Да бъдеш свободен
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 1989 Берлинската стена беше паднала и голямата политическа вълна не можеше да не стигне до България. Въпросът бе кога, а не дали. И това се случи на 10 ноември по много уместен за българските условия начин, след като нямахме нито унгарските събития, нито Пражката пролет, нито Солидарност. По това време бях секретар на Централния комитет на ДКМС 3 и отговарях за международните въпроси. Може би някога ще разкажа и затова, но тук заслужава да отбележа, че от гледна точка на системата тогава, аз не бях наше момче. Наши момчета бяха синовете и внуците на партийните ръководители и фамилии, на активните борци. Те се ползваха с безброй привилегии (при влизане в езиковите гимназии и в университета, по отношение достъпа до престижни школи и назначения, но рядко биваха избирани на длъжности в Комсомола, освен ако не трябваше да запишат нещо в биографиите си. В моя случай бе съвсем различно -‐ майка ми даже не беше партиен член, дори бе отказала да стане още на младини. Тръгнах от най-‐първичните структури и чрез избори. В училище ме избраха за секретар на ученическия комитети оттогава все ме избираха за комсомолски ръководител -‐ на взвода в казармата, на юридическия факултети после на цялата организация в Софийския университет, на районен и на градския комитет -‐ София. Минах буквално през цялата йерархия за да стигна до секретар на Централния комитет. През лятото на 1989 година от поста първи секретар бе махнат Андрей Бунджулов 4 заради концепцията за реформиране на младежката организация, която нашият екип разработваше вече няколко години. Няколко месеца преди това тя бе представена в ЦК на БКП 5 . Тодор Живков твърдеше, че българската перестройка е осъществена още през 1956 година, с провеждането на Априлския пленум. Затова реформите в Русия, които провеждаше Михаил Горбачов, не се приемаха от 3 Димитровски комунистически младежки съюз 4 Сега секретар на Президента на републиката 5 Българска комунистическа партия 5 ръководството на БКП. Но нашата концепция не беше повлияна от Русия, нямаше от какво. Ние разработихме модел за трансформация на казионния Комсомол в четири реални младежки организации -‐ ученическа (скаутска, студентска, на работническата и на селската младеж. Това беше моделът, който вече бе реализиран в Полша и се основаваше на опита в повечето западноевропейски страни. Едно от моите предложения беда се създаде структура, подобна на Федералния кръг на младежта във ФРГ, за да могат да се финансират младежките дейности от държавата. Съществена роля в разработката имаше международният отдел, чийто ръководител тогава бе Любомир Кючуков. От голямо значение бяха и проучванията на Института за младежта с директор Петър-‐Емил Митев. Тези и други имена по-‐късно ще срещнете в реформаторското социалдемократическо ядро на БСП 8 или в новосъздадените партии. Други, които по най-‐ ретрограден начин защитаваха тогавашното статукво, по-‐късно се опитаха да се представят за реформатори, но реалните изпитания в политиката ги поставиха на действителното им място. В моите очи нещата стояха пределно ясно -‐ осъществяваше се историческа промяна и за нас нямаше място в нея. Не защото бяхме виновни, а защото времето беше друго. Или понеси мислех, че е така. Предложих на другите секретари на ЦК на ДКМС всички да си подадем оставките. С малки изключения те приеха и Евгени Узунов поиска по този повод среща с Андрей Луканов. Както после разбрахме, указанията са били дадени в коридора, по времена заседание на Политбюро и се свеждали до това да не си играем на оставки, ада се свика заседание на Централния комитет, на което Росен Карадимов да бъде избран за първи секретар. Бях определен да водя това заседание и след няколко отказана членовете на ЦК да гласуват предложеното решение, в крайна сметка Росен Карадимов бе избран, заедно снови секретари. След няколко месеца ДКМС беше закрити на негово място се появи БДМ 11 с почти същото ръководство. За ръководителите на БКП контролът върху младежката организация имаше ключово значение. Организирана сила от 6 Сега посланик на България в Лондон 7 Сега професор, директор на фондация Иван Хаджийски 8 Българска социалистическа партия 9 Сега депутат от БСП, член на Изпълнителния съвет на партията 10 Доскоро съветник на Сергей Станишев 11 Българска демократична младеж 6 около милион души, при това млади хора, можеше да им създаде сериозни проблеми. Затова бе направено необходимото да се въдвори послушание. От тези бурни последни дни на 1989 година имам два ярки спомена. Първият е отсреща на студентите от ВИТИЗ 12 с оформящите се лидери от митингите на още несъздаденото СДС. Организаторите много държаха да присъствам, очевидно за някакъв баланс, защото всички други бяха сини -‐ Георги Мишев, Едвин Сугарев и още пет-‐шест души. Театралният салонна института бе претъпкан с хора. Помислих си -‐ какво правя тук и как ли ще завърши тази среща за мен Седнах накрая на масата, готов за политическа екзекуция. Тя обаче не се състоя, поради елементарната грешка на ораторите преди мен да говорят много дълго, а и защото избрах настъпателната позиция да отстоявам вижданията си вместо да се оправдавам за тях Не сте демократи, ако отричате правото мида защитавам моите политически убеждения, даже ида не ви харесват. Вместо освирквания, които очаквах, се прокраднаха ръкопляскания. Влизахме в романтичния период на установяването на демокрация у нас Другият ми спомене от първите митинги на СДС. Не съм присъствал лично на тях -‐ поначало митингите не сами по вкуса. Но няма как да забравя какво себе случило, защото то се отрази на всичко след това. В еуфорията да скандират непозволени доскоро неща, хората от митингите не забелязаха, как им подхвърлиха лозунги като „БКП в Сибир, например. Това бе начин цялата партия да се постави на една плоскости отговорността на ръководството да се стовари върху обикновените членове, тогава над един милион души. Неизбежна последица беше консолидацията. Още там, в самото начало, трябва да се търсят причините новите политически формации, олицетворяващи промяната, да загубят първите демократични избори. 12 Сега НАТФИЗ |