта на 08.10.2002 година св. Н. И. подала заявление до РДВР Л. за издаване на паспорт на дъщеря й и на същата дата заверила при нотаруис М. Д. с район на действие на РС Л. декларация, с която давала съгласието си Х. Н. И. да пътува в чужбина, придружена от М. И. П..

На 09.10.2002 година Н. И. получила паспорта на дъщеря си и още същата нощ св. Х. И. заедно със св. М. И. П., св. П. Б. А., св. Р. Д. П. и братовчедка й – Ц. М. П., (дъщеря на М. и Р. П.), 14 годишна, напуснали Република България през ГКПП „К.” с лек автомобил „Опел” с ДК № *********, управляван от св. П. Б. А.. Всички отишли в Италия, в гр. В., където отседнали в дома на лице на име Г. и пребивавали няколко дни там. Ц. М. П. била харесана за жена на сина на домакина – К. (Д. В.) и останала, а св. М. П., св. П. А. и св. Р. П., тъй като не успели да намерят подходящо момче за св. Х. И., се завърнали заедно с нея в България на 19.10.2002 година.

Ц. М. П. заживяла в Италия под чужда самоличност – като М. М., родена на различни дати в З., Югославия, В. Н., родна в З., Югославия, С. Б. – родена в З. или Румъния, Д. Д., родена в Румъния, В. Р., родена в З., Хърватска, като била многократно задържана за кражби от жилища в областите П., Л., В. и Т.

През месец март 2003 година св. М. П., св. Р. П. и св. П. А. отново отишли в с. К. и повторно уговорили родителите на Х. И. – св. Н. И. и св. И. С. (неин биологичен баща) – да пътува за Италия, където да я омъжат, за което да получат пари. На 19.03.2003 година св. Х. И. пренощувала в дома на чичо си – М. П. – в гр. Б. и на 20.03.2003 година отново била изведена за Италия от св. П. Б. А., св. Р. Д. И. и св. М. И. П. с лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *******, управляван от св. П., в когото се намирал и паспортът на св. И.. В Италия св. И. била омъжена за „Т.”, чийто баща се казвал „К.”, за което св. П. получил пари и предал паспорта й на свекъра „К.”. Св. И. – 14-годишна към този момент, останала при новото си семейство, което живеело в бараки в околностите на гр. Р., а св. П. и останалите се върнали в Република България на 02.04.2003 година. След завръщането си свидетелят М. П. и св. П. А. посетили родителите на Х. и св. А. дал на майка й 2000 евро от сделката за дъщеря й.

По време на престоя си в новото семейство св. Х. И. видяла и други момичета от България, които познавала – Е. Д. М., нейна братовчедка от с. К. и К. П. Т. – които също били омъжени и живеели в тези бараки край гр. Р..

В Италия св. Х. И. била принуждавана от свекъра и свекървата си с тормоз и побой, от който по тялото й останали белези, системно заедно с брата на мъжа си Т. и още една булка в семейството да извършва кражби от апартаменти и къщи. Научили я как да отваря вратите с помощта на отвертка като И. трябвало да им предава откраднатите вещи. Принуждавали я, също така, и да проси. След известно време св. И. била задържана от италианските полицейски органи и настанена в социален дом. Родителите й били уведомени и на 27.06.2003 година отпътували заедно със св. М. П., за да я вземат. От Италия, обаче, те не се върнали в България, а отишли във Франция, където св. М. П. чрез побой принудил майката на св. Х. И. да я продаде за жена в друго семейство, защото трябвало да връща пари от сделката за нея на семейството в Италия.

Във Франция св. И. отново била принуждавана чрез побой от свекъра и свекървата (Т. и З.) да краде и проси. След престой във Франция от около три години Х. И. успяла да се прибере в България, след като станало ясно, че в България ще бъде обявена за издирване.

Впоследствие св. Р. И. (съпруга на М. П.) била осъдена в Италия за извършеното по отношение на св. Х. И. от Съда в гр. Т. с присъда 323/09.

На 05.04.2003 година Я. И. М., подсъдимата Н. Д. М., В. К. К. (Я.) 17 годишна - племенница на подсъдимата, М. Я. К. – сестра на подсъдимата, Г. С. Н., св.Й. М. К. – снаха на подсъдимата, св. К. Я. И. – брат на подсъдимата и св. Н. И. С. (зет на подсъдимата) излезли през ГКПП „К.” за Италия с микробус „Форд Транзит” с ДК № *********, управляван от св.Н. С.. Св. В. К. Я. останала да живее в Италия, където се омъжила, била вдигната сватба, на която присъствали родителите й, Я. М. и подс. М.. Впоследствие Я. М., подс. М., М. К., Г. Н., Й. К., К. И. и Н. С. се върнали обратно в България на 13.04.2003 година. По делото не е установено в кой град на Италия живее семейството, в което е останала В. Я., нито пък името на момчето, с която Я. е заживяла или имената на неговите родители.

Докато подс. Н. М. и съпругът й с роднините си били в чужбина, св. П. Т. Ц. и св. Д. К. А. в от с. К., община Попово, област Търговище, потърсили в дома му в гр. Б. св. М. П., тъй като го познавали и бил чули, че той може да уреди брак на дъщеря им св. К. П. Т., ЕГН ******** в чужбина, като срещу това Ц. да получи сума пари, от които семейството му се нуждаело. На тази среща присъствали Д. М. С. и Е. Д. М., братовчедка на К. П. Т. С. също се интересувал дали може да омъжи дъщеря си Е. М.. Св. М. П. се съгласил да изведе Е. и К., като св. П. Ц. и св. М. П. се уговорили К. Т. да бъде омъжена в богато семейство, а на родителите й – св. П. Т. Ц. и св. Д. К. А. – след сватбата бъде заплатена сумата от 2 500 евро. За целта, тъй като К. Т. била непълнолетна, свидетелката А. и св. Ц. упълномощили св. Е. Д. М. да я придружава при пътуването й в чужбина. Подготовката на документите за пътуването била финансирана от св. М. П..

На 12.04.2003 година св. М. И. взел от с. К., обл. Ловеч Д. М. С., дъщеря му – Е. Д. М. ЕГН ******* и непълнолетната К. П. Т. – на 16 година със собствения си лек автомобил „Рено Клио”, с ДК № *******, върнал се до гр. Б., откъдето взел и жена си - св. Р. Д. И. и петимата напуснали със същия лек автомобил пределите на страната през ГКПП „К.”.

Когато пристигнали в Италия, те отседнали в бараки в околностите на гр. Р., където се срещнали с М. М., който помогнал на св. П. да намери съпрузи на св. К. Т. и на Е. М.. Свидетелката К. Т. била омъжена за „Долари”, чийто баща платил за женитбата на св. М. П. сума в размер на 30 000 евро, от които св. П. в последствие дал на баща й 2 500 евро, когато се върнал в Република България. Е. М. също била омъжена в Италия и останала там, за което св. П. и баща й също получили пари. Св. Т. заминала с мъжа си във Франция, където била принуждавана да краде, системно била бита, а документите й били държани от родителите на мъжа й.

След като на 22.04.2003 г. св. М. П., съпругата му св. Р. И. и Д. М. С се върнали в България, св. Н С отишъл при св. М П и поискал от него да закара до Италия братовчед му – К М М и дъщеря му М. Споделил, че дядото на братовчед му е болен и му трябват пари, за да може да го погребе, заради което дъщерята М. трябва да бъде омъжена в Италия, за да вземат някой лев. Поръчал св. М. П. да отиде при св. Д. К., който да се обади на К. М., за да се подготвят с дъщеря си. С. П. изпълнил заръката на св. Н С и заедно с жена си Р И и сина на св. Д К – Т. пристигнали рано сутринта на 30.04.2003 година в дома на св. К. М. М. в гр. С.. Св. М. К. М. все още спяла, но баща й я събудил, като й казал, че са дошли да я вземат. Св. П. започнал да увещава М. М., че ще живее хубаво, че хората, при които ще отиде са добри, богати, добро семейство и няма да я тормозят. Казал й, също така, че ще трябва да се научи да краде, но М. категорично отказала да се занимава с кражби. В крайна сметка, тъй като живеела в немотия и имала две малки деца, М. М. се съгласила и заедно с баща си, св. М. П. и Р. И. тръгнали от С.. Св. П. ги откарал в К. в дома на св. Д. К.. Св. Н. С. отишъл при М. П. и му поискал 500 лв. затова, че ще откара до Италия М. М. и К. М.. П. отказал и двамата се скарали. Тогава се намесил Я. М., който започнал да увещава П. да ги откара, тъй като бащата на К. М. щял да умре. П. отказал и се прибрал в дома си в Б.. Късно през нощта в дома му дошли св. Н. С. заедно с К. М. и М. М. и отново го помолили да откара двамата до Италия. П. се съгласил и започнал да се облича. В този момент Н. С. отново повдигнал въпроса за 500-те лева, които П. отново отказал да му даде. Тогава по телефона на П. се обадил Я. М. също с молба да закара М. и М. до гр. Р. – Италия. П. му споделил, че С. отново настоява да му се дадат пари. М. му казал да ги даде, а пък М. от своя страна, като се приберат от Италия ще му ги върне.

Св. П. дал на св. С. поисканите 500 лв. и на 01.05.2003 година, около 02.00 часа, управлявайки собствения си лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *********, преминал през ГКПП „К.” заедно със съпругата си св. Р. Д. И., св. М. К. М. и св. К. М. М. и заминал за Италия.

В Р. св. М. М. била заведена и настанена в дома на М. М., който намерил съпруг за нея – племенника си Д., който заплатил на св. П. за М. М. поисканата от него сума от 10 000 евро. От тази сума св. П. дал на бащата на Малина 1 500 евро. Преди св. М. П. да се върне обратно в България М. М. му заръчал да предаде на Я. М., че трябва да се видят и М. да отпътува за Италия. Предал му и телефонен номер, на който Я. М. да му се обади, за да се разберат.

Свидетелят П., св. М. и св. И. се върнали в България на 04.05.2003 година, като П. предал искането на М.. Я. М. заявил, че ще отиде в Италия и предложил на св. П. той да го закара срещу заплащане.

Свидетелката М. М. била отведена от Д. в дома на сестра му М., който се намирал в кв. Бургезиана на гр. Р., където заживяла заедно с майка му и другите му сестри.

Престоят на св. М. М. в Италия продължил до месец октомври 2003 година. В първите 2-3 месеца св. М. М. била системно малтретирана и принуждавана чрез насилие от мъжа й Д. да краде и да се дрогира. Същият злоупотребявал с алкохол, биел я, нанасял й удари с нож по ръката и главата. Св. М. успяла да избяга от него и да се настани в приют, а месец по-късно успяла да се прибере в България.

По време на престоя си в Италия св. М. видяла лично Я. М., когото познавала, тъй като бил братовчед на майка й - св. Н. А. М., да докарва с микробус и настанява в дома на М., който живял наблизо, други момичета от България. М. М. бил този, който поемал момичетата, разкарвал ги по къщите и по хората, продавал ги за булки, ако ги някой ги хареса, като той и Я. М. събирали парите от продажбата.

Впоследствие св. Р. И. и М. М. били осъдени за извършеното в Италия по отношение на св. М. К. М. от Съда в гр. Т..

На 28.05.2003 година св. Д. Я. К. (брат на подс. Н. М.) и съпругата му св. В. А. К. подали заявление до РДВР С. за издаване на лична карта и паспорт на дъщеря им – Н. Д. Я., експресна услуга, като предоставили снимката на отвлечената от гр. Смядово от неустановени по делото лица В. Т. Т., ЕГН ******** – 17 годишна. На 29.05.2003 година, след получаване на издадения паспорт, св. Д. Я. К. заверил при нотариус О. К. с район на действие – РС К. декларация, че дава съгласие непълнолетната м у дъщеря Н. Д. Я. да пътува в чужбина сама или придружена от майка си – св. В. А. К..

На 30.05.2003 година св. Д. Я. К., св. В. А. К., св. Ц. Т. К. и В. Т. Т. (с паспорт на името на Н. Д. Я., ЕГН **********) напуснали страната през ГКПП „К.” с лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № **********.

На същата дата и час, през същия ГКПП, с микробус „Форд Транзит” с ДК № **********, излязъл от страната св. Н. С., с когото пътували В. Н. В. – 17 годишна, Ц. С. К. – 20 годишна, Н. В. Й., М. Я. К., Й. А. Й. (сина на Ц. Т. К.) и Д. В. И..

Когато всички пристигнали в Италия св. Ц. Т. К. се опитала да намери подходящ съпруг за В. Т. Т., но тъй като не успяла, се върнала в България на 16.06.2003 година заедно с М. Я., В. К. и с двете момичета –В. Т. и Ц. К. с микробуса „Форд Транзит” с ДК № *********, управляван от св. Н. С.. В. Н. В., ЕГН ********* и Д. В. И., ЕГН ********** не са завърнали обратно с микробуса, с който отпътували от страната.

За това извеждане и посредничеството за продажба на В. Т. К. в последствие св. Ц. К. била осъдена от Съда в гр. Т., както били осъдени и св. Д. Я. К. и В. А. К..

Междувременно Я. М. се готвел да пътува за Италия съгласно поръката на М. М., предадена му от св. М. П.. Преди това пътуване в дома му в К. отседнали Е. Т. З. от с. К., община Попово и М. С. Н., ЕГН *********, все още 15-годишна.

Майката на М. Н. била починала, а баща й бил неизвестен. На 22.05.2003 година М. Н. поискала от РДВР-С. експресното издаване на лична карта и паспорт, като посочила промяна на постоянния си адрес – от с. Г., община Козлодуй – на гр. К. , бул. ************* № ***.

Е. Т. З., ЕГН ********* от с. К., Община Попово, пък била посетена в дома си от П. Б. А., който направил предложение да бъде изведена от страната и омъжена в чужбина в богато семейство. Майката на Е. З. – Т. Н. Т. – не се съгласила. След известно време Е. З. заедно с вуйчо си – Т. З. К. отишли в болницата, където св. Т. се намирала след раждане и й съобщили, че Е. ще бъде изведена от страната, за да се омъжи в чужбина. Св. Т. била против, но дъщеря й настоявала, че иска да се омъжи в чужбина.

В дома на Я. М. и подс. Н. М. в гр. К. дошла и св. М. Я. Г., 32 годишна, която била вдовица с три деца и мизерствала. Братовчед на мъжа й бил говорил с Я. М. да се намери работа за нея и М. предложил да пътува с него за Италия, където в Р. можел да й намери работа. Там дошла и племенницата на Я. М. – св. Р. Д. Й., която също била поканена да пътува с тях.

На 07.06.2003 година с микробус „Фолксваген Транспортер” с ДК № *********, предоставен от Н. С. и управляван от св. М. И. П., подс. Н. Д. М., Я. И. М., св. М. Я. Г., св. Р. Д. Й., Е. Т. З., М. С. Н., св. Р. Д. И. и Я. Т. Й. (зет на Я. и Н. М.) напуснали страната през ГКПП „К.”. Св. М. П. и Я. Й. шофирали на смени. Документите на пътуващите момичета били събрани и поставени в жабката на микробуса. Докато пътували Я. М. казал на св. Г., че кара всички на работа. Когато пристигнали в околностите на гр. Р. в Италия, били посрещнати от М. М.. Последният ги приел в дома си. На следващия ден след пристигането им Я. М. предложил на момичетата и на Г., ако искат да се омъжат, ако искат да работят. М. М. намерил съпруг на Е. З., който заплатил за сделката. На М. С. Н. също бил намерен съпруг. Я. М. предложил на св. М. Г. също да се омъжи в Италия, тъй като не можел да й намери работа, но тя не се съгласила. Прибрала се с автобус обратно в България заедно с Р. Д. И., като на автогарата била изпратена от подс. Н. М., а билетът за пътуването й бил закупен от Я. М..

Когато пристигнала в България и обяснила на братовчеда си, който уговарял с Я., че ще й бъде намерена работа, че всъщност й е било предложено да се омъжи, той се ядосал, като близките й били притеснени да ни би да е била насилвана против волята си в Италия.

Няколко дни по – късно на 25.06.2003 година подс. М., съпругът й, св. М. П., св. Р. Й. и Я. Т. Й. се върнали в България. Св. М. П. поискал от Я. М. да му плати за това, че е бил шофьор, но той отказал, като обяснил , че няма пари, че е „вътре” и е направил много разходи, заради което двамата се скарали. Впоследствие зетя на М. му дал 100 лв.

След омъжването й Е. З. заживяла с други самоличности – като Й. Я., родена в З., Хърватска, на 11.05.1986 година или пък на 31.05.1986 година, Е. Я., родена на 11.05.1985 година в Сърбия, Ч. или на същата дата, но в Хърватска и като В. Я., родена на 11.05.1987 година в Сърбия, Ч.. Многократно била задържана под посочените самоличности за извършени кражби сама и в съучастие с други лица. Е. З. повече не се завърнала в Република България. За продажбата й с цел брак в Италия Т. З. платил на майката на Е. З. – Т. Н. Т. – сумата от 3 500лв.

М. С. Н. се завърнала от Италия в България три години по-късно – на 04.12.2006 година.

В края на месец юни 2003 г. св. Ц. Т. К. заедно със сина си св. К. А. Й., св. Н. С. и М. К. се подготвили отново да изведат В. Т. К. под самоличността на Н. Д. Я. с цел продажбата й в Италия. Този път с нея трябвало да пътува само св. В. А. К., като родител - майка на Н. Д. Я. и ползвайки нотариално заверената на 29.05.2003 година декларация за съгласие за пътуване в чужбина, подписана от Д. Я. К..

Преди това, в началото на месец юни 2003 година, св. Ц. К., В. К. и Р. И., заедно със св. Н. С. и един от синовете на Ц. К. отишли в дома на св. С. М. в кв. Христо Ботев в гр. С. с предложение да изведат нея и дъщеря й – малолетната М. М. – 13 годишна, в Италия, за да просят там. Първоначално св. С. М. категорично отказала, но Ц. К., В. К. и Р. И. били настоятелни, посетили я още няколко пъти и дори й предложили да й дадат предварително пари. Свидетелката С. М. накрая се съгласила, тъй като била притеснена материално – нямала пари и работа, а мъжът, с който живеела на съпружески начала, я уверил, че това са добри хора.

На 26.06.2003 година РДВР П. издал като експресна поръчка паспорт на малолетната М. А. М., а на същата дата – баща й – А. Г. М. заверил при нотариус Н. Х. с район на действие РС – гр. П. декларация, с която давал съгласието си М. М. да пътува с майка си в чужбина. След това св. С. М. и дъщеря й М. М. отишли в гр. К. , откъдето трябвало да тръгнат. Там св. М. М. видяла подс. Н. М..

На 28.06.2003 година в 01.00 часа св. Ц. Т. К., св. Н. С., М. К., св. К. А. Й., Ц. С. К., св. М. А. М., св. С. А. М., и В. Т. К. (с документи на името на Н. Д. Я.) и св. В. А. К. излезли от страната през ГКПП „К.” с микробус „Форд Транзит” с ДК № *********, управляван от св. Н. С.. Под предлог да не бъдат изгубени св. Ц. К. държала документите както на св. М. М. и на другите момичета, така и тези на С. М.. Когато пристигнали в Италия, отседнали в каравани в ромския лагер на ул. „**********” – гр. Р.. Там В. Т. била продадена за 3 000 евро на Б. и З. Н. за жена на техния син Е. Н.. Направили и сватба, на която гощавали всички гости от България.

Св. Ц. К. се поинтересувала дали такъв живот се харесва на св. С. М. и когато тя отговорила утвърдително, й предложила да омъжат и дъщеря й М., като я увещавала, че ще получи много пари и ще стане богата. Св. С. М. отказала. Тогава св. Ц. К. й казала, че няма друг избор, защото няма да просят, а по пътя са изхарчили много пари за нея и дъщеря й. Между двете възникнал скандал, тъй като С. М. заплашила, че ще се оплаче в полицията, поради което била набита от Ц. К. и спътниците й – Н. С., М. К., К. Й. и В. К..

След женитбата й за Е. Н. В. Т. Т. започнала да се представя под друга самоличност – като И. Н., родена в гр. Б., Югославия на 01.01.1985 година или на 01.01.1988 година, като документите били набавени от Е. Н. и родителите му. С тези две самоличности тя била задържана на 29.09.2003 година в полицейското управление Л. за извършена кражба с утежняващи вината обстоятелства и на 17.12.2003 година в полицейското управление на гр. Р. за извършена кражба в съучастие. При второто задържане В. Т. съобщила истинската си самоличност - че е българка и е живяла в гр. С. на ул. „***********” № ****, че е отвлечена от България и продадена за жена на Е. Н., чийто родители я купили, че първите месеци не е напускала циганския лагер на ул. „**********” в Р., като се занимавала с шиене и миене, а междувременно била обучавана да краде, да скрива откраднатите неща и да бяга. Разказала, също така, че била принуждавана да прави секс с Е. Н., че той злоупотребявал с алкохол и я биел всеки ден, че била принуждавана да краде, а тъй като тя не искала, защото се страхувала, била заплашвана и бита, ако откаже да краде.

В. Т. била настанена в Център за правосъдие за непълнолетни – комуна „Ф.” в гр. Р., където била включена в курс за ограмотяване, работен стаж във фризьорски салон, доброволческа дейност към „Гражданска защита” и работен стаж в ресторант. На 25.09.2007 година В. Т. Т. загинала при пътно-транспортно произшествие в Италия.

След сватбата на В. Т. св. Ц. К., св. Н. С., св. М. К., св. К. Й. и св. В. К. заедно със св. С. М. и св. М. М. се насочили към Република Франция с цел М. М. да бъде омъжена в тази държава. На една бензиностанция се срещнали със св. М. П., който бил с лек автомобил марка „Рено Клио” с ДК № ********, и съпругата му св. И.. Пред всички св. К. и св. П. отново повдигнали въпроса за женитбата на св. М. М.. Последвал конфликт между св. К. и св. С. М., като св. К. казала, че са похарчили много пари за нея и дъщеря й и няма да им върне документите, докато не й изплатят 600 евро. Свидетелката С. М. не се съгласила и заплашила, че ще се обади в полицията. Тогава св. К. и св. М. П. й нанесли побой. След това всички заедно с двата автомобила отишли във Франция. Св. Ц. К. намерила друго семейство в ромски лагер в гр. М., но то не харесало М. М., която се направила на луда. Впоследствие св. Н. С. с микробуса „Форд Транзит” с ДК № *********, се върнал на 18.07.2003 г. в България заедно със св. С. А. М., М. Я. К., св. М. А. М., св. В. А. К. и Й. М. К., съпруга на брата на подсъдимата Н. М. - К. Я. И..

Свидетелката Ц. К. се прибрала една седмица по–рано с лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № ********, със синовете си Л. А. Й. и К. А. Й..

Документите на св. М. и дъщеря й били върнати едва след като С. М. изплатила в България претендираната сума в размер на 600 евро.

За двете извеждания зад граница на В. Т. Т. и продажбата й при второто, както и за посредничеството с цел продажба на св. М. М. св. Ц. К. и св. Н. С. били осъдени от съда в гр. Т..

В началото на месец август 2003 г. св. П. Б. А., св. Е. Т. П. (живуща с П. А.) и св. М. П. отишли в дома на св. М. Й. Й. в гр. С. и уговорили мъжа й - В. Н. Й. - дъщеря им - св. Г. В. Н., ЕГН **********, да бъде изведена от страната и омъжена в Италия срещу заплащане – 15 000 лв., като твърдели, че тя ще живее на хубаво място и в хубава къща. Тъй като родителите на Г. не разполагали със средства и нямали паспорти, св. П. и св. Б. им дали пари, за да набавят нужните документи, като на бащата дори дали средства и да се подстриже и снима.

На 05.08.2003 година родителите на св. Г. Н. подали заявление за издаването на паспорт на дъщеря им – бърза услуга, който паспорт получили на 08.08.2003 година.

През това вереме св. П. А. уговорил св. С. И. Д. срещу 200-300 евро да ги закара до Италия с неговия лек автомобил марка „Мерцедес 190” с ДК № *********.

На 08.08.2003 г. св. М. П., св. С. И. Д., св. М. Й. Й., св. Г. В. Н. и св. В. Й. напуснали страната с автомобила на св. С. Д.. На същата дата заедно с тях, но с друг автомобил – марка „Опел”с ДК № ********, от страната излязъл св. П. Б. А., както и св. Е. Т. П., с които пътували още три лица – Д. П. И., С. В. Р. и З. С. К.. Всички отишли във Франция – в гр. М., където в ромски лагер, състоящ се от каравани, в който живеели сръбски цигани, св. П. А. и св. М. П. се опитали да уговорят женитбата на св. Г. Н., но не успели. По пътя документите на св. Г. Н., майка й и баща й се държали или от св. М. П., или от св. Е. П..

След това ходили до Испания, където трябвало да бъде омъжено едно от пътуващите с тях момичета, но се върнали обратно в гр. М., тъй като „сватовете”, се обадили на св. М. П. и недоразумението било изгладено. Там св. Г. Н. била омъжена за „Р.”, който живеел с родителите си в каравана в гр. М.. За женитбата родителите на момчето платили на св. П. А.. Св. Г. Н. не била съгласна да остава при „Р.”, но майка й, св. Е. П. и св.П. А. й казали, че вече е негова жена и трябва да остане при него, защото са похарчили много пари за нея и няма да могат да се върнат в България.

Родителите на Г. Н. се прибрали в България на 19.08.2003 година заедно със св. С. Д. и св. М. П., с автомобила, с който били отпътували. На същата дата се прибрали и св. П. А., жена му – Е. Т. П., Д. П. И., С. В. Р. и С. Б. Г., сестра на св. П. А., която се срещнала с брат си в М., където отишла да посети омъжената си дъщеря. При завръщането св. А. дал 7 000 лева от продажбата на Г. на баща й.

След като Г. Н. останала в гр. М., тя започнала да живее със семейството на Р. в каравана, с която пътували до различни държави. Първо се отправили към Италия при брата на нейния свекър, а след това – до Белгия – Ш.. Св. Г. Н. била принуждавана да влиза по домове и да краде, предимно злато и бижута, след което да ги предава на родителите на Р.. Едновременно с това тя била заставена да проституира, като срещите й се осъществявали в осигурена от свекъра й палатка, разпъната до караваната. След известно време св. Г. Н., която била малолетна (едва 12 годишна) успяла да избяга и да отиде при сестра си в Белгия, където живее и понастоящем напълно интегрирана в белгийското общество.

Св. С. М. се свързала със св. П. А., когото познавала с молба да отпътуват с дъщеря й – М. А. М. - за Италия, където да изкарат пари чрез просия. Св. П. А. се съгласил и на 01.09.2003 г. св. отново тръгнал за Италия с лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № ********, заедно със св. С. А. М., св. М. А. М., И. А. Н. и Д. Г. И.. В Италия отседнали в село в близост до гр. Т., където С. М. се запознала със сръбските цигани Я. и Д. Р., които я приютили да живеят с дъщеря й при тях. С. М. заедно с дъщеря си се занимавала с просия и престояла приблизително седмица. Тъй като в България М. била оставила дете на година и половина, тя се уговорила се със семейство Р. да остави при тях дъщеря си М., която да продължи да проси, а майка й да се върне в България и към Нова година отново да дойда в Италия, за да си вземе детето. Р. се съгласили, дори обещали да й изпратят пари за пътуването. Св. С. М. се свързала със св. П. А. и се прибрала с него и с неговата сестра – С. Б. Г. в България на 12.09.2003 година.

Първоначално М. разговаряла с дъщеря си по телефон, но след това връзката била прекъсната. На св. М. М., която останала да живее при семейството на Д. Р. в Т., били изготвени документи за друга самоличност – М. Й., С. Й., С. Й., С. Ч(С)., М. С., М. Ч. с различни дати на раждане и месторождение, като с тези имена тя била нееднократно залавяна и задържана за кражби в жилища в Северна Италия. Откраднатите вещи тя предавала на Д. Р., като семейството се издържало чрез кражбите. Нееднократно Д. Р. нанасял побой на св. М. М., за да я мотивира да извършва кражби. Накрая св. М. М. не издържала на физическия и психически и при поредното й задържане за кражба разкрила истинската си самоличност пред италианските правоохранителни органи.

През месец август 2004 г. св. Р. З. Т. от гр. Б. била при брат си – св. Я. З. Т. в с. Д., община Лом, който й споделил, че е закъсал за пари и е склонен, ако има кандидат, да продаде най-голямата си дъщеря – С. Я. Т., ЕГН *********. След този разговор, св. Р. Т. се видяла случайно с подс. Н. М. в дома на сестра й - М. Я. К. (жена на св. Н. С.) – в гр. Б.. Св. Т. била заедно със съпруга си – Т. М. И.. Тъй като в разговора станало дума за момичета, св. Р. Т. споделила на подс. Н. М., че брат й - св. Я. З. Т. – желае да омъжи дъщеря си С. Я. Т.. Подсъдимата М. й казала, че познава много добро и богато семейство в Италия, които не са крадци, имат двуетажна къща, работят по честен път и търсят жена за сина им, която да бъде хубаво, младо и „честно” (девствено) момиче и поискала да й доведат момичето, за да го огледа. Св. Р. Т. и мъжа й - св. Т. Н. И., тръгнали веднага за с. Д., за да докарат племенницата си, като подсъдимата им дала и пари за бензин. Свидетелката Т. и св. И. довели С. Т., баща й - св. Я. Т. и майка й - св. Р. П. Т. в дома им в гр. Б., като по път св. Р. Т. се обадила на подс. Н. да дойде в дома им.

На уговорената среща заедно с подсъдимата дошъл и съпругът й – Я. М.. Двамата харесали момичето и М. отново потвърдил, че хората, които търсят жена на сина си, са много добри, не са крадци, не са наркомани и С. Т. ще живее добре – много по-хубаво отколкото в България. Бащата – св. Я. Т. - се съгласил и започнал да преговоря с Я. М. за цената на дъщеря си – поискал първоначално 25 000 лв., Я. М. му давал 8 000 лв., но накрая се съгласил, че ще даде 10 000 лева. Като спазарили цената на С. Т. Я. М. дал 800 лв. на св. Т. И. и на родителите на С. Т., за да й извадят паспорт и да й купят дрехи за пътуването.

На 06.08.2004 година родителите на С. Т. подали заявление за издаване на паспорт на дъщеря си (бърза услуга), който получили на 18.08.2004 година. Ден преди това – на 17.08.2004 година бащата на С. Т. – Я. З. Т. заверил пред нотариус в гр. Л. и декларацията, с която давал съгласие на съпругата си Р. П. Т. да изведе от страната малолетната им дъщеря С. Т.. До издаването на паспорта св. Р. З. и мъжа й останали в с. Д., за да им помагат в попълването на документите и веднага след това взели С. Т. и родителите й и се върнали в Б..

На 20.08.2004 година рано сутринта Я. М. и подсъдимата Н. М. лично взели С. Т. и нейната майка от дома на Р. З. с л. а. „Мерцедес” с ДКН *********, собственост на Я. М. и напуснали страната през ГКПП ”К.” заедно с М. Б. М., който взели със себе си за шофьор при пътуването им до Италия.

Когато пристигнали в Италия, Я. М. и подс. М. отвели С. Т. и майка й при М. М. в барака, в близост до гр. Р., където са намирали и родителите (баща Р. Й.) на момчето Д., за което С. Т. трябвало да се омъжи. Обстановката нямала нищо общо с описанието, дадено от Я. М.. Семейството, което търсело жена, нямало къща, изглеждали бедни, мръсни и окъсани.

Я. М., М. М. и бащата на Д. – Р. Й., седнали да преговарят за сумата, която да се плати за момичето. Майката не присъствала на разговора, тъй като това не било прието. След като приключили преговорите, Я. М. й съобщил, че ще получи сумата от 10 000 лв. така, както се били разбрали в България.

След като вечерта накарали С. Т. да консумира брака си с Д., сватовете съобщили на св. Р. Т., че момичето не е девствено. Тогава тя се свързала с мъжа си в България и той разговарял с Я. М. като поискал жена му и дъщеря му да се върнат обратно в България, обещавайки, че ще възстанови всички разходи по пътуването. Я. М. не се съгласил и заплашил, че ще върне св. Р. Т. и дъщеря й, но преди това щял да ги направи проститутки на магистралата, за да изкарат парите, които бил похарчил, казал и че няма връщане назад. Заканите били отправени в присъствието на С. Т., която много се изплашила за живота на родителите си. През цялото време паспортът на С. Т. бил в Я. М.. Той го предал на родителите на Д., когато заедно с подсъдимата М. и св. Т. си тръгнали за България.

На 26.08.2004 година св. Р. Т. заедно с подсъдимата М., Я. М. и шофьорът им – М. М. се завърнали в България. В дома му в К. Я. М. дал на св. Р. Т. сумата от 7 000 лв. вместо първоначално уговорените 10 000 лв., като обяснил, че цената на С. Т. била паднала, тъй като тя не била девствена.

Впоследствие Я. М. многократно търсел по телефона родителите на С. Т. и ги заплашвал да не съобщават за случилото се на полицията.

След като С. Т. останала в семейството на сръбския циганин Р. Й., тя била снабдена с документи за друга самоличност и започнала да извършва многобройни кражби от домове, представяйки се за Р. Н., Б. Н., Б. Н., Б. Н., Д. Н., Б. Н., родена на различни дати в Югославия или Италия.

Т. А. В., с ЕГН **********, от гр. Л., живеела в семейството на баща си – А. В. С. и жена му Д.. Баща й се бил разделил с майка й – К. А. Р. почти непосредствено след раждането й и Т. било изцяло отгледана от баща си и жената, с която живеел на семейни начала.

През есента на 2004 г. св. А. В. С., който бил в родствени отношения с Ц. Т. К. и синовете й, решил да изпрати дъщеря си в чужбина, за да проси и да краде, за което потърсил контакт с роднини на Я. М. – със св. Н. С. и живущата с него на семейни начала св. М. Я. К. (сестра на подсъдимата).

Така в дома му в гр. Л. дошъл Н. С., придружен от жена си М. К. и още две лица – мъж и жена. Те се уговорили с бащата на Т. и жена му Д., Т. да бъде продадена в чужбина – да се ожени за мъж, който си търсел жена и да краде. След като на А. С. били оставени пари заради Т., тя била взета от Н. С. и пристигналите с него лица и откарана в Б., където Т. останала няколко дни.

Паспортът на Т. В. бил изготвен още през 2002 година, а за уговореното пътуване родителите й – св. К. А. Р. и баща й – А. В. С. декларирали съгласието си тя да пътува в чужбина, придружена от М. Я. К..

На 25.10.2004 година св. Н. С. напуснал страната с лек автомобил „Ситроен” с ДК № ********, за С. и . с Й. А. Й. (сина на Ц. К.), М. Я. К., Д. В. И. и св. Т. А. В.. Преминали през С. и Ч. г. и отишли в Х., където оставили Т. дома на семейство роми в гр. З. – К. и Ч., за което св. Н. С. получил пари и им предал паспорта на Т.. В Х. св. Т. А. била принуждавана чрез бой да краде от магазини и хора в гр. З., като мъжът и жената, при която я оставили искали да я омъжат насила за сина им. Свидетелката Т. А. обаче успяла да избяга и да потърси помощ в полицията, след което била върната обратно в България.

На 25.03.2009 година в дома (къща) на подс. Н. М., находящ се в гр. К. , ул. , който подсъдимата след смъртта на съпруга си обитавала сама, е било предприето претърсване, в резултат на което в спалня на втория етаж били открити боеприпаси – 45 бр. патрони 357 MAGNUM, 36 бр. патрони 25-ти калибър, 22 броя патрони WINCHESTER и една гилза, а на третия етаж - пушка, тип „помпа” с надпис на ложата “MAVERIK MODEL”88 12 GA c № MV309340, пълнител с 14 броя патрони 9 PARA – 9 мм, кутия с 25 броя патрони 9 мм, торбичка с 19 броя патрони – 9 мм и 1 гилза, 1 бр. стоп патрон „Макаров” – 9 мм., пет бр. радиостанции, два бр. зарядни устройства, два бр. комплект слушалки, както и куфарче с документи, сред които – фактура № 1708/27.08.1999 година на името на „Т.” ЕООД за закупуване на пистолети –“CZ”, „Берета” и патрони - 9х17 “S&B” и 9х19 “S&B”, разрешение № 1337/27.08.1999 за закупуване на 2 броя пистолети с патрони на името „Т.” ЕООД с МОЛ И. Я. И. (сина на подсъдимата), разрешение № 367/28.09.1999 година за покупка на оръжие и пистолет „Берета” 84-F 9 мм на фирма „Т.” ЕООД.

Съпругът на подсъдимата Я. М. имал разрешение за притежаването на огнестрелни оръжия и боеприпаси - съответно – пистолет „Берета”, кал. 9 мм, № **********, пистолет „Берета”, кал 6,35 мм, № ********и ловна гладкоцевна пушка „Фабарм” кал 12, № *********. След неговата смърт на 29.09.2008 година на съхранение в РУ на МВР – К. подс. Н. М. предала двата пистолета „Берета” с празни пълнители за всеки един от тях (т.18, л. 88 и предавателно-приемателен протокол от 22.10.2008 година)

Според заключението на съдебно-балистичната експертиза и отговорите на експерта на поставените му в съдебното заседание допълнителни въпроси, представената на изследване петзарядна гладкоцевна пушка тип „помпа”, фабрично производство, 12 калибър, техническа изправна, годна да възпроизведе изстрел с патрони 12 калибър, съставлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона и след последното й почистване с нея е произвеждан изстрел.

Всички представени за изследване патрони са фабрично производство и са годни по предназначението си – за стрелба. Двете гилзи съставляват части от патрон .25AUTO (6,35 мм) и от патрон 9 х 17 (9 мм BrC). Постъпилите за изследване 45 броя патрони „Магнум” 357 не са предназначени за нито едно от оръжията – било на Я. М., било за закупените от „Т.” ЕООД пистолети. Откритите общо 58 бр. патрони, калибър 6,35 мм са предназначени за стрелба с оръжие като предадения от подс. М. с празен пълнител пистолет – „Берета” кал 6,35 мм. Откритите при претърсването четири патрона 9х18 „Макаров” и 1 бр. стоп-патрон 9х18мм са предназначени за стрелба с пистолет „Макаров” и не могат да бъдат изстреляни от притежаваните приживе от Я. М. и закупени от „Т.” ЕООД оръжия.

От заключението на допълнителната съдебно-балистична експертиза, назначена в съдебно следствие, се установява, че откритите при претърсването в дома на подс. М. 14 броя патрони, калибър 9х17мм (9 мм BrC) са предназначени като боеприпас за закупения от „Т.” ЕООД пистолет „Берета”, модел 84F, калибър 9 мм; 40-те броя патрони 9х19 мм са предназначени за закупения с фактурата пистолет “CZ”, модел 75В соmракt. Пистолетът „Берета” модел 84F се произвежда с 10 и 13 зарядни пълнители, като 10-зарядния пълнител е предназначен за износ в САЩ. Откритият при претърсването 15 заряден пълнител е от пистолет „Берета”, модел „92” и не може да бъде използван и технологично не е предназначен за пистолет „Берета” модел 84F. (НОХД, т. 3, л. 128-126)

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и заключения на назначени в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи, както следва:

- фактите, свързани с извеждането на Ц. М. П. и двукратно на Х. Н. И. - от показанията, дадени в досъдебното производство в разпит пред съдия и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК на св. Н. И. (ДП, т. 5, л. 52-54), св. И. М. С. (ДП, т.5, л. 57-58) и основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК на св. Х. И. Н., (ДП, т. 5, л. 101-102), писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица (ДП, т. 5, л. 105), предоставени от италианските полицейски служби данни за самоличността на Ц. П. и извършени на територията на Италия криминални деяния (ДП, т. 13, л. 18-19, т. 14, л.174-175), заявление за издаване на паспорт (ДП, т.16, л. 61-68), справка за пътуванията (ДП, т. 25, л. 153 и л. 155), превод на присъда (НОХД, т. 5, л. 98-107) и частично от прочетените на основание чл. 281, ал. 2 НПК обяснения на св. М. П., дадени пред съд и в присъствието на защитника му (ДП, т. 17, л. 12-13) в частта им относно причината, поради която дъщеря му, Ц. М. П. не се е завърнала в България и относно факта, че при следващо посещение на Италия е посетил св. Х. И., която била настанена в социален дом.

Съдът кредитира като достоверни показанията на св. И. и св. С. в разпит пред съдия, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват относно главните факти – кой и кога с какво предложение е дошъл в дома им, колко пъти е извеждана дъщеря им, за коя държава и с каква цел, получавали ли са пари, от кого и за какво. Освен това тези показания са дадени в период по-близък до датата на пътуванията на Х. И., в сравнение с показанията, дадени приблизително десет години по-късно в хода на съдебното следствие. Отделно от това, тези показания кореспондират с показанията на св. Х. И. пред съдия и с факта, че тя по несъмнен начин не само е дала описание в този разпит на П. Б. А., но и без колебание го е разпознала при спазване на процесуалния ред за извършване на това следствено действие (описанието, предшестващо разпознаването е дадено при разпита пред съдия) по предоставения й фотоалбум. При това положение се налага изводът, че показанията на нейната майка – св.Н. И. - пред настоящия съдебен състав, според които тя не познава св. П. А., (за който в разпита си пред съдия разказва както от къде е, така и в каква родствена връзка се намират помежду си) и никой и по никакъв повод не е идвал в дома й с предложение дъщеря й да бъде омъжена срещу пари в чужбина, са недостоверни и опровергани от останалия доказателствен материал, а твърдението, че някакво неизвестно лице Т. я е склонило да подпише протокола за разпит пред съдия, е несъстоятелно. Вярно е, че ОС Л. е възприел, че съставените протоколи за разпит пред съдия следва да бъдат подписвани освен от съдията и секретаря, изготвил протокола, така и от водещият разследването и разпитаното лице, който начин на процедиране не съвпада с възприетия в съдебния район на С. окръжен съд начин на протоколиране на същото процесуално-следствено действие, но това по никакъв начин не се отразява на доказателствената стойност на протокола. Съгласно чл. 131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Видно от същия в разпита не е участвало лице Т.. Промяната в показанията на св. Н. И. съдът счита, че се дължи на оказан й натиск преди или по време на съдебния процес, който извод съдът прави от факта, че при претърсването в дома на П. А. е намерено копие от проведения на 10.05.2007 година разпит пред ОС Л. (ДП, т. 18, л. 51, т.16), както и копие от протокола за разпит на Х. Ил. пред ОС Т. (ДП, т. 18, л. 51, т. 21)

- фактите, свързани с извеждането от страната на В. К. и установяването й на територията на Република Италия, се установяват от показанията на св. В. К. и св. Й. К. в хода на съдебното следствие (НОХД, т. 6, л. 29-42) и справката за пътуванията (ДП, т. 25, л. 146)

- фактите, свързани с извеждането от страната на К. П. Т. и Е. Д. М. и установяването им на територията на Република Италия, а Т. впоследствие – и на територията на Република Франция, се установяват от показанията на св. П. Ц. (НОХД, т. 3, л. 181-186), св. Д. А. (НОХД т. 3, л. 178-180), св. К. Т. (НОХД, т. 3, л. 174-178) частично от обясненията на св. М. П., приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 2 НПК (ДП, т. 17, л. 14), протокол за разпознаване (ДП, т. 5, л. 112), справка за пътуванията (ДП, т. 25, л. 154).

Показанията на свидетелите Ц., Т. и А. не си противоречат, взаимно се допълват и са устойчиви независимо от изтеклия продължителен период – повече от осем години към датата на провеждане на разпита в съдебно следствие – относно главните факти - кой и кога е дошъл в дома им в с. К., кой е предоставил средствата, за да бъде издаден паспорта й, с кого са излезли К. Т. а и Е. М., какво се е случило в Италия, какво е било отношението на съпруга й към К., с какво се е препитавало семейството, упражняван ли е по отношение на нея физически тормоз и защо, къде са се намирали личните й документи и дали е живяла със собственото си име.

Съдът не кредитира показанията на Е. М. (НОХД т. 5, л. 369-372) в частта им, в която отрича двете с К. Т. да се пътували за Италия с цел брак и твърди, че целта им е била да работят и такава работа са си намерили, тъй като те са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство или доказателствено средство, а се оборват и от обясненията на самия М. П. (ДП, т. 17, л. 14), според които момичетата са изведени с цел сключване на брак. Освен това съдът счита, че до голяма степен характера на показанията е формиран и от извънпроцесуален натиск, след като в дома на П. А. при претърсването е открито копие, както от протокола за разпит на К. Т. пред ОС Т. (ДП, т. 18, л. 51, т. 18), така и от протокола за разпит на нейната майка – св. Д. А. (ДП, т. 19, л. 51, т.17)

- фактите, свързани с извеждането от страната на М. К. М. и установяването й на територията на Италия се установяват от показанията на св. М. М., дадени в съдебно следствие и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 т. 1 НПК показания в разпит пред съдия (НОХД, т. 3, л. 192-200 и ДП т. 5, л. 133-135), показанията на св. Н. М., дадени на досъдебното производство (ДП, т. 5, л. 128-129), частично от показанията на К. М. М., дадени в съдебното производство (НОХД, т.2, л. 193) и от показанията на същия свидетел, дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК (ДП, т. 20, л. 31-33), обясненията на М. П. (ДП, т. 17, л. 12-13), справка за пътуването (ДП, т. 25, л. 154), превод на присъдите, постановени от италиански съд по отношение на М. М. и Р. Д. И. (НОХД, т.5, л. 95-97, л. 103-107).

Практически показанията на св. М. М., дадени в хода на досъдебното производство и съдебно следствие, са непроменими и устойчиви относно главните факти – как е изведена, къде е останала в Италия, с каква цел и какви пари са платени за нея, как е живяла в Италия, какво е било отношението на съпруга й към нея и дали я е принуждавал да краде. Показанията й са последователни, логични и вътрешнонепротивирочеви. Това, което всъщност свидетелката (по преценка на съда, основана на личното и пряко възприятие на поведението на М. М. в залата) панически отрича в разпита си в настоящото съдебно производство, е обстоятелството, че е възприела личното участие на покойния Я. М. в извеждането на момичета от България, като го е видяла в ромския лагер, където е била продадена за булка. Настоящият състав намира, че отричането на този факт, е нормално психологически изводимо поведение на свидетелката, детерминирано от две обстоятелства - че самата М. М. е в родствена връзка с подсъдимата и нейния покоен съпруг по линия както на майка си (братовчедка на Я. М.), така и на баща си (братовчед на Н. М.), и поради факта, че семейството на Н. М. се намира на върха на йерархическата пирамида в ромската общност. Съдът, обаче, дава вяра на показанията на свидетелката М. М., дадени в досъдебното производство в разпит пред съдия в тези части, тъй като те кореспондират както с обясненията на М. П., дадени на досъдебното производство пред съдия и в присъствието на защитник, така и с писмените доказателства по делото - данните за пътуването на Я. М. с микробус на 07.06.2003 година (близо месец след извеждането на св. М. М. и омъжването й за племенника на М. – Д.) и присъдите на италианския съд. Отделно от това, съдът отчете и фактът, че разпитът на М. М. пред съдия в досъдебното производство не само е проведен по време, по-близко до датата на извеждането й в Италия, но и при друга от психологическа гледна точка обстановка – когато са се събирали доказателствата с оглед повдигане на обосновано обвинение на участниците в организираната престъпна група, специализирала се по трафик на ромски момичета и жени, преди подс. Н. М. (а и другите членове на групата) да са били привлечени към наказателна отговорност – и следователно – при спокойна и безконфликтна ситуация.

По същите съображения съдът кредитира като достоверни показанията на св. Н. М. и на св. К. М. М. от досъдебното производство, дадени в разпит пред съдия.

- фактите, свързани с извеждането на В. Т. Т. (първо по ред), се установяват от проведеното в Италия разследване относно нея (ДП, т. 14), показанията на св. Д. К. (НОХД, т. 1, л. 170-174 и ДП, т. 5, л. 165-166), които показания взаимно се допълват и са устойчиви и непроменими във времето относно съобщените факти – с кого е пътувал, под чие име е пътувала В. Т., с каква дейност се е занимавала по принцип Ц. Т. К. (да извежда момичета и да ги жени), от показанията на св. В. А. К. (НОХД, т. 1, л.167-170 и ДП, т. 5, л. 165-166), които също взаимно се допълват и които кореспондират с показанията на св. Д. К., от писмените доказателства – заявлението за издаване на паспорти на името Н. Д. Я. и нотариално заверената декларация от Д. К. (ДП, т. 16, л. 115-116, л. 120) и справка за пътуването, осъществено на 30.05.2003 година (ДП, т. 25, л. 160, л.165).

В хода на съдебното следствие не се събраха други доказателства, извън справката за пътуването, от която е видно, че заедно с В. Т. са напуснали страната и В. Н. В., ЕГН **********, и Д. В. И., ЕГН *********, въз основа на които да се направи извод, че тези две лица не са се завърнали обратно, тъй като св. Ц. Т. К. е успяла да им намери съпрузи, за които ги е омъжила в Италия.

- фактите, свързани с извеждането на Е. Т. З., М. Я. Г. и М. С. Н. се установяват от приобщените към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на Т. Т., дадени в разпит пред съдия (ДП, т. 5, л. 124-125), прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК показания на М. Я. Г., дадени пред съдия (ДП, т. 5, л. 145-146), показанията на Р. Й., дадени в съдебно следствие и тези от досъдебното производство, които взаимно се допълват, без да си противоречат или взаимоизключват (НОХД, т. 1, л. 260-265 и ДП, т. 5, л. 158), протоколите за извършено разпознаване на лица по снимки, при което М. Г. е разпознала Я. М. и подс. М. като лицата, с които е пътувала (ДП, т. 5, л. 148-149), писмените доказателства – справка за М. Н. и родствените й връзки (ДП, т. 6, л. 21-22), заявленията за издаване на паспорт на М. Н. с приложени към него документи (ДП, т. 16, л. 107-111), справка за пътуването (ДП, т. 25, л. 147) и получените чрез следствена поръчка документи, установяващи обстоятелството, че Е. З. пребивава в Република Италия под други имена и многократно е задържана за извършването на кражби от домове (ДП, т. 14, л. 177-185). Всички тези доказателства и доказателствени средства се намират в синхрон по между си, не си противоречат и взаимно се допълват.

Съдът не кредитира показанията на св. Т., дадени в съдебното следствие, в които отрича всички факти, които е съобщила на досъдебното производство - кой е идвал да иска дъщеря, кой я е извел и с каква цел, получила ли е пари затова извеждане, от кого и в какъв размер, какво знае за заниманията на Я. М. и подс. М.. Обяснението, че е свидетелствала по посочения начин, тъй като била ядосана на своя брат, съдът прецени като несъстоятелно и противоречащо на житейската логика, както прецени за несъстоятелно и твърдението, че в съдебната зала, докато е била разпитвана пред съдия, е присъствало и лице на име К. по същите съображения, по които не кредитира изявления с подобен характер, направени от св. Н. И. в съдебно следствие и по съображенията, поради които счете, че показанията на М. К. М. в съдебното производство са повлияни от присъствието на подсъдимата (а и на нейни близки) в съдебната зала.

Съдът оцени твърдението на подс. М., че не помни това пътуване, както и обяснението й, че за да им е драго пътуват заедно толкова много хора като средство за защита по повдигнатото й пред съда обвинение.

- фактите, свързани с второто по ред извеждане на В. Т. Т. заедно с М. А. М. (първо извеждане за нея), се установяват от показанията на С. М. в съдебно заседание (НОХД, т. 1, л. 251-257) и тези от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДП, т. 5, л. 152-153), показанията и извършеното разпознаване в съдебно заседание от св. М. М. (НОХД, т. 2, л. 197-204), частично от показанията на св. Ц. К. (НОХД, т. 3, л. 200-205), показанията на св. Н. С. (НОХД, т. 1, л. 267-271) и В. А. К. (НОХД, т. 167-170), които са в синхрон с писмените доказателства – справка за пътуванията (ДП, т. 25, л. 160, л. 165), преведените копия от присъди на италианския съд по отношение на Ц. К. и Н. С. (НОХД, т. 5, л. 68-82, л. 99-108), заявление за издаване на паспорт (ДП, т. 16, л. 48-52) и представените от италианската полиция данни за самоличността, под която В. Т. е пребивавала в Италия и данните за криминалните й прояви (ДП, т. 14)

Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. М. на досъдебното производство, тъй като те са дадени в период по-близък до момента, в който М. М. е била изведена за първи път в Италия и са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират с показанията на самата жертва – св. М. М., която независимо от малолетието си, едва 13 годишна, независимо, че е била откъсната от обичайната си среда и е живяла приблизително шест години в друга държава, без да е имала контакт със своята майка, е запазила ясен спомен за главните факти, относими към предмета на доказване – как е напуснала страната, с кого и какво се е случило с В. Т.. Съдът дава частична вяра на показанията на св. Ц. К. и св. Н. С. и В. К. в тази части, които са относими към начина, по който В. Т. и М. М. са напуснали страната, но счита, че показанията на св. Ц. К. и св. В. К., според които В. Т. е тръгнала, за да проси, избягала е и сама е взела решение, с кого да живее, както и че била търсена от Ц. К., се опровергават по несъмнен и категоричен начин от показанията на С. М. и М. М.. Що се отнася до показанията на св. Н. С., съдът кредитира една минимална част от тях, която се отнася само до факта, че той е пътувал и е бил заедно със св. Ц. К., св. С. М. и нейната дъщеря, че пряко е възприел и присъствието на В. Т., но не им дава вяра в частта, в която сочи, че присъствието им в Италия се дължело на обстоятелството, че им била обещана работа в селското стопанство. Това твърдение на свидетеля е в противоречие с показанията на св. Ц. К., С. М. и М. М., според които намерението им било да просят в Италия и е оценено от съда като защитна позиция на свидетеля, съобразена с правото му по чл. 121, ал. 1 НПК.

- фактите, свързани с извеждането от страната на малолетната (12 годишна) Г. В. Н. се установяват от показанията на разпитаната по делегация Г. Н. (НОХД, т. 5, л. 16-20), показанията на нейната майка М. Й., дадени в съдебно следствие и на досъдебното производство (НОХД, т. 3, л. 169-174 и ДП, т. 5, л.9-10), показанията на св. С. Д., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство (НОХД, т. 1, л. 266-267 и ДП, т. 20, л. 8, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК), обясненията на св. М. П., прочетени на основание чл. 281, ал. 2 НПК (ДП, т. 17, л. 13 гръб), справки за пътувания (ДП, т. 25, л. 155-156, л. 173).

Показанията на св. Г. Н., в които се съдържат преки доказателства, са изключително устойчиви от гледна точка на изтеклия продължителен период и възрастта, на която е била свидетелката при извеждането й от страната. Чрез тях се установява участието на П. А., на неговата жена – Е. П., както и на св. М. П. (човекът със златните зъби), който свидетелката е запомнила, както и как и за кого е била омъжена и какво е изживяла в семейството на Р. във Франция. Тези показания са в кореспонденция с показанията на нейната майка – св. М. Й., както и с показанията на св. С. Д., дадени на досъдебното производство. По същия начин въпреки изтеклия период от време последователни, логични и вътрешнонепротиворечиви са и показанията на св. М. Й. кой и с каква цел е дошъл да предлага Г. да бъде изведена от страната, как е намерен жених за нея и как и защо впоследствие Гергина е избягала от новото си семейство, като свидетелката единствено не е в състояние да посочи точния размер на получената сума пари, за което в тази част са прочетени показанията й от досъдебното производство.

- фактите, свързани с второто поред извеждане от страната за Италия на св. М. М. се установяват от показанията на св.С. М. (НОХД л. 251-251, ДП, т. 5, л. 152-153), показанията на св. М. М. (НОХД, т. 2, л. 197-204), показанията на П. А. (НОХД, т. 2, л. 176), справки за пътуванията (ДП, т. 25, л. 174) и предоставените в следствие на изпълнена съдебна поръчка данни от полицейските служби на Италия относно имената, под които св. М. М. е извършвала кражби (ДП, т. 13, л. 17-18). Тези гласни доказателствени средства и писмени доказателства не си противоречат и взаимно се допълват.

- фактите, свързани с извеждането от страната на малолетната С. Я. Т., се установяват от показанията на св. Р. Т., дадени в съдебното следствие и тези на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК към доказателствения материал (НОХД, т. 1, л. 152-155 и ДП, т. 5, л. 28-31), показанията на Я. З. Т., дадени на досъдебното производство в разпита му пред съдия (ДП, т. 5, л. 24-26) и частично от показанията му в съдебно следствие (НОХД, т. 1, л. 148-152), показанията на Т. М. И., дадени в съдебно следствие и тези, дадени на досъдебното производство в разпит пред съдия (НОХД, т. 1, л. 144-148 и ДП, т. 5, л. 13-15), показанията на Р. З. Т., дадени в хода на съдебното следствие и в разпит пред съдия на досъдебното произвоство (НОХД, т. 1 л. 140-144 и ДП, т. 5, л. 4-6), справка за пътуванията на Я. М. (ДП, т. 25, л. 148), заявление за издаване на паспорт, (ДП, т. 16, л. 69-72), нотариално заверена декларация (ДП, т. 16, л. 118) и данните на полицейските служби в Италия, от които се установява, че С. Я. Т. извършва кражби, ползвайки чужда самоличност (ДП, т. 13, л. 22-45).

Съдът кредитира изцяло като достоверни показанията на свидетелите Р. Т., Я. Т., Т. И. и Р. Т., дадени в разпит пред съдия на досъдебното производство, тъй като те са депозирани по-малко от три години след извеждането на С. Т. от страната, в сравнение с показанията дадени в хода на съдебното следствие – след повече от седем години. Освен това показанията и на четиримата са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и се намират в синхрон помежду си – като кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства.

Противоречията, които са констатирани в съдебно следствие и заради които са прочетени показанията от досъдебното производство се дължат, по разбирането на съдебния състав, не толкова на изминалия период от време, колкото на оказано върху тези свидетели въздействие за промяна на показанията им в благоприятна за подсъдимата насока. Този извод съдът прави както от наивното обяснение на св.Т. И., според което разпитът му е проведен от прокурор и в присъствието на някой си капитан К., като всъщност разпитът му се е състоял в отговор на единствения въпрос – дали поддържа показанията, които е дал неговият шурей – бащата на С. Т., така и на поведението на св. Р. Т. в съдебното заседание на 08.06.2011 година.

Видно от протокола за разпит (ДП, т. 5, л. 12-15) св. Т. И. е разпитан пред съдия от С. окръжен съд на 28.03.2007 година от следователя от НСС В. Д.. Съпругата му – св. Р. З., също е разпитана пред съдия от С. окръжен съд, но на следващия ден – 29.03.2007 година – отново от следователя от НСС – В. Д.. Родителите на С. Т. – свидетелите Р. Т. и Я. Т. – са разпитвани в по-късен момент – на 12.04.2007 година и то - пред съдия от ОС М. – отново от следовател Д. Несъстоятелно е от логическа гледна точка свидетелят И. да поддържа показанията на Т., които все още не са били събрани по съответния процесуален ред. Освен това, както вече бе посочено във връзка с подобно твърдение, направено от св. Н. И., съставеният по реда на НПК протокол е доказателство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В нито един от цитираните протоколи не е отразено присъствието на някакви трети лица.

За съда очевидно доказателство за осъществявания натиск върху свидетелите и по време на съдебния процес е фактът, че след приключване на разпита на св. Р. Т. в съдебното заседание на 08.06.2011 година, освобождаването й от зала (НОХД, т. 1, л. 155), последвано от прекъсването на заседанието по искане на защитата, след неговото възобновяване и разпит на петима свидетели, при допуснатия по искане на защитата допълнителен разпит на св. Р. Т., същата, вместо да отговори на поставения й първи въпрос - дали е разполагала с предварителна информация или телефон на лице, което извежда момичета в чужбина и към което да се обърне - прави изявление пред съдебния състав, което е надлежно протоколирано, че поддържа дадените в съдебното заседание показания.

При съобразяването на тези обстоятелства, съдът намери, че истинните и достоверни показания на тези четирима свидетели, дадени свободно, без да е упражнен какъвто и да било натиск или опит за манипулация на възприетите от тях факти и обстоятелства, са показанията им пред съответните първоинстанционни състави на С. окръжен съд и Окръжен съд – М.. Показанията им опровергават по несъмнен и категоричен начин обясненията на подсъдимата, в които отрича съпругът й – Я. М. да е предоставял средства както за изготвянето на паспорта на С. Т., така и за закупуването на дрехи. Същите тези показания опровергават и твърденията на подсъдимата в обясненията й, че всъщност момичетата сами са си намирали съпрузи и са оставали да живеят в Италия.

-фактите, свързани с извеждането от страната за Република Хърватска на малолетната (13 годишна) Т. А. В. се установяват от показанията на Тереза Василева, дадени на досъдебното производство в разпит пред съдия (ДП, т. 5, л. 79-80), показанията на баща й – А. С., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (ДП, т. 20, л. 53-54), протокол за извършено разпознаване от Т. В. на Н. С. (ДП, т. 5, л. 82), писмените доказателства - копие на л. 4-5 от паспорта й, копие на социален доклад (ДП, т. 5, л. 95-97), както и справката за пътуванията (ДП, т. 25, л.166) .

От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, което съдът намери за пълно и обективно, се установява, че към 2007 година, когато Т. В. е била освидетелствана, тя е показала ограничен кръг от познания на фона на лек интелектуален дефицит, поради което е достигнато до извод че тя страда от лека степен слабоумие, но възрастта и психичното й състояние позволяват правилно да възприема фактите и действителността в миналото и към момента на освидетелстването, както и да може да дава годни свидетелски показания.

В съдебното заседание (НОХД, т. 1, л. 139-140) експертът сочи, че лица, които са с лека степен на слабоумие възприемат сравнително точно това, което са видели непосредствено, а това, което са чули като разказ или е прочетено от самите тях, те възпроизвеждат с по-големи затруднения. Експертът, сочи също така, че според него при Т. В. не се касае за органично слабоумие, а за резултат от поставянето й в бедна информационна среда, при липса на социални стимули от семейството, като тя е останала в една относителна бедност на информираност, в резултат на което интелектът й не е развит. Тази ограниченост на интелекта я улеснява тя да бъде лесно поставена като лице в услуга на други лица, тъй като не може да вникне в същността на нещата и да предвижда последиците, както един здрав човек. Отделно от такива лица не са склонни към фантазия, тъй като е накърнен интелекта и умението да се решават гъвкаво проблемите.

Основавайки се на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, съдът кредитира показанията на св. Т. В. от досъдебното производство, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви, дадени свободно, в присъствието както на възпитател от дома за деца „Х. С.”, така и в присъствието на прокурор, при спазване на правилата по чл. 140, ал. 2 НПК, като съобщените от свидетелката факти - как е напуснала страната и с кого кореспондират със справката за осъщественото от Н. С. пътуване на 25.10.2004 година, заедно със съпругата му – М. Я. К. – посочена и от бащата на Т. като лицето, на което Т. е била оставена непосредствено преди пътуването.

Съдът счита, че показанията, които свидетелката дава в съдебното следствие са детерминирани от оказан върху нея натиск – извод, който съдът прави от обстоятелството, че свидетелката отговаря на въпросите, които са свързани с предмета на делото едносрично, често мълчи, а на въпросите на защитата дали познава подсъдимата и дали е чувала нещо за нея отговаря предварително отрицателно, още преди страната да е формулирала в цялост въпроса си (вж. НОХД, т. 1, л. 163). Нещо повече – свидетелката съобщава факти, които е невъзможно да се осъществили и са неверни. Такова е твърдението й, че съвсем сама е напуснала страната, за да отиде на гости в Сърбия – в паспорта й е поставен печат за излизане от България на 24.10.2004 година, а тя няма как да премине границата сама, без придружител, тъй като е била малолетна; свидетелката отрича изобщо пребиваването си в Хърватска, а този факт се установява по безспорен начин отново от печат на паспорта й и от социалния доклад, според който тя е открита от полицейски служители на 10.12.2004 година на улицата в гр. О., Република Хърватия.

Съдът счита, че поведението на свидетелката не се дължи на констатираната лека степен на слабоумие поради изложените от експерта доводи, посочени по-горе, а се дължи именно на упражнен върху нея натиск кои факти да отрече, като този извод съдът прави и от обстоятелството, че при извършените на 25.03.2009 година по делото претърсвания в домовете на лицата, сочени за членове на ОПГ, в дома на св. П. Б. А., наред с копия от други протоколи от досъдебното производство и фотоалбуми, е открито и копие от протокола за разпит на Т. В. пред ОС В. Т. от 06.06.2007 година (т. 18, л. 51, т. 5). По същите съображения съдът не кредитира показанията на св. А. В. С., дадени на съдебно следствие.

Що се отнася до показанията на св. К. А. Р. – в тях не се съдържат никакви факти, относими към предмета на доказване, доколкото тя има отношение единствено и само към издаването на паспорта на Т. В. (подписала е като родител заявлението за това), а самия паспорт е издаден две години преди Т. да бъде изведена от страната за Република Хърватска.

При постановяване на присъдата си, съдът не взе предвид и изключи от доказателствената съвкупност протоколите за разпознаване на М. И. П. от М. К. М., и на Ц. Т. К., М. И. П. и Н. И. С. от С. А. М., тъй като тези процесуално-следствени действия не са предшествани от разпит на разпознаващите лица, в който да опишат разпознаваните лица и да посочат белезите, по които могат да ги разпознаят, а подобно описание липсва и протоколите за разпит на посочените две свидетелки пред съдия, които са извършени непосредствено преди да се пристъпи към разпознаването на лицата по снимки.

Съдът не взе предвид и приобщените като писмени доказателства преводи от У. Ю., тъй като намери, че не може да бъде установена несъмнена връзка, че изпращаните от чужбина средства съставляват възнаграждение за получателите им затова, че са намерили, извели в чужбина и омъжили посочените по-горе малолетни, непълнолетни лица и млади жени.

Показанията на свидетелите Н. В. С., И. Н. В. и Г. М. С. не бяха взети предвид, тъй като фактите, които съобщават, са неотносими към предмета на доказване, очертан с обвинителния акт и допуснатото изменение на неговата обстоятелствена част.

Показанията на св. Д. Я. К. почти не съдържат факти, относими към предмета на доказване и това е напълно обяснимо с оглед разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК. Те обаче са ценни от гледна точка на установяване на правилата, по които се изгражда и функционира ромската общност, какво е било мястото и ролята на покойния Я. М. както в тази общност („когато двамата сватове не могат да се оправят, тогава взимаше отношение Я. М., за да се оправят нещата… ромите го викаха да оправи нещата - не само в България, а и в чужбина, в Европа го викаха..”), така и в семейството („Я. М. си беше чорбаджията…той си командваше семейството, беше образован и нямаше никакви грешки при него”). От неговите показания се установява и че понастоящем съществува традицията ромите да купуват булките си („Мешерето още си поддържа законите и мисля, че и занапред ще е така”).

Съдът не даде вяра на показанията на св. М. И. П., тъй като те са в пълно противоречие с обясненията, които е дал като обвиняем по досъдебното производство пред съдия и то с участието на защитник, а тези обяснения са в унисон с други доказателства и доказателствени средства, посочени при анализа на всеки от случаите, за които е разказвал при разпита си.

Съдът, обаче, счита за нужно – предвид аргументите, с които доста свидетели по делото отричат достоверността на показанията си, дадени в разпит пред съдия - да отбележи следното:

Институтът на така наречените „съдебни разпити” е въведен от 2000 година с изменение на действащия към онзи момент НПК. Неговата цел е гласните доказателствени средства да бъдат събрани пред независим съдия при равнопоставено състезание между обвинението и защитата в „мини” съдебно заседание, при което съдията упражнява контрол за законосъобразното провеждане на разпита на съответния обвиняем или свидетел. Съгласно чл. 224 НПК, когато разпоредбите не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването.

Изводът, който се налага от посочения текст е, че няма законова основа, която да позволява при извършването на така наречените „съдебни разпити” да присъстват служители на която и да е полицейска служба. Най-малкото, ако подобно нарушение е било допуснато, както твърди св. П., то би било отбелязано от неговия защитник, а подобно възражение не е отразено в протокола за съдебното заседание. Настоящият състав не счита за нужно да излага и доводи, оборващи изявленията на свидетеля, защо оперативен работник не би могъл да привлича към наказателна отговорност когото и да било. Нужно е само да се отбележи в отговор на направеното възражение от защитата в хода на съдебното следствие - че подсъдимата и адвоката й не са били известени и не са присъствали на тези разпити – че протоколите на всички разпити пред съдия, които съдът е приобщил към доказателствената съвкупност, са валидни доказателствени средства. По отношение на разпитите на свидетели е неприложима разпоредбата на чл. 223, ал. 2 НПК, тъй като към датата на провеждането им по делото не е имало нито едно лице, което да е привлечено към наказателна отговорност. При разпита на обвиняем, пък, законът не предвижда подобен ред.

Съдът не кредитира показанията на св. Ц. Т. К. в частта им, в която твърди, че В. Т. Т. (чрез своя баща) сама е поискала да излезе от страната с цел просия, че двете със свидетелката са просили, а В. Т. е изчезнала и сама е взела решение да се омъжи да остане в Италия. В тази части показанията на св. Ц. Т. К. се опровергават изцяло от показанията на св. С. М., М. М. и от приобщените писмени доказателства, предоставени по линия на международното сътрудничество от полицейските служби на Италия. В останалата им част показанията, детерминирани и от разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК, не съдържат данни, относими към предмета на доказване, тъй като свидетелката най-често заявява, че не помни обстоятелствата, за които са й зададени въпроси.

По същите съображения съдът не кредитира и показанията на св. Н. С., чийто отговори на въпросите практически също не съдържат данни, относими към предмета на доказване, а фактът, че той се познава много добре с М. М. и знае кой е и в какви взаимоотношения се намира с Я. М. и каква е действителната цел на предприетите пътувания се установява при преценката в съвкупност на показанията на М. К. М., обясненията М. П., които съставляват преки доказателства, присъдата на М. М. (за трафик на М. М.) и присъдите на Н. С. (за трафик на В. Т. и М. М., косвено подкрепени и от веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на ползвани СРС по отношение на Я. М..

За съществуващите близки взаимоотношения между покойния Я. М. и М. М. съдът прави извод, както от показанията на св. М. М., св. Р. Т., обясненията на М. П. и обясненията на подс. М., които в тази част съдът кредитира като доказателствено средство, така и от протоколите за изготвяне на ВДС.

Вярно е, че след допуснатото изменение на обвинението периодът на действие на организираната престъпна група е стеснен до края на м. октомври 2004 година. В резултат на приложените, обаче, двукратно СРС (един път на основание чл. 12, ал. 1 ЗСРС и втори път – на основание чл. 173 и следващите от НПК) - подслушване на ползвания от починалия Я. М. мобилен телефон 08***********, са изготвени ВДС, от които се установява, че Я. М. е поддържал активни връзки с М. М. и през 2007 година, като двамата са продължавали да обсъждат извеждането на момичета и жени с цел брак, при посочване и на цената им, а това са косвени доказателства в подкрепа на повдигнатото пред съда обвинение. Косвено доказателство в подкрепа на общото знание за участие в групата е и подслушаният на 11.05.2006 година разговор (№18, л. 37-41), от чието съдържание (разговор между баджанаци) при съобразяване с обясненията на подсъдимата в съдебното заседание от 06.07.2012 година, от които става ясно, че „В.” е сестра й - М. Я. К., жената на Н. С., се налага извода, че това е разговор между Я. М. и Н. С.. Съдържанието му сочи не само наличието на общо знание между двамата, че заедно се занимават с извеждането на момичета, но също така и че подобно извеждане се заплаща и „по-големия пай” е за Я. М.. Разговорът пък от 02.06.2006 година косвено подкрепя показанията на свидетелите К. Т. и М. М. в частта им, в която сочат, че организацията на извеждането на момичета и жени от България се осъществява от Я. М. (№10, л. 22-23), тъй като именно до него е адресирано обаждане с „оферта” за конкретно момиче, а пък М. от своя страна поема ангажимент да уведоми „Н.”, който по разбирането на настоящия състав и в контекста на цитирания по-горе разговор е Н. С. – зетя на Я. М.. И в този разговор става въпрос за това, че Я. М. „ще остане доволен”.

От проведените пък през 2007 година разговори с М. М. (№ 3, л. 134, №8, л. 139-140, №11, л.143-145, № 13, л. 146-л.149, №14, л. 150-152, № 19 л. 156-158 и особено № 20, л. 158-163) се установява, че двамата продължават да се занимават с извеждането на момичета и жени, че Я. М. е този който ги подбира, а и води преговори за цената, че М. М. и Я. М. си прехвърлят средства чрез У. Ю.. Разговорът пък от 28.04.2006 година, в който участва и подсъдимата М. е доказателства, че последната е напълно наясно, че съпругът й се занимава с уговарянето момичета или жени да бъдат продадени като булки на конкретни лица в чужбина (№ 1, л. 9-10)

Обясненията на подс. Н. М. като цяло бяха оценени от съда като средство за защита, а не като доказателствено средство. В тях почти не се съдържат факти, които са относими към обвиненията по чл. 321 НК и чл. 159в НК, тъй като подсъдимата или не си спомня за конкретните пътувания, в които е участвала или пък отрича факти, които са доказани по несъмнен и категоричен начин с други доказателства и доказателствени средства, коментирани по-горе във връзка с всяко едно от пътуванията, посочени в обстоятелствената част на обвинението.

-фактите, свързани с обвинението по чл. 339, ал. 1 НК се установяват от протокола за претърсване и изземване на инкриминираните оръжие и боеприпаси, показанията на разпитаните свидетели - М. Г., Б. И., Г. В. – установяващи къде са открити оръжието и боеприпасите, показанията на св. С. Т., св. Д. К., а и обясненията на подс. М. – установяващи обстоятелството, че след смъртта на Я. М. единствено тя обитава къщата, а децата й със семействата си живеят на други адреси, като дори нямат свои стаи в къщата на ул. ; от заключенията на съдебно-балистичната експертиза и допълнителната съдебно-балистична експертиза и от писмените доказателства – намерените при претърсването и изземването фактури и разрешителни за закупуване на оръжие и боеприпаси, приемо-предавателния протокол, от който се установява какво оръжие, зачислено на Я. М., е върнато от неговата съпруга след смъртта му и справката от МВР за разрешените оръжия на Я. М..

Обясненията на подс. М. по това обвинение в по-голямата си част също бяха оценени като средство за защита, тъй като в тях отново не се съдържат факти, относими към обвинението й по чл. 339 НК.

От представените писмени доказателства – копия на епикризи и медицински изследвания – се установява, че подсъдимата Н. М. не е в добро здравословно състояние – претърпяла е операции поради остър холецистит (възпаление на жлъчката, която е отстранена) и панкреатит, страда от хроничен панкреатит, като е открита киста в панкреаса, има аденом на лявата надбъбречна жлеза, хроничен калкулозен пиелонефрит и на двата бъбрека, двустранна коксартроза, компресионна фрактура на тялото на поясен прешлен Л2, остеохондроза (снишено междупрешленно пространство между Л5 и Ес1). При последното изследване, направена на 03.04.2012 година е установена остеопороза с висок фрактурен риск.