23
1. ПРЪВ ПОГЛЕДЗНАЧЕНИЕТО НА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРИТЕЖАНИЕ ИБИТИЕАлтернативата
притежание или
битие противоречи на здравия разум.
Да имаш е като че ли нормална функция на живота ни: за да живеем, трябва да притежаваме разни неща. Освен това самият акт на придобиване поражда удоволствие.
Възможно ли е в култура, в която върховната цел е да имаш — и то да имаш все повече и повече — и в която можем да кажем, че нечий живот „е оценен за един милион долара“, да съществува такава алтернатива? Тъкмо обратното, като че ли цялата същност на битието се заключава в притежанието. С други думи,
човекът е нищо, ако
не притежава нещо.
Въпреки това Великите Учители на човечеството поставят избора между притежание и битие в центъра на своите философски системи. Според Буда, ако искаме да достигнем до най-високата степен на развитие, не трябва да ламтим за собственост Иисус учи:
„Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби, а който погуби душата си зарад Мен, той ще я спаси. Защото каква полза за човека,
ако придобие цял свят, а себе си погуби или повреди?“ (Лука
9:24-25). Според Майстер Екхарт условието за постигане на духовно богатство и сила е човек да няма нищо, да е свободен и „празен“, да не оставя Аз-а да се изпречва на пътя му. Маркс пише, че богатството е порок,
също както бедността, и че целта ни трябва да е
да бъдеммного, а не
да имаме много. (Имам предвид истинския Маркс —
радикалния хуманист, а не вулгарната фалшификация, представяна от комунистите.)
Разграничението между битие и притежание ме вълнува отдавна и се опитвам да намеря неговите емпирични основания в конкретното изследване на индивиди и групи посредством психоаналитични методи. Получените резултати ме
доведоха до извода, че това разграничение, наред с разграничението между любовта към живота и
24
влечението към смъртта е най-съдбоносният проблем на човешкото съществуване. Емпиричните антропологични и психоаналитични данни доказват, че
притежанието и битието са двата основниначина на съществуване, преобладаването на единия от коитоопределя различията между характерите на индивидите исъответните типове социални характери.