Д о к л а д за оценка за степента на въздействието върху защитена зона „родопи западни” bg 0001030


Обикновен дъждовник / Саламандър/ ( Salamandra salamandra)



страница7/13
Дата11.02.2018
Размер2.65 Mb.
#58065
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13



Обикновен дъждовник / Саламандър/ ( Salamandra salamandra)

клас:  Земноводни ( Amphibia)

разред:  Опашати зеноводни   (Caudata)

семейство:Саламандрови   (Salamandridae)

род:  Саламандър   (Salamandra)

надвид:  Саламандър ( Salamandyr)
Дължина на тялото до 22 см. Силно влаголюбиво земноводно. Среща се на сенчести места в планините до 2300м.н.в. Излиза след дъжд или обилна роса. Размножаването започва през Март и може да продължи до есента . Развитието на малките в тялото на майката протича около 10 мес. Малките на бр. до 70 се раждат във водата . Храни се с дребни охлюви , червеи, мокрици и др.
Голям гребенест тритон  (T. supersp. Karelinii)

клас:  Земноводни ( Amphibia)

разред:  Опашати зеноводни   (Caudata)

семейство:  саламандрови   (Salamandridae)

род:  Тритони   (Triturus)

надвид:  Голям гребенест тритон  (T. supersp. Karelinii)

Направо към: навигация, търсене

Тяло тумбесто с дължина до 19 см. Обитава застояли води обрасли с водорасли . Размножава се месеците Април – Май . Храни се с насекоми, червей, попови лъжички и малки охлювчета. Среща се в цялата страна до към 1350 м. н.в.
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata).

клас: Земноводни  (Amphibia)

разред:  Безопащати земноводни   (Anura)

семейство: Бумкови  (Bombinatoridae)

род: Бумки (Bombina)

вид: Жълтокоремна бумка (B. variegata).
Дребна жаба около 4 – 4,5 см. . Обитава застояли водоеми. Не излиза от водата. Яйцата си хвърля поединично или на малки групи. Храни се с ларви и насекоми. В планините се среща до 1400 м.н.в.
Обикновенна (Европейска) блатна костенурка (Emys Оrbicularis)

клас:  Влечуги   (Reptilia)

разред:  Костенурки   ( Testudines)

семейство: Блатни костенурки ( Emydidae)

род:  Европейски блатни костенурки   ( Emys )

вид:  Обикновенна блатна костенурка   (Оrbicularis)
Среща се във водоеми със стояща или бавно течаща вода – блата, езера, рибници, реки и др. Активна е само през деня, а нощем спи по дъното на водоемите. Храни се с насекоми ,ларви, охлюви, стоножки, мокрици, червеи, риби и земноводни. Рядко поема и растителна храна. Женските снасят от 3 - 12 яйца, най – вече през втората половина на месец май. Малките костенурчета се излюпват след 2 – 3 месеца, но остават в почвата до следната пролет. Среща се из цялата страна до 600–700 м.н.в., рядко се изкачва и до 900 м.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

клас:  Влечуги (Reptilia)

разред: Костенурки (Testudines)

семейство: Сухоземни костенурки  (Testudinidae)

род:  Обикновени костенурки (Testudo)

вид:  Шипобедрена костенурка  (Graeca)

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло. Активна е през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години. Разпространена е в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България. Шипобедрената костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.


Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni)

клас:  Влечуги (Reptilia)

разред: Костенурки  (Testudines)

семейство:  Сухоземни костенурки  (Testudinidae)

род:  Обикновени костенурки   (Testudo)

вид:  Шипоопашата костенурка  (Нermanni)
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло Активна е през деня. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва. Снася на 2-3 пъти по 2-5 яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни. В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Смок мишкар   (Elaphe longisima)

клас: Влечуги (Reptilia)

разред: Люспести (Squamata)

семейство: Смокообразни(Colubridae)

род:  Пъстри смокове ( Elaphe)

вид:  Смок мишкар (Longissima )

Разпространен в цялата страна до 1800 – 2000 м. н.в. Предпочита влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност . Понякога обитава и скалисти терени. Копулацията на смока мишкар е в края на м. Май до средата на м. Юни. . Женската снася 2 – 10 яйца в края на м. Юни или началото на м. Юли най- често в хралупи или др. места с гниеща дървесина.



4.4.3 Птици
Местообитанията на птиците в района на Западни Родопи се опазват от ЗЗ Триград-Мурсалица По данни от стандартния формуляр в нея се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.

Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

Сравнителната близост на тази зона до южната граница до обекта ( около 2,5 км. ) прави вероятна възможността отделни екземпляри от целевите видове да попаднат на територията на обекта.

Още по- близо до кариерата се намира ЗЗ „Персенк” – на около 1,5, км.





4.4.4. Бозайници

Таблица 19


Вид

Разпр. в България

Разпр. в Родопите

Катего-рия в ЧКБ

Защитен по ЗЗП

Между - народни

конвенции

Статус по ЗЛОД

2

3

4

5

6

7

8

Голям подковонос прилеп Rhinolophus ferrumequinum)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Малък подковонос прилеп (Rh. Hipposideros)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Южен подковонос прилеп (Rh.euryale )

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi Myotis capaccinii

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Остроух нощник

(Myotis blythii)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Трицветен нощник

(Myotis emarginatus)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Дългопръст нощник (M.capaccini)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Пещерен дългокрил прилеп ( Miniopterus scherberei)

Обик

Обик




*

IUCN,BernCITES




Лалугер Spermophilus citellus

Обик

Обик




*







Европейски Вълк ( Canis lupus)

Обик

Масов

Рядък




IUCN,Bern

Ловен

Кафява мечка ( Ursus arctos)

Обик

Обик.

Рядък

*

IUCN,Bern

CITES

Особ.

ста-тут

Златка (Martes martes)

Ограничен

Обик.

Застрашен

*







Белка (M. foina)

Масов

Масов










Ловен

Дива котка

(Felis silvestris)

Масов

Масов










Ловен

Язовец (Meies meies)

Обик

Масов










Ловен

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Огра-

ничен

Огра-

ничен

Застра-шен

*







Южен белогръд таралеж (Erinaceus concolor)

Обик

Масов













Сив заек

(Lepus europaeus)

Обик

Масов










Ловен

Европейска къртица

(Talpa europea)

Обик

Масов













Жълтогърла горска мишка (Apodemis flavicolis)

Обик

Масов













Катерица (Sciurus vulgaris)

Обик

Масов










Ловен

Горска полевка

(Clethrionomis glareolus)

Обик

Масов













Видра ( Lutra lutra

Огра-

ничен

Обик

Застра-шен

*

IUCN,Bern

CITES




Дива коза ( Rupicapra rupicapra )

Огра-

ничен

Огра-

ничен

Застра-шен







Особ.

ста-тут

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница