26
прозре
същността на Бога и на човека, самото цвете загива в резултат на особения интерес, проявен към него. Тенисън, такъв, какъвто ни се представя в случая, е изцяло сравним с поведението на
типичния модерен учен, който търси истината, като подлага по франкенщайновски живота на дисекция.
Отношението на Башо към цветето е коренно различна. Той не иска да го откъсне; дори не посмява да го докосне.
Единственото,
което прави, е, „грижливо да се взира“. Ето как коментира това тристишие Судзуки:
„Възможно е Башо да е вървял по селски път и да е забелязал нещо край зида, на което едва ли някой би обърнал внимание. Като се доближил и го разгледал внимателно,
той установил, че това е диво растение, доста невзрачно и с нищо непривличащо погледа на минувача. Чувството, с което е проникнато
описанието на този прост сюжет, едва ли можем да наречем поетическо, с изключение на последните две срички, които на японски означават «кана».
Прибавяни
към съществително име, прилагателно име или наречие, те изразяват възхищение, хвалебствие, тъга или радост и при превод на друг език съвсем приблизително се предават посредством удивителен знак. Цитираното тристишие «хайку» завършва с такъв знак.“
Тенисън
явно се нуждае от цветето, за да разбере хората и природата, но в резултат на това, че
той го придобива, цветето загива.
Това, което иска Башо, е да съзерцава цветето и не просто да го види, а да станат едно — след което да го остави да живее.
Разликата междуТенисън и Башо се изяснява напълно, ако прочетем и едно стихотворение на Гьоте:
Сподели с приятели: 
