Като цяло предложенията за смекчаващи мерки могат да се групират в 5 подточки

• 
  За проектотериторията на кариерата е изготвен геоложки доклад с оценка на кондициите, доклад за ОВОС и доклад за оценка за съвместимост по реда на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. ( ДВ бр. 73/2007г.)
  

• 
  За смекчаване на въздействието може да се препоръча местото на площадката за домуване на техниката да бъде постоянно, в границите на кариерата и да се определи с Генералния проект за добив.
  

• 
  За елиминиране на рисковете от замърсяване на почвата респ. водоприемника от случайни разливи или течове на ГСМ от машинния парк се препоръчва площадката за домуване и експлоатационен ремонт на техниката да бъде с не дрениращо покритие ( например асфалтобетон)
  

• 
  В работния проект за кариерата да се заложи, закупуване или изграждане на оросителна инсталация за аерозолно разпръскване на водата
  

• 
  Складовото стопанство за гориво смазочни материали да бъде с не дренираща основа и обваловки
  

• 
  Поетапно разработване на кариерата и мониторинг на промените които евентуално биха настъпили в числеността и здравословното състояние на видовете в района и внасяне на корекции в производствената програма при необходимост.
  

• 
  Реализацията на плана не поставя изискването за изграждане на специфични дефрагментационни съоръжения.
  

• 
  На местата с по-голям наклон (25 ˚ и нагоре ) трябва да се предвидят мерки за противоерозийно укрепване на откосите в т.ч. и на изкуствените депонии от разкривката. За целта могат да се използват геосинтетични мрежи, и клетъчни системи, а при земните насипи и с последващо затревяване на откоса .
  

Освен това технологичния план предвижда полезното изкопаемо да се отбива чрез 5 –максимум 6 масови взривявания в рамките на една година. Т.е. времетраенето и честотата на въздействието при взривяване ще бъде минимална

• 
  Изготвяне и приемане на финансово обезпечен план за възстановяване на нарушенията на околната среда след приключване на експлоатацията.
  

• 
  Изготвяне и монтиране в рамките на обекта на информационно табло с посочване на защитените видове и кратка информация за действията, които трябва да се предприемат при откриването на такъв вид в рамките на площадката.
  

• 
  От емитираните в околната среда замърсители с най – висока степен на въздействия са тези върху атмосферния въздух и геоложката среда.
  

• 
  По отношение на водите трябва да се вземе предвид, че при завишаване на оросителната норма може да се формира повърхностен отток на замърсени води, който да достигне до водоприемника.
  

• 
  Очаква се по време на строителството и експлоатацията на обекта да се увеличат запрашаването и замърсяването на атмосферата с отработени газове . Също така се очаква значително увеличаване нивото на шума. За намаляване на тези въздействия е необходимо в работните проекти за всеки добивен участък , да се предвидят за изпълнение оросителни системи и шумоотразяващи огради.
  

• 
  Персонала , които ще работи на кариерата да бъде информиран да защитените видове, които биха могли да попаднат на площадката и необходимите действия, които трябва да извършат за опазването им.
  

• 
  С оглед на опазването на чистотата на атмосферния въздух и оптимизиране на количеството на взривното вещество, което ще се използва при масовото взривяване е препоръчително Инвеститора да създаде пункт за мониторинг при които се да контролира качеството на атмосферата.
  

• 
  За ограничаване замърсяването на водоприемника в резултат на отмиването на отложените върху площадката финни прахови частици в границата й следва да се заложи мрежа от канавки заустващи в каломаслоуловител.
  

• 
  Допълнително могат да се планират следните мерки :
  

• 
  При планировката на терена хумусните материали се депонират временно в близост до мястото на строителните работи, като след това се ползват за рекултивация на нарушените при подравняването терени.
  
• 
  Укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. и изграждане на укрепителни плетчета затревяване, зачимяване и др.
  

• 
  Забрана за дългосрочно ( повече от 6 мес.) депониране на добитите скални материали в границите на кариерата.
  

• 
  Мониторинг върху хабитатите в района, въпреки, че не се очаква въздействията от реализирането на кариерата да засегнат такива посочени като целеви в стандартния формуляр на ЗЗ „Родопи Западни” . Природните и антропогенни сукцесии които е възможно да възникнат в съответния хабитат могат да бъдат , като положителни така и отрицателни за растенията които се развиват в границите му. Мониторинга следва да бъде преди всичко върху целевите за съответния хабитат видове.
  

• 
  Спазване на забраните по хабитати заложени в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни”, въпреки, че обекта не засяга такива с консервационно значение за опазване на биоразнообразието.
  

• 
  В този аспект за смекчаване на негативните въздействия от сечта може да се препоръча по периферията на обекта да се залесят изкуствено храсти в т.ч. и горскоплодни такива, с които ще се обогати видовото разнообразие и хранителна база в засегнатите насаждения.
  

• 
  Важна част в съхраняването на екологичното равновесие е опазването на тревната растителност в района на инвестиционното намерение. При изкуственото възстановяване на тревния чим на участъците с преустановен добив видовият състав на внасяните екземпляри трябва да е много внимателно определен на базата на прецизни почвени анализи на състава и свойствата на почвата, на надморската височина и климатичните особености, експозицията на склона и др. В състава на тревните смески се препоръчва да доминират местни видове, с по-голяма устойчивост на отъпкване и с изразена студоустойчивост.
  

• 
  Ежегодно след приключване на активният добивен сезон е необходимо да се прави проверка за наличие на оголени места и да се провеждат съответните мероприятия за възстановяване унищожената тревно – храстова растителност.
  

• 
  Короните на оставащите периферни дървета следва да се редуцират с оглед намаляване риска от ветровали и снеговали.
  

• 
  Препоръчително е при изготвянето на проекта за рекултивация на нарушените терени да се акцентира върху част озеленяване и благоустройство , като се осъществява засилен контрол върху произхода на видовете с оглед недопускане на интродуцирани видове. Когато за нуждите на зеленото строителство се заложат интродуцирани видове същите да бъдат хибридни
  

• 
  За компенсиране на изведените сечи в лесоустройствения план могат да се заложат интензивни лесокултурни мероприятия в отдели 188 и 189 в обем не по-малък от този на сечта
  

• 
  Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при изпълнение на залесителните мероприятия
  

Кариерата се залага върху площадка, която граничи с път от републиканската пътна мрежа, който по правило генерира изкуствен шум със сравнително високи нива. Характерна особеност е че в тази територия животинските видове са се установили при по – високо ниво на антропогенно присъствие, към което те са се адаптирали, така че за района може да се разглежда като смекчаващ фактор.

Негативните въздействия върху видовете частично биха могли да бъдат смекчени при залагане максимум на добива през зимните месеци, когато повечето видове са в хибернация .

И по отношение на животинския свят остава препоръката да се създаде система за мониторинг контрол върху промените , които настъпват в екосистемите при реализацията на плана, с което да се приоретизират ограничителните и управленческите мерки в защитената зона.

От изготвената оценка на въздействията ( Табл. 79) се установява, че при реализацията на кариерата най-застрашени ще бъдат Жълтокоремната бумка и Кафявата мечка. Обикновения дъждовник не е сред целевите видове обект на защита в ЗЗ „Родопи Западни”

Част от смекчаващите мерки които биха могли да се реализират са:

• 
  Обстойно претърсване на територията непосредствено преди започване на изкопните работи по разкривката и изнасяне на откритите екземпляри на подходящи за тях места.
  

• 
  Доставка на оборудване за оросяване на добивния фронт с възможност за фино разпръскване на водата във вид на аерозол и контрол върху дебита й така, че да не формира повърхностен отток
  

• 
  Традиционно съществуващия негативизъм към земноводните и влечугите ги в ситуация на повишен риск от пряко унищожаване на отделни екземпляри. Във връзка с това е необходимо да се акцентира върху повишаване информираността на работещите в кариерата за значимостта на вида.
  

• 
  Набелязване и прилагане на санкции при увреждане или унищожаване на отделни представители на вида на принципа „нарушителят плаща”.
  

По отношение на хранителните ресурси , които могат да бъдат накърнени в известна степен като смекчаващи мерки могат да се препоръчат:

• 
  Направа и поддържане на изкуствени хранилки
  

• 
  Засаждане на горскоплодни видове в рамките на горския участък извън зоната на въздействие на кариерата.
  

• 
  Проучване за наличието на зимовища на кафявата мечка в землището на с. Брезе и забрана за човешко присъствие в зона от 500м. около тях.
  

• 
  Да не се извършват взривявания в периода м. Ноември - м. Март , когато кафявата мечка спи зимен сън.
  

• 
  Като вид силно зависещ от факторите на средата и сравнително лесен за маркиране и контрол по показателите численост, динамика и жизненост на популациите или отделните субпопулации, степен на изолираност, контрол върху на генетическата му чистота др. Кафявата мечка може да бъде избрана за биоиндикатор отчитащ посоката на изменение на средата с увеличаване на антропогенното въздействие върху нея.
  

Смекчававащите мерки могат да се реализират както при източника, така и при приемника. Определено при възможност тези мерки е най – добре да бъдат приложени при източника, с което се намаляват рисковете и негативните въздействия върху компонентите на околната среда, респ. видовете и хабитатите.

Средни бални оценки за предвидените смекчаващи мерки:

Използването на съществуващите природни дадености в т. ч. и наличните полезни изкопаеми е един от пътищата за устойчиво икономическо развитие на района.

Изготвения геоложки доклад и технологичен план определят съществуващите кондиции, годишен добив и основните технологични параметри по окрупнени показатели.

За площадката следва да се извършат процедурите по смяна предназначението на земите и разрешаване на инвестиционното проектиране.

• 
  Спазване границите определени с ПУП и одобрения технологичен проект
  
• 
  Провеждане на , мониторинг върху промените във въздушния басейн, водоприемника и биоразнообразието и при необходимост внасяне на корекции в технологията и допустимите параметри на добива.
  

По принцип в екосистемите на тази надморска височина естествените процеси протичат в посока установяване на коренните видове Обикновен бук (Fagus silvatica ) и Бял бор ( Pinus Abies alba). Естественото възобновяване на бука е затруднено, поради слабата мощност и бедността на почвите. Поради тази причина то се предшества от настаняването на пионерни видове ( Бял бор) , като отклоненията могат да бъдат причинени от екстремни природни въздействия – силни ветрове, градушки , аномални температури и др.

При реализацията на обекта в комплект с изпълнение на смекчаващите мерки се очаква запазване състоянието на екосистемите . При осигуряването на финансирания от различни източници в т.ч. и от приходите от обекта поддръжката на естествената горско- дървесна растителност в района може да се издигне на по-високо равнище при устойчиво запазване на благоприятния им статус.

На фона на трайно изразените депопулационни процеси с прилагането на „нулевата алтернатива” определено ще се запазят тенденциите за деградация на формиралите се полуестествени съобщества, а така също и на съществуващите агрофитоценози.

Реализацията на проекта ще доведе до повишаване на антропогенното присъствие в района и ще привлече допълнителен финансов ресурс. Това ще позволи планирането на действени мерки свързани с опазване на биоразнообразието и създаването на гори с оптимален състав и структура.

Смекчаващите мерки осигуряват запазване на съществуващото биоразнообразие в неговата численост и здравен статус. Не настъпват проблеми с регенеративната способност на видовете предмет на защита в Защитената зона

Вероятност от проявление на негативни въздействия има само върху Жълтокоремната бумка и Кафявата мечка.

По отношение на мечката тези проявления макар и в по- ниска степен са налични и сега при съществуващото антропогенно присъствие в района.

За по- пълна оценка на съществуващото биоразнообразие е необходимо да продължат проучванията върху Кафявата мечка в региона с установяване на бройката на постоянно пребиваващите в територията индивиди, както и маршрутите им на движение. В това направление вече има достатъчен опит , като и действаща НПО в Р. Гърция , която изучава мечките в пограничния район.

• 
  Скица на терена М 1: 5000
  
• 
  План – скица на имота М 1:10000
  
• 
  Карта на Защитена зона «Родопи Западни »
  

С подобряване състоянието на пътната инфраструктура ще се увеличи нейната пропускателна способност, значително ще се намалят шумовите нива и газовите емисии от автомобилния трафик.

Доставката на необходимите инертни материали с качества съответстващи на изискванията за пътно строителство от друго място няма да намали натиска върху околната среда поради значително увеличаване на транспортните разстояния и свързаните с това завишения на емисиите.

По отношение пригодността на терена като местообитание за различни видове, констатацията, е че същия не задоволява изискванията на по- голямата част от целевите видове поради стръмния си наклон и сенчесто изложение.

След приключването на добивните работи терена на кариерата ще се установи на тераси, които след извършване на рекултивационните работи ще станат привлекателни и за видовете, които на този етап ги избягват.

Скалните окоси пък могат да превърнат в предпочитано място за гнездене на редица видове птици в т.ч. и на такива с висока консервационна стойност.

• 
  Обем
  

Настоящата оценка за степента на въздействието е изготвена въз основа на Геоложкия доклад за обекта, който не дава пълната информация за честотата и силата на въздействията.

Площадката е ситуирана така, че в максимална степен да се използва съществуващата инфраструктура

Заложените параметри на годишния добив са продиктувани от прогнозния обем на пътното строителство в региона, като в технологичната схема са заложени максималните стойности.

Благоприятен момент за намаляване безпокойството на видовете в периодите през които те са най- чувствителни към този фактор е голямата складова база на инвеститора разположена на производствените площадки „Грохотно”, „Фатово” и „ Хвойна” ( писмо N 261 / 02.06.2009г. на „Виастройинженеринг” ООД ) .

Така добивната дейност на кариерата може да се интензифицира в периодите, когато видовете са по- слабо чувствителни към шумовите въздействия за сметка на периодите в които показват повишена раздразнителност.

Тези периоди при кафявата мечка са свързани със времето за зимен сън и кърменето на малките.

• 
  Ключови разстояния до Защитените зони
  

Кариерата е разположена в сравнителна близост до границите на Защитена зона „Родопи Западни” код BG0001030 ( на около 3,6 км. от северната и 6 км от източната граница на зоната. Спрямо другите защитени зони обекта се намира както следва

• 
  на около 1,5 км. южно от ЗЗ „Персенк”
  
• 
  на около 2,5 км. северно от ЗЗ „Триград – Мурсалица”
  
• 
  на около 24 км западно от ЗЗ „Добростан”
  

• 
  площ
  

Площта на защитена зона ЗЗ „Родопи Западни” 271909.215 ха . От тях в обхвата на ПУП попадат 10.48 ха или 0.00385 % от територията на „Родопи Западни” .

• 
  местоположение
  

Кариерата е разположена в сравнителна близост до границите на Защитена зона „Родопи Западни” код BG0001030 ( на около 3,6 км. от северната и 6 км от източната граница на зоната.

• 
  уязвимост
  

Природните местообитания в района на кариерата са се формирали под сравнително високо антропогенно въздействие, към каквото имат установена във времето устойчивост. Със реализацията на обекта се очаква възникването неблагоприятни въздействия за периода на експлоатацията му. След преустановяването на работата и извършване на рекултивация на нарушените терени се очаква установяването на по- благоприятна топография на площадката в т.ч. за едрите бозайници и някои от скално гнездящите грабливи птици.

• 
  състояние
  

Терена на кариерата е със стръмни и много стръмни наклони , което го прави непривлекателен за както за едрите бозайници, така и за земноводните. Преобладаването на сенчестите изложения , съчетано с маломощна почвена покривка предопределя ниско ниво на хранителните ресурси, което е допълнителен аргумент за определяне на не особено високата пригодност на терена като местообитание за животинските видове.

В границите на площадката не е установено наличието на консервационно значими растителни видове.

Б. / Местообитания и популации на видове

• 
  структура
  

Проучвания върху популациите в ЗЗ „Родопи Западни„ с изключение върху тази на мечките на практика липсват. Високата консервационна значимост на територията предполага , че структурата им е близка до оптималната.

В обхвата на площадката на инвестиционното намерение не е установено трайно присъствие на определени популации от целевите видове. Популациите в района са силно разредени и са сведени до отделни екземпляри

• 
  приоритетност на видовете
  

От видовете върху които изграждането и реализацията на кариерата биха могли да окажат въздействие както и тази за които се изисква приоритетно съхранение на местообитанието съгласно Приложение 2 към чл 6 ал.1. т .2 от ЗБР са :

• 
  Жълтокоремна бумка ( Bombina variegata)
  
• 
  Кафява мечка ( Ursus arctos)
  
• 
  Обикновен дъждовник ( Salamandra salamandra)
  
• 
  Алпийска розалиа ( Rosalia alpina )
  
• 
  Смок мишкар  (Elaphe longisima)
  
• 
  Голям подковонос прилеп Rhinolophus ferrumequinum
  
• 
  Голям нощник (Myotis myotis )
  

Средния годишен прираст на насажденията е определен по данни от ЛУП на 3,15 м.куб./ха или за площта на кариерата около 33 м.куб./год.

Усвояването на запасите ще се извършва постепенно в обем около 38 000 м.куб. плътна скална маса за прогнозен срок около 35 год. . По същия начин на етапи ще се извършват рекултивационните дейности и възстановяването на унищожените местообитания при което негативното проявление във всеки един момент от експлоатацията на кариерата ще представлява около ¼ от максимално възможното въздействие.

При прилагането на критерия за „незначителност” при отнемане на площи или БР в ЗЗ под 1 % ” оценката за въздействието на обекта дори в максималния размер на проявление е , че то ще бъде незначително.

Както беше посочено от приоритетните популации с най – голяма вероятност за засягане е тази на „Жълтокоремната бумка „ и Кафявата мечка”.

Степента на въздействие върху Жълтокоремната бумка е потенциална поради много ниската плътност на популацията. При обхода на територията извършен в периода 30 – 31 Май 2009 г. по течението на дерето бяха установени общо 11 екз. Може да се предполага че числеността им е няколко пъти по- голяма, но все пак тя остава твърде малобройна за популацията на тази жаба.

По отношение на Кафявата мечка степента на въздействието ще може да бъде оценена след установяване на точния и брой и индивидуалния физически и физиологичен статус на отделните екземпляри обитаващи района на с. Брезе.

Към времето на изготвяне на настоящия доклад за оценка на въздействието няма съобщения за забелязани представители на вида или на следи от него в 500 м. зона около проектоплощта на кариерата, въпреки че в последните 10 год за землището на селото има данни че няколкократно е било посещаван от отделни екземпляри.

Съществуващите природни дадености на площадката в съчетание с предмета на дейност по изпълнение на инвестиционното намерение носят предпоставки за оптимизиране топографията на терена , така че тя да стане много по привлекателна за видовете в т.ч. и за тези , които са с висока консервационна стойност.

Друг източник на замърсяване с по висока продължителност, но с концентрации до ПДК са емисиите от пробивната и транспортна техника

Към настоящия момент тя представлява от стръмен до много стръмен бряг и надбряг от двете страни на дере „Св. Никола„ По самото дере съществуват прагове с различна височина ( от няколко десетки см. до няколко метра и наклони от 50 – 60 ˚ до почти отвесни)

Така съществуващата топография прави терена на площадката непривлекателен както за едрите бозайници, а така също и за земноводните.

Добивните работи предвиждат класически добив от открита кариера, като откосите и бермите ще бъдат определени с генералния проект за добив.

Така след приключване на добивните работи геоложката основа в площта на кариерата ще добие стъпалообразна форма. Редуването на вертикални скални откоси, които са подходящо местообитание за редица видове ( особено за някои от дневните грабливи птици) с хоризонтални площадки ( предпочитано местообитание за дребните гризачи ) ще създаде условия за привличането на консервационно значими видове. Освен това бермите ще направят терена значително по- достъпен и за едрите бозайници в т. ч. и за Кафявата мечка.

С използваната на площадката техника и технология могат създават изкуствени каменни козирки ( подходящи за летни убежища за прилепите) , както и изкуствени зимовища за Кафявата мечка каквито в района напълно липсват. Това определено ще направи територията по привлекателна за нея.

Почвите в обхвата площадката са маломощни с много тънък или липсващ „В” хоризонт. Същите ще бъдат изгребвани при разкривката на полезното изкопаемо, като препоръката в случая е тези от „А” хоризонта да се депонират отделно. След изчерпването на запасите в съответния добивен участък образувалите се берми следва да се рекултивират, като долния изравнителен пласт може да се изгради от трошляк, неотговарящ на технологичните изисквания за производство на асфалтови смеси. Следващия пласт може да се състои от почвените материали изгребани при разкривката, които са изграждали съответно „В” и „С” хоризонтите на естествения почвен профил. Най-отгоре върху така насипаните и подравнени тераси следва да се насипят почвите отнети от „А” хоризонта.

По този начин с изпълнение на дейностите по техническата рекултивация на бермите ще се създаде почвен профил близък до естествения, за който се очаква да бъде с мощност 2 – 3 пъти по- голяма от тази на естествените почви и следователно с по- високо плодородие , което от своя страна ще позволи успешното култивиране на различни горско плодни видове.
9.8.4. Води
При спазване технологията за оросяване на добивния фронт с използване на водни маси в количество не образуващо повърхностен отток не следва да настъпят физико- - химически, промени във водоприемника дере «Св. Никола» и съответно р. Широколъшка .
9.8.5. Отпадъци
На площадката могат да се генерират няколко вида отпадъци в т. ч. :

• 
  Производствени отпадъци
  
• 
  Битови отпадъци.
  

Производствените отпадъци от своя страна могат да се разделят на :

1 некондиционни материали при добива на полезното изкопаемо

2. опаковки от различни видове консумативи в т.ч. ГСМ. и взривни вещества.

3. дефектирали резервни части от добивната и транспортна техника

4. отработени филтри и масла

2. стъклени

3. пластмасови

Управлението на тези отпадъци ще бъде съгласно Фирмената програма за обекта и в съответствие с нормативните изисквания у нас.

Практиката установява, че первазните дървета са подложени на по- екстремни въздействия в сравнение с тези от насажденията, във резултат на което те развиват по – мощна коренова система, короните им добиват специфичен хабитус , извършва се и редукция в генеративните органи. Когато дърветата от насаждението инцидентно се поставят в периферни условия ( какъвто е случаят при разработването на обекта ) те стават по уязвими от външните въздействия в резултат на което естествения отпад през следващите 10 – 15 год. е по- голям. В същото време те се поставят в по- благоприятни условия по отношение на хранене и осветеност при което тяхното плодоносене значително се завишава , а с това се подобрява и трофичната база на привързаните към тях видове.

Терасирането на терена и подобряването на почвения профил ще позволят култивирането на различни горскоплодни видове, с което да се постигне съществено подобряване на хранителните ресурси в района.
9.8.7. Ландшафт

Реализацията на инвестиционното намерение значително ще промени ландшафта на площадката. В него ще се появят допълнителни елементи като изкуствено създадени скални откоси, които по своята естетическа стойност ще бъдат твърде различни от естествените такива. Разположението на кариерата в съществуваща ниша до шосето Смолян – Девин значително ще ограничи визуализацията на изкуствените образувания. С изготвянето обаче на Ландшафтен проект за кариерата новосъздаващите се изкуствени форми могат много хармонично да се впишат в съществуващия ландшафт. Природните дадености на площадката ( съществуващо дере и стръмен терен) позволяват проектирането на атрактивни водопади в западния край на площадката. Върху заравнената част при кота 875 може да се създаде много атрактивно полуестествено езеро, което освен че ще повиши естетическата стойност на района , ще създаде благоприятни условия за трайно настаняване на редица видове.

От птиците беше установено наличието на Motаcilla cinerea (Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка); Prunella modilaris (Сивогуша за­ви­руш­ка); Parus lugubris (Жалобен синигер); Passer domesticus ( домашно врабче) Turdus merula ( Кос) и др.

Не бяха установени представители на бозайниците и влечугите. Очевидно територията за установяване на кариерата е с ниска плътност на видовете, което се дължи , както на сравнително малката й площ , а така също и поради не особено благоприятните условия на средата и традиционно високото човешко присъствие в района.

Малко по- високо представителство беше установено за земноводните и то бе концентрирано в северния край на площадката

В този аспект смекчаващите мерки могат да бъдат насочени преди всичко към изпълнението на комплекс от мерки за недопускане на значителни замърсявания на компонентите на околната среда. ограничаване привличането на синантропни видове, при което трябва да се акцентира преди всичко върху управлението на хранителните отпадъци.
9.8.9. Наличие на алтернативни решения
Геоложкия доклад е изготвен на база съществуващите запаси от скали с качества отговарящи на изискванията за пътно строителство.

Геоложкото проучване е установило, че това е единственото находище в района и като такова инвестиционното намерение няма друга алтернатива.

Малката площ на обекта и липсата на консервационно значими видове в границите й не поставят необходимостта от включване на допълнителни и равностойни територии границите на Защитените зони като компенсационна мярка за защитената зона, още повече, че след преустановяването на добивната дейност и реализацията на комплекса от мерки за рекултивация, естетизация и обогатяване на растителността условията, които ще се установят на площадката ще бъдат значително по- благоприятни от сега съществуващите. .

В този аспект реализацията на проекта е свързана само с оптимизацията на съществуващата транспортна инфраструктура .

Във връзка с горното и на основание чл. 34 от ЗБР в случай, че бъде взето решение за реализация на Находище „Брезе” в землището на едноименното село в Защитената зона следва да изпълнят:

• 
  Дейности и елементи по превеждане на геоложката основа в съответствие с изискванията на прилепите, кафявата мечка , жълтокоремната бумка и обикновения дъждовник.
  

• 
  Проектиране създаването на каскада от водопади в по северната граница на площадката и водна площ в централната и част.
  

• 
  Залесителни и /или рекултивационни работи както върху нарушените терени в по бермите на кариерата .При извършване на възстановителните залесявания да се използват в максимална степен растения от същия биологичен вид както унищожените при изпълнените строителните работи.
  

• 
  Изготвяне на Ландшафтен проект да бъде неразделна част от генералния проект за добив като самостоятелна част като да дава проектно решение за опазване и оптимизиране на видовото разнообразие в и извън контура на площадката , с оглед обогатяване на хранителна база на дивите животни около обекта.
  

• 
  Проучване и укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. изграждане на отводнителни канавки заскаляване на терена изграждане на баражи и др в границите на нарушените от инвестиционното намерение площи .
  

• 
  Създаване на пункт за мониторинг за изтичащите след пречиствателното съоръжение битови води.
  

• 
  Извършване на мероприятия за подпомагане на ес­тес­т­ве­ното самовъзобновяване където то е затруднено поради абиотични или биотични фактори в 500 метровата зона около кариерата.
  

Настоящия Геоложки доклад за Находище Брезе дава информация за запасите, кондициите и годишния добив от.

При обхода на обекта площта беше подробно проучена . Поради липсата на консервационно значими видове в нея не е извършвана подробна таксация на съществуващото биоразнообразие.

Настоящия доклад за оценка на въздействието е изготвен на база данните от Геоложкия доклад , производствената програма на инвеститора ( Изх. N 67 / 08.04.2009г., Лесоустройствения проект на ДЛ Девин , Доклада за ОВОС на обекта, проучвания върху видовете и хабитатите в района на площадката извършено за целите на настоящата оценка на въздействието. Директива 92/43/ЕИО за съхранение на природните местообитания и на дивата фауна и флора, Директивата за птиците (79/409/ЕЕС) и др. информационни източници.

Оценката е съобразена с указанията заложени в Методическото ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директива 92/43/ЕИО.

При работата на терена територията на Обекта и района около него бяха обходени по цялата им площ,

Трудностите при събирането и актуализирането на информацията са свързани с недостатъчното проучване на района.

12. Документи по чл.9 Ал.2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони

• 
  Удостоверение N 453 / 30.05.2007г. на МОСВ по елементи на оценката
  

• 
  Растителен свят
  
• 
  Животински свят
  
  • 
    Декларация по чл 9 ал (3) „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони”
    

Използавани източници на информация

2. Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 за опазването на дивите птици.

3. Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна

4. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) и план за действие:

5. Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010:

6. Национална стратегия по околна среда и план за действие

7. Оперативна програма „Околна среда” 2007-13 г.:

8. Общинска програма за опазване на околната среда.

9. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Триград Мурсалица”

10. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Родопи Западни”

11. Лесоустройствен план на ДЛ. „Девин”

12. Ловни птици и бозайници в България – Хр. Михайлов, Ст. Стоянов

13. Гръбначните животни в България – Определител – Цоло Пепев, Д. Нанкинов

14. Атлас по зоология

15. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите

16. Интегриране на въпросите на биологичното разнообразие в процеса на екологичната оценка – наръчник за органите по околна среда и експертите по екологична оценка

19. Определяне на благоприятен природозащитен статус на 13 вида прилепи Петров Б. 2007

17. Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС

18. ЗАКОН за биологичното разнообразие Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., изм. и доп., . бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.

19. ЗАКОН за защитените територии Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.

Изготвил:

инж. Л. Гочев