Уместна и неуместна любов

Собственичество

Детето трябва да уважава родителите си, но да бъде самото себе си. Това, разбира се, не означава, че не трябва да има ограничения или че всичко му е позволено. (Всяко дете се нуждае от напътствия и възпитание). Това означава да насърчим детето да мисли, да бъде непринудено, да осъзнае, че е отделна личност, която все повече и повече трябва да поема отговорността за себе си.

Ако ние, родителите, пренебрегнем детското право за независимост, ще се случи едно от следните две неща. Детето може да стане прекалено зависимо от нас и прекалено покорно, пропускайки да се научи как да живее в света. То може да стане лесна плячка за силно волеви, авторитарни личности и групи като на Муун или пък е възможно, когато порасне, отношенията му с нас да се влошат. То все по-чес­то ще отхвърля съветите ни.

Както д-р Турние предлага, ние трябва да притежаваме така, като че ли нищо не притежаваме. Човекът никога няма истински да притежава каквото и да било. „ Господна е земята и всичко на нея” (I Кор. 10:26).

Разбира се, у всеки родител има известно собственичество. Но ние трябва да се погрижим 1) да го открием у себе си; 2) да го разграничим от истинската загриженост за възпитанието на детето, особено от загрижеността за нуждата му да разчита само на себе си; 3) доколкото е възможно, постоянно да живеем с това съзнание; 4) да отхвърлим въздействието на собственичеството.

Съблазнителност

Във връзка с нашата тема, мисля, че е достатъчно да дефинираме съблазнителността като съзнателен или не­съзнателен опит да предизвикаме плътски/сексуални чувства при срещата с детето.

Пример за това бе дискутиран неотдавна на семинар за детската психиатрия. 7-годишно момиче било заведено в психиатрична клиника поради честа мастурбация и лоши прояви в училище. Изследванията показали, че детето прекарва дълго време, фантазирайки (мечтаейки) за смъртта на майка си и живот насаме с баща си. Отбелязано бе също, че бащата прекарвал много време, държейки, милвайки и галейки детето по такъв начин, който изглежда предизвиквал чувствена наслада и у двамата. Когато тези факти били откровено споделени с бащата, той отговорил: „Ей, Богу! Аз осъзнавах, че когато я изплаквам от сапуна, докато се къпем заедно, тя реагира като зряла жена.” Това бе случай, в който бащата определено беше съблазнителен. Но без явно (напълно) да осъзнава действията си. В почти всички случаи от този род, брачните взаимоотношения не бяха наред. В семействата с нестабилен брак тези прояви на съблазън не са изключени, макар и не в такава степен.

Какво мислите за това писмо до Ан Лендърс, появило се в синдикалната колона на 28 декември 1976?

„Скъпа Ан Лендърс, не зная дали това е проблем или не. Касае се за красивата ни 12-годишна дъщеря. Виждала съм момичета, луди по бащите си, но не и нещо подобно на това.

Дона сяда непосредствено до (или върху) баща си при всяка възможност. Те играят с ръце и кокетничат като разглезени деца. Когато вървят заедно, тя или увисва на рамото му, или се прегръщат. Нормално ли е това? Подпис: Аз, обезпокоена.”

Дали сте родители на навлязла в пубертета дъщеря? Какво мислите? Добре или зле звучи това? Бихте ли се обезпокоили? Какво бихте направили?

Нека видим отговора на Ан Лендърс:

„Скъпа О, струва ми се, че докосванията са прекалено много. Днес едно 12-годишно момиче е по-скоро жена, отколкото дете. С Дона трябва да се разговаря, но добре е това да не бъдете вие.

Може би просветен роднина или възрастен приятел ще й каже, че е неподходящо и нездравословно младо момиче да има толкова физически контакти с баща си. (Сигурно това поведение е забелязано и от други хора.)

Ако не познавате човек, който тактично, но и твърдо да й каже това, потърсете помощта на училищния съветник. Смятам, че трябва да се подходи към Дона, а не към съпруга ви, той ще бъде склонен да отрече и да се отбраня­ва.”

Искам да отговоря на отговора на Ан. Първо, съгласен съм, че физическият контакт в случая е може би прекален и звучи съблазняващо. Но това е виждането на майката и ако брачните взаимоотношения не са наред, Картината е замъглена. Накратко, нито ние, нито Ан знаем със сигур­ност дали е налице истинска чувствена съблазън. Може би тази ситуация е подобна на онази от края на втората глава, където майката ревнува добрите взаимоотношения между бащата и дъщерята.

Да предположим, че съществува съблазън. Бихте ли отишли при 12-годишно момиче за да й кажете, че собстве­ният й баща има сексуални аспирации Към нея? Днес е трудно да открием истинско уважение към родителите, което с времето не се променя.

Но въпреки всичко, относно отговора на Ан бих желал да направя един принципен коментар – той отразява общо­то мислене за любвеобвилните деца днес. Нейният съвет се състои в това: тъй като бащата изразява любовта си неуместно, той вече изобщо не трябва да показва своята обич. Видяхме колко жизнено важен е физическият контакт за момичетата през пубертета. В случая, бащата не пос­тъпва правилно. Значи ли това изцяло да се прекъсне физическия контакт?

Опасявам се, че този начин на поведение е общоприет в нашето общество. Смята се, че тъй като някои родители съблазняват децата си, физическият контакт трябва да се сведе до минимум или въобще да се избягва. Аналогията е следната: тъй като днес видях изключително пълен човек, не би трябвало да ям въобще или пък мога да ям съвсем малко.

Друга причина, поради която много родители за съжаление избягват физическия контакт с децата си, е фактът, че може би действително изпитват сексуални чувства към тях. Това може да се случи на всеки родител, особено на бащите. Когато дъщерите са по-големи. Така че това е истинска дилема. От една страна, детето отчаяно се нуждае да чувства, че е обичано, и физическият контакт е съществен за това. От друга страна, родителите се чувстват неудобно, смятайки, че ще се изтълкува погреш­но или може би – вредно за детето.

Мисля, че много любящи родители биха били особено облекчени в тази трудна област, ако осъзнаваха, че: 1) всяко дете, независимо от възрастта, се нуждае от уместен физически контакт; 2) да имаш мигновени сексуални фан­тазии или случайни сексуални чувства е нормално; 3) роди­телите трябва да отхвърлят тези неуместни чувства и да продължат нататък, давайки на детето онова, което му е нужно, включително и подходящ (несъблазнителен) физически контакт.

Като имаме това смущение, не е чудно, че толкова мал­ко деца се чувстват истински, безусловно обичани.

Друг страх. Който родителите изпитват във връзка със съблазнителността, е хомосексуализмът. Изглежда съществува погрешното схващане, че прекалената любов на майката към дъщерята и на бащата към сина ще доведе до хомосексуализъм, но всъщност е точно обратното.

Изнасяйки лекции пред учителите в училищата, често съм се натъквал на такива случаи. Неотдавна една учителка ме запита: „Д-р Кембъл, толкова обичам дъщеря си, че често я целувам и понякога по устните. Няма ли да я направя лесбийка?” След като получих допълнителна информация, за да се уверя, че взаимоотношенията са нормални, отгово­рът ми беше: „Продължавайте така.”