Д-р рос кембъл
Подкрепете духовно вашето дете
Изтегляне 1.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Първото изискване
- Второто изискване
- Детската памет
- Едно разпространено погрешно схващане
- Всяко дете обича разказите
- Споделяйте духовния си живот
- СЪДЪРЖАНИЕ
Подкрепете духовно вашето детеЕдно от основните оплаквания, които чувам от тийнейджърите днес, е, че родителите им не са успели да им дадат етически или нравствени критерии за живота. Този копнеж е изразяван по много начини от по-големите деца. Един юноша казва, че се нуждае от „смисъл в живота”, друг иска „критерий, от който да се ръководи”, „нещо, на което да се опре”, или „нещо, което да му покаже как да живее”. Тези отчаяни викове не идват от неколцина нещастни, неудовлетворени тийнейджъри. Повечето младежи чувстват и изразяват този копнеж. Те са объркани, ужасно объркани в тази екзистенциална област на живота. Съвсем необичайно е днес да намерите млади хора, обединени от някакъв смисъл и цел в този живот, които са в хармония със себе си с този свят и имат поглед и разбиране за живота в този объркан, променящ се, плашещ свят. За насоки в тази област детето прибягва първо до родителите си. Дали те ще му осигурят онова, което търси, зависи от две неща. Първо, дали самите родители притежават такива критерии. Второ, дали детето може да се идентифицира с родителите си до такава степен, че да осъзнае и възприеме техните ценности. Дете, което не се чувства обичано, ще бъде затруднено.
Кое е това безценно притежание, което придава цел и смисъл на живота и преминава към нашите деца? Още от самото начало на цивилизацията мнозина са го търсили, но малцина действително са го открили. Философите са се борили с тези въпроси и отговори в продължение на векове. Международните дипломати са потвърдили някои отговори. Правителствените експерти твърдят, че ги притежават, но техните прилежно планирани законодателства оставят сърцата така празни, както и преди, с тази разлика, че ги правят по-зависими от човешкия (държавния) контрол. Специалистите от областта на психологията предлагат помощ по отношение на емоционалните проблеми, психическите разстройства, психофизиологическите смущения, проблемите на адаптацията и брачната дисхармония. Но това ценно, носещо мир притежание, за което копнее всяко сърце, е личност. Тя е съвсем индивидуална, макар че може да се сподели с друг. Тя ни подкрепя в конфликтни моменти и ни успокоява в моменти на разочарование. Дава ни мъдрост в момент на смущение и правилен отговор в момент на грешка. Дарява ни помощ в миналото и настоящето, и ни обещава дори повече в бъдещето. Наставлява ни и ни ръководи във всеки момент и не ни оставя сами – тази личност ни е по-близка и от брат. Дава ни напътствия, които трябва да бъдат изпълнени, но и прекрасни обещания за онези, които са салонни да послушат. Понякога допуска загуба и болка, но винаги изцелява и заменя изгубеното с нещо по-добро. Не ни се натрапва, а търпеливо чака да бъде приета. Не ни насилва да изпълняваме волята й, но е дълбоко наранена и разочарована, ако следваме погрешен път. Иска да я обичаме, защото тя първом ни е възлюбила, но ни дава свободна воля да я приемем или отхвърлим. Иска да бъде наш Баща, но не се натрапва. Ако желаем това, което и Той иска, едно любящо, грижовно взаимоотношение с Него, ние трябва да приемем предложението Му. Той е твърде загрижен, за да ни насили. Той чака ти и аз да станем Негови деца. Разбира се, ако сте отгатнали, Той трябва да бъде един личностен Бог. Това лично, съкровено общение с Бога чрез Неговия Син, Исус Христос, е най-важното нещо в живота. То е „нещото”, за което много млади хора копнеят: „смисъл в живота”, „нещо, което си струва”, „едно по-висше ръководство”, „нещо, което дарява мир, когато всичко останало се сгромолясва”. Всичко това е в Него. Имате ли Го? Ако не, потърсете помощ от християнски служител или приятел християнин, или ми пишете и аз ще ви изпратя полезни материали. Второто изискванеВторото необходимо изискване, за да дадем на детето си онова, което ние притежаваме, е то да се отъждестви с нас дотолкова, че да възприеме и приложи нашите ценности. Както си спомняте, ако детето не се чувства обичано и прието, то ще има трудности при идентифицирането със своите родители и техните ценности. Без силната, здрава, любяща връзка с родителите си детето реагира на наставленията им с гняв, съпротива и враждебност. То разглежда всички техни молби (или заповеди) като натрапване и се научава да ги отхвърля. В някои случаи детето свиква да приема всички родителски молби с такава съпротива, че общото му отношение към родителския авторитет (и в крайна сметка към всички авторитети, включително и Божия) е да прави противното на онова, което се очаква от него. С това отношение и с тази ориентация можете да си представите колко трудно става децата да възприемат нравствената и етическа ценностна система на родителите си. За да се идентифицира с родителите си (да е в близки отношения с тях) и да възприеме техните критерии, детето трябва да се чувства истински обичано и прието от тях. За да осигурят на детето близкото общение с Бога, което те притежават, родителите трябва да са сигурни, че то се чувства безусловно обичано. Защо? Защото по този начин ни обича Бог – безусловно. За онези, които не са били безусловно обичани от родителите си, е безкрайно трудно да се чувстват обичани от Бога. За много хора това е най-голямата и най-често срещана пречка при установяване на лично общение с Бога. Родителите трябва да предпазят децата си от това. Как родителите могат да бъдат сигурни, че детето им е подготвено да приеме Божията любов? С увереността, че емоционалните му нужди са задоволени, а емоционалният му резервоар е пълен. Родителите не могат да очакват детето им да открие топлото, близко, възнаграждаващо общение с Бога, ако не са се погрижили за него емоционално и не са осигурили същото общение със самите тях. Да, виждал съм деца, които са били възпитавани с пръчка да станат християни. Но тъй като са били възпитавани главно чрез наказания, а не чрез безусловна любов, тези бедни същества рядко имат здраво, топло, любящо общение с Бога. Те са склонни да прилагат наказателно религията си срещу другите, твърдейки, че им „помагат”. Те използуват библейските заповеди и други пасажи от Писанието, за да оправдаят собственото си сурово, нелюбящо поведение. Те обичат да се смятат за духовни водачи на другите, диктувайки им благочестиво поведение. Разбира се, възможно е всяко дете в края на краищата да намери своя път към любящите Божии ръце и да приеме любовта Му. За Бога няма невъзможни неща. За съжаление, шансовете на детето са значително по-малки, ако родителите не са му осигурили любяща основа. И така, има две съществени изисквания, за да подкрепим на детето си духовно: личната родителска връзка с Бога и детската сигурност, че е обичано безусловно.
Нека ви дам един много уместен пример. Дете, посещавало Неделното училище, ще помни как се е чувствало там много след като е забравило какво се е говорело там и на какво са го учили. И така, това, дали детското преживяване е било приятно или не, е по-важно от детайлите на казаното от учителя. Не смятам, че за да бъде приятно, учителят трябва да угажда на детските капризи и желания за забавление. Имам предвид, че той трябва да се отнася към децата с уважение, любезност и загриженост. Да ги накара да имат добро самочувствие. Да не ги критикува, унижава или обижда по други начини. Естествено, онова, което детето мисли, е особено важно, но ако преживяването е скучно и унизително за детето, то може да отхвърли и най-доброто поучение, особено ако е свързано с етиката и нравствеността. Благодарение на такива ситуации у детето се развива непоносимост към религиозната материя и то започва да мисли за християните като за лицемери. Този светоглед трудно се променя и може да се запази за цял живот. От друга страна, ако преживяването в училище е приятно, детските спомени за религиозните работи също ще са приятни и ще се вкоренят в детската индивидуалност. Наши приятели имат 8-годишен син, Майкъл, който обича да посещава Неделното училище и да учи за духовните неща. Не беше проблем да го водят на църква. За нещастие, една неделна сутрин Майкъл и още едно енергично момче приказвали и се смели по време на урока. Учителят им необмислено ги оставил сами в една малка стая и ги накарал да пишат: „Ти трябва да почиташ баща си и майка си”, отново и отново, докато родителите им не дошли да ги вземат. Неразумността и безчувствеността на това несправедливо и унизително наказание имаше драматичен ефект. То предизвика такъв гняв, болка и съпротива, че Майкъл започна да изпитва непоносимост към всичко духовно. Разбира се, той отказа да се върне в църквата и усещането му за Бога бе напълно разрушено. Едва след няколко месеца любящите му родители успяха да му помогнат отново да се довери на духовните истини. Такива неща (в по-голяма или по-малка степен) се случват тогава, когато важността на учителския урок е поставена над емоционалното благополучие на детето. Емоционалността и духовността не са съвсем различни неща. Едното е изцяло свързано с другото и е зависимо от него. По тази причина, ако родителите искат да подкрепят детето си духовно, те трябва да го сторят първо емоционално, тъй като детето помни чувствата много по-добре от фактите, необходими са поредици от приятни спомени, върху които да установим фактите, особено духовите факти. Едно разпространено погрешно схващанеВъв връзва с това бих искал да изложа едно разпространено погрешно схващане. То изглежда горе-долу така: „Бих искал детето ми да свикне само да взема решения, след като се сблъска с нещата. То не трябва да се чувства задължено да вярва в онова, в което аз вярвам. Добре е да се запознае с различни религии и философии – така, като порасне, може да вземе собственото решение”. Този родител или подражава на света, в който живеем, или пък е очевидно незапознат с него. Дете, възпитавано по този начин наистина е за съжаление. То ще бъде напълно объркано в този свят без наставления и разяснения относно етичните, нравствени и духовни неща. За много от житейските конфликти и привидни противоречия има разумни отговори. Един от най-чудесните подаръци, който родителят може да поднесе на детето си, е ясното, основно разбиране за света и обърканите му проблеми. Не е чудно, че много деца, лишени от стабилната база на тези знания. крещят на родителите си: „Защо не си ми обяснил значението на всичко това? За какво е всичко това?” Това е другата причина, поради която този подход към духовното е грубо отхвърлян. Все повече и повече групи, организации и култове предлагат пагубни, заробващи и лъжливи отговори на житейските въпроси. Тези хора не желаят нищо друго освен да намерят човек, който е възпитан по такъв привидно либерален начин. Той е лесна плячка за подобна група, предлагаща готови отговори, без значение колко лъжливи и заробващи са те (спомнете си муунистите!). За мен е чудно как някои родители са в състояние да похарчат хиляди долари и да прибегнат документ какви ли не политически манипулации, за да са сигурни, че децата им са добре образовани. Да, но за най-важната подготовка – за духовните битки и търсенето на истинския смисъл в живота – детето е оставено само на себе си и се оказва лесна плячка на култовете. Всяко дете обича разказитеКак родителите подготвят детето си духовно? Организираните духовни наставления и дейности са безкрайно важни за развитието на детето. Всъщност нищо не влияе на детето повече от семейството му и онова, което научава в него. Това важи също и за духовните неща. Родителите трябва активно да участват в духовното развитие на детето. Те не трябва да преотстъпват това на други, дори и на специализирани младежи от църквата. Първо, самите родители трябва да научат децата си на духови отношения. Те не само трябва да го запознаят с духовните факти, но и да го научат Как да ги прилага в ежедневния си живот. Това не е лесно. Много просто е да осведомим детето си за основните библейски факти, например кои са различните библейски герои и какво са направили. Но това, което непосредствено следва не е никак лесно. Ние искаме детето да разбере значението, което библейските характеристики и принципи имат за него лично. Ние можем да го сторим само с нещо като жертва на самите себе си, т.е. осигурявайки му съсредоточеното си внимание. За да задоволим както емоционалните, така и духовните нужди на детето си, ние трябва да прекарваме с него насаме нужното време. А когато е възможно, защо да не задоволим двата вида нужди едновременно? Обикновено времето за лягане е най-удобно за това, тъй като повечето деца тогава са най-склонни да се влияят от родителите си. Дали защото се нуждаят от изпълване на емоционалния си резервоар или защото искат да отложат времето за лягане, това не е толкова важно. Въпросът е, че то е чудесна възможност да посрещнем емоционалните нужди на детето, осигурявайки му духовно наставление и обучение, и то да го направим в атмосфера, която детето ще си спомня с любов. Чрез какви други средства родителите биха могли да осигурят на детето си толкова много по толкова непретенциозен начин? Всяко дете обича разказите. Лично аз започвам с четене на детски разкази по избора на моите деца. Понякога това е детска приказва, друг път е разказ от християнска книжка. Понякога детето иска да му разказвам истории, които съм измисли сам. След това прочитам кратка поучителна история от детска християнска книжка. Моите момчета обичат да отговарят на въпроси във връзка с прочетеното, затова аз предпочитам книжки, снабдени с въпроси след всеки откъс от книгата, която им чета в момента. Ако моят 9-годишен Дейвид е особено възбуден, решавам, че разказите с повече действие ще поддържат интереса му. Когато детето отговаря на въпросите, в тях винаги има близост и приложения в неговия собствен живот. Трудната част е да предадем посланието на детето – тъй като много родители чувстват неудобство и неловкост, те обикновено го подминават, особено ако детето не е много заинтересувано. Нека тези неща не ви спират! Независимо дали детето е заинтересувано или не, вие трябва да оставите увереността, че силно му влияете. Времето, прекарано с детето ви, по този начин ще има далеч по-силен ефект. Ако днес не повлияете на детето си в областта на свръхестественото, някой друг ще го направи по-късно. Споделяйте духовния си животБих желал да кажа още нещо относно духовното подпомагане на детето. С фактическите знания, придобити в църквата, неделното училище и семейството, детето има само грубия материал, с който да расте в духовния живот. То трябва да се научи да използва и прилага това знание резултатно и внимателно, за да стане зряла духовна личност. Затова то трябва да има всекидневни преживявания с Бога и да се научи лично да Му се доверява. Най-добрият начин да му помогнете е да споделяте с него собствения си духовен живот. Разбира се, онова което споделяте и степента, в която го споделяте, отново трябва да бъде съобразено с детето, възрастта му, нивото на развитието му и способността му да разбере и схване казаното. В процеса на детското съзряване, ние родителите, постепенно увеличаваме тези моменти, споделяйки с детето как обичаме Бога, как всекидневно сме с Него, опираме се на Него, търсейки Неговата помощ и ръководство, благодарейки Му за Неговата любов, грижа, дарове и за отклика му на нашите молитви. Ние трябва да споделяме тези неща с детето си в моментите, когато стават, а не след това. Само по този начин детето може да схване същността на нещата. Да споделяме минали опитности значи просто да му даваме допълнителна фактическа информация, не да го накараме да се учи за себе си посредством собствените си опитности. Има много истина в старото твърдение: „Опитността е най-добрият учител.” Нека позволим на детето си само да го разбере. колкото по-скоро то се научи да се доверява на Бога, толкова по-силно ще стане. Детето трябва да научи как Бог посреща всички лични и семейни нужди, включително и финансовите. То трябва да знае за какво се молят родителите му. Например то трябва да знае, когато те се молят за нуждите на другите. То трябва да знае (ако това е уместно) проблемите, за които молите Божията помощ. И не забравяйте да го информирате за това, как Бог се проявява в живота ви, как чрез вас служи на другите. И, разбира се, детето непременно трябва да знае, че се молите за него, за неговите индивидуални и конкретни нужди. Също така детето трябва да знае, че трудностите, които ни се дават в житейския път са винаги за наше благо за да ги посреща с благодарност. Накрая, чрез вашия пример детето трябва да научи как да прощава и как да намира прошение от Бога и от хората. Както споменахме в деветата глава, родителите постигат това преди всичко катп прощават самите те, или пък когато след грешка от тяхна страна, наранила детето, признават заблудата си, извиняват се и го молят да им прости. Не мога да ви обясня колко важно е това. Днес толкова много хора имат проблеми с вината. Те не могат да прощават и/или не могат да се чувстват опростени. Какво по-жалко от това? Но щастливият човек научил се да прощава на тези, които са го обидили и способен да моли за прошка и да я получава, проявява признаци на добро психическо здраве. Скъпи родители, надявам се, че сериозно ще обмислите съдържанието на тази книга. Тя е написана специално за вас от един родител, чието най-силно желание е да види своите и вашите деца пораснали като силни, здрави, щастливи и независими възрастни. Надявам се, че отново и отново ще препрочитате тази книжка. Аз самият трябва постоянно да си припомням как да обичам своите деца.
ИСТИНСКИ 1 Предисловие 3 Увод 4
Позната история 6 Коя от формите на наказание е най-подходяща 7 Вярно е обратното 7 Вроден темперамент 8
Инициативата на бащата 12 Сляпа ли е любовта? 13 Безусловна любов 14 Основата 16 Детето и неговите чувства 17 Децата отразяват любовта 18 Как да изразяваме любовта 19 Как да обичате Вашето дете – зрителен контакт 21 Ние сме образец 22 Изчезване на синдрома на растежа 23 Зрителният контакт и процесът на обучение 23 В нов дом 24 Никога не е твърде рано 25 Как да обичате вашето дете – физически контакт 26 Два скъпоценни дара 26 Индивидуалността у Шерън се променя 28 Подготовка за пубертета 29 Нашият съдия на непълнолетни закононарушители 29
Тиранията на бързането 31 Установете най-важните неща 32 Краткотрайни мигове 33 Целта на съсредоточеното внимание 33 Как да представим своето съсредоточено внимание 34 Внимателното планиране е резултатно 35 Когато присъстват и останалите 36 Уместна и неуместна любов 37 Неуместна любов 37 Собственичество 37 Съблазнителност 38 Два примера 39 Заместителство 40 Размяна на ролите 41 Не изхвърляйте бебето заедно с мръсната вода 42 Детският гняв 43 Дисциплина: какво значи това? 46 Какво значи дисциплина? 46 Контролирайте гнева си 48 Дисциплина и наказание 49 Резултатите от този подход 49 Сложете коня пред каруцата 50 Капанът на телесното наказание 50 Любяща дисциплина 52 От какво се нуждае това дете? 53 Има ли физически проблем? 54 Научете се да прощавате 55 Счупеният прозорец 55 Дисциплина – молби, заповеди, възнаграждения и наказание 58 Молби 58
Пряко наставление 59 Предизвикателство 61 Уместно наказание 61 Промяна в поведението 63 Деца със специфични проблеми 65 Проблеми, свързани с възприятията 65 Други медицински проблеми 66 Съпротивляващото се дете 67 Подкрепете духовно вашето дете 69 Първото изискване 69 Второто изискване 70 Детската памет 71 Едно разпространено погрешно схващане 71 Всяко дете обича разказите 72 Споделяйте духовния си живот 73 СЪДЪРЖАНИЕ 74 Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.44 Mb. Сподели с приятели:
|