Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение
Геоложка основа и подземни богатства
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6. Растителен и животински свят. Защитени природни територии и зони
- 5.6.2. Животински свят
- 5.6.3. Защитени територии и защитени зони
5.5. Геоложка основа и подземни богатстваНе се очаква въздействие върху земните недра по време на нормална експлоатация на соларния парк и рекреационния парк, поради предвидените мерки за въстановяване на нарушения рекултивационен слой и стабилизиране на оводнените участъци. На площадката на „Хвостохранилище Малко Търново” липсва обект за проучване по смисъла на чл.2, т. 8 от Закона за подземните богатства, а именно – производствени и технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработващата дейност, които не са собственост на физически или юридически лица. Хвостохранилището е собственост на „САВ Лаборатории” ООД по силата на договор с бившия собственик – община Малко Търново от 2005 г. 5.6. Растителен и животински свят. Защитени природни територии и зони5.6.1. Растителен святФитоценозата на площадката на ИП е вторична по произход и изключително бедна на видове.Върху площта липсва дървесна и храстова растителност, каквато е характерна за отдалечените на около 1 – 1.5 км площи от Държавния горски фонд, заети от гори с едификатор източен горун (Quercus роlycarpa) и с около 20 % участие на източния бук (Fagus orientalis). Сукцесионните процеси водят до бавно развитие на терена на бедно тревно съобщество с петнисто и рядко разположени недоразвити храсти от къпина (Rubus sр.). Семейство житни (Poaceae) е представено от червена власатка (Festuca rubra) пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynоsurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), троскот (Cynodon dactylon), зелена кощрява (Setaria viridis) Срещат се още зайчина (Coronilla scorpioides), обикновен гингер (Onopordum acanthium), млечка (Euphorbia myrsinites), ветрогон (Eryngium campestre), паламида (Cirsium arvense), синя жлъчка (Cichorium intybus), слез (Malva sylvestris), миризлив бурен (Sideritis Montana), огниче (Chenopodium botrys), къклица (Agrostemma githago), Черен пелин (Artemisia vulgaris). По задържащият целогодишно вода участък се развиват широколистен папур (Typha latifolia), водна леща (Lemna minor), мъхове. В състава на фитоценозата няма редки, ендемични и защитени растителни видове, включени в приложенията на ЗБР. Така описаното вторично тревно съобщество на площадката на ИП не дава основание за наличието, върху избрания терен, на нито едно от видовете хабитати, предмет на опазване в защитена зона «Странджа» /BG0001007/, включени в приложения №1 съответно на Директива 92/43/EEC и Закона за биологичното разнообразие. На терена липсва характерния комплекс от растителни видове, определящ наличието им. 5.6.2. Животински святРеализацията на инвестиционното предложение не засяга ихтиофауната в района, която е свързана изключително с река Резовска и нейните притоци. Деретата, в близост до площадката, са оводнени в къс период от време в годината и не се обитават от риби и други хидробионти, предмет на опазване в зоната - резовски карагьоз (Alosa tanaica), брияна (Chalcalburnus chalcoides), маришка мряна (Barbus plebejus), распер (Aspius aspius), горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Alosa immaculate, Alosa agone и бисерна мида (Unio crassus). Влиянието от изграждането на рекреационния центъри фотоволтаичния парк върху безгръбначната фауна ще е минимално, без въздействие до временни отрицателни. Допускаме по принципа на предпазливостта известно негативно въздействие върху Ценагрионът (Coenagrion ornatum) и лицената (Lycaena dispar) при ремедиацията и изграждането на обекта и положително след реализацията на проекта, когато заблатената площ ще се превърне в стабилизирано езеро. Не се очаква отрицателно въздействие и върху други защитени безгръбначни, на които местообитанията не попадат на площадката или в близост до нея - Callimorpha quadripunctaria, Bolbelasmus unicornis, обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), офигомфус (Ophiogomphus сecilia). еуфидриас (Euphydryas auriniа), бръмбар отшелник (Osmoderma eremita), бръмбар рогач (Lucanus cervus), обикновения сечко (Cerambyx cerdo), алпийската розалия (Rosalia alpina) и буковия сечко (Morimus funereus. Площта не предлага местообитания на пъстър смок (Elaphe quatuorlineata), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), а оводнената част не е подходяща за южна блатна костенурка (Mauremys caspica), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). Водната площ е възможно местообитание за червенокоремна бумка (Bombina bombina) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii), но няма съобщения двата вида да са установяване в района. Съобщенията за техни локалитети са за частта от планината, разположена по-близко до устията на реките при вливането им в морето. Въпреки, че не сме наблюдавали видовете на терена на имота, можем да приеме, че при реализацията на езерото, то може да ги привлече и да окаже положително въздействие за разширяване на ареала им. При изграждането обаче е възможно временно отрицателно въздействие. Теренът е неподходящ за обитаване от гризачи и не са установени техни местообитания. Липсват екологични ниши за хищници и за тревопасни, поради описаните особености и антропогенния натиск. Присъствие се отбелязва само на домашни животни. Възможно е имота да се пресича при миграции. В този смисъл реализацията на мероприятията и финализирането на проекта няма да окажат въздействие върху популациите на защитени бозаиници като европейски вълк (Canis lupus), рис (Lynx lynx), лалугер (Spermophilus citellus), мишевиден сънливец (Myomimus roachi) и пъстър пор (Vormela peregusna). Не са налични обстоятелства да бъдат засегнати местообитания, свързани с размножаване, зимуване, укрития или почивка на прилепи. Възможно е въздушното пространство над терена на имота да се ползва като ловен район, но тъй като мироприятията по ремедиация и изграждане на обектите ще се извършват в светлата част от денонощието то въздействието върху прилепната фауна се очаква да бъде минимално и от реализацията на инвестиционното предложение не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони. Създаването на водната площ и завиряването е свързано с привличането на определен кръг насекоми, които са основната част от хранителния им спектър. Това може да привлече повече екземпляри от видовете, описани по-горе, най-вече за групата, изхранващи се почти изцяло в откритите територии - голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), южен подковонос (Rhinolophus euryale), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), остроух нощник (Myotis blythii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii) и трицветен нощник (Myotis emarginatus). Някой от тях са еусинантропни и могат да използват като убежища постройките на човека. Приоритетни места за хранене на тази група са пасищата и крайбрежните пространства, където ентомоценозите са с по голяма плътност и биомаса. Възможно е заселването им в кухини по изгражданите обекти с оглед развитието на специфична ентомофауна, развиваща се в територията на сметищата, на база голямото количество органични отпадъци. Територията на ИП, предвид характера си, не предлага гнездови местообитания на повечето защитени видове птици. Оформената малка, неустойчива във времето и без наличие на достатъчна трофична база влажна зона не предоставя необходимите условия за трайно присъствие ва водолюбивите видове. Теренът не се обитава от горски видове, които биха могли да прелитат над имота при миграции между горските комплекси. Околните терени и дерета с ограничения си отток и липса на хранителна база също не предлагат гнездови ниши, например за земеродно рибарче (Alcedo atthis) или за синявицата (Coracias garrulous). Присъствието на полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), ливаден дърдавец (Crex crex), бял щъркел (Ciconia ciconia) е възможно при близки прелети и има случаен характер. Поради това може да се очаква само хипотетично някакво минимално отрицателно въздействие при ремедиационните мероприятия и изграждането на рекреационния парк и фотоволтаичната централа върху тези видове. То би било свързано с необходимостта от заобикаляне на имота и изменения на традиционни маршрути поради присъствието на хора и техника. Липсата на гризачи в увредения и замърсен терен и трайното присъствие на преминаващи стада домашни животни към пасищата, придружени от хора и кучета и близостта на града определят липсата на дневни грабливи видове, които да се хранят на площадката. 5.6.3. Защитени територии и защитени зони
Избраната площадка за построяване на енергиен парк и рекреационна зона представлява хвостохранилище и се намира в местността “Добържана” в землището на гр. М. Търново. Тя попада в границите на Природния парк и в двете места по Натура 2000. Не се засягат най-близките резервати. Избраната площадка в местността “Добържана” не засяга територии с висока консервационна стойност. Тъй като изграждането на такъв обект се очаква да подобри качеството на живот на жителите на района, при добро проектиране и изпълнение на обекта и стриктни правила при неговата експлоатация, въздействието няма да бъде негативно. Спазвайки препоръките на МОСВ за гореспоменатите защитени зони BG 0001040 „Странджа” и BG 0001007 „Странджа” е направена ОС с ИП и е приложена към настоящия доклад като самостоятелно книжно тяло. Каталог: ovos Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|
