ЕКЗИСТЕНЦИАЛНОПРИТЕЖАНИЕ За по-задълбочено осмисляне на притежателния модус като жизнена ориентация е необходимо да направим още едно уточнение, свързано с функцията на екзистенциалното притежание. Самото човешко съществуване изисква да притежаваме, да съхраняваме, да поддържаме и да използваме определени вещи, за да оцелеем. Това важи за телата ни, за храната, жилището, облеклото и оръдията на труда, необходими за удовлетворяване на нашите потребности. Тази форма на собственост може да се нарече екзистенциално притежание, защото се корени в самите условия на човешкото съществуване. Тя е рационално ориентиран инстинкт за самосъхранение — за разлика от разглежданото досега характерологично притежание, изразяващо се в неконтролируем стремеж на всяка цена да задържиш и запазиш придобитото. Тази склонност не е вродена, а се е развила в резултат на въздействието на социалните условия върху човека като биологичен вид. Екзистенциалното притежание не влиза в конфликт с битието, докато характерологичното притежание неизбежно му противостои. Дори „справедливите“ и „праведните“, бидейки хора, са длъжни да притежават в екзистенциалния смисъл, докато средният човек иска да има и в екзистенциалния, и в характерологичния смисъл. (Въпроса за екзистенциалните и характерологичните дихотомии съм разгледал в книгата си „Човекът за самия себе си“ — Man for Himself.)
