2010 Към средата на годината правителството овладява кризата. Основните макроикономически показатели са стабилизирани и някъде през есента
икономиката отбелязва слаб, но устойчив растеж. Това предизвиква банките да възобновят кредитирането, макари много по-‐предпазливо отпреди. Деловата активност се събужда. При нови насърчаващи условия с бързи темпове се развива малкият и средният бизнес. Системата на здравеопазване показва първи признаци на ефективно функциониране. Образованието е инерционна система и там промените ще се усетят по-‐късно. Въпреки ограничените ресурси, по-‐добрата събираемост на данъците позволява леко увеличение на пенсиите и създаване на фондове за стимулиране на млади специалисти. Премахната е дискриминацията към хората с увреждания и други социално слаби групи.
Направени са малки, но обещаващи стъпки за тяхната реална интеграция в обществото. Импулс получава развитието на науката и културата. България е определила високите технологии засвой стратегически приоритети първите сериозни стъпки в тази посока са заложени в бюджета за 2011 година. Деблокирани са всички фондове на Европейския съюз. Доверието към България е нараснало значително и тя постепенно излиза от негативния си образ. Затова съдейства и ефективно работещата съдебна система. В затвора са известни бандити, минаващи за недосегаеми през годините на прехода. Компания им правят дузина политици, защото процесите за корупция отнемат по-‐дълго време. Носа
заведени дела срещу министри, депутати, висши чиновници,
областни управители и кметове, както и срещу прокурори и магистрати, също били доскоро в категорията на недосегаемите. Народното събрание не е интересно място. Там няма движение от група в група и загубени цели парламентарни дни за безсмислени препирни. Работи се без шум, приети са важни законопроекти. Гласът на опозицията се чува и уважавано не е част от решенията.
Диалогът между правителство, синдикати и работодатели е напрегнат, но обикновено се намират общоприемливи решения. Стачките и протестите продължават, но без мащабите и драматизма отпреди Майките по-‐спокойно пускат децата си да играят на улицата или на дискотека. Все по-‐малко бащи разчитат на социалните помощи. Все повече хора пътуват
унаси в чужбина и се надяват, че премиерът Бойко Борисов ще изпълни обещанието си да построи магистрала Тракия долятото на 2012 година.
Това е оптимистичният сценарий. А реалният Ще се превърнели а в крайна двадесетгодишния Български преходи в онова начало, за което мечтаехме преди 20 години Ще кажете -‐ отговорът зависи от правителството. Ще сте прави, но само донякъде. Защото
отговорът зависи и от нас, от всеки от нас. Ако на изборите сме гласували, с това ли се изчерпва нашата роля Отново ли ще чакаме да се случат желаните неща Време е да разберем, че политическата промяна е само условие. Истинската промяна сме самите ние. Имаме свободата да я осъществим или да оставим това на друг. Въпросна избор.