Международен пакт за граждански и политически права - Чл.2, чл.3, а) - виж бележка 13

186 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1,чл.2, и чл. 5 – виж бележка 17.

Чл. 4 Държавите-страни осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход, или които се опитват да оправдаят или подпомагат расовата омраза и дискриминация в каквато и да било форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към, или прояви на такава дискриминация, и за тази цел при съответно зачитане на принципите, въплътени във Всеобщата декларация за правата на човека и правата, изрично изложени в Член 5 на тази Конвенция, между другото:

а) Обявяват за нарушение, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, подбуждане към расова дискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да било раса или група лица от друг цвят или етнически произход, както и предоставянето на каквато и да било помощ за расистка дейност, включително финансирането й;
б) Обявяват за незаконни и забраняват организациите, както и организираните и всички други пропагандни дейности, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация, и считат участието в такава организация или дейност за нарушение, наказуемо от закона;
в) Не допускат обществените власти, или обществените институции, национални или местни, да подпомагат или подбуждат расова дискриминация.
Чл.7 Държавите-страни се задължават да предприемат незабавни и ефикасни мерки, особено в областта на преподаването, образованието, културата и информацията, с оглед на борбата срещу предразсъдъците, които водят до расова дискриминация, и на подпомагане разбирателството, толерантността и дружбата между народите и расовите или етническите групи, както и за пропагандиране целите и принципите на Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация и тази Конвенция.

187 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства - чл.6 1. Страните насърчават духа на търпимост и диалога между различните култури и приемат действени мерки за поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културната, езиковата или религиозната им идентичност, по-специално в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.
2. Страните се задължават да приемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни, враждебни или насилствени действия, поради тяхната етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.

188 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1, чл.39, ал.1, ал.2 – виж бележка 180.

189 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3, §1, т.5 - бележка 77.

190 Наказателен кодекс, чл.162 - виж бележка 90.

191 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

192 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

193 Международен пакт за граждански и политически права - Чл.2, чл.3, а) - виж бележка 13.

Чл.20, ал.1 т.2 – виж бележка 185.

194 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1, ал.2 – виж бележка 39. Чл.6, ал.1, ал.2 – виж бележка 187.

Чл.20 При упражняването на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, зачита националното законодателство и правата на другите, в частност правата на лицата, принадлежащи към мнозинството или към други национални малцинства.

195 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1,чл.2, и чл. 5 – виж бележка 17. Чл. 4. – виж бележка 186.

196 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона

197 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3, §1, т.5 - бележка 77.

Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.

198 Закон за народната просвета – обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.36 от 31 Март 1998г., доп. ДВ. бр.124 от 27 Октомври 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2003г., доп. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г.

199 Закон за народната просвета – Чл. 4.(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация. (2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.
Чл. 15. (1) (Отм. - ДВ, бр. 36/98 г.). (1) (Предишен текст на ал. 2, ДВ, бр. 36/98 г.) Държавните образователни изисквания определят равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка и създават условия за: 1. (изм., ДВ, бр. 90 от 2002 г.) изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;

200 Закон за закрила на детето – чл.10, ал.1, ал.2 - виж бележка 134.

201 Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – обн.ДВ, бр.112 от 27 дек.1995 г., доп- бр.110 от 30 дек.1996, изм. Бр.123 от 22 дек.1997 г., в сила от 1 ян.1990 г., бр.153 от 1998 г., изм. ДВ, бр.31 от 2001 г., изм.ДВ, бр.75/2002 г.

202 Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2001 г.) (1) Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на инвалидите.

(2) Дискриминацията е пряка, когато инвалид се поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите лица поради своето увреждане.

(3) Дискриминацията е непряка, когато се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на правата и задълженията, но се прилагат по начин, който реално и фактически поставя инвалидите в по-неблагоприятно положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена дейност, както и мерките, насочени към специалната закрила на инвалидите.

(4) Държавата създава условия за равенство на инвалидите и другите лица.

203 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, чл.1 - виж бележка 7

204 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

205 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

Чл.26, ал. 2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира.

3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.

206 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

Чл.2, ал.1. Лица, принадлежащие к национальным или этническим, религиозным и языковым меньшинствам (в дальнейшем именуемые лицами, принадлежащими к меньшинствам), имеют право пользоваться достоянием своей культуры, исповедовать свою религию и отправлять религиозные обряды, а также использовать свой язык в частной жизни и публично, свободно и без вмешательства или дискриминации в какой бы то ни было форме.

207 Международен пакт за икономически, социални и културни права, чл.2 - виж.бележка 141.

Чл.13, ал 1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. Те приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на Организацията на обединените нации за поддържането на мира.

208 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) - Виж.бележка 13.

209 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.2 и чл. 5 – виж бележка 15.

210 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.3, чл.14 - виж бележка 37.

211 Конвенция на ООН за закрила на детето – ЧЛЕН 8 1. Държавите-участнички се задължават да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително гражданското име, и семейни връзки, както са признати от закона. ЧЛЕН 29 1. Държавите-участнички се споразумяват, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:
а/ развитието на личността, талантите, умствените и физически способности до най-пълния им потенциал;
б/ развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на принципиге, въплътени в Устава на Организацията на обединените нации;
в/ развитието на чувството на уважение към родителите на детето, на неговата или нейната собствена културна самоличност, език и ценности, на националните ценности на страната. в която детето живее, на страната, от която той или тя произхожда и на цивилизации, различни от неговата или нейната собствена;
г/ подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население:
ЧЛЕН 30 В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или коренно население, на дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от коренното население, няма да се отказва правото, в общност с другите членове на неговата или нейната група, да се ползува от неговата/ нейната собствена култура, да изповядва или практикува неговата/ нейната собствена религия, или да използува неговия/ нейния собствен език.

212 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства - чл.3, ал.1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото на свободен избор дали да бъде третирано като такова или не, като нито от този избор, нито от упражняването на правата, свързани с този избор, не могат да произтекат каквито и да било неблагоприятни последици.
Ал.2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, както индивидуално, така и съвместно с други лица.

Чл.4, ал.1. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение се забранява всякаква дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство.

Чл.5, ал.1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство. Ал.2. Без това да засяга мерките, приети в рамките на общата им политика за интегриране, страните се въздържат от провеждане на политика или дейности, насочени към асимилиране на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 187;

Чл.10, ал.1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото свободно и без намеса да използва езика на неговото малцинство в личния и обществения живот както устно, така и писмено.

Чл.12, ал.1. Страните, ако е необходимо, приемат мерки в областта на образованието и научноизследователската дейност за насърчаване познанията за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства, както и на мнозинството. Ал.2. В този контекст страните по-специално осигуряват възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и преподаватели от различни общности. Ал.3. Страните се задължават да утвърждават равни възможности за достъп до образование на всички степени за лицата, принадлежащи към национални малцинства.

Чл.14, ал.1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изучава езика на своето малцинство. Ал.2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, страните се стремят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, да осигурят възможност лицата, принадлежащи към тези малцинства, да изучават езика на малцинството или да бъдат обучавани на този език. Ал.3. Точка 2 на този член се прилага, без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.

213 Двадесет и осем момчета и момичета от ромски произход, които се обучават или са се обучавали в 75-то училище “Тодор Каблешков” в София. – всички от тях бивши възпитаници на 75-то СОУ “Тодор Каблешков”

214 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

215 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3; §1, т.6 - виж бележка 123.

Чл. 29. (1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

216 Закон за народната просвета – чл. 4. (1) и (2), чл.15 - виж бележка 199.

217 Закон за закрила на детето, чл.10, ал.1, ал.2 - виж бележка 134.

218 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, чл.1 - виж бележка 7.

219 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

220 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9. Чл.26, ал.1, ал.2 – виж бележка 205.

221 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал.1 – виж бележка 206, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

222 Международен пакт за икономически, социални и културни права, чл.2 - виж.бележка 141.

Чл.13, ал 1 – виж бележка 207.

223 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) - Виж.бележка 13.

224 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1 и чл.5 – виж бележка 15; д) икономически, социални и културни права, в частност:... v) - Правото на образование и обучение.

225 Конвенция на ООН за закрила на детето, чл. 8, ал.1, чл.29, чл.30 - виж бележка 211.

226 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3,ал.1, ал.2, чл.4, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, ал.2, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 - виж бележка 212, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 187.

227 Чл. Е – виж бележка 19.

Член17. Право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита:  С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към:

 1. а) осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел;

228 Случаят е висящ на фаза първа съдебна инстанция

229 Процесът на десегрегация на ромските училища и интеграция на ромски деца в общообразователните училища, където учат българските деца, започна през 2001 г., набра скорост през 2002 г. и се превърна в държавна политика.

230 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

231 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3; §1, т.6 - виж бележка 123. Чл. 29. (1) – виж бележка 215.

232 Закон за народната просвета – чл. 4. (1) и (2), чл.15 – виж бележка 199.

233 Закон за закрила на детето – чл 10. (1) и (2) – виж бележка 134.

234 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, чл.1 - виж бележка 7.

235 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

236 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9. Чл.26, ал.1, ал.2 – виж бележка 205.

237 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал.1 – виж бележка 206, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

238 Международен пакт за икономически, социални и културни права, чл.2 - виж.бележка 141.

Чл.13, ал 1 – виж бележка 207.

239 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) - Виж.бележка 13.

240 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.2 и чл. 5 – виж бележка 15, чл.4, чл.7 - виж бележка 186; д) икономически, социални и културни права, в частност:... v) - виж бележка.

241 Конвенция за правата на детето – чл.8, чл.29, чл.30 - виж бележка 211.

242 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3,ал.1, ал.2, чл.4, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, ал.2, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 - виж бележка 212, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 187.

243 Европейска социална харта (ревизирана) - Чл. Е – виж бележка 19. Чл.17, 1 а) – виж бележка 227.

244 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

245 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3; §1, т.6 - виж бележка 123. Чл. 29. (1) – виж бележка 215.

246 Закон за народната просвета – чл. 4. (1) и (2), чл.15 – виж бележка 199.

247 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, чл.1 - виж бележка 7.

248 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

249 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9. Чл.26, ал.1, ал.2 – виж бележка 205.

250 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал.1 – виж бележка 206, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

251 Международен пакт за икономически, социални и културни права, чл.2 - виж.бележка 141.

Чл.13, ал.1 – виж бележка 207.

252 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) - виж бележка 13.

253 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 17; д) .... v) - виж бележка 224.

254 Конвенция за правата на детето – чл.8, чл.29, чл.30 - виж бележка 211.

255 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3,ал.1, ал.2, чл.4, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, ал.2, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 - виж бележка 212, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 187.

256 Европейска социална харта (ревизирана) - Чл. Е – виж бележка 19. Чл.17, 1 а) – виж бележка 227.