Обикновен дъждовник / Саламандър/ ( Salamandra salamandra)
клас: Земноводни ( Amphibia)
разред: Опашати зеноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род: Саламандър (Salamandra)
надвид: Саламандър ( Salamandyr)
Дължина на тялото до 22 см. Силно влаголюбиво земноводно. Среща се на сенчести места в планините до 2300м.н.в. Излиза след дъжд или обилна роса. Размножаването започва през Март и може да продължи до есента . Развитието на малките в тялото на майката протича около 10 мес. Малките на бр. до 70 се раждат във водата . Храни се с дребни охлюви , червеи, мокрици и др.
Голям гребенест тритон (T. supersp. Karelinii)
клас: Земноводни ( Amphibia)
разред: Опашати зеноводни (Caudata)
семейство: саламандрови (Salamandridae)
род: Тритони (Triturus)
надвид: Голям гребенест тритон (T. supersp. Karelinii)
Направо към: навигация, търсене
Тяло тумбесто с дължина до 19 см. Обитава застояли води обрасли с водорасли . Размножава се месеците Април – Май . Храни се с насекоми, червей, попови лъжички и малки охлювчета. Среща се в цялата страна до към 1350 м. н.в.
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata).
клас: Земноводни (Amphibia)
разред: Безопащати земноводни (Anura)
семейство: Бумкови (Bombinatoridae)
род: Бумки (Bombina)
вид: Жълтокоремна бумка (B. variegata).
Дребна жаба около 4 – 4,5 см. . Обитава застояли водоеми. Не излиза от водата. Яйцата си хвърля поединично или на малки групи. Храни се с ларви и насекоми. В планините се среща до 1400 м.н.в.
Обикновенна (Европейска) блатна костенурка (Emys Оrbicularis)
клас: Влечуги (Reptilia)
разред: Костенурки ( Testudines)
семейство: Блатни костенурки ( Emydidae)
род: Европейски блатни костенурки ( Emys )
вид: Обикновенна блатна костенурка (Оrbicularis)
Среща се във водоеми със стояща или бавно течаща вода – блата, езера, рибници, реки и др. Активна е само през деня, а нощем спи по дъното на водоемите. Храни се с насекоми ,ларви, охлюви, стоножки, мокрици, червеи, риби и земноводни. Рядко поема и растителна храна. Женските снасят от 3 - 12 яйца, най – вече през втората половина на месец май. Малките костенурчета се излюпват след 2 – 3 месеца, но остават в почвата до следната пролет. Среща се из цялата страна до 600–700 м.н.в., рядко се изкачва и до 900 м.
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
клас: Влечуги (Reptilia)
разред: Костенурки (Testudines)
семейство: Сухоземни костенурки (Testudinidae)
род: Обикновени костенурки (Testudo)
вид: Шипобедрена костенурка (Graeca)
Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло. Активна е през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години. Разпространена е в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България. Шипобедрената костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni)
клас: Влечуги (Reptilia)
разред: Костенурки (Testudines)
семейство: Сухоземни костенурки (Testudinidae)
род: Обикновени костенурки (Testudo)
вид: Шипоопашата костенурка (Нermanni)
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло Активна е през деня. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва. Снася на 2-3 пъти по 2-5 яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни. В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Смок мишкар (Elaphe longisima)
клас: Влечуги (Reptilia)
разред: Люспести (Squamata)
семейство: Смокообразни(Colubridae)
род: Пъстри смокове ( Elaphe)
вид: Смок мишкар (Longissima )
Разпространен в цялата страна до 1800 – 2000 м. н.в. Предпочита влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност . Понякога обитава и скалисти терени. Копулацията на смока мишкар е в края на м. Май до средата на м. Юни. . Женската снася 2 – 10 яйца в края на м. Юни или началото на м. Юли най- често в хралупи или др. места с гниеща дървесина.
4.4.3 Птици
Местообитанията на птиците в района на Западни Родопи се опазват от ЗЗ Триград-Мурсалица По данни от стандартния формуляр в нея се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и изискват набелязване на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC 1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC 2 са 16 вида и SPEC 3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащитен статус, но са концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение.
Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.
Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/.
Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.
Сравнителната близост на тази зона до южната граница до обекта ( около 2,5 км. ) прави вероятна възможността отделни екземпляри от целевите видове да попаднат на територията на обекта.
Още по- близо до кариерата се намира ЗЗ „Персенк” – на около 1,5, км.
4.4.4. Бозайници
Таблица 19
Вид
|
Разпр. в България
|
Разпр. в Родопите
|
Катего-рия в ЧКБ
|
Защитен по ЗЗП
|
Между - народни
конвенции
|
Статус по ЗЛОД
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
Голям подковонос прилеп Rhinolophus ferrumequinum)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Малък подковонос прилеп (Rh. Hipposideros)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Южен подковонос прилеп (Rh.euryale )
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi Myotis capaccinii
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Остроух нощник
(Myotis blythii)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Трицветен нощник
(Myotis emarginatus)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Дългопръст нощник (M.capaccini)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Пещерен дългокрил прилеп ( Miniopterus scherberei)
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
IUCN,BernCITES
|
|
Лалугер Spermophilus citellus
|
Обик
|
Обик
|
|
*
|
|
|
Европейски Вълк ( Canis lupus)
|
Обик
|
Масов
|
Рядък
|
|
IUCN,Bern
|
Ловен
|
Кафява мечка ( Ursus arctos)
|
Обик
|
Обик.
|
Рядък
|
*
|
IUCN,Bern
CITES
|
Особ.
ста-тут
|
Златка (Martes martes)
|
Ограничен
|
Обик.
|
Застрашен
|
*
|
|
|
Белка (M. foina)
|
Масов
|
Масов
|
|
|
|
Ловен
|
Дива котка
(Felis silvestris)
|
Масов
|
Масов
|
|
|
|
Ловен
|
Язовец (Meies meies)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
Ловен
|
Пъстър пор (Vormela peregusna)
|
Огра-
ничен
|
Огра-
ничен
|
Застра-шен
|
*
|
|
|
Южен белогръд таралеж (Erinaceus concolor)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
|
Сив заек
(Lepus europaeus)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
Ловен
|
Европейска къртица
(Talpa europea)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
|
Жълтогърла горска мишка (Apodemis flavicolis)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
|
Катерица (Sciurus vulgaris)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
Ловен
|
Горска полевка
(Clethrionomis glareolus)
|
Обик
|
Масов
|
|
|
|
|
Видра ( Lutra lutra
|
Огра-
ничен
|
Обик
|
Застра-шен
|
*
|
IUCN,Bern
CITES
|
|
Дива коза ( Rupicapra rupicapra )
|
Огра-
ничен
|
Огра-
ничен
|
Застра-шен
|
|
|
Особ.
ста-тут
|
Сподели с приятели: |