Анти-ромско изказване на заместник-председателката на ДПС Емел Етем
Описание на случая:
На 11 януари 2003 г. заместник-председателката на Движението за права и свободи Емел Етем обявява на пресконференция в Перник: “Тепърва ще се сблъскаме с големи трудности от проблемите, които ще ни създават циганите. За каква интеграция говорим, като ги превърнахме в лентяи и безделници”. Тя казва още, че повече от 130 000 роми в страната чакали социални помощи и отказвали всякаква работа, а високата раждаемост, липсата на образование, възпитание и навици щели да превърнат децата им в новия ешалон безработни.
Източник - случаят е представен от Български хелзинкски комитет
Релевантно законодателство:
Национално законодателство:
А/ специално антидискриминационно законодателство:
-
Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 188
-
Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71 (1) 189
-
Наказателен кодекс - чл.162 190
Б) Друго законодателство
-
Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 191
-
Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2
Международно
-
Всеобща декларация за правата на човека - чл.7 192
-
Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.20, ал.1, т.2 193
-
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1, ал.2, чл.6, ал.1, ал.2, чл.20 194
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – чл.1, чл.2, чл.4, чл.5. 195
Практика по случая:
На изказването на г-жа Етем, тиражирано от най-големите всекидневници в България, реагират близо двадесет организации. Те изпращат протестно писмо до премиера Симеон Сакскобургготски, до председателя на Парламента, председатели на комисии в Народното събрани и лидера на ДПС Ахмед Доган и настояват Емел Етем и ДПС да се извинят на ромското малцинство. Писмото е подписано от ромски лидери, ръководствата на Фондация “Отворено общество” – България и правозащитните организации Български хелзинкски комитет, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и др. В него се казва: “Парадоксално е, че представител на ДПС заиграва с картата на етническото противопоставяне. Подобни популистки изказвания подстрекават към етническа нетърпимост и са насочени срещу гражданския мир и националните интереси”.
V. Право на обучение по майчин език и свободното му използване в личния и обществения живот
Липса на обучение по майчин език на деца
със специални образователни нужди
Описание на случая:
В България не съществуват никакви условия деца от малцинствен етнически произход със сензорни увреждания и проблеми в развитието да бъдат обучавани да комуникират на майчиния им език. Двоен проблем е това при рехабилитацията и обучението на деца с увреден слух и/или говор.
Броят на официално регистрираните деца с увреден слух в България е над 1700 ( изследване на Съюза на глухите в България и фондация “Отворено общество”, 2002 г.) и голяма част от тях са от етнически малцинства ( в Училището за деца с увреден слух в София около 25% от учениците са роми, в Центъра за интегрирано обучение на ИСПСР в Кюстендил те са над 70%.) Още по-голям е броят им сред нерегистрираните в съответните служби деца с увреждания. Но въпреки това няма нито педагогически материали, нито програми и методи, нито подготвени за работа с деца-билингви специални педагози ( сурдопедагози и логопеди), които да развиват у детето говор съобразно фонетиката и лексиката на майчиния му език – бил той турски, ромски, румънски или друг. А при изграждането на умения за говор ( “поставянето” на звуците) и при обучаването на детето да отчита говора на другите по устните им те са основополагащи. Има разлика между различните езици и в установените системи за жестомимична комуникация на тях ( както в жестомимиката, където жестът отговаря на дума, така и в дактила, където жестът отговаря на звук). Когато това са деца, които растат в небългарска езикова среда, речеслуховата им рехабилитация е изключително трудна и децата и семействата им често се отказват от нея ( например случаят с Ася Г. в Кюстендил) или самите педагози се отказват от работа с тези деца ( случаят с Виолета М. в Дупница). При напредването на обучението им децата развиват умения за общуване единствено на български език.
Източник – данните са представени от Институт за социална политика и социална работа
Релевантно законодателство:
Национално:
А/ специално антидискриминационно законодателство:
-
Конституция на Република България (с пряко действие) - Чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл.7, , чл.54, ал.1 196
-
Закон за защита срещу дискриминацията - Чл. 4. (1) и Чл. 71. (1)197
Б/ друго законодателство:
-
Закон за народната просвета 198 – Чл. 4. (1) и (2), чл.15, ал.1, т.1 199
-
Закон за закрила на детето – чл 10. (1) и (2) 200
-
Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите 201 – чл.5а, ал.1,2,3,4 202
-
Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл.1 203
-
Закон за задълженията и договорите – чл. 45 204
Международно:
-
Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7, чл.26, ал.2 205
-
Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.2, ал.1, чл 4, ал.1 206
-
Международен пакт за икономически, социални и културни права - чл.2, чл.13, ал.1 207
-
Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 208
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 209
-
Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 210
-
Конвенция за правата на детето Конвенция за правата на детето – чл.8, ал.1, чл.29, ал.1, т.а),б),в), г), чл.30 211
-
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3, ал.1, ал.2, чл.5, ал.1, ал.2, чл.6, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 212
Практика по случая:
1. Центърът за интегрирано обучение към Института за социална политика въведе пилотно рехабилитация на деца от ромски етнически произход с увреден слух с участието на възрастни носители на езика, използване на обичайна ромска лексика в обучението и изграждане на характерни за ромската фонетика звуци.
2. Центърът подготвя допълнително обучение на специалните педагози, работещи с деца от малцинствен етнически произход, обмяна на опит и учебни материали с педагози от други страни - Турция и пр.
VІ.
Право на образование
Група ромски деца 213 срещу Министерство на образованието и науката, Столична община и 75-то СОУ “Т. Каблешков”
Описание на случая:
75-то училище “Тодор Каблешков” в София се намира в ромския квартал “Факултета”. Сто процента от обучаващите се в това училище ученици са от ромски етнически произход. Т.е. това е училище, което е по същество етнически сегрегирано. Училища като това са разположени в ромските квартали, където не живеят български деца.
В 75-то училище класните стаи не достигат, за да се поемат нормално всички ученици от района. Затова в класовете се приемат и се обучават много по-голям брой деца, отколкото разрешават държавните образователни стандарти. Например през 2003 г. в училището е имало средно по 34 деца в паралелките в първи клас, в паралелките от втори до четвърти клас – съответно средно по 29, 32 и 36 деца, макар че според държавните стандарти в начален курс броят на децата в паралелка следва да бъдат между 17 и 22. Що се отнася до горния курс на обучение, където държавният образователен стандарт изисква между 22 и 26 деца в клас, то в 75-то училище са обучавани средно по 36 деца в пети клас, 38 в шести клас, 29 деца в седми клас, 34 деца в осми клас, 41 деца в девети клас и 39 деца в десети клас.
Системите за парно отопление и електричество често аварират и части от сградния фонд стават необитаеми. Поради това честа практика през зимния период е обучението да се провежда в режим на три смени. Така е и през 2003 г., когато за известно време обучението протича в следните смени – І смяна – от 8.00 часа до 10.50 часа, за класовете първи, втори, пети, шести и седми; ІІ смяна – от 11.30 часа до 14.50 часа – за класовете осми, девети, десети, единадесети и дванадесети и ІІІ смяна – от 15.00 часа до 17.50 часа – за класовете трети и четвърти.
Училището не разполага с достатъчен учебников фонд за учениците, които нямат средства да купят учебниците си – а това са голям процент от учениците в училището. Поради това голяма част от учениците учат без елементарни учебни пособия. В училището нямаше ( до момента на завеждането на исковата молба) оборудван компютърен кабинет, макар че компютърното обучение е част от задължителната учебна програма.
Качеството на образованието е много по-ниско от това в останалите училища и образователните резултати, които децата постигат, са много по-ниски в сравнение с тези, които постигат техните връстници от ромски етнически произход, които се обучават в интегрирана среда, т.е. в смесени училища, и от постиженията в училища, където всички ученици са от български етнически произход. Статистически данни, които подкрепят това твърдение, бяха наскоро публикувани в резултат на изследване, проведено от специалисти от регионалния Инспекторат по образованието в гр. София. Една от причините за ниските постижения е неподготвеността на учителите да работят с деца–билингви, както и от неподготвеността им да работят в мултикултурна среда.
В резултат от лошото образование, което получават, след завършване на училище децата са неконкурентноспособни на трудовия пазар и са неподготвени да продължат образованието си в системата на висшите учебни заведения.
Релевантно законодателство:
Национално:
А/ специално антидискриминационно законодателство:
-
Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 214
-
Закон за защита от дискриминацията - чл.4,ал.1, чл.29,ал.1, чл.71, ал.1, §.1, т.6 215 ( не съществува по време на подаване на исковата молба)
Б/ друго законодателство:
-
Закон за народната просвета – чл. 4. (1) и (2) и чл.15, ал.1, т.1 216
-
Закон за закрила на детето – чл 10. (1) и (2) 217
-
Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл.1 218
-
Закон за задълженията и договорите – чл. 45 219
Международно законодателство:
-
Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2, чл.7, чл.26, ал.1, ал.2 220
-
Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.2, ал.1, чл.4, ал.1 221
-
Международен пакт за икономически, социални и културни права - чл.2, чл.13, ал.1 222
-
Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 223
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1,чл.2, чл.5 224
-
Конвенция за правата на детето – чл.8, ал.1, чл.29, ал.1, т.а), б), в), г), чл.30 225
-
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3, ал.1, ал.2, чл.5, ал.1, ал.2, чл.6, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 226
-
Европейска социална харта (ревизирана) - член Е и чл. 17, ал.1а 227
Практика по случая:
Подадена е искова молба от името на ищците пред Софийски районен съд. 228
Сподели с приятели: |