184
следмарксовия период, по-нататък аз все пак ще илюстрирам техния начин на мислене с няколко примера. Макар че схващанията им
често не съвпадат, а понякога напълно си противоречат, във всички се съдържат следните идеи:
• производството трябва да служи на реалните потребности на хората, а не на изискванията на икономическата система;
• между хората u природата трябва да се установят нови взаимоотношения на взаимна изгода, а
не на експлоатация;
• взаимният антагонизъм трябва да отстъпи място на солидарността;
• целта на всички социални преобразувания трябва да бъде човешкото благополучие и предотвратяване на неблагополучието;
• хората трябва да се стремят не към максимално, а към разумно потребление, което
допринася за благоденствието;
• отделният човек трябва да бъде активен, а не пасивен участник в обществения живот
[3]
Алберт Швайцер тръгва от радикалната предпоставка за неизбежната криза на западната култура. „Сега за всички е ясно —
твърди той, — че самоунищожението на културата е в пълен ход. Дори онова, което е оцеляло, вече е несигурно. То се е запазило, защото не е било подложено на
разрушителния натиск, чиято жертва стана всичко останало. Но и то е изградено върху сипей [
Geroll]. Следващото свличане [
Bergrutsch] може да го помете…
Способността на съвременния човек да разбира културата и да я създава, е снижена, тъй като условията, в които той е поставен, го правят незначителен и го осакатяват психически.
[4]
Определяйки индустриалния човек като «несвободен…
неконцентриран и ограничен… застрашен да загуби хуманността си»,
Швайцер продължава: «Като се
добави и обстоятелството, че поради своята разгърната организация обществото се е превърнало в непозната досега сила в духовния живот, несамостоятелността на отделния човек спрямо обществото е толкова голяма, че той почти няма собствен духовен [geisrfg] живот.. Ето така встъпихме в ново средновековие. Общата воля изхвърли от употреба свободата на мисленето, тъй като индивидите се отказаха от правото си да мислят като свободни личности и подчиниха идеите си на своята принадлежност към една или друга общност. Веднъж отказали се да
185
отстояваме
независимостта на мислите, ние загубихме и вярата в истината. Другояче не може и да бъде. Духовният ни живот е дезорганизиран.
Свръхорганизираността на обществените условия еравнозначни на организирана безмисловност.» (курсивът мой —
Е.Ф.). Според Швайцер за индустриалното общество е характерна не само липса на свобода, но и «свръхнапрежение» [
Uberanstrengung].
«Вече две или три поколения живеят единствено като трудещи се, но не и като хора» Всичко това води до закърняване на духовното начало и при възпитанието на деца от такива «недоразвити» родители чезне основният фактор за развитието им като човешки същества. «По- късно, сам жертва на свръхзаетостта, човекът все повече изпитва потребност от повърхностни забавления…
Пълното бездействие,Сподели с приятели: