Д. М. по: чл. 321, ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 93, т. 20 Нк

При определяне на наказанието за всяко едно от извършените престъпления съдът взе като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимата, обстоятелството, че е вдовица, с влошено здравословно състояние, 56 годишна, както и странностите, при които е протекло наказателното производство до влизането му в съдебна фаза. Съдът не може да подмине факта, че наказателното производство е образувано на 15.02.2007 година, а подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност на 25.03.2009 година, което предполага, че проведеното в продължение на две години разследване е напреднало много. Наред с нея като обвиняеми са привлечени М. И. П., Ц. Т. К., П. Б. А. и Н. И. С., като обвинителното заключение, с което разследването от следователя е приключено, е изготвено на 19.11.2009 година. Два месеца по-късно - на 18.01.2010 година е изготвено постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение Н. И. С., П. Б. А., М. И. П., Ц. Т. К., тъй като според наблюдаващия прокурор спрямо същите лица за същото престъпление имало незавършено наказателно производство по описа на Окръжна дирекция за борба с престъпността към Съда – гр. Т., Република Италия, по което е приета молба за трансфер от замолената държава – Република Италия.

В периода от 06.02.2010 година до 11.02.2010 година постановлението е съобщено на всички обвиняеми по делото лица и никой от тях не го е атакувал пред съд или горестояща прокуратура.

Въпреки това, по необясними причини, обвинителният акт, касаещ престъпната деятелност на подсъдимата М., е внесен в С. окръжен съд едва на 18.03.2011 година – повече от една година след като държавното обвинение е прекратило производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 НПК и малко преди да изтече двугодишният срок по чл. 234, ал. 8 НПК. Така подсъдимата в продължение на тази една календарна година действително е търпяла ограничения, тъй като й е била наложена забрана да напуска територията на страната без разрешението на прокурор, а е единствената от всички привлечени като обвиняеми лица, на която мярката за неотклонение е парична гаранция в размер на 10 000 лв. За останалите адекватната мярка според държавното обвинение е била подписката.

При тези факти, за престъплението по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК, при законовоопределения размер от една до шест години лишаване от свобода, отчитайки, конкретната роля на подсъдимата в престъпното сдружение и съобразявайки се, че подс. М. не е най-активния член на престъпната група, съдът намери, че справедливото наказание, което би изпълнило целите както на генералната, така и на специалната превенция и би било съобразено както с продължителността на действие на групата (приблизително 2 години), така и какъв период от време е изтекъл от датата на деянията до постановяването на първоинстанционния съдебен акт, е наказанието лишаване от свобода за срок от една година.

Съдът намери, че осъщественият от подсъдимата външен трафик на малолетната С. Я. Т. е с висока степен на обществена опасност, при налични три допълнително квалифициращи по-тежко деянието, извършено от нея, признака – жертвата не е навършила 18 година (тя е малолетна, на 13 години), деянието е извършено чрез въвеждането на пострадалата в заблуждение и чрез даване на материална облага на майката, заради осъществения трансфер зад граница и които три квалифициращи признака не са отчетени от санкционната част на наказателно правната норма на чл. 159в, пр. 2 НК. Съдът, обаче намери, че предвиденото от закона минимално наказание от пет години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, няма да изиграе възпитателната и възпираща функция по отношение на подсъдимата и след повече от една година, когато тя е била с нарушено право да бъде изправена пред съд, който да реши въпроса за отговорността и вината й, подобно наказание би се превърнало в неоправдана наказателна репресия. Същевременно съдът съобрази, че за престъплението по чл. 159в НК (ред. ДВ, бр. 92/2002 година) е предвидено кумулативно наказание глоба, както и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Съдът намери, че наказание от три години лишаване от свобода при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, глоба в размер на 10 000 лв., което съставлява размер около средния предвиден от закона, както и конфискация на част от имуществото й, като тази отнета част представлява запорирания в хода на досъдебното производство лек автомобил „Фолксваген-Голф” с рама № *********, двигател № ***********, ДК№ *********, като комплекс от наказания, ще е адекватно на деянието на подсъдимата М. и ще й въздейства възпитателно-поправително и предупредително-възпиращо, като ще бъде постигната и генералната превенция по отношение на членовете на обществото и в частност – на тези български граждани, които принадлежат и се идентифицират като лица от ромски произход.

По отношение на трафика на Е. З. и М. Я. Г., съдът отчете висока степен на обществена опасност на всяко едно от деянията, но се съобрази, че и двете лица са пълнолетни, за разлика от малолетната С. Я., независимо, че подсъдимата е осъществила три от възможностите форми на изпълнителни деяния от двата акта на външен трафик – набиране, транспортиране и превеждане през границата на страната. Съдът отчете и смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, посочени по-горе, сред които с относително най-голяма тежест според този състав е процесуалното бездействие наблюдаващия прокурор и накърненото право на бърз процес. При обсъждането на тези факти, съдът намери, че справедливото наказание, което следва да наложи по отделно за всяко едно от деянията – външен трафик на З. и външен трафик на М. Г. - е наказание, определено при чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – под минимално установеното по размер наказание лишаване от свобода – две години лишаване от свобода и кумулативно – глоба в размер на 7 000 лв.

Що се отнася до наказанието за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК съдът на първо място съобрази, че ще трябва да го определи в рамките на действащия към момента на извършването на деянието закон (ДВ, бр. 92/2002 година) – от 3 месеца до 6 години. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства всички посочени по-горе, свързани с личността на подсъдимата и с продължителността не по нейна вина на производството в досъдебната му фаза. В същото време, съдът съобрази, че независимо, че е постановил оправдателен диспозитив по отношение на обвинението, че подсъдимата е придобила инкриминираното оръжие и боеприпаси, не следва да пренебрегва вида на огнестрелното оръжие и количеството боеприпаси - с различен калибър, предназначени за различни марки и калибри пистолети, което очертава пък деянието й с по-висока степен на обществена опасност. Обсъждайки съотношението между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че следва да предели наказанието по реда на чл. 54 НК, към минумима, посочен от закона - а именно шест месеца лишаване от свобода.

Прилагайки правилата на чл. 23 от НК съдът наложи най-тежкото измежду така определените наказания – това за трафика на С. Т. – три години лишаване от свобода, към което присъедини и най-големия размер от наложените наказания глоба – 10 000 лв. и взе решение да присъедини и конфискацията на посочения по горе автомобил. Съдът намери, че този общ комплекс от три наказания, като цяло би постигнал целите както на специалната, така и на генералната превенция и не налага приложението на чл. 24 НК.

Съдът намери, че поправително-възпитателно въздействие на общото най-тежко наказание би се постигнало и ако подсъдимата не бъде изпращана да изтърпи наказанието ефективно, а то бъде отложено от изтърпяване за максимално възможният срок от пет години.

Съдът на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК отне в полза на държавата намерените в дома на подсъдимата огнестрелно оръжие и боеприпаси, съставляващи предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1, чието притежаване без надлежно разрешение е забранено.

Съдът на основание чл. 53, ал. 1, б. „б” НК отне в полза на държавата и откритите при претърсването в дома на подс. М. – 5 бр. радиостанции, с две зарядни устройство и два броя слушалки, тъй като притежаването на радиостанции е също под разрешителен режим, последните практически съставляват и предмет на престъпление по чл. 348, б. „а” НК, за което престъпление не е провеждано разследване и подсъдимата не е привличана към наказателна отговорност.

По отношение на останалите внесени с обвинителния акт в съда веществени доказателства – съдът разпореди тяхното връщане на подсъдимата, с изключение на плик, в който се съдържат от проби от вещество, за което е установено, че не съставлява наркотично вещество.

Що се отнася до изготвените ВДС въз основа на разрешените СРС, съдът постанови тяхното съхранение по делото до срока на неговото пазене, след което да бъдат унищожени.

Съдът се произнесе по разноските, като 1/6 от тези, които са направени на досъдебното производство са възложени на подсъдимата, тъй като по отношение на останалите четирима обвиняеми наказателното производство е прекратено, а направените разноски в такъв случай съгласно чл. 190, ал. 1 НПК остават за сметка на държавата. Направените в хода на съдебното производство разноски изцяло бяха възложени на подсъдимата, както и сумата от 80 лв., внесена от С. окръжна прокуратура по сметката на съдия изпълнител, за да извърши запора върху лекия автомобил, допуснат с определение на С. окръжен съд.