Накрая мисля, че е добре да споменем за промяната в поведението. Това е система от идеи, нашироко използвани във възпитанието днес. В основни линии при промяната на поведението се използва положителното утвърждаване (включване на положителни елементи в детското обкръжение), отрицателното утвърждаване (отнемане на положителните елементи от детското обкръжение) и наказанието (включване на отрицателни елементи в детското обкръжение). Пример за положително утвърждаване е награждаването на детето за доброто му поведение със сладкиш или плод. Пример за отрицателно утвърждаване е отнемането на привилегия (например гледане на телевизия) за непослушание. Пример за наказание (наричано още нежелателен подход) е ощипването по трапецовидния мускул за лошо поведение.
Не можем да се задълбочим по тази тема в рамките на тази книга. Но ще разгледаме няколко важни момента.
Преди всичко подходи като промяна в поведението често заместват емоционалното възпитание. Ако се провали с измененото поведение, детето не ще се чувства обичано. Защо? Преди всичко, самата основа на промяната в поведението е условна. Детето получава награда само ако се държало определен начин. Второ, промяната в поведението не поема отговорността за чувствата или емоционалните нужди на детето (любовта). Следователно родителите, които използват промяната в поведението като основен възпитателен метод, не могат безусловно да изразят любовта към детето си.
Да вземем примера, който използвах в предишната глава относно изпълването на емоционалния резервоар на Дейл, след като той бе непослушен поради тридневното ми отсъствие. Строгият възпитател би казал, че аз съм наградил Дейл за лошото му поведение, оказвайки му внимание. Виждате ли разликата? Родителите не могат да използват метода за промяната в поведението като основно средство в отношението си към детето и същевременно безусловно да го обичат.
Друг проблем, възникващ при ползването на този подход, е, че детето ще си изгради неподходяща ценностна система. То ще се научи да върши нещата главно за да бъде награждавано. Ще се развие ориентацията: „Ще спечеля ли от това?” Такъв пример се появи в дома на един наш скъп приятел. Той беше строг възпитател и възможно най-стриктно се придържаше към системата за промяната в поведението. Една вечер докато вечеряхме у тях, той каза: „Джери е само на 3 години, а може да брои до 100. Вижте.” Отиде до сина си и каза: „Джери, изброй до 100 и ще ти дам бонбон.” Джери незабавно отговори: „Не искам бонбон.” Ако искаме детето ни да прави нещата заради удовлетворението от действията си или заради гордостта от добре свършената работа, по-добре е да не прекаляваме със системата за промяна в поведението. Крайният резултат ще бъде неподходяща мотивация.
Ще се спрем на един последен проблем във връзка с това. Ако родителите прекалят с употребата на тези методи, детето ще се научи да получава онова, което иска, използвайки същите методи. То ще се държи така, както родителите му искат, за да получава онова, което иска. Повечето хора ще нарекат това манипулация. Един от най-сигурните начини да насърчим детето си да бъде хитро и манипулативно е да прибягваме прекалено често до техниките, свързани с промяна в поведението.
Сега, след като изясних негативните аспекти на тази техника, нека изтъкна и положителните. В детското възпитание има място за тази техника, но не като основно средство (основното средство трябва да бъде безусловната любов).
Промяната в поведението трябва да се използва при специфични, повтарящи се проблеми с поведението, за които детето нито съжалява, нито е предизвикателно. Този вид проблеми трябва да са особено специфични, за да бъдат по-лесно разпознати и разбрани от детето.
Нека ви дам един пример от нашия дом. Преди шест месеца синовете ни бяха в такъв етап от развитието си, че често се биеха. Разбира се, нито един от двамата не се разкайваше за това. Прошението определено не бе уместно. Молбите не помогнаха. Заповедите имаха само неколкочасов ефект. Наказанията също имаха краткотрайно въздействие и бяха неприятни за всички ни. Знаете ли какво подейства? Вероятно се досещате – системата с възнаграждението.
Използвахме табло със звезди. Една звезда за всеки 15 минути спокойствие: това определено увеличи интервала между битките. Всяко от момчетата получи награда според спечеления брой звезди. Това подейства чудесно и ние имахме мир у дома.
Но ще ви кажа едно предупреждение за този вид техника. Тя изисква време, последователност, истински усилия и постоянство. Ако не сте подготвени стриктно да се придържате към нея, по-добре не се захващайте, защото ще се провалите.
Има много добри книги върху промяната в поведението, които ще ви кажат повече за тази специфична техника.
Това беше дълга глава, но позволете ми да кажа още нещо. Както знаете, доброто възпитание изисква равновесие. Детето се нуждае от всичко, за което говорихме:
зрителен контакт, физически контакт и внимание, дисциплина, молби, строгост, гъвкавост, заповеди прошка, наказание, промяна на поведението, напътствия наставления, пример и активно изслушване. Но трябва да ги даваме на детето си с подходяща мярка. Надявам се, че нашата дискусия ще ви помогне да го направите така, че да накарате детето си да се чувства безусловно обичано.
12
Деца със специфични проблеми
Защо децата със специфични проблеми – диабетици, със затруднения в говора, глухи, хиперактивни или с психически увреждания обикновено имат сравнително по-големи емоционални и поведенчески проблеми? Отговорът на този въпрос е безкрайно сложен. Да обясним защо децата от тези проблемни области са по-предразположени към емоционални и поведенчески смущения – това надхвърля обсега на тази малка книга.
Но няколко много уместни пункта ще бъдат от полза за родителите на тези деца. Някои от тези факти са тясно свързани с изразяването на любовта към децата ни.
Проблеми, свързани с възприятията
Първо нека да погледнем общо на тези проблеми. Възприятията са трудни за дефиниране, но нека опитаме. Това може да означава да уловиш или да приемеш информация чрез сетивата за мозъка. В този случай детето с проблеми във възприятията има трудности с получаването на информацията от неговата околна среда и препращането й към мозъка. Следователно, когато подобна информация като зрителни образи, звуци и осезания стигне до детското съзнание, то се затруднява да я разбере правилно. Неговото разбиране за обкръжението му е изкривено в областите, в които възприятията му са неточни.
Използвайки тази много обща и опростена дефиниция за възприятийните проблеми, ще видим, че тук могат да се включат много специфични проблеми. Зрителните проблеми, слуховите проблеми, някои неврологични заболявания, и многото видове проблеми със забавеното развитие имат едно общо нещо: всяко дете, страдащо от някое от тези смущения, има изкривена представа за своето обкръжение. По един или много начини стигащата до него информация се изкривява.
Виждате ли огромното значение на това отвъд самата неспособност за възприятие? Всеки един от начините, с които разполагаме, за да изразим любовта към детето си изисква използването на едно или повече от сетивата ни. Зрителният контакт изисква възприемане на зрителни образи. физическият контакт изисква използване на сетивата за осезание, които сами по себе си са сложен комплекс. Съсредоточеното внимание изисква участието на всички сетива. И така, ако има възприятийно изкривяване в която и да е от тези области, разбирането на детето за това, как го възприемаме, ще бъде изкривено. Това още повече затруднява израза на любовта ни към такова дете.
Тази трудност в осъзнаването на любовта е една сериозна причина децата със засегнати възприятия да имат ненормални представи. Това е една от причините с растежа им да се увеличават депресиите им. Резултатите често са твърде дълбоки емоционални и поведенчески смущения, особено в ранния пубертет.
Общото нещастие на децата със засегнати възприятия и оттам – забавено развитие – се изразява в това, че те не могат да се развиват в учението или в другите области заедно със своите връстници. Те или имат ниски оценки, или по други причини са принудени да изживяват продължителни отрицателни емоции. Дори и да не посещава училище, подобно дете чувства своята непълноценност. С навлизането му в пубертета, депресията рязко се увеличава. В тази възрастова група депресията е по-различна отколкото във всички останали. Обикновено тези деца не изглеждат депресирани и не постъпват така, докато депресията не стане особено дълбока. Обикновено 12-, 13-, 14-годишните тийнейджъри демонстрират своята депресия чрез трудно съсредоточаване в клас (понижено внимание и невъзможност за концентрация), чийто резултат е в понижаване на оценките. Впоследствие ги обхваща от едно безкрайно отегчение, което намалява техния интерес във всичките им дейности. На този етап юношата е дълбоко нещастен.
Ако отегчението продължи, в крайна сметка детето ще прояви своята депресия и нещастието си. В това положение едно дълбоко потиснато и отегчено момиче може да постъпва хаотично, да използва наркотици, да избяга или да пробва друг вид противообществени прояви. В подобна ситуация момчето действа по подобен начин, но ще бъде по-склонно към насилие – кражба и побой.
Ако знаем, че обременените в това отношение деца са предразположени към лошо самочувствие, към усещане, че са нелюбими и нежелани, към депресия, как ще им помогнем? Аз съм убеден, че областта, която най-силно е засегната, най-много се нуждае от помощ. Познахте, тези деца повече от всичко се нуждаят да бъдат истински, безусловно обичани. Тогава по-лесно биха преодолели заболяването си.
Как да сторим това? По същия начин, по който изразяваме любовта си към всички деца. Като не забравяме, че възприятията им в някои области са изкривени, а това води до изкривяване и във всички останали сетивни форми. За да се чувстват обичани, тези деца почти винаги се нуждаят от повече привързаност и всички други средства за изразяване на любовта ни. В добавка, нужно е да го правим по-пряко, по по-опростен, силен и подчертан начин, както и по-интензивно. Всичко това трябва да ги накара да разберат чувствата ни към тях, да получат ясно посланието от нашите сърца към техните. Нашите взаимоотношения на любов с подобни деца трябва да бъдат ясни и силни.
Сподели с приятели: |