Д-р рос кембъл



страница12/26
Дата09.09.2017
Размер1.44 Mb.
#29866
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   26

Краткотрайни мигове


Този пример болезнено откроява значимостта на със­редоточеното внимание. Напоследък четох за един баща, който седял във всекидневната в деня, когато навършвал 50 години и бил в ужасно настроение. Неочаквано в стаята влязъл 11-годишният му син Рик, скочил на скута му и започнал да го целува по бузите. Момчето продължило да го целува, докато бащата остро го запитал: „какво пра­виш??’ Момчето отговорило: „Целувам те 50 пъти на 50-ия ти рожден ден.” Такива любящи постъпки обикновено разнежвали бащата. Но тъй като бил потиснат и ядосан, той отстранил момчето с думите: „Нека го оставим за друг път.” Детето било съкрушено. То изскочило от къщи. Качи­ло се на велосипеда си и побягнало. Няколко минути по-къс­но било блъснато от кола и умряло. Можете да си предста­вите скръбта, разкаянието и мъчителното чувство за ви­на на този беден баща.

Тези истории ни казват няколко неща. Първо, тъй като животът е толкова непредсказуем и несигурен, ние не можем да знаем или да планираме всички възможности, които ще ни бъдат предоставени за отглеждането на нашите деца. И особено, с колко момента ще разполагаме, за да осигурим на децата си съсредоточеното си внимание. Ние трябва да се възползваме от тези своевременни възможности, защото те може да се окажат са по-малко, отколкото предполагаме – децата ни растат.

Второ, тези моменти не се явяват всеки ден. Спомнете си за онези специфичните моменти, които оставят трайни следи в детската памет. Онзи момент, в Който Рик се е опитвал да целуне баща си 50 пъти, е точно такъв безценен момент. Ако бащата беше съумял да прекара ползотворно тези няколко мига с Рик, момчето щеше да си спомня с любов този момент до края на живота си и особено когато бъде изкушавано да действа противно на бащината воля, например в годините на пубертета. Но ако не беше убит, Рик никога не би забравил болката, страданието и унижението на този момент.

Нека разгледаме още една история във връзка със със­редоточеното внимание. В дневника на един мъж, баща на голям хуманитарист, било намерено описание на един ден, прекаран на риболов със сина му. Бащата се оплаква, че денят е бил „напълно изгубен”, защото синът изглеждал „отегчен и затворен и говорел много малко”. Бащата дори споменава, че повече не ще води сина си на риболов. Много години по-късно един историк намерил тези бележки и с любопитство ги сравнил с бележките същия ден в дневника на сина. Момчето възкликва „колко прекрасен” е бил денят „само аз и татко”. Той описва огромната значимост на този ден в живота му.


Целта на съсредоточеното внимание


Какво е онова, което определя съсредоточеното внима­ние? Когато детето чувства: „Аз съм съвсем сам с моята майка (или татко)”, „Той (тя) е само мой (моя)”, „в този момент за моята майка (баща) аз съм най-важната личност в света” – това е целта на съсредоточеното внимание, да накара детето да се чувства така.

Съсредоточеното внимание не е нещо приятно, което предоставяме на детето си. Когато времето позволява, то е критична нужда, изпитвана от всяко дете. Начинът, по който се задоволява тази нужда, определя как детето въз­приема самото себе си и’как то е прието в неговия свят. Когато това внимание липсва, детските тревоги нараст­ват, защото то чувства, че всичко друго е по-важно от самото него. Като резултат то е несигурно и психическото и емоционалното му развитие са накърнени. Такова де­те може да се види в детската градина или в класната стая. То е по-незряло от другите деца, чиито родители им осигу­ряват нужното съсредоточено внимание. Това нещастно дете обикновено е по-затворено и има проблеми в общува­нето с връстниците си. То е по-малко способно да се справя, а на конфликтите реагира неправилно. То е прекалено зависимо от учителя или другите възрастни, с които общува.

Някои деца, особено момичетата, които са били лишени от съсредоточеното внимание на своите бащи, изглеждат точно обратното. Те са разговорчиви, съобразителни, артистични, често по детски привлекателни и възпитатели­те им в детската градина и учителите им в началния курс обикновено ги смятат за зрели и преждевременно развити. След години обаче този начин на поведение не се променя и става неуместен. На възраст 10-11 г. те вече са противни на връстниците и учителите си. Дори и в този късен период съсредоточеното внимание, особено от страна на бащите, трябва да бъде особено настойчиво, за да успее да ограничи детското поведение, да обуздае неговата агресивност и подпомогне съзряването му.

Как да представим своето съсредоточено внимание


Сега, след като знаем колко съществено е съсредото­ченото внимание за детето, как да го реализираме? Според мен най-добрият начин да го сторим е да останем насаме с детето. Предполагам, че вече си мислите колко трудно ще се постигне това. Прави сте. Да намерим време, за да бъдем насаме с детето, свободни от други ангажименти е нещо, което смятам за най-трудната страна в отглеждането на детето. Вие бихте казали, че това разграничава добрите родители от другите; жертващите се родители от онези, които не го правят; най-грижовните от най-малко грижовните; родителите, установили своята ценностна система от онези, които не са. Нека си признаем: доброто възпита­ние на детето изисква време. Да намерим време в нашето свръхангажирано общество е трудно, особено след като децата често са пристрастени към телевизията и предпо­читат да посветят времето си на нея. Това прави съсредо­точеното внимание още по-съществено. Днес, повече от всеки друг път в историята, децата са изложени на влия­нието на много сили извън семейството. Нужни са огромни усилия, за да отделим време от претовареното си разписа­ние, но и наградите не са малки. Чудесно е да видиш детето си щастливо, сигурно, прието добре от връстниците му и от възрастните, учещо и постъпващо по-възможно най-добрия начин. Но повярвайте ми, скъпи родители, това не става автоматично. За него трябва да заплатим определе­на цена! Трябва да намерим време да оставаме насаме с всяко от децата си.

Джон Алегзандър, президент на ИнтерВарсити Крисчън фелоушип има четири деца. На Конференция неотдавна той сподели колко му е трудно да намира време за всяко поот­делно. В крайна сметка решил да отделя поне по час и половина за всяко от децата си в неделния следобед. Тук всеки трябва да намери своето решение.

Аз също трудно се справям с бремето си. колкото ми е възможно, опитвам се да го запазя за моите деца. Например, дъщеря ми взима уроци близо до офиса ми всеки понеделник след обяд. Аз разпределям ангажиментите си така, че да й осигуря вниманието си. След това отиваме в някой ресто­рант и вечеряме заедно. В тези моменти, без да се опасявам от прекъсвания и насрочени ангажименти, аз мога да й отдам пълното си внимание и да изслушам онова, което тя иска да ми каже. Само в този контекст, насаме без натиска на предстоящите задачи, родителите и децата могат да постигнат такива специфични, незаменими взаимоотно­шения, от които неистово се нуждае всяко дете, за да посреща реалностите на живота. Детето ще си спомня точно тези моменти. Когато животът стане труден, осо­бено в проблемните години на пубертета, изпълнени с конфликти и стремеж към независимост.

В моментите на съсредоточено внимание родителите могат да се възползват от възможността да осъществят зрителен и физически контакт с детето си. Точно тогава този контакт придобива особено значение и влияние върху живота на детето.

Разбира се, когато човек има повече деца, е по-трудно да им осигури съсредоточено внимание. Спомням си, че съ­ветвах едно 7-годишно момиче, което имаше много пробле­ми в училище и вкъщи, учебната работа, с връстниците, роднинските взаимоотношения, както и детинско поведе­ние. Сигурно вече сте отгатнали проблема. Тя имаше девет братя и сестри и скъпите й родители не можеха да намерят време, за да й осигурят нужното внимание. Всъщност те не съзнаваха, че това момиче страда от липса на съсредото­чено внимание, защото всичките им деца бяха добре прис­пособени. Родителите бяха фермери и денят им обикновено преминаваше в доене, хранене на животните и обработване на земята. Те прекарваха достатъчно време насаме с всяко дете само за да предотвратят евентуални проблеми. Но поради възрастта си, индивидуалните си характеристики, поредността на раждането си и естествения ход на съби­тията, точно това дете, дъщеря им нямаше възможност да се радва на необходимото внимание от страна на роди­телите си. Тя се чувстваше пренебрегната и необичана. Родителите й я обичаха нежно, но тя не го чувстваше и затова не го знаеше.


Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница