Насажденията са смесени с различно участие на белия бор, черния бор , бука и др. широколистни видове. Стъбленият запас на насажденията е твърде различен и варира от 6 до 219 м.куб/ха ( стъблен запас) , което формира общ запас на разглежданите територии възлизащ на 6370 м.куб.или среденопретеглен 160 м.куб./ха
Таблица 12
-
Състав
|
Основен вид/подраст
|
Площ
|
( ха. )
|
%
|
Чб/Бб/Здб 7 /2 / 1
|
чер бор
|
17,50
|
43,97
|
бял бор
|
|
|
Бб / Здб / Бк 8 / 2
|
бял бор
|
3,90
|
9,80
|
бук
|
|
|
Бб / Чб / Здб 6 / 2 / 2
|
бял бор
|
3,20
|
8,04
|
|
|
|
Бб/ Чб/Здб/Бк/Гбр/Кгбр 6 / 2 / 2
|
бял бор
|
15,20
|
38,19
|
бук
|
|
|
|
ОБЩО
|
|
39,80
|
100,00
|
От данните в Табл. 12 се установява, че района на инвестиционното предложение е зает изцяло от смесени гори, които предоставят благоприятни условия за заселването на по- голям брой животински видове.
Средният прираст на насажденията от разглежданата територия възлиза на 3.15 m3./ха
* Земеделските земи са около с. Брезе и отстоят на около 1200м северно от площадката на обекта. В по- голямата си част това са ливади, повечето от които са изоставени, поради което по тях вече се забелязват елементи на начална сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове.
Селското стопанство в региона е развито предимно под формата на единични натурални стопанства. Обработват се около 20 – 25 % от пригодните площи, като основните култури са картофи и фасул.
Животновъдството се развива на семеен принцип. Отглеждат се кози и говеда.
Реализацията на инвестиционното намерение не води до отнемане на земеделски земи.
* Транспортна инфраструктура - включва съществуващия път от републиканската пътна мрежа, вътрешни пътища за обслужване на кариерата и преходен участък за връзка на вътрешните пътища с главния. По отношение на растителните и животинските видове устройването на тези площи не е свързано с унищожаване на местообитания и допълнително фрагментиране на територията за дребноразмерните видове, тъй като вътрешните пътища ще се изградят върху нарушен от кариерата терен . Определено с функционирането на транспортната инфраструктура ще се засилят факторите предизвикващи безпокойство при по- плахите видове.
* Водни площи. През средата на предложената за разработване територия преминава дере със водосборна площ около 6,7 кв.км . Поради малкия си водосбор през сухите месеци на годината водните количества силно намаляват, което съчетано и със стръмния и скалист терен не позволява образуването на влажни зони със застояли или бавно течащи води.
Добива на скалните материали ще се извършва с прилагането на пробивно – взривни работи . За намаляването на праховите емисии , като при добивните работи, а така също и при работата на товарачната и транспортна техника се предвижда оросяване , при което ще се формира отпаден воден поток замърсен над ПДК с неразтворени вещества, азотни съединения и тежки метали. В случай, че тези води бъдат в количество по високо от дренажния потенциал на земната основа , съществува риск от замърсяване на водоприемника в т.ч. и р. Широколъшка, която приема водите от дерето преминаващо през площадката на бъдещата кариера.
* Други площи - на места основната скала излиза на повърхността и формира откоси със значителни наклони – над 50 – 60 º . Между тях няма скални образувания класифицирани като природни забележителности или като територии с висока консервационна стойност.
3.2. Описание на защитените територии и зони в обхвата на плана
- ПЗ „Чудните мостове ”. Намира се наоколо 15 км. Север – североизточно от обекта в землището на с. Забърдо, община Чепеларе Обявена е със Заповед No.2813 от 08.11.1961 и променена със заповед No.РД-37 от 21.01.2008.Площ: 38.92 хектара
Целта на обявяване е Опазване на естествен каменен мост. Попада в територията на Държавно лесничейство "Хвойна" - с.Хвойна, Регионално управление на горите-Смолян
- Резерват „Казаните” – Отстои на около 7,5 км югозападно от проектотериторията в землището на с. Мугла, общ Смолян. Площта му възлиза на 161 ha. Резерватът е създаден през 1968 г., за да се запази самобитната природа в този кът на Родопите, както и за запазване на вековните смесени гори от бук, ела, смърч, черен бор и др. От видовете, включени в Червената книга, които се срещат по тези места, са българското шапиче (Alchemilla bulgarica), родопският скален копър (Seseli rhodopaeum), както и мечото грозде (Arctostaphyllos uva-ursi). Типични представители на фауната тук са осоядът, черният кълвач и мечката.
ЗМ „ Лятната гора” - отстои на около 5,5 км югоизточно от обекта в землището на с. Широка лъка и площ 36.60 ха. Обявена е със Заповед No.РД321 от 31.03.2003.Цел на обявяване - опазване на вековна смърчово-елова гора.
-
Обекти от мрежата Натура 2000
- Защитена зона „Родопи Западни „ тип К, Код BG0001030 обекта попада в нея
3.3.Обобщаване и оценка на въздействията върху горския фонд.
Извеждането на сечите за реализация на обекта в известна степен нарушава цялостта на горските масиви в отдели 189 и 188 което частично предизвиква неблагоприятни въздействия от следния характер:
-
При дължина от около 2100 м. на периметъра на площадката около 1300 – 1500 бр.се поставят в състояние на первазни дървета. Практиката установява, че первазните дървета са подложени на по- екстремни въздействия в сравнение с тези от насаждението, във резултат на което те развиват по – мощна коренова система, короните им добиват специфичен хабитус , извършва се и редукция в генеративните органи. Когато дърветата от насаждението инцидентно се поставят в периферни условия ( каквото е очакването при реализация на инвестиционното намерение ) те стават по-уязвими към външните въздействия в резултат на което естествения отпад през следващите 10 – 15 год. е по- голям.
-
При среден прираст на 1 ха 3.15 м3 годишните загуби ще се движат в порядъка на около 33 м.куб./год.
-
Засилване на ерозионните процеси в границите на площадката.
4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана
В тази точка са описани местообитанията и видовете предмет на опазване в защитените зони и техните биологични особености, определящи факторите на средата спрямо които растенията и животните могат да покажат по- висока чувствителност:
4.1. Описание на защитените зони
Съгласно стандартния формуляр за специални защитени зони (СЗЗ) за проектотеритории от значение за общността и за специални консервационни зони (СКЗ)
Защитена зона Родопи Западни
-
Тип К
-
Код BG0001030
-
Местоположение на центъра на ЗЗ:
-
Географска дължина -Е 24°45'44"
-
Географска ширина N 41°45 ' 09"
-
Площ на защитената зона 271 909,215 ха
-
Надморска височина:
-
Минимална - 285м.
-
Максимална – 2167 м.
-
Средна – 1237 м.
-
Административен район:
-
Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
-
Област – Смолян - код по NUTS BG 055
-
Био-географски район – Алпийски, Континентален
-
Обща характеристика на обекта
Класове Земно покритие % Покритие
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)....................... 6
Алпийски и субалпийски тревни съобщества...................................................... 8
Друга орна земя.......................................................................................................12
Широколистни листопадни гори...........................................................................15
Иглолистни гори.................................................................................................... 20
Смесени гори............................................................................................................ 5
Изкуствени горски монокултури (насаждения на тополи,и екзот. дървета)12
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници…….......4
Други земи (включително градове, пътища, сметища, индуст. обекти) ........7
Сухи тревни съобщества, степи.......................................................................... 4
Екстензивни зърнени култури............................................................................... 7
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Общо Покритие 100
Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Района е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица, Доспатска.
Това е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката.. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове и в това отношение е уникална.
Заплаха е строителството на нови ски курорти, леглови бази в планината, ски писти и ски съоръжения. Това ще фрагментира зоната и прогони мечката и други редки видове от там.Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем.
Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото не докосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.
4.2. Описание на типовете местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EЕС установени в ЗЗ Родопи Западни
Района на площ „Брезе се отнася към Чернатишко – Преспанския район на Среднородопската подобласт . Заема част от планинския рид Чернатица. Билните части са широки и достигат надморска височина 1900 – 2000 м. Климатът в района е преходен между умерено – континентален и континентално – средиземноморски. Средната многогодишна температура е 5 – 8º С. Средната януарска температура варира от – 1,5 до – 5º С, а средната юлска се движи в интервала от + 13 до + 18º С. Годишната сума на валежите е между 700 и 900 мм. През зимата сняг се задържа в рамките на 80 – 100 дни. Преобладават северозападните ветрове.
Таблица 13
Код
|
Наименование на хабитата
|
% в ЗЗ
|
91E0
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
13.0
|
92C0
|
Гори от Platanus orientalis
|
0.5
|
92A0
|
Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
|
0.5
|
6430
|
Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
|
1.0
|
3260
|
Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
|
0.3
|
4060
|
Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
|
0.1
|
4070
|
* Храстови съобщества с Pinus mugo
|
0.01
|
40B0
|
Родопски съобщества на Potentilla fruticosa
|
0.01
|
9110
|
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
|
10.0
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
|
10.0
|
9150
|
Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion)
|
1.0
|
9170
|
Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
|
2.0
|
9180
|
* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
0.2
|
91AA
|
Източни гори от космат дъб
|
0.1
|
91BA
|
Мизийски гори от обикновена ела
|
3.0
|
91CA
|
Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
|
20.0
|
91D0
|
* Мочурни гори
|
0.1
|
6210
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
|
0.1
|
62D0
|
Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
|
2.0
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
0.1
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
10.0
|
8210
|
Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
|
0.01
|
8220
|
Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
|
0.02
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
|
0.02
|
91M0
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
0.2
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролистна липа
|
0.1
|
9270
|
Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
|
2.0
|
9410
|
Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
|
25.0
|
9530
|
* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
|
8.0
|
9560
|
* Ендемични гори от Juniperus spp.
|
0.01
|
5130
|
Съобщества на Juniperus communis върху варовик
|
1.0
|
5210
|
Храсталаци с Juniperus spp.
|
0.01
|
6110
|
* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
|
0.01
|
8310
|
Неблагоустроени пещери
|
0.01
|
6220
|
Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea
|
0.1
|
Сподели с приятели: |