Д. М. по: чл. 321, ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 93, т. 20 Нк

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Преди да обсъди съставомерността на деянието на подс. М. по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 93, т. 20 НК съдът намира за нужно, предвид спецификата на настоящото съдебно производство (прекратяване на наказателното производство по отношение на четири лица - М. П., Ц. К., Н. С. и П. А. - на основание чл. 24, ал. 10 НПК, разделяне на материалите по отношение на М. М., като член на групата и изпращането им по подсъдност на СГП, смърт на сочения за ръководител на организираната престъпна група Я. М. и като краен резултат - внесен обвинителен акт по отношение само на едно подсъдимо лице – Н. М.) и доводите на защитата в съдебни прения – че част от лицата - С. Т., Е. З. и М. Г. – изобщо не са били обект на трафик от страна на подсъдимата в разследването на италианските власти, а същевременно – има лица, които са осъдени за нелегална емиграция в Италия, но нямат повдигнати и предявени за същото обвинение в Република България – да отбележи следното:

Престъплението по чл. 321 НК - „организирана престъпна група” – е типично формално престъпление и представлява своеобразна форма на предварителна престъпна дейност, при която е достатъчно създаването на престъпно сдружение, осъществяващо признаците на чл. 93, т. 20 НК, за да има самостоятелно наказателноправно значение извън това на евентуално последващата основна (довършена) престъпна дейност, заради която е създадена организираната престъпна група.

Затова обстоятелството, че италианските власти не са разследвали подс. М. за трафик на хора, включително и за посочените от защитата лица, както и фактът, че определени лица пък са осъдени за нелегална емиграция без да са им повдигани обвинения в България (очевидно се визира осъдителната присъда на Р. Д. И.), не съставляват пречка за разглеждане на повдигнатото на подс. М. обвинение за участие в организирана престъпна група, поставяща си за цел осъществяването на външен трафик на хора, тъй като последният се явява вторична престъпна дейност, нито пък е пречка да бъде обсъдено дали М. е осъществили трафика на посочените в обвинителния акт лице. Следва да се посочи, че ако подсъдимата беше разследвана за трафик на С. Т., Е. З. и М. Г. в Италия и беше осъдена или оправдана за тези три случая, то тогава би била приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК.

Фактът, че наказателното производство е прекратено по отношение на четирима от сочените с обвинителния акт за членове на организираната престъпна група, за петия – материалите са отделени и изпратени по подсъдност на С. градска прокуратура, а ръководителят на престъпното сдружение изобщо не е привличан към наказателна отговорност поради факта, че е починал – също не съставлява пречка, а напротив – задължава съда да разгледа деятелността на всеки един от тях, за да бъде отговорено първо на въпроса налице ли са всички признаци на престъпното сдружение по чл. 321, ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК, а след това – участник ли е в това престъпно сдружение подсъдимата и в какво се е изразило нейното участие.

Преди да пристъпи към този анализ настоящият състав счита за нужно да отбележи, че държавното обвинение в лицето на С. окръжна прокуратура, незаконосъобразно е прекратило наказателното производство срещу М. П., Ц. К., Н. С. и П. А., които са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК – участие в същата организирана престъпна група, в която е участвала и подс. Н. М., както и за извършени от тях конкретни престъпления по чл. 159в, вр. чл. 159б, вр. чл. 159а НК, приемайки, че е налице трансфер на наказателното производство по всички обвинения, за чието извършване са привлечени към наказателна отговорност.

Съгласно чл. 479, ал. 1 НПК трансфер на образувано в Република България наказателно производство в друга държава, какъвто е настоящият случай, е допустимо единствено и само, ако привлеченото към наказателна отговорност лице е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава. В конкретния случай нито един от четиримата – М. П., Ц. К., Н. С. и П. А. - не отговаря на тези условия. Отделно от това, европейските заповеди за арест, въз основа на които Ц. К., Н. С. и П. А. са предадени на италианските власти, се отнасят за започнато срещу тях наказателно преследване за трафик на хора и присъдите на италианския съд са за трафик на хора, но не и за участие в организирана престъпна група.

Преценката на фактическите данни, съдът извърши при съобразяване легалната дефиниция на организираната престъпна група по чл. 93, т. 20 НК (ДВ, бр. 92/02 година), приложима към датата на деянията – м.октомври 2002 година – края на м. октомври 2004 година, според която, за да е налице организирана престъпна група наред с другите нейни признаци следва да бъде доказан още един елемент - цел да се набави имотна облага.

Законът изисква в организираната престъпна да група да участват поне три лица. Това е минимален изискуем количествен критерий, който се явява абсолютно необходимо положително условие, тъй като се касае за предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие. Необходимо е също така тези три и повече лица да формират структурирано трайно сдружение с предварително дефинирана специална цел, която очертава обективното предназначение на групата – да извършва съгласувано в страната или чужбина на престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Целта на групата трябва да бъде насочена към извършването на поне две престъпления, но не е задължително те да бъдат само от един и същи вид или пък да са конкретизирани в детайли.

Нормата на чл. 93, т. 20 НК не поставя като условия за съставомерност всички участници в групата да се познават и да знаят за участието на всеки един от тях, нито пък да осъществяват дейността си координирано при пряк контакт по между си. Достатъчно е участникът в групата да съзнава, че принадлежи към такава организирана престъпна група и да знае, че членовете й действат синхронизирано с цел осъществяване на други престъпления.

Структурираността на сдружението се определя от установените организационни и функционални връзки между отделните участници в групата, а трайността му – от устойчивостта на тези връзки и насочеността им към постигането на специалната цел, заради която е създадена групата, а доказателство за подобна трайност на сдружението винаги съставлява продължителността на съществуване на сдружението, без последното обаче да е изведено като елемент за съставомерност на сдружението като организирана престъпна група.

Принципно предварителната престъпна дейност по чл. 321 НК е трудно доказуема, но това не е така в случаите, когато организираната престъпна група е предприела и осъществяването на престъпленията, заради които е създадена, а такъв е и настоящият случай.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че св. М. П. и св. П. А. двукратно са посещавали дома на Х. И., уговорили са родителите й тя да бъде изведена от страната и да бъде омъжена в богато семейство, като са предоставили средства за изготвянето на паспорт, като и в двата случая са я транспортирали и превели през границата на страната, а М. М. я приел в лагера си в гр. Р., като при второто й пътуване тя била омъжена, за което П. А. получил пари.

По същата схема били изведени от М. П., който бил потърсен от родителите им, и св. К. П. Т., и Е. Д. М., съответно те били доведени в лагера на М. М. и омъжени, а М. П. получил пари за тях.

Св. Н. С. пък изпратил св. М. П. да вземе от дома й М. М., която впоследствие била изведена от него по молба на Я. М., който уредил и паричните взаимоотношения между М. П. и Н. С.. М. М. също била доведена в лагера в Италия при М. М. и омъжена, а М. П. получил парите за нея.

В. Т. излязла за първи път от страната с цел да проси заедно със св. Ц. К., а с друг автомобил по същото време страната напуснал и Н. С., превозвайки други лица. Ц. К. се опитала да омъжи В. Т. в Италия, но не успяла и Н. С. върнал с автомобила си двете обратно в България. Второто пътуване на В. Т. за Италия било осъществено от Ц. К. и Н. С., като Т. този път била омъжена и останала в Италия, Ц. К. и Н. С. получили за нея пари, а второто изведено по същото време момиче – М. А. М. – след неуспешен опит да бъде омъжена в Италия и Франция – била върната обратно в България, като майка й била принудена да заплати сумата от 600 евро за пътуването на К. и С., за да й бъдат върнати нейните и на дъщеря й документи. При второто извеждане на М. М., която била оставена в Италия да проси, вече участвал П. А., към когото майката се обърнала.

Преди пътуването си Е. З., М. Н. и М. Г. се събрали в дома на Я. М. и били превозени до Италия от М. П. заедно с Я. М. и подсъдимата Н. М.. З. и Н. били омъжени в лагера М. М., за което М. получил пари, а М. Г. се върнала сама в България, изпратена от подсъдимата на автогарата, тъй като била тръгнала да си търси работа и не била съгласна с предложението на Я. М. да се омъжи в Италия.

С. Я. пък била огледана и одобрена като външност от подс. М. и Я. М., изведена от страната от тях двамата и омъжена в лагера на М. М., за което на Я. М. било платено, а той предал част от сумата на родителите на С. Я.. Г. В. пък била уговорена за извеждане от М. П. и П. А., а изведена с лек автомобил за Франция от С. Д. по молба на П. А., като с нея пътувал и М. П., съответно омъжена във Франция, за което било платено на П. А.. Т. В. била изведена от Н. С. за Хърватия, където също била омъжена, а С. получил пари затова.

Доказателствата сочат, че момичета са били принуждавани чрез нанасяне на побой да извършват кражби от домове в Италия, Хърватия, а във Франция – Г. В. била принуждавана и да проституира. Обясненията на М. П. установяват, че всички момичета, които са извеждани за Италия са били настанявани при М. М., като М. М. поддържал непрекъснато връзка с Я. М. и бил известен за всяко едно от пътуванията. Веществените доказателствени средства, независимо че са за следващ период, косвено подкрепят извода, че действително е била налице комуникация между М. М. и Я. М., като е обсъждано намирането и извеждането на момичета, които да бъдат омъжени за предварително известни лица.

При тези факти, съдът намери, че са доказани всички елементи за съставомерността на организираната престъпна група.

Касае се за деятелност на 7-те лица – Я. М., подс. Н. М., М. П., Н. С., Ц. К., П. А. и М. М. в посочения период – от м. октомври 2002 година до края на м. октомври 2004 година. Отделен въпрос е, че доказателствата по делото налагат извод, че членове на тази група са и Р. Д. И. (участвала активно в извършването на престъплението външен трафик на Х. И., М. М., М. М.), Д. Я. К. и В. А. К. (участвали активно в извършването на престъплението външен трафик двукратно на В. Т., а В. К. – и на М. М.), но които не са привлечени към наказателна отговорност. Този факт не се отразява на изискването за минимален брой лица, от които да се състои организираната престъпна група, нито пък се отразява на структурирането на групата. Отделно от това, веществените доказателствени средства, резултат от ползвани по отношение на ръководителя на групата СРС сочат, че тази деятелност е продължила и до 2007 година, но допуснатото изменение на обвинението е скъсило още повече периода на действие на групата в сравнение и с периода, посочен в обвинителния акт. Затова тези веществени доказателствени средства, макар и относими към факта на действие на организираната престъпна група след инкриминирания период, съдът прие за косвени доказателства, установяващи структурата и функционалните връзки между Я. М., подс. Н. М., М. П., Н. С., Ц. К., П. А. и М. М..

От показанията на свидетелите, а и от приобщените по линия на международното сътрудничество по наказателни дела писмени доказателства се установява, че всичките тези седем лица – Я. М., подс. Н. М., св. М. П., св. П. А., св. Ц. К., св. Н. С. и М. М. са участници в осъществяването на външен трафик на лица, което очертава и какви престъпления е била набелязала групата да извърши като своя цел. Очевидно е, с оглед конкретните случаи на трафик, че престъпленията са повече от две, поради което е налице и този изискуем от закона белег.

Осъществяването при различна комбинация между посочените лица на отделните форми на изпълнителни деяния на престъплението трафик на хора като вторична престъпна дейност, налагат извод, че се касае за структурирано сдружение между Я. М., подс. Н. М., св. М. П., св. П. А., св. Ц. К., св. Н. С. и М. М.. Най-често М. П., Н. С. и П. А. са участвали като шофьори при транспортирането на лицата, макар и в отделни случаи да се занимавали и с тяхното набиране, с каквото се е занимавала и Ц. К.. Ролята на М. М. се е състояла в приемането на територията на Италия на изведените ромски момичета и жени и участие в намирането на съпрузи и преговорите за цената, която да бъде платена за тях.

Я. М. се очертава като ръководител и член на престъпната група, тъй като той е този, който дава нареждания на членовете на групата и им поставя конкретни цели за изпълнение – извод, който съдът прави от фактите свързани с трафика на М. М. и най-вече от поведението на Я. М. по време на трафика на С. Я. Т.. Този извод се подкрепя косвено и от съдържанието на веществените доказателствени средства, резултат от ползвани СРС.

Останалите лица, включително и подсъдимата М., във всеки един от случаите на трафик, посочени по-горе, чрез своите активни действия, които са извършили, са се обвързали в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове и всеки един от тях е съзнавал във всеки един момент, че е налице съгласуване на волята на поне три лица, че принадлежи към организирана престъпна група, чиито членове действат синхронизирано за постигане на предварително дефинираната цел. Това обосновава и извода на съда, че организационните и функционалните връзки между тези седем лица са устойчиви – те не са еднократни и инцидентни.

Действията на подсъдимата – да приеме в дома си Е. З., М. Г. и М. Н., последващото й пътуване със същите тези лица, присъствието на омъжването в Италия на Е. З. и М. Н., изпращането на М. Г. на автогарата след отказа й да се омъжи, защото е предприела пътуването заедно с подсъдимата и съпруга й, тъй като последният й е обещал да й намери работа, прякото възприеме на действията на съпруга й в Италия и действията на домакина в Италия – М. М. по отношение на Е. З. и М. Н., налагат изводът, че подсъдимата е осъществила с личните си действия формата на изпълнителното деяние по членуване в организираната престъпна група, а обстоятелството, че подсъдимата е възприела лично действията на Я. М., М. П. (осъществил транспортирането) и М. М. налагат и извода, че подсъдимата е действала със съзнанието, че принадлежи към група от повече от три лица, като тези лица, включително и тя, действат синхронизирано за постигане на целта – да се извърши външен трафик, в резултат на който да се набави имотна облага.

Със същата категоричност тези изводи за обективната и субективната страна на членственото отношение на подсъдимата към организираната престъпна група се отнасят и за трафика на С. Я. Т..

За престъплението външен трафик по чл. 159б НК, в действащата към момента на извършването на деянията редакция (ДВ, бр. 92/2002 година) е предвидено наказание от три до осем години лишаване от свобода и глоба до петнадесет хиляди лева, поради което е налице и изискуемия от чл. 93, т. 20 НК белег на организираната престъпна група – тя да е създадена с цел извършване на престъпления, за които е предвидено наказание повече от три години. Многобройните показания, от които се установява, че членовете на организираната група и нейния ръководител са получавали средства за извършения от тях трафик на момичета и жени, за да бъдат омъжени в Италия (предимно), Франция или Хърватска, доказват и изискуемия друг белег по чл. 93, т. 20 НК – чрез извършването на тези престъпления да се цели набавянето на имотна облага.

За да бъде доказан и този необходим за съставомерността на организираната престъпна група елемент по разбирането на настоящия състав не е нужно да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин как точно е ставало разпределението на получените в резултат на извършените престъпления имотни облаги между членовете на организираната престъпна група, нито пък е нужно да бъде доказано реалното получаване на конкретна по вид и размер материална облага, тъй като законодателят не е поставил подобни изисквания за съставомерност на деянието. И това е така, тъй като набавянето на имотната облага е цел, а съставът на чл. 93, т. 20 НК не изисква тя обективно да бъде и получена.

Съдът не може да се съгласи с аргументите на защитата, че след като М. М. не е разпитан по делегация и чрез неговия разпит не е установено какво точно се е случвало в Република Италия с цитираните като жертва на трафик момичета, за които се твърди, че е участвала подсъдимата, обвинението по чл. 321 НК не е доказано.

М. М. като член на групата, дори и да беше разпитан по делегация, не е длъжен съгласно чл. 121 НПК да свидетелства за факти, с които би уличил сам себе си в извършването на престъпление. Отделно от това липсата на негов разпит не води до дефицит в доказателствената съвкупност. Налице са показанията на жертвите на трафик, в които се съдържат преки доказателства и които доказателства се подкрепят и от приобщените по линия на международното сътрудничество писмени доказателства, включително и от изпратените от Република Италия присъди, постановени по отношение на членове на групата за извършен трафик на лица, чиито деяния са включени в очертаната с изменението на обвинението фактическа дейност на организираната престъпна група.

Съдът не може да се съгласи с аргументите на защитата, че подсъдимата трябва да бъде оправдана по това обвинение, тъй като нямало доказателства, от които да можело да се направи извод, че всеки един от сочените за членове – М. П., Н. С., П. А. и Ц. К. – преди излизането от Република България са съгласували предварително с Я. М. своите действия и след това са му носели парите, които са получили от продажбата на изведените момичета. Този довод не държи сметка, че дейността на организираната престъпна група по своя характер е предварителна престъпна дейност, за чиято съставомерност, както бе посочено по-горе, не е нужно да бъде доказано реалното получаване на конкретна по вид и размер материална облага и нейното разпределение между членовете на организираната престъпна група, какъвто член е й нейният ръководител. Освен това за съставомерността на изпълнителното деяние по ръководство на организираната престъпна група не се изисква активно поведение на всеки един от членовете й, изразяващо се в предварително съгласуване с ръководителя (в случай Я. М.) на всяко свое действие в изпълнение на целта, за която е създадено престъпното сдружение, а активно поведение на самия ръководител – да дава указания, нареждания и задачи на отделните членове на групата.

Съдът не може да се съгласи и с аргумента на защитата, че акцентирайки на роднинската връзка между по-голямата част от участниците в организираната престъпна група, се дава невярна оценка на обективни факти, тъй като има пътувания, които са чисто роднински и чисто семейни.

Всъщност, роднинската връзка между членовете на организираната престъпна група в много по-голяма степен е улеснила координирането на действията между отделните участници, но не тя е в основата на изводите на съда за наличие на организирана престъпна група, чиято цел е извършването на външен трафик на хора, а фактите - кои лица са изведени, при какви условия, как е установена връзката между тези лица и членовете на групата и какво се е случило с тях след извеждането им от България. Затова съдът, обвързан и от параметрите на отправеното обвинение, не прие, че са налице достатъчно доказателства за извършен трафик от организираната престъпна група на посочените в изменението на обвинението лица – В. Н. В., Д. В. И., И. А. Н. и Ц. М. П., за която пък подобно обвинение не е повдигнато пред съда.

Няма и неяснота във фактите поради обстоятелството, че Я. М. е починал, която да е използвана от държавното обвинение, за да привлече към наказателна отговорност неговата съпруга – подс. Н. М.. Фактите, възприети от съда, налагат извода, че тя е била член на организираната престъпна група, ръководена от съпруга й и наказателната й отговорност е ангажирана въз основа на доказателствата, установяващи фактите, а не на брачната й връзка с Я. М..

Съдът не приема и доводите на защитата, че цялото обвинение се крепи на слухове за дейността на Я. М. и неговите приближени. Показанията на свидетелите Р. Т., Т. И., Я. Т., Р. Т., Д. А., П. Ц., Т. Т., Н. М., М. М., които споделят, че са чули, че Я. М. се занимава с извеждането на момичета в чужбина и омъжването им там, не могат да бъдат преценени като свидетелстване по слухове. Р. Т., Т. И., Я. Т. и Р. Т. са имали пряк и непосредствен контакт както с Я. М., така и с подсъдимата Н. М., в резултат на който е изведена от страната С. Т. и следователно – не се касае за слух, а за факт. Децата на останалите свидетели пък са изведени от лица, за които е безспорно доказано, че са членове на организираната престъпна група, ръководена от Я. М., а М. М., освен че е била изведена, е и очевидец на обстоятелството, че Я. М. лично докарва в лагера на М. М. момичета от България, за да бъдат омъжени за сръбски цигани.

По изложените съображения, съдът намери, че обвинението по отношение на подсъдимата Н. М. в извършено престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК (ред. ДВ бр. 92/2002 година) е доказано по несъмнен и категоричен начин.
­­ІІ. По обвиненията по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (външен трафик на С. Я. Т.), по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (външен трафик на Е. Т. З.) и по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (външен трафик на М. Я. Г.)

При преценка на доказателствата, събрани на съдебното следствие, за да отговори на въпроса извършени ли са от подс. Н. М. престъпленията „външен трафик” на С. Я. Т., Е. Т. З. и М. Я. Г., съдът се съобрази с действащата към датата на инкриминираните деяния редакция на раздел ІХ „Трафик на хора” на НК (ДВ, бр. 92/2002 година), както и със задължителното за всички органи на съдебната власт Тълкувателно решение №2 от 16.07.2009 година на ОСНК.

Съдът не се съгласява с доводите на защитата, според които дали участието на подс. М. изпълва съдържанието на отделните форми на трафик, следва да бъде преценявано при съобразяване на дефиницията за трафик на хора, дадена в Закона за борба с трафика на хора, който е бил в сила към датата на извършване на деянията, но не и според дефинициите на същото понятие, дадени в Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора и Протоколът за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца („Протокола от Палермо”), които международни актове са ратифицирани и са в сила за Република България съответно от 2007 година и 2005 година.

Подобно виждане очевидно е инспирирано от пространното изложение на държавното обвинение в обвинителния акт с позоваване на Конвенцията на Съвета на Европа и Протокола от Палермо, наред със Закона за борба с трафика на хора, в опит да се аргументира въз основа и на външни източници на правото, че подсъдимата е извършила трафик на хора. Подходът и на прокуратурата, и на защитата, е неправилен.

Всъщност, „Протоколът от Палермо” е приет към Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, ратифицирана и обн. ДВ, бр. 42/2001 година. Тези международни актове са част от вътрешното ни право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и посочват основните признаци на деянията, общите принципни насоки за борба с конкретните негативни явления. На отделните държави - страни по тези актове, включително и на България, в съответствие с принципа за суверенитет, е предоставено правомощие да конкретизират престъпните състави и да определят рамките на наказателната отговорност за тях. Затова и обявените от международните договори за престъпни деяния стават част от вътрешното ни наказателно право с вътрешен законодателен акт. За наказателно-правната защита за противодействие на трафика на хора, този вътрешен законодателен акт е приетото допълнение на НК (ДВ, бр.92/2002 година), с което е създаден новият раздел ІХ в глава ІІ „Престъпления против личността”, озаглавен „Трафик на хора”, докато Законът за борба с трафика на хора има друга цел – превенция и защита на жертвите от трафик на хора (чл. 1, ал. 2) и § 1, т. 1 дефинира понятието „трафик на хора” по смисъла на този закон и за нуждите на същия.

Затова и преценката дали действията на подс. М. са съставомерни за извършено престъпление „външен трафик” и налице ли са квалифициращи ги като по-тежко наказуемо деяние обстоятелства следва да бъде направена въз основа на очертаните в наказателно-правните норми - чл. 159а -159в НК (ДВ, бр. 92/2002 година) - признаци на съответните престъпни състави.

Основният състав на престъплението по чл. 159б НК е нетипично двуактно и резултатно престъпление, при което първият акт е престъпен и самостоятелно наказуем, тъй като отговаря на всички признаци на престъплението по чл. 159а, ал. 1 НК, докато вторият акт – превеждане през границата - не съставлява престъпление.

Формите на изпълнително деяние по първия акт са набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица или на групи от хора.

Набирането като форма на изпълнителното деяние по чл. 159б, ал. 1 НК представлява убеждаване на другиго (уговаряне, склоняване, привличане) да се присъедини към начинание, при което деецът с активно поведение осъществява психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към мотивирането им да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението. Склоняването или привличането може да бъде извършено и с напълно легални средства - предложение за работа, обучение, сключване на брак, пътуване в чужбина, чрез използването на приятелски и семейни кръгове и др. подобни. Налице е „набиране” и когато активна страна е жертвата на престъплението, а не деецът.

Изпълнителното деяние „транспортиране” се осъществява, когато фактически се превозва жертвата или се извършват действия, необходими за превозването й – закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол.

Укриването се изразява в действие по поставянето на жертвата в неизвестност спрямо лицата, които имат право да знаят къде се намира, а при приемането деецът се съгласява да се възползва от жертвата за реализиране на целта по чл. 159а, ал. 1 НК, независимо дали я укрива или не.

Изпълнителното деяние по втория акт - превеждането през границата представлява такава активна дейност на дееца, която обективно допринася друго лице или лица да преминат държавната граница. С преминаването на прехвърленото лице отвъд пределите на страната престъплението „външен трафик” е довършено.

Съучастие под формата на съизвършителство при „външен” трафик е налице, когато дейците при общност на умисъла и със съзнание за специалната цел, участват поотделно или заедно в поне един от двата акта по чл. 159б, ал. 1 НК, независимо от това коя от различните форми на изпълнително деяние по първия акт осъществява дееца - набиране, транспортиране, укриване, приемане или превеждане през границата. Достатъчно е една от формите на изпълнителното деяние да се осъществи в страната, а другата – в чужбина.

При преценка на фактите по делото съдът намери, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - външен трафик на Е. Т. З., осъществен в съизвършителство с Я. М., П. А., М. П. и М. М., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, чрез въвеждане на Златанова в заблуждение и при даване на материална облага на нейната майка с цел З. да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й.

Установено е, че подс. Н. М. и Я. М., наред с П. А., М. П., М. М. и други лица участват в организирана престъпна група, която е сформирана, за да осъществява външен трафик на момичета и жени с обещание да бъдат омъжени в заможни семейства, като М. е ръководител на групата. Установено е, също така, че П. А. е посетил майката на Е. З. с предложение тя да бъде изведена и омъжена в чужбина в богато и заможно семейство. Установено е, също така, че в един по-късен момент е било уговорено извеждането на Е. Т. З., ЕГН ********** от с. К., Община Попово, с цел тя да се омъжи в чужбина, като активната страна вече е била Е. З. и З. е била отседнала преди пътуването в дома подс. Н. М. и Я. М. в гр. К. . Е. З. е отпътувала за Италия заедно с подс. Н. М., Я. М. и М. П., като последният е управлявал превозното средство. Границата на страната Е. З. е пресякла заедно с подс. Н. М., Я. М. и М. П., като документите й са се съхранявали в жабката на автомобила. При пристигането в Италия тя заедно с подсъдимата, съпруга й и М. П. е посрещната и приета от М. М., а в последствие омъжена, за което на майка й чрез нейния вуйчо – Т. З. е заплатена сумата от 3 500 лв. На З. били набавени документи с друга самоличност, а тя започнала да извършва кражби с други лица. На членовете на организираната престъпна група, в това число – на подсъдимата, Я. М., П. А. и М. П. е било известно, че сръбските цигани, установили се в Р., се препитават чрез извършването на кражби от домовете – извод, който съдът прави от показанията на св. М. К. М.. Поради многократните посещения пък в лагера на сръбските цигани в Р., при М. М., на членовете на престъпното сдружение е бил известен стандартът им на живот и начинът им на препитание, който не отговаря на обещанията, с които момичетата са скланяни да напуснат страната, за да се омъжат в чужбина.

Тези факти налагат извод, че подсъдимата заедно с П. А. и Я. М. са осъществили набиране на Е. З., което за нея и М. се изразява в съгласието им в резултат на активното поведение З. да бъде изведена от страната с обещание да бъде омъжена в чужбина в заможно семейство. Придружаването на Е. З. от гр. К. до Р. в дома на М. М. от страна на подсъдимата и Я. М. в едно и също транспортно средство осъществяват признаците на изпълнителното деяние по транспортиране, в което участва и св. М. П., който е управлявал превозното средство. Фактът, че тримата са пресекли границата на държавата заедно с Е. З. осъществява и изпълнителното деяние по превеждане през границата на страната. Третата форма от първия акт на двуактното престъпление по чл. 159в НК е осъществена от М. М., който е приел в дома си, за да реализира целта, с която е изведена. В конкретният случай – това е поставянето на Е. З. в принудително подчинение, която цел се извлича от факта, че нейната самоличност е променена и е започнала да извършва престъпления.

Всеки един от тях – Я. М., П. А., М. П., М. М. и подс. Н. М. - е участвал в една или няколко от различните форми на изпълнителните деяния по двуактното престъпление, поради което са съизвършители, като са осъществили отделните изпълнителни деяния със съзнание за действията на останалите и при общност на умисъла им – със съзнание за общия принос за постигане на престъпната цел – да бъде държана жертвата на трафик в принудително подчинение, независимо от съгласието. В конкретния случай подс. М. е участвала в осъществяването на формите на изпълнително деяние по набиране, транспортиране и превеждане.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимата с деянието си по отношение на Е. З. е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 159б, ал. 1 НК.

Налице са и признаците, квалифициращи деянието на подсъдимата като по-тежко наказуемо по чл. 159в, пр. 2, чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2 НК.

Двуактното престъпление е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, членове на която са Я. М., П. А., М. П., М. М. и подс. Н. М.. За осъществяването на външния трафик Е. З. е била мотивирана чрез въвеждането й в заблуждение, че тя ще бъде омъжена и ще живее в богато семейство, а на нейната майка след извеждането е заплатена сума пари, което представлява и даване на имотна облага. Подсъдимата е имала ясно съзнание за всеки един от тези квалифициращи деянието признаци – тя е съзнавала, както че действа като член на организираната престъпна група, чиято цел е извършването на външен трафик, така и при какви условия в действителност ще живее Златанова, както и че след „продажбата” й като булка на родителите ще бъде дадена част от цената, която е платена за нея.

Подсъдимата М. бе оправдана в тази част на обвинението, според което външният трафик на Е. З. е осъществен по поръчение на организирана престъпна група. Осъществяването на трафик по поръчение на организирана престъпна група и осъществяването на трафик в изпълнение на организирана престъпна група представляват две самостоятелни хипотези на по-тежко квалифициращият деянието (без значение дали е по чл. 159а, ал. 1 НК или по чл. 159б, ал. 1 НК) състав по чл. 159в, пр.2 НК, които се основават на отношението между дееца и организираната престъпна група. Ако деецът е участник в организираната престъпна група, тогава той е съпричастен към взимане на решението за извършване на съответното престъпление и затова и деянието му е в изпълнение на това решение. В обратната хипотеза – деецът не е участвал във вземането на решението, но то му е възложено за изпълнение от организираната престъпна група. Имайки предвид, че обвинението по отношение на подс. М. в членуването в организирана престъпна група, която си поставя за цел осъществяването на външен трафик на различни лица, е доказано, съдът прие доказаност на обвинението – деянието да е извършено в изпълнение на решение на престъпното сдружение, като по изложените по-горе съображения я оправда да е извършила същото деяние и по поръчение на организирана престъпна група.

При преценка на фактите по делото съдът намери, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - външен трафик на М. Я. Г., осъществен в съизвършителство с Я. М., М. П. и М. М., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, чрез въвеждане на Г. в заблуждение – че ще й бъде намерена работа в Италия с цел да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й.

Безспорно са установени фактите, че М. Г. си е търсела работа в чужбина, че Я. М., с когото се свързал неин братовчед, е предложил тя да пътува с него като обещал, че ще й намери работа в Р.. Установено е, че преди пътуването М. Г. отседнала в дома на Я. М. и подсъдимата в гр. К. , след което се осъществило пътуване на 07.06.2003 година при същите фактически данни, при което е осъществено извеждането на Е. З.. От значение за обвинението, касаещо извеждането на М. Г., което е самостоятелно от това за Е. З., тъй като трафикът е престъпление против личността, е че в микробуса, в който всички момичета са пътували заедно с подсъдимата, съпруга й и М. П., Я. М., в присъствието и на подсъдимата заявил на Г., че и другите момичета пътуват, за да им намери работа. Това обяснение е невярно и съучастниците му – подсъдимата и П. са знаели, че е лъжа – извод, който съдът прави от причината поради която по същото време и със същите лица е пътувала З.. От значение за това обвинение е и обстоятелството, че фактите по делото установяват, че в нито един момент Я. М., а и който и да е друг от членовете на престъпната група, не е имал никакви връзки и взаимоотношения с лица или работодатели, които да са наемали българи за работа в Италия или в която и да е друга държава – дестинация при извеждането на други момичета и жени. Установено е, че в деня следващ пристигането в лагера на М. М., където групата, пътуваща с Я. М. отседнала, последният предложил на М. Г. вместо да работи, да се омъжи и да остане в Италия, на което тя категорично се възпротивила, поради което М. купил билет, а подсъдимата я изпратила на автогарата при тръгването й обратно за България.

Налице е сходство във фактите, свързани с обстоятелството как М. Г. се е озовала в дома на подс. Н. М. и как и с кого е отпътувала за Италия с фактите, които се отнасят до извеждането на Е. З.. Две са разликите – в това, че на Г. е било обещано да й бъде намерена работа в Италия, докато на З. – женитба в богато семейство и дали за трафика е дадена имотна облага – при Г. такава няма, докато на майката на З. е платена известна сума пари.

При тези факти съдът приема, че подсъдимата заедно с Я. М. са осъществили набиране на М. Г., което за нея се изразява в съгласието й, наред с това на М. в резултат на активното поведение Г. да бъде изведена от страната с обещание, че в Италия ще й бъде намерена работа. Придружаването на М. Г. от гр. К. до Р. в дома на М. М. от страна на подсъдимата и Я. М. в едно и също транспортно средство осъществяват признаците на изпълнителното деяние по транспортиране, в което участва и св. М. П., който е управлявал превозното средство. Фактът, че тримата са пресекли границата на държавата заедно с М. Г. осъществява и изпълнителното деяние по превеждане през границата на страната. Третата форма от първия акт на двуактното престъпление по чл. 159в НК е осъществена от М. М., който я е приел в дома си, за да реализира целта, с която е изведена. В конкретният случай – това е поставянето на М. Г. в принудително подчинение, която цел се извлича от факта, че самоличността на всички други доведени и омъжени с посредничеството на Я. М. и М. М. лица е променяна, тези лица са били заставяни чрез употреба на физическо насилие да извършват престъпление – кражби от домове, като откраднатото са предавали в семейството с цел да бъде продадано.

Всеки един от тях – Я. М., М. П., М. М. и подс. Н. М. - е участвал в една или няколко от различните форми на изпълнителните деяния по двуактното престъпление, поради което, подобно на трафика на Е. З. - те са съизвършители, като са осъществили отделните изпълнителни деяния със съзнание за действията на останалите и при общност на умисъла им – със съзнание за общия принос за постигане на престъпната цел – да бъде държана жертвата на трафик в принудително подчинение, независимо от съгласието. В конкретния случай подс. М. е участвала в осъществяването на формите на изпълнително деяние по набиране, транспортиране и превеждане.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимата с деянието си по отношение на М. Г. е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 159б, ал. 1 НК, при наличие на по-тежко квалифициращите деянието признаци по чл. 159в, пр. 2, чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 НК.По отношение на квалифициращия признак по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 НК съдът намери, че подсъдимата е имала съзнанието, че Г. е умишлено въведена в заблуждение за целта на пътуването, тъй като тя е присъствала в микробуса, възприела е разговора между съпруга й и Г., имала е знание за целта на пътуване на З. и като член на групата е била наясно и с обстоятелството, че нито едно от трафикираните от групата момичета или жени не престира своя труд в Италия или в която и да е друга държава – дестинация на жертвите на трафик, както и че съпругът й не поддържа отношения с работодатели в чужбина, които отношения да са от такова естество, че да му дават основание да счита, че би могъл да устрои когото и да е било на работа.

Изводите на съда защо деянието на подс. М. е извършено при наличието на квалифициращ признак по чл. 159в, пр. 2 НК – в изпълнение на решение на организирана престъпна група и защо не отговаря на квалифициращия признак – да е извършено по поръчение на такава, са идентични с тези, изложени във връзка с обвинението за извършен трафик на Е. З..

Съдът намира, че в конкретния случай последващото поведение на Я. М. и подс. М. – за предоставяне на възможност Г. безпрепятствено да се върне обратно в България чрез закупуване на билет и изпращането й от подсъдимата Н. М. на автогарата, не могат да бъдат третирани като отказ от опит по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК, тъй като престъплението по чл. 159б НК е довършено с превеждането на М. Г. през границата на страната, а постигането и на целта, с която е извършен трафикът, не съставлява законово изискване за съставомерност на деянието, за да се обсъжда дали е предотвратено настъпването на общественоопасните последици. Затова и последващите действия на двамата не могат да доведат до отпадане на наказателната отговорност на подсъдимата, а единствено следва да бъдат преценени като смекчаващо отговорността й обстоятелство при определяне на наказанието, което следва да понесе за това свое деяние.

При преценка на фактите по делото съдът намери, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – външен трафик на малолетната С. Я. Т., осъществен в съизвършителство с Я. М. и М. М., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, чрез въвеждане на С. Т. в заблуждение и при даване на материална облага на нейните родители с цел Т. да бъде държана в принудително подчинение независимо от съгласието й.

Безспорно са установени фактите, че подс. М. е направила изявление пред Р. Т., че познава много добро и богато семейство в Италия, които не са крадци, имат двуетажна къща, препитават се с честен труд и търсят жена за своя син – младо, хубаво и девствено момиче и поискала да види и „оцени” С. Т. като за целта дала на Т. и съпруга й пари за бензин, за да докарат още същия ден племенницата си от с. Д., което двамата сторили. Установено е, че С. Т. била одобрена съвместно – от подсъдимата и от съпруга й, който потвърдил изявлението на Н. М. относно семейството на кандидата за жених, както и че Я. М. предоставил средства за издаването на паспорт и закупуването на дрехи на С. Т.. Установено е по безспорен начин, че на 20.08.2004 година малолетната все още С. Т. е напуснала територията на Република България заедно с подсъдимата, съпруга й – Я. М. и своята майка, като автомобилът, собственост на Я. М., бил управляван от трето лице, ангажирано в пътуването именно с тази цел – М. М.. Установено е, също така, че в Италия М. М. е приел при себе си С. Т. заедно с придружаващите я, както и че той и Я. М. активно са участвали в спазаряването на цената за младата булка, а момичето е било принудено да консумира „брака” си. Установено е, че на майката под предлог, че момичето не е девствено, след завръщането в България е предадена сума, макар и в по-малък размер, отколкото е била предварителната уговорка, както и че бъдещото ново семейство на С. Т. и условията, при които живеело не отговаряли на описанието, дадено от подсъдимата Н. М. и Я. М.. Установено е, че за да бъде мотивирана майката Р. Т. да остави детето си в Италия в лагера на М. М., тя била заплашена от Я. М., че ще връща направените от него „разходи” чрез проституиране и от нея, и от дъщеря й, както и че „няма връщане назад”. Установено е също така, че паспортът на С. Т. бил предаден от Я. М. на лицето, което се явявало свекър на Т., както и че в последствие на Т. са набавени документи с друга самоличност е тя нееднократно е задържана за извършване на кражби от домове.

Изявленията с предложение за женитба, направени от подс. М. и Я. М. последователно едно след друго пред различни лица, сред които жертвата на трафика – С. Т. и нейните родители, искането момичето да бъде доведено, за да бъде преценено дали отговаря на поставените от семейството, което си търси снаха, изисквания, изцяло покриват всички признаци на изпълнителното деяние по набиране на лице, в което са участвали и двамата и подс. М. и Я. М..

Предоставянето на средства за изготвянето на документи на малолетната С. Т. и на декларацията от бащата за съгласие Т. да напусне страната, предоставянето на средства за закупуване на дрехи, намирането на шофьор, който да превози не само Т., но и подсъдимата Н. М. и съпруга й Я. М., които са я съпровождали до достигането на крайната дестинация, отговарят на признаците на изпълнителното деяние по транспортиране, като в неговото осъществяване са участвали и двамата – както подсъдимата М., така и Я. М..

С пресичането на границата на държавата заедно със С. Т. двамата са осъществили и изпълнителното деяние по превеждане през границата на страната.

Третата форма от първия акт на двуактното престъпление по чл. 159в НК е осъществена от М. М., който е приел Т. в дома си, за да реализира целта, с която е изведена. В конкретният случай – това е поставянето на С. Т. в принудително подчинение, която цел се извлича от факта, че тя е заставена да осъществи полов акт с напълно непознатия й бъдещ съпруг още вечерта, в която е договорена сватбата, фактът, че тя, а и майка й, са заплашени, че връщане назад няма и че ще проституират на магистралата, за да върнат средствата, които са изразходвани за предприетото пътуване, както и от обстоятелствата, че документите й са задържани от семейството, в което е омъжена, а самоличността й е променена чрез набавянето на документи за самоличност, издадени на имената на различна лица и Томова е започнала да извършва престъпления.

Всеки един от тях – Я. М., М. М. и подс. Н. М. - е участвал в една или няколко от различните форми на изпълнителните деяния по двуактното престъпление, поради което са съизвършители, като са осъществили отделните изпълнителни деяния със съзнание за действията на останалите и при общност на умисъла им – със съзнание за общия принос за постигане на престъпната цел – да бъде държана жертвата на трафик в принудително подчинение, независимо от съгласието. В конкретния случай подс. М. е участвала в осъществяването на формите на изпълнително деяние по набиране, транспортиране и превеждане.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимата с деянието си по отношение на С. Т. е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 159б, ал. 1 НК.

Налице са и признаците, квалифициращи деянието на подсъдимата като по-тежко наказуемо по чл. 159в, пр. 2, чл. 159а, ал. 2, т.1, т. 2, пр. 2 и т. 6, пр. 2 НК.

Двуактното престъпление е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, членове на която са Я. М., М. М. и подс. Н. М.. Към момента на напускането на страната – 20.08.2004 година С. Т. е била на 13 години – т.е. – тя е била лице, ненавършило 18 години и този факт е бил известен на подсъдимата, която при осъществяване на изпълнителното деяние по набирането е била наясно с възрастта на момичето. За осъществяването на външния трафик С. Т. е била мотивирана чрез въвеждането й в заблуждение, че тя ще бъде омъжена и ще живее в богато семейство, а на нейната майка след извеждането е заплатена сума пари, което представлява и даване на имотна облага. Подсъдимата е имала ясно съзнание за всеки един от тези квалифициращи деянието признаци – тя е съзнавала, както че действа като член на организираната престъпна група, чиято цел е извършването на външен трафик и че С. Т. е малолетна, така и при какви условия в действителност ще живее Томова, както и че след „продажбата” й като булка на родителите ще бъде дадена част от цената, която е платена за нея.

Изводите на съда защо деянието на подс. М. е извършено при наличието на квалифициращ признак по чл. 159в, пр. 2 НК – в изпълнение на решение на организирана престъпна група и защо не отговаря на квалифициращия признак – да е извършено по поръчение на такава, са идентични с тези, изложени във връзка с обвинението за извършен трафик на Е. З. и М. Г..

Съдът не може да се съгласи с тезата, застъпена от защитата, че следва да бъде приложен чл.9, ал. 2 НК и подсъдимата да бъде оправдана, съобразявайки си се с етноса, от който произхожда тя и с неговите обичаи, бит и нрави, сред които и до днес продължавал да съществува и не можел да бъде изкоренен откупът и продажбата на булките като част от тях дори и със създаването на закон, който да го санкционира.

Подсъдимата М., както и останалите членове на организираната престъпна група, са български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, живеят на територията на страната и са длъжни да съобразяват своето поведение в обществото с важимите за всички субекти, които имат териториална обвързаност с Република България и пребивават на нейната територия, норми на поведение. Недопустимо, а и немислимо е етническа принадлежност, бит и нрави да бъдат поставяни над правнозащитени блага и ценности, каквото е правото на неприкосновеност на личността и на достоен живот. Деянията на подсъдимата М. – участие в организирана престъпна група, поставила си за задача да извършва трафик на момичета и жени, както и участие в три такива трафика като вторична престъпна дейност нито са с явно незначителна обществена опасност, нито пък могат да бъдат определени като малозначителни. Всъщност, доказателствата по делото очертават, че една привилегирована и високопоставена в йерархията на етноса, от който произхожда група от лица - български граждани, в тежки икономически условия, използвайки невежеството, неграмотността и мизерията на други, много по-ниско поставени от тях в йерархията български граждани от същия етнос, са превърнали един обичай в свой доходоносен бизнес, който обаче е престъпен.

Наказателното право е призвано да се намеси там, където трябва да защити от престъпни посегателства личността и правата на гражданите. Тук случаят е такъв и именно чрез наказанието, което ще се наложи, на другите членове на този етнос, които не откриват в този обичай нещо укорително, ще се въздейства предупредително и възпитателно.

При преценка на фактите по делото съдът намери, че подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение.

Безспорно е доказано, че на 25.03.2009 година в къщата на подс. Н. М., находящ се в гр. К. , ул. , в която подсъдимата живеела сама след смъртта на съпруга си и в който дом децата й нямали свои стаи (спални), които да обитават, когато са на гости на майка си, в спалня на втория етаж били открити боеприпаси – 45 бр. патрони 357 MAGNUM, 36 бр. патрони 25-ти калибър, 22 броя патрони WINCHESTER и една гилза, а на третия етаж - пушка, тип „помпа” с надпис на ложата “MAVERIK MODEL”88 12 GA c № ********, пълнител с 14 броя патрони 9 PARA – 9 мм, кутия с 25 броя патрони 9 мм, торбичка с 19 броя патрони – 9 мм и 1 гилза, 1 бр. стоп патрон „Макаров” – 9 мм.

Установено е, че съпругът на подсъдимата – Я. М. - имал разрешение за притежаването на огнестрелни оръжия и боеприпаси - пистолет „Берета”, кал. 9 мм, № ********, пистолет „Берета”, кал 6,35 мм, № ********* и ловна гладкоцевна пушка „Фабарм” кал 12, № *********, като подсъдимата след смъртта му на 29.09.2008 година предала на съхранение в РУ на МВР – К. двата пистолета „Берета” с празни пълнители, но не и пушката.

Установено е също така, че синът на подсъдимата – И. И., в качеството му на управител на търговско дружество „Т.” ЕООД, притежава разрешение за закупуване за нуждите на дружеството на огнестрелни оръжия – пистолети „CZ” и „Берета” и боеприпаси за тях, като са налице и фактури, удостоверяващи извършеното закупуване.

Установено е, че петзарядната гладкоцевна пушка тип „помпа”, фабрично производство, 12 калибър, техническа изправна, годна да възпроизведе изстрел с патрони 12 калибър, съставлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона и след последното й почистване с нея е произвеждан изстрел, както и че всички патрони са фабрично производство и са годни по предназначението си – за стрелба. Двете гилзи съставляват части от патрон .25AUTO (6,35 мм) и от патрон 9 х 17 (9 мм BrC). 45-те броя патрони „Магнум” 357 не са предназначени за нито едно от оръжията – било на Я. М., било за закупените от „Т.” ЕООД пистолети. Откритите общо 58 бр. патрони, калибър 6,35 мм са предназначени за стрелба с оръжие като предадения от подс. М. с празен пълнител пистолет – „Берета” кал 6,35 мм. Откритите при претърсването четири патрона 9х18 „Макаров” и 1 бр. стоп-патрон 9х18мм са предназначени за стрелба с пистолет „Макаров” и не могат да бъдат изстреляни от притежаваните приживе от Я. М. и закупени от „Т.” ЕООД оръжия. Откритите при претърсването в дома на подс. М. 14 броя патрони, калибър 9х17мм (9 мм BrC) са предназначени като боеприпас за закупения от „Т.” ЕООД пистолет „Берета”, модел 84F, калибър 9 мм; 40-те броя патрони 9х19 мм са предназначени за закупения с фактурата пистолет “CZ”, модел 75В соmракt. Откритият при претърсването 15 заряден пълнител е от пистолет „Берета”, модел „92” и не може да бъде използван и технологично не е предназначен за пистолет „Берета” модел 84F.

При тези факти съдът намери, че не е доказано, че подсъдимата М. е придобила описаните в обвинителния акт оръжие и боеприпаси на датата на смъртта на нейния съпруг – 29.09.2008 година по силата на наследствено правоприемство, в каквато насока съдът тълкува обвързването от страна на прокуратурата на датата на смъртта на Я. М. като дата на придобиването им от страна на неговата съпруг. Няма нито едно позитивно доказателство по делото, от което да може да бъде направен извод, че откритите пушка и боеприпаси са принадлежали на Я. М.. Всъщност, от откритите патрони единствено тези, които са с калибър 6,35 мм биха могли да бъдат ползвани като боеприпаси за върнатия от подсъдимата М. законно притежаван от съпруга й пистолет „Берета” със същия калибър. Тази връзка, обаче, е косвена, не се подкрепя по безспорен начин от други преки или косвени доказателства и извода, че подс. М. е предала пистолета „Берета” с празен пълнител, с цел да придобие 58 патрона с калибър 6,35 мм, би почивал на предположение, каквото е недопустимо при постановяването на осъдителна присъда.

Съдът, обаче, не може да се съгласи с тезата на защитата, че подсъдимата не е знаела за наличието на оръжието и боеприпасите и оценява обясненията на подс. М., според които в дома й имало непрекъснато хора, защото тя тежко преживявала кончината на Я. М., както и че не е чистила и подреждала стаите и спалните повече от шест месеца за неубедителни и съставляващи средство за защита, насочено към изграждане на версия, че някой неизвестен се е възползвал от присъствието си в къщата и ги оставил там.

Това, което за съда е безспорно доказано, че на 25.03.2009 година инкриминираните с обвинителния акт огнестрелно оръжие и боеприпаси са се намирали във фактическата власт на подсъдимата, тъй като са открити в нейния дом, в който само тя има достъп и в който живее сама след смъртта на съпруга си. Неубедително и в противоречие с житейската логика е, лица които не живеят в къщата на подсъдимата и които са я посещавали, за да й засвидетелстват своето съчувствие и да й окажат помощ в тежък за нея личен момент, да пренесат пушка тип „помпа” и различни по вид боеприпаси, които да оставят на леснодостъпни места, без знанието и съгласието на собственика на жилището. От друга страна съдът не може да приеме за логическо обосновано подсъдимата да знае конкретното скрито място, на което нейният съпруг е съхранявал две от трите си законни оръжия, а същевременно да няма знание за наличието на оръжие и боеприпаси на явни места в стаите на дома. Вярно е, че няма преки доказателства, които до сочат, че подсъдимата знае за съществуването на тези оръжия, но изводите за авторство в осъществяването на престъпление могат да бъдат основани и на косвени доказателства, стига те да изграждат непрекъсната и неразривна връзка помежду си, която да води до един единствен и несъмнен извод. Съдът намира, че тази връзка от косвени доказателства (фактическите данни, посочени по-горе) в конкретния случай е налице, поради което и стигна до извода, че обвинението е доказало, че подсъдимата М. е осъществила изпълнителното деяние по държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси на датата на извършеното претърсване без за тях да е имала надлежно разрешение.

Заключенията на съдебно-балистичните експертизи, обсъдени в контекста на позицията на защита, че подсъдимата не е извършила съставомерно деяние по чл. 339, ал. 1 НК поради липса на знание за съществуването на откритите оръжие и боеприпаси, поставят на обсъждане по-скоро друга проблематика – дали са налице признаците на съставомерно изпълнително деяние по „държане” на всички боеприпаси, след като част от тях отговарят по техническите си характеристики и могат да бъдат ползвани като боеприпаси за законно закупените от търговското дружество, представлявано от сина на подсъдимата пистолети, като биха могли да бъдат и част от закупените от „Т.” ЕООД патрони.

Съдът намира, че за съставомерността на деянието на подсъдимата е без значение дали част от тези боеприпаси всъщност принадлежат на търговското дружество „Т.” ЕООД. И това е така, тъй като чл. 18б ЗКВВООБ (действащ към момента на извършване на деянието) запретява преотстъпването на други лица за ползване или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението по чл. 339, ал. 1 НК умишлено – тя е съзнавала, че съхранява при себе си огнестрелно оръжие и боеприпаси, че съхранението им всъщност означава да упражнява фактическа власт над тях, и че няма съответно разрешение от служба КОС на МВР. Подсъдимата М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.