Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор

27
Веднъж, когато Гьоте се разхождал без определена цел, погледът му бил привлечен от ярко „като звезда“ цвете. Той изпитал същия импулс, както Тенисън, но осъзнал, че това означава да погуби живот
За Гьоте цветето е толкова живо, че му проговаря и той постъпва различно. Взема цветето „с корен“, но го посажда в градината. В хода на нашите разсъждения Гьоте заема междинна позиция между
Тенисън и Башо: В решителния момент за него силата на живота надделява над простата любознателност Излишно е да се споменава,
че в това прекрасно стихотворение Гьоте изразява същността на схващането си за изследването на природата. Отношението на
Тенисън към цветето е израз на притежателната нагласа — не в материалния смисъл, а в смисъл на придобиване на познание.
Отношението на Башо и на Гьоте към цветето е израз на битийната нагласа. Имам предвид начина на съществуване, при който човек нито
има нещо, нито копнее да притежава нещо, но е радостен да прилага творчески способностите си, за да постигне единение със света.
съзрях прекрасно цвете
по-ярко от зеница,
звезда така не свети.

Посегнах да го скърша,
но тихо то ми рече:
— Нима така ще свърша,
по воля зла, човече?

Внимателно, със корен,
пренесох го в ръце
във двор голям, просторен,
край бистро езерце.

Тук грижи то не знае
сред слънце и покой,
сега цъфти, ухае
и се множи безброй
[3]

28
Великият жизнелюбец Гьоте, един от най-изявените борци срещу едностранчивия и механистичен подход към човека, подкрепя идеята „да бъдеш“ срещу идеята „да имаш“ в много свои стихотворения. Неговият „Фауст“ е драматично описание на конфликта между „да бъда“ и „да имам“ (олицетворение на последното е Мефистофел). В краткото стихотворение „Собственост“
Гьоте с максимална простота възхвалява битието:

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: