Има ли сведения за допълнително влияние на колоидното сребро върху здравето?

Микотичните инфекции често се оказват невъзприемчиви, устойчиви за повечето антибиотици и трудно се поддават на лечение. Поради тази причина са много опасни. Способността на новия разтвор на сребро да се сражава с такива заразни болести може да спаси много животи.

Освен това се оказва впечатляваща способността на среброто да убива патогенните микроорганизми, размножаващи се във вода. През пролетта на 1999 г. Уилям Додс, директор на независимата лаборатория с държавна и федерална поддръжка в щата Юта, извършва серия изпитания, с които проверява способността на новия разтвор на сребро да убива естествените и добавените бактерии в образци от обикновена речна вода. Добавени са приблизително 200 000 бактерии Klebsiella oxytoca към образец от речна вода с голямо количество собствени бактерии. След това са проведени 4 изпитания с използване на разтвор от сребро с различни концентрации от 0,1 ppm до 0,5 ppm и продължителност на въздействие 1.5 минута. Заключението е следното: „...разтворът на сребро с концентрация 0,1 ppm при контакт с продължителност 1.5 минута с образец от заразена речна вода напълно уби всички бактерии, способни да образуват колонии”.

В подобно изследване, проведено в щата Небраска, бил напълнен специален водоем с 50 галона обикновена отточна/чешмяна вода без каквато и да е дезинфекция. Стандартната мярка за замърсяване – индекс E. coli (чревна пръчица, намерена/намираща се в чревния тракт на човек) достига 7000 клетки E. coli в милиметър вода. След това водата преминава през сребърни електроди. За не повече от три часа тя се очиства от чревната пръчица. Именно затова повечето световни аеролинии сега използват сребърни филтри за очистването на водата. В Милуоки, където преди няколко години се разболяха 400 000 човека и 100 починаха заради използване на замърсена вода за пиене от градския водопровод, сега във водните филтри се използва сребро, за да се унищожат бактериите.

Ефективността на среброто е важна и поради факта, че много бактерии и микроорганизми се оказват способни да издържат концентрациите на хлор във водопроводните системи. От 1991 и 1992 г. са били регистрирани 34 избухвания на гъбични заболявания Giardia, Cryptosporidium, Shigella и хепатит А от замърсена питейна вода. Заболявания са регистрирани и сред населението в райони, където очистването на водата е доста качествено. Такъв щам като Milwaukee Cryptosporidium практически може да живее в хлор. След изучаване на системата на водоснабдяване в САЩ, Съветът за защита на природните ресурси е стигнал до извода, че повече от 1 милион американци годишно боледуват поради използване на замърсена вода.

Има и още факти. Неотдавнашна статия в сп. “Forbes” (15 ноември 1999 г.) разказва, че още през 1983 г. е установено, че стомашни язви могат да бъдат предизвикани от бактерията Helicobacter pylori. “В продължение на много години медицинските учреждения се смееха над теорията на Маршал дори след като той демонстрира своето откритие..., а не е ли възможно медиците да грешат и по отношение на други хронични болести – такива убийци като болестите на сърцето, рака, диабета, множествената склероза и болестта на Алцхаймер? Сред лекарите и учените-медици е общоприето да се смята, че причините за тези болести са или генетични, или вследствие на въздействието на околната среда, или и двете едновременно..., но че много от тези болести започват именно от микробите?... Въпросът не е толкова неправдоподобен, както ни се струва...”

Това се потвърждава и от факта, че вирусът SV40, отначало открит у маймуни, в последствие се оказа един от най-важните причинители на рак и може да предизвика мезотелиома (злокачествено подуване, образуване/образувание на епителната тъкан на белите дробове). Също така той може да предизвика рак на костната и слизестата тъкан или оток на щитовидната жлеза и мозъка.

Ако тази теория се окаже вярна, то използването на новия разтвор на сребро като профилактично средство ще играе важна роля за предотвратяване на подобни болести.

Като допълнение към тази информация с исторически характер наскоро е бил проведен ред изпитания по оценка на токсичността на новия разтвор на сребро.

Единият тест е бил проведен в Международната лаборатория за медицински изследвания NAMSA (Управление по материално-техническо обезпечаване и логистика на НАТО) с концентрация на новия разтвор на сребро 22 ppm. Наблюденията върху токсичността са направени при перорален прием в съответствие със стандартните изисквания на Федералния закон за токсичните вещества (FHSA), раздел 16CRP1500. В лабораторни условия на 10 плъха е давана еднократна доза разтвор съответстваща на 5 гр на 1 кг живо тегло. (Това съответства на еднократен прием на четири бутилчици от новия разтвор на сребро с обем 8 унции (около 230 мл) с концентрация 10 ppm, което превишава стандартната доза 100-200 пъти). Плъховете са наблюдавани в продължение на две седмици за признаци на интоксикация. Въз основа резултатите от изследването е направен следния извод: „При направеното изследване върху плъховете не е наблюдаван смъртен случай, нито съществени прояви на токсично действие. Изследваният материал не трябва да се смята за токсичен в доза 5 гр на 1 кг живо тегло при перорален прием от плъхове.”

В друго независимо изследване д-р Роджър Дж. Алтман приемал ежедневно от 1 до 2,34 мгр сребро на ден под форма на колоиден разтвор (което многократно превишава предписуемата доза) в продължение на 6 месеца с цел задълбочено изучаване на способностите на организма да изхвърля среброто. Алтман отбелязва: „Приемът на колоидно сребро по този начин не води до натрупване на сребро в организма. Не се наблюдава натрупване на сребро в косата или ноктите и всъщност резултатите потвърждават извода, че след приемането на повече от 2 мгр колоидно сребро на ден в продължение на няколко месеца, среброто се извежда от организма (основно с урината) приблизително с тази скорост, с която се въвежда в него. Нещо повече, при прекратяване приема на колоидно сребро в организма, не по-малко от 80% от останалото в тъканите сребро се извежда от организма в рамките на 3 месеца. Но и това относително късо време може да бъде съкратено три пъти, ако се изпиват няколко литра вода дневно.

В противовес на казаното са „добре известните нежелани токсични ефекти от антибиотиците; те могат да се проявяват в разнообразни форми от смъртен случай в резултат на анафилактичен шок или апластична анемия при прием съответно на пеницилин и хлорамфеникол, до тежка диария получена от линкозамиди, обриви от ампицилин , (нефротоксичност⁴, увреждане на бъбреците и слуховия апарат, ототоксичност), от амидогликозидите (тия скоби май не трябва да ги има?) и различни видове кръвотечения, предизвикани от някои нови видове антибиотици от беталактамната група”. (Калвин Кюнин, Проблеми при употребата на антибиотици, от книгата „Принципи и практика при инфекциозните болести”, под редакцията на Mandell, Douglas, Bennet) „Би било успокояващо е да се смята, че страничните ефекти на антибиотиците винаги са редки или незначителни. Но учебните пособия потвърждават точно обратното. Също така би било успокояващо да се смята, че страничните ефекти при приема на антибиотици се получават само при предозирането им или при злоупотребата с тях. Но на практика това също не е така.” (Г. Кенън, Superbug: Nature’s Revenge.)

Съществуват ли противопоказания по отношение на колоидното сребро?
Ако трябва да отговорим накратко – такива не са известни и имаме основания да твърдим, че противопоказания изобщо няма. Но колоидното сребро не е подлагано на такива строги изпитания, на каквито се подлагат новите лекарствени препарати. Така че понастоящем нямаме твърда увереност за това. Независимо от това, има основания да се предполага, че колоидното сребро би преминало с лекота подобни тестове. Първо много хора приемат с години големи дози колоидно сребро. Дори тези, които приемат паралелно с колоидното сребро и други лекарствени препарати или тези хора, чието здраве е увредено под влияние на други фактори са потвърдили, че такива странични ефекти не са се проявили.

Освен това почти всички лекарствени средства и антибиотици представляват сами по себе си много сложни органични молекули. Тяхната структурата и механизма им на действие ни позволява често да предскажем вида на страничните ефекти, които те могат да предизвикат, включително и характера на взаимодействието с другите лекарствени препарати. От друга страна, колоидното сребро е просто вещество и механизмът му на действие като цяло едва ли може да доведе до нежелани последствия в реда на взаимодействие с другите лекарствени препарати или вмешателства във физиологичните процеси. Накрая, оказва се, че колоидното сребро се разпределя леко/равномерно в организма и не се натрупва в определен орган, на който би могло да окаже вредно въздействие.

Старите разтвори на сребро, често с кафяв или жълтеникав оттенък, съдържат повече сребро, но са по-слабо ефективни по отношение на въздействието върху патогенни микроорганизми. При използването им за унищожаване на патогенни микроорганизми често се налагат дози от 50 000 до 300 000 ppm сребро. За разлика от старите разтвори, най-ефективните нови разтвори на сребро са прозрачни и безцветни, без мирис и вкус, само с лек металически привкус. Те могат да унищожат колонии от опасни бактерии дори с концентрации 5 ppm и по-малки. Лабораторните изпитания показват, че макар и с по-ниски концентрации, новият разтвор на сребро с концентрация 10 ppm е най-малко 2-3 пъти по-ефективен от другите (а по отношение на някои видове бактерии – даже 600 пъти по-ефективен).

Различията между срещаните в момента на пазара продукти с колоидно сребро не са толкова големи, както разликите между старите видове разтвори на сребро и новите, но тези различия все пак са значими. Лабораторията по микробиология към Университета „Бригъм Янг” е провела опити с различни разтвори колоидно сребро, които се намират на пазара днес. Изпитанията изявяват/показват толеранс/сравнимост във величините на биодостъпност/биоусвоимост, която варира в пределите от 15% до 65%. Освен това установяват, че новият разтвор на сребро е не само по-ефективен в лабораторни условия по отношение на противомикробна си активност, но и неговата биодостъпност/биоусвоимост е по-висока от 99%???. А това е съществена разлика. За ефективното поглъщане на едно и също количество сребро ще е необходима шесткратно по-висока доза от продукт с усвояемост 15%, в сравнение с продукт, чиято усвояемост е 99%. Процесът на получаване на новия разтвор на сребро е по-скъп, но пък този продукт е по-ефективен. Изготвя се в условията на строг контрол на качеството, като за проверка на концентрацията на всяка партида от продукта се използва метода на атомна адсорбция. Компанията, която го произвежда е единствена, която е патентовала процеса на производство и вече е подала заявка за патент. Подготвят се заявките за още три други патента.
Проведени ли са изследвания върху всички продукти с колоидно сребро върху съдържаното в тях колоидно сребро?
Не. Микробиологичната лаборатория в Университета „Бригъм Янг” е установила, че новият разтвор на сребро е най-малко 2-3 пъти по-ефективен в сравнение с другите разтвори на колоидно сребро. Всички изпитания, които са правени от тази лаборатория, са използвали по-ефективния нов разтвор на сребро.

Съществуват ли отрицателни явления, които са свързани с новия разтвор на сребро?

Този въпрос е обоснован, доколкото на повечето от антибиотиците са присъщи странични ефекти, някои от които са много сериозни. Освен това антибиотиците се характеризират със специфичен механизъм на въздействие върху генома на бактериите – могат да доведат до мутации, в резултат на което се появяват нови щамове на бактерии, устойчиви на въздействието на даден антибиотик. Много лекари с неохота назначават антибиотици дори срещу добре изучени инфекции.

За разлика от антибиотиците, изследванията на новия разтвор на сребро не отчитат никакви странични ефекти. Дори при старите разтвори на сребро, които съдържат 5000-30000 пъти повече сребро в сравнение с разпространените за употреба понастоящем концентрации от 10 ppm, не се наблюдават вредни за здравето странични ефекти. Направихме справка с много бази данни с цел да намерим макар и единични сведения за такъв род странични ефекти, свързани с прием на колоидно сребро, но не успяхме да открием нито един случай. (По-горе отбелязахме, че у някои хора, употребяващи големи количества на сребърни соли, се наблюдава аргирия /Argyria – от латинското название на среброто Argentum – бел. пр./, заболяване, при което кожата и подкожните слоеве се оцветяват в сиво. Но с аргирията не са свързани никакви вредни за здравето въздействия.)

В този контекст следва да отбележим, че не разполагаме с резултати от изследвания, които са имали за цел изучаването на ефектите от дълготрайното приемане на колоидно сребро, макар да има данни за хора, приемащи големи дози (230-450 мл дневно с концентрация 10-50 ppm, което е 10-100 пъти превишава предписваните дозировки) в продължение на 8 години и повече без да се оплакват от странични ефекти. Самият факт, че при такива свръхдози, приемани толкова дълго време, колоидното сребро не предизвиква странични ефекти, свидетелства за високия коефициент на безопасност за тези, които приемат предписаните, но напълно ефективни дози.

Като допълнение към данните, свидетелстващи за отсъствието на отрицателни физиологични ефекти, се оказва, че при приемането на относително големи количества разтвор на сребро, хората не развиват психо-зависимост или пристрастие към него.

Накрая, тъй като новият разтвор на сребро има широк спектър на антибактериално действие, съществуват много по-малко опасения, че той ще способства за появяването на нови щамове резистентни бактерии. Поради тази причина той е по-безопасен както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

При оценката както на положителните, така и на отрицателните свойства на колоидното сребро е важно да се подчертае ролята на правилното приготвяне на разтвора. Ако биодостъпността/био-усвоимостта е твърде малка или пък концентрацията е много ниска, тогава разтворът няма да е недостатъчно силен, за да предизвика унищожаването на бактериите, с които се справя разтвор с по-висока биодостъпност. Ако се вкарат някои соли в разтвора, това може да предизвика аргирия. Голямо значение има контролът на качеството. Не само среброто трябва да е много чисто, но и стойността на рН трябва да бъде контролирана, както и общото количество разтворени твърди вещества, относителната част разтвор, която представлява истинската колоидна смес, в противоположност на/в съотношение с йонизирания разтвор, електрическия заряд и размера на частиците сребро. Не всички продукти с колоидно сребро имат еднаква ефективност или еднаква безопасност.

Само фактът, че някои хора са приемали продължително време новия разтвор на сребро и не са се оплаквали от странични ефекти по отношение на стомашно-чревния тракт, дава силно основание да се смята, че този разтвор не им оказва силна вреда. Оказва се , че за това има две причини. Едната се състои в това, че по-голямата част от разтвора се обработва в бъбреците, така че той даже не постъпва в дебелите черва. Другата причина е в това, че дори и малко количество от разтвора на сребро да постъпи в дебелите черва и да унищожи някаква част от полезните бактерии, тяхното количество е такова голямо, че те бързо се размножават до нормалната си ниво. В сравнение с нивото на бактериите в кръвта – 50 бактерии на милилитър кръв при тежка инфекция, в дебелите черва се съдържат 1120 бактерии (на милилитър кръв?).

Колоидното сребро отговаря на тази схема само отчасти. То може да обслужва огромен пазар, но не отговаря на другата част от условието.

От гледна точка на перспективата за фармацевтичната компания, колоидното сребро не е лекарствено средство. (За тях) Намирането на подходяща макромолекула със специфичен набор свойства не се оказва/не е проблем. По-скоро проблемът се състои в разработка на производствен процес, който обезпечава получаването на висококачествен колоиден разтвор на простия елемент. А това не влиза в сферите на основните им интереси.

Това, което трябва да отбележим е, че по отношение на колоидното сребро икономическата ситуация за фармацевтичните компании е неизгодна, тъй като то може да измести лекарствени препарати, носещи високи печалби. Например има лекари, които твърдят, че успешно лекуват с колоидно сребро някои видове хепатит. Стандартното алопатично лечение, основано на използването антиметаболита интерферон А в съчетание с рибовирин, струва повече от 1000 долара месечно, съпроводено е с временни странични ефекти като отпадналост и действа приблизително на 40% от болните от хепатит С. Да предположим, че колоидното сребро е най-малкото толкова ефективно, колкото и предложеното лечение. Тогава замяната на интерферона и рибовирина с колоидно сребро, благоприятна за болните от хепатит, ще бъде неблагоприятна за фармацевтичните компании от гледна точка на печалбите. Крупната/Голяма фармацевтична компания влага милиони долари за разработка на ваксина и лечение на лаймска болест. Продуктът им се оказва ефективен, макар и да има опасение, че може да доведе до нелечим артрит в 30% от случаите. Успешното лечение с колоидно сребро ще снижи цената на този нов лекарствен препарат. Световният пазар на антибиотици понастоящем се оценява на около 40 милиарда долара годишно. За фармацевтичната промишленост внедряването на колоидното сребро е по-скоро икономически риск, отколкото доход.

При съществуващата икономическа система е просто нереално да се надяваме, че фармацевтичните компании ще се заемат с разработки на недоходоносното колоидно сребро, което да измести от пазара лекарствените препарати, носещи огромни печалби. (Такова действие би свело високия им статус на пълновластни господари-производители до прости акционери.) Вероятно поради тази причина фармацевтичните компании по-скоро ще се стремят да заемат отбранителна позиция по отношение на продукти от типа на колоидното сребро.

Там, където има потенциална изгода и нисък риск за доходите, фармацевтичните компании и компаниите, произвеждащи медицинско оборудване, се оказват напълно осведомени за полезните свойства на среброто – например компаниите произвеждащи фолиеви катетри-балони с галванично сребърно покритие, целящо да понижи риска от инфекции на пикочните пътища. Приложение намират бандажи, съдържащи сребро, които действат на принципа на забавеното освобождаване, което осигурява продължително бактерицидно действие. Понастоящем в болниците от системата по Управлението делата на Ветераните, VA (Veteran Administration) предписва използването на сребърни разтвори в съчетание с определени процедури. Този факт още веднъж потвърждава идеята, че, макар и добре запознати с лечебните му свойства, големите фармацевтични компании не искат да имат работа с колоидното сребро преди всичко по икономически причини.