Да се чувстваш добре като човек изобщо. Преди години в Ню Йорк с ужас наблюдавах почти военните маневри, с които една улична банда в предизвикателни униформи и с радиостанции отиваше да си купи обяд в местна пицария

ІІІ.

Право на равна защита

Към 5,30 ч. сутринта на 13 ноември 2002 г. група маскирани и цивилни полицаи започват акция на претърсване на къщи на роми в село Бохот, община Плевен. Претърсени са деветнадесет ромски къщи без задължителното съдебно нареждане съгласно процедурата на Наказателния съд или без такова да бъде представено на обитателите на къщите.

Обискиращите вземат и до момента не са върнали различни предмети – мобилни телефони, злато, домакински вещи, - които не са обекти на престъпление. Полицаите се държат брутално и в резултат на действията им в домовете има унищожено или повредено имущество.

Те арестуват дванадесет души без полицейско нареждане и без да ги уведомят за основанията за задържането им. По-късно за това не са им поискани обяснения.

Срещу много от хората при претърсването са извършени насилия. Има свидетелства, че е насочено оръжие срещу главата на едногодишно дете и срещу гърдите на майка му. Срещу една от жертвите, Сергей Манолов, е насочено оръжие и е …...
Източник - случаят е представен от фондация Проект Права на човека

Релевантно законодателство:
Национално законодателство:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

• 
  Конституция на Република България (с пряко действие) – чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7, чл.17, ал.3 , чл.29, ал.1, чл.30, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, чл.33, ал.1, ал.2 ¹⁶⁹
  
• 
  Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71 (1), §1, т.5 ¹⁷⁰
  

• 
  Закон за МВР – чл.4, ал.1, ал.2 ¹⁷¹
  
• 
  Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл. 1¹⁷²
  
• 
  Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 ¹⁷³
  

• 
  Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 ¹⁷⁴
  

• 
  Всеобща декларация за правата на човека - чл.2, чл.5, чл.9, чл.7, чл.12 и чл.17 ¹⁷⁵
  
• 
  Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 ¹⁷⁶
  
• 
  Международен пакт за граждански и политически права – чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7, чл.9 ¹⁷⁷
  

• 
  Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 ¹⁷⁸
  

• 
  Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, чл.14 ¹⁷⁹
  

1. Направено е запитване към СДВР – Плевен за конфискуваните предмети. Оттам са дадени следните обяснения “Започнало е връщане на задържаните вещи на собствениците им няколко дни след тяхното изземане”.

2. От една от жертвите е направено оплакване за полицейско насилие. Отговорът от полицията е следният: “Що се отнася оплакванията на едно от лицата, че с него са се отнесли грубо, мога да декларирам категорично, че той е бил транспортиран до Второ районно полицейско управление от служащи на полицията в София в униформа, поради което твърденията му не се потвърждават”. Не по-малко интересно е обяснението на директора на СДВР – Плевен относно незаконното задържане: “Престоят на доведените във Второ РПУ не е задържане – с тях е извършвана работа, те са дали показания”.

ІV.
Право на равен достъп до медиите

Изследването “Етническите малцинства в печата” на Български хелзинкски комитет, проведено през 2001-2002 г. от социологическа агенция Маркет тест, очертава две основни тенденции в представянето на етническите малцинства в централния и регионалния печат (изследвани са 7 национални и 7 регионални издания). Първо, относителният дял на площта, заета от текстове на малцинствена или етническа тема е минимален - варира от 1,62% във в. “Монитор” до 0,95% във в. “Труд”. Второ, вниманието на журналистите се съсредоточава предимно върху две етнически малцинства – турското и ромското. При турското в статиите става дума предимно за политически събития, свързани с ДПС. 60% от публикациите за ромското малцинство представят ромите като генериращи криминални и социални проблеми, което потвърждава създадените негативни обществени нагласи и утвърждава отрицателния им образ в обществото.

Тази тенденция се запазва и през 2002 – 2003 г. Враждебно към етническите малцинства слово може да се намери в повечето печатни издания. Една от най-честите му прояви е позоваването на етническата принадлежност на извършителите на престъпления: “Ром затри хазяина си” (в. “Труд”, 10 януари 2003 г.); “Банда цигани открадна мост” (в. “Монитор”, 6 януари 2004 г.), “Роми пребиват охранители, други чупят зъби на полицай” (в. “Стандарт”, 14 март 2003 г.); “Циганин изнасили 6-годишна” (в.”Новинар”, 27 март 2003 г.); “Съден за убийство циганин изнасили зверски жена” (в. “Труд”, 5 януари 2003 г.); “Циганка отвлича децата си за робия” (в.”Труд”, 20 февруари 2003 г.); “Цигани бият с лопати граничар”, (в. “Труд”, 7 октомври 2003 г.); “Циганин ръга с нож контрольор”, (в. “24 часа”, 12 септември 2003 г.).

Стигматизирането на ромите като извършители на престъпления подстрекава към омраза или ненавист въз основа на етнически различия и утвърждава чувството на неодобрение или омраза към ромския етнос. Омразата се изразява в нетолерантност, която води до агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност.

• 
  Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, ал.2 ¹⁸⁰
  
• 
  Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71(1) ¹⁸¹
  
• 
  Наказателен кодекс – чл.162 ¹⁸²
  

• 
  Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7 ¹⁸³
  
• 
  Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 ¹⁸⁴
  
• 
  Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.20, ал.2 ¹⁸⁵
  

• 
  Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1,2, чл.4, чл.5, чл.7 ¹⁸⁶
  
• 
  Рамкова конвенция за защита на националните малцинства - чл. 6, ал.1, ал.2. ¹⁸⁷
  

1. 
   Няма заведени искови молби срещу печатни издания за насаждане на етническа нетърпимост.
   
2. 
   На практика чл.162 от Наказателния кодекс не работи дори когато по него са завеждани дела.