Д-р рос кембъл

Как да обичате вашето дете – физически контакт

Нямам предвид само целувките, прегръдките и нежностите. Толкова е просто да докоснеш детето си по рамото, нежно да го сръчкаш в ребрата или да разрошиш косите му. Когато отблизо наблюдавам родители с децата им, пове­чето всъщност се стараят да осъществят възможно най-малко физически контакти. Тези бедни родители сякаш възприемат децата си като механични ходещи кукли, същества, които се движат и постъпват правилно почти без чужда помощ. Тези родители не съзнават фантастичните възможности, които пропускат. Те държат в ръцете си средството, което може да осигури на децата им емоцио­нална сигурност, а на тях самите – успех като родители.

Насърчително е да се видят някои родители, които са открили тайната на физическия контакт посредством зри­телния контакт.

Миналото лято моят 8-годишен син играеше в детската бейзболна лига и аз седях на скамейките, за да наблюдавам играта му. По време на игрите особено се наслаждавах, наблюдавайки един баща, който беше открил тайната на физическия и зрителния контакт. Синът му често притич­ваше да му каже нещо. Беше очевидно, че помежду им същес­твува силна връзка. Докато разговаряха, зрителният им контакт беше директен и без колебания. А общуването им включваше чест физически контакт, особено когато си казваха нещо забавно. Този баща често слагаше ръката си върху ръката на сина си или обгръщаше рамото му, а понякога го пляскаше по коляното. От време на време го поту­пваше по гърба или го притискаше към себе си, особено когато коментираха нещо смешно. Може да се каже, че този баща използваше физическия контакт винаги когато бе възможно; а това беше приятно и за двамата.

Случайно дъщерята на същия мъж (момиче в пуберте­та) беше дошла да наблюдава играта на брат си. Тя сядаше или до баща си, или откъм неговата страна, или точно срещу него. И пак, този грижовен и мъдър баща се държеше с дъщеря си по подходящ начин. Той използваше много зри­телния и физическия контакт, но предвид нейната възраст не я държеше в скута си, нито я целуваше (както е правел, когато е била малка). Той често докосваше нежно ръката, рамото и гърба й. Понякога я тупваше по коленете или за момент я притегляше към себе си, особено когато се сме­еха.

Два скъпоценни дара

За съжаление родителите на Том не бяха открили тази тайна. В предишната глава разбрахме как погрешно са из­ползвали зрителния контакт. Те смятаха, че физическият контакт е необходим само за момичетата, защото „те се нуждаят от внимание”, а момчетата трябва да бъдат тре­тирани „като мъже”. Те предполагаха, че вниманието ще разглези Том и ще го направи женствен. Тези огорчени родите­ли не съзнаваха, че вярно е точно обратното, че колкото по-задоволени са емоционалните нужди на Том посредст­вом физически и зрителен контакт, особено от страна на баща му, толкова по-лесно той ще се оформи като мъж и толкова по-мъжествен ще бъде.

Господин и госпожа Смит смятаха също, че с израства­нето на детето намалява нуждата му от внимание, и осо­бено от емоционален физически контакт. В действител­ност, нуждата на момчето от физически контакт никога не намалява, само се променя.

Като бебе то иска да бъде държано, гушкано, галено, прегръщано и целувано. Моят 8-годишен син сега нарича това „сладникаво-лигава любовна предвзетост”. Този вид физическо внимание е съществен от раждането, докато момче­то стане на 7 или 8 години – и аз мисля, че това е решаващо! Изследванията показват, че бебетата от женски пол, по-малки от 12 месеца, получават 5 пъти повече физическо внимание от бебетата момчета. Сигурен съм, че това е една от причините по-малките момченца (от 3-годишна възраст до пубертета) да имат много повече проблеми от момичетата. В психиатричните клиники в страната броят на момчетата е 5-6 пъти по-голям от този на момичетата. По време на пубертета това съотношение драматично се променя.

Очевидно е тогава колко важно е момчетата да получа­ват точно толкова внимание, колкото и момичетата (а често и повече) в тази ранна възраст. В процеса на растежа при момчетата необходимостта от прегръдки и целувки намалява, но не и нуждата от физически контакт. Вместо „сладникаво-лигавата любовна предвзетост” сега то има нужда от физически контакт в „момчешки стил”. Като игра на блъсканица, тупване по гърба, игриво ритане или боксиране, мечешки прегръдки, „дай ми пет” (пляскаш дланта на друг човек в момент на победа). При момчетата тези начи­ни за осъществяване на физически контакт имат същия смисъл, както прегръдките и целувките. Не забравяйте, че детето никога не надраства нуждата си от тези две неща.

Независимо че момчетата ми растат и стават все по-сдържани по отношение на прегръдките и целувките, все още има моменти, в които се нуждаят от това и аз трябва да бъда нащрек, за да посрещна тези техни нужди, когато е възможно. Тези моменти обикновено са налице. Когато децата са били наранени (физически или емоционално). Ко­гато са много уморени или болни, в определеното време за лягане или когато се е случило нещо тъжно.

Спомнете си специфичните моменти, които обсъдихме в четвърта глава. Моментите, които са особено важни за детето, толкова важни, че то никога не ще ги забрави. Конкретните възможности да дадем на децата си необходимия физически контакт (прегръдки, целувки), особено докато израстват, са някои от тези специфични моменти. Това са моментите, които детето ви ще си припомни. Когато в кулминацията на пубертета се мята между бунта и привързаността си към родителите, колкото по-конкретни са спомените му, толкова по-стабилно то ще се противопостави на пубертетните смущенията.

Тези прекрасни възможности не са много на брой. Дете­то бързо преминава от един период в друг, и докато се сетим да задоволим нуждите му, те вече са отпаднали. Печални мисли, нали?

Относно физическия контакт при момчетата искам да отбележа още един съществен момент. Когато момчето е по-малко, особено между 12-18 месеца, е по-лесно да му окажем внимание. В процеса на растежа, става по-трудно. Защо? както вече споменахме, една от причините е погреш­ното схващане, че подобен физически контакт ще го нап­рави женствено. Причината, която аз бих искал да изтъкна тук е, че колкото повече момчето расте, толкова по-малко привлекателно става за хората. Например, за мнозина един 7 или 8-годишен хлапак е противно, неприятно, дори смешно нещо. За да задоволим емоционалните нужди на детето, ние трябва да осъзнаем тези неприятни чувства у себе си, да се отървем от тях и да вървим напред, правейки онова, което трябва да правим като майки и бащи.

Сега нека поговорим за момичетата и техните нужди. Обикновено, през първите 7-8 години момичетата не реа­гират така непосредствено на липсата на емоционалната недостатъчност, както постъпват момчетата. С други думи, те не проявяват своята нужда от внимание толкова очевидно. Виждал съм много, много деца, изпитващи емоци­онален недостиг, и общо взето е много лесно да се Каже Кои момчета страдат – при тях депресията обикновено е оче­видна. Но изглежда момичетата по-лесно се приспособяват и са по-малко засегнати от липсата на емоции преди пубертета. Нека това да не ви заблуждава. Макар да не демонст­рират нещастието си, в по-ранна възраст, те също стра­дат силно, когато не получават емоционални грижи. Това става явно в процеса на растежа, особено през пубертета. Една от причините лежи в основата на физическия контакт. Спомнете си, че за момчетата физическият контакт (особено прегръдките, целувките и милувките) е не­обходим, докато са по-малки, колкото по-малко е момчето, толкова по-важен за него е близкият физически контакт. Докато при момичетата физическият контакт особено в по-нежните си форми) става все по-важен в процеса на растежа и достига върха си около 11-та година. Нищо не съкрушава така сърцето ми, както едно 11-годишно моми­че, лишено от необходимите му емоционални грижи. Каква критична възраст!